Определение по дело №450/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 149/14.10.2011 г., постановено по гр. д № 203/2011 г. по описа на М. районен съд, е признато за установено по отношение на И. Д. К. от с. Д. № *., общ. К., обл. К., че съществува вземането на „В.К.”- О. гр. К., срещу длъжника И. К. за сумата в размер на 199.20 лв., представляваща стойността на доставена вода за периода 06.01.2010- 10.10.2010 г. и законна лихва за просрочие 5.80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 125 лв. разноски по производството, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С решението И. Д. К. е осъден да заплати на „В.К.” О. гр. К. 175 лв. разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят И. Д. К., който го атакува като недопустимо, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено. Твърди се в жалбата, че първоинстанционият съд обсъдил като доказателства, представени фактури от ищеца след сроковете по ГПК и такива, които не били представени, и не ставало ясно дали съществували тези доказателства. В приложените броеве на вестник "Нов живот" и "Новинар" нямало публикация на Общите условия на договорите за предоставяне на В.К. услуги, които следвало да отговарят на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснобдителните и канализационите системи. От доказателствата не ставало ясно и не се доказвало на какво основание ищецът открил партида на ответника след като нямало подписан договор съгласно чл. 12 ал. 1 т. 4 във вр. с § 3 ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Не било ясно и това, как и по какъв начин ставало отчитането на услугата. Установявало се, че при отчитането на индвидуалния водомер липсвал подпис на потребителя. Показанията на водомера, вписани в книгата едностранно, в качеството на частен документ, удостоверявали изгодни за ищеца факти и не били обвързани с представените по делото доказателства. По този начин били изготвени и фактурите- без положен подпис на потребителя и не установявали договорни отношения между страните. Жалбодателят моли да бъде отменено атакуваното решение като се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен като недоказан. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в съдебно заседание я оспорва като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Пред първоинстанционния съд от „В.К.” О. гр. К. е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК против И. Д. К. от с. Д., общ. К., К.йска област за установяване съществуване на вземането за сумата от 199.20 лв., представляваща стойността на доставена вода за периода 06.01.2010 г.- 10.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2011 г. до окончателното й изплащане, законна лихва за забава в размер на 5.80 лв., както и разноски в размер на 125 лв. Искът е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК след постъпило възражение по чл. 414 ГПК в производство по чл. 410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение. С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство възразил като е посочил, че липсвали доказателства за дължимите суми, от „В.К.” не засичали водомера ежемесечно, нямал подписан договор с „В.К.” за доставка на вода. Подобни доводи се развиват и поддържат и във въззивната жалба.

От фактическа страна се установява следното:

На името на И. Д. К. била открита партида с абонатен № 6005241 за консумирана питейна вода. Видно от справка- извлечение за консумацията на вода от абоната, същата била заплащана редовно през 2008 г. и 2009 г., а консумираната вода за периодите: 06.01.2010 г.- 08.04.2010 г., 08.04.2010 г.- 15.06.2010 г., 15.06.2010 г.- 10.08.2010 г. и 10.08.2010- 14.10.2010 г. останала неплатена.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните по делото и която съдът приема, се установява, че ответникът по иска е останал задължен за сумите по издадените от ищцовото дружество фактури в размер на исковата претенция, като в частта относно мораторната лихва, вещото лице е установило дължим по- висок от претендирания размер.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявения иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан. Към процесния период от време е действала Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 8 ал. 1 от същата, получаването на услугите В.К. се осъществява при публично известни „Общи условия”, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създадени със закон или в изпълнение на концесионен договор. С „Общите условия” се определят права, задължения и отговорности на оператора и потребителите, включително и редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода, и отведените отпадъчни води. След влизане в сила на „Общите условия”, счита се, че потребителите, които не са предложили различни от оповестените в централен ежедневник „Общи условия”, са ги приели при мълчаливо съгласие. Или, отношенията между „В.К.” О. гр. К. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от В.К. оператора, са регламентирани от „Общи условия” за предоставяне на В.К. услуги на потребителите от В.К. оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ- 022 от 09.06.2006 г. и публикувани във в- к „Телеграф” от 26.07.2006 г. и в- к „Нов живот” от 26.07.2006 г. Изхождайки от същите, ответникът по иска се явява потребител по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1, тъй като е физическо лице- собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В.К. услуги, като в този случай В.К.- операторът няма задължение за сключване на индивидуален договор. Такова задължение има при условията на чл. 4 от Общите условия- при ползване на вода за стопански нужди и обществени нужди, включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка, както и при нови потребители по чл. 69 от „Общите условия”, какъвто жалбодателят не е. Що се отнася до твърдението му, че по делото не били представени "Общите условия", следва да се посочи, че същите са поднормативен акт, публикуван на страниците на централен и местен ежедневник, и по съществото си представляват общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване.

Наред с горното и за пълнота, във връзка с твърдението на ответника по иска, че не бил подписвал договор за доставка на питейна вода с ищцовото дружество, а и такъв не бил представен по делото, следва да се посочи, че същият, видно от данните по делото, още през 1998 г. е подал молба до „В.К.” О.- К. за сключване на писмен договор за ползване и отвеждане на вода в собствения му имот, и през същата година е подписал с ищцовото дружество договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води. Освен това, същият не твърди, че в имота му не е била доставяна вода. Напротив- установява се, че на ответника по иска, е била доставяла питейна вода преди и по време на процесния период и той е приемал тази доставка, за което имал и индивидуален водомер и е заплащал редовно доставеното количество вода до началото на процесния период, поради което следва да се приеме за установено неговото съгласие за изпълнение на задължениятаму по този вид сделка.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата- услугите В.К. се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно ал. 4 на сочената разпоредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая е установено, че през спорния период от време, ищецът по иска е доставял вода на ответника и я отчитал по водомера, монтиран в имота на същия. В тази връзка вещото лице обяснява в съдебно заседание, че при изготвяне на заключението, е извършило проверка на партидната книга при „В.К.”- К., в която се отчитали количествата вода, услугата на оператора, и в нея нямало подпис на абоната. Установило е също, че няма разлика между фактурираните показателите на водомера и показанията в партидната книга. Действително, последната като частен документ, издаден от една от страните в процеса- "В.К." О. К. и удостоверяваща изгодни за нея факти, не обвързва съда да приеме, че отразените количества вода са отчетени по надлежния ред. Независимо от това обаче и тъй като съдържанието на извлечението по партидата на потребителя, на справката- извлечение за дължимите суми за процесния период, не са оспорени, следва да се приеме, че същите представляват надлежно доказателство по отношение на вписаните данни за количеството консумирана питейна вода през съответните периоди. В тази връзка, съдебно- счетоводната експертиза е установила, че за процесния период от време са издадени фактури за дължимите от ответника суми, истинността на които документи не е оспорена от ответника по иска. Поради това, въззивният съд приема, че в настоящето производство, ищецът е доказал своето вземане, произхождащо от облигационна връзка, в която са встъпили абонатът и ищцовото дружество с насрещни права и задължения. Ищецът по иска е доказал факта на доставената вода, за което са съставени фактури за дължимите от ответника по иска суми и следва да се приеме, че претендираното вземане съществува- налице е задължение на ответника по иска за заплащане на сумата по издадената заповед за изпълнение, каквато съгласно разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, предоставящият услугата може да поиска да се издаде по реда на чл. 410 от ГПК, независимо от размера на задължението срещу неизправни длъжници. Или, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да се уважи. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/14.10.2011 г., постановено по гр. д. № 203/2011 г. по описа на М. районен съд.

ОСЪЖДА И. Д. К. от с. Д. № *., общ. К., обл. К., с ЕГН * да заплати на „В.К.” О. гр. К. бул. „Б. № *, ЕИК *направените по делото разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,.

Председател: Членове: 1/ 2/