Присъда по дело №207/2025 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 13
Дата: 3 април 2025 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20251630200207
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 март 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Монтана, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
и прокурора Е. Евст. О.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20251630200207 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Б. А. – роден на ххххххххг. в гр.Монтана, с
посочен адрес в с.л, област Монтана, ул.Й.Й. № ХХ, българин, български
гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че за периода от 07.07.2022г. до 09.05.2023г. включително, в
с.Митровци, област Монтана, след като е осъден с Решение № 218/26.05.2022г.
по описа на РС - Монтана по гр. д. № 20221630100054/2022г., влязло в сила на
07.07.2022г., да издържа своите низходящи непълнолетни деца - М Г.ЕВ А. и
А. Г.ЕВ А., като заплаща месечна издръжка на Р. М. М., в качеството й на
майка и законен представител, в размер на 250.00 лева месечно за М А. и
220.00 лева месечно за А. А., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две вноски, а именно 11 (единадесет) месечни вноски, 10
(десет) пълни и 1 (една) непълна, в размер на 2524.19 лева за М А. и 11
(единадесет) месечни вноски, 10 (десет) пълни и 1 (една) непълна, в размер на
2221.29 лева за А. А. или общо 4745.48 лева за двете деца и за периода от
1
29.12.2023г. до 29.08.2024г. включително, в с.Митровци, област Монтана, след
като е осъден с Решение № 218/26.05.2022г. по описа на РС - Монтана по гр. д.
№ 20221630100054/2022г., влязло в сила на 07.07.2022г., да издържа своите
низходящи непълнолетни деца - М Г.ЕВ А. и А. Г.ЕВ А., като заплаща месечна
издръжка на Р. М. М., в качеството й на майка и законен представител, в
размер на 250.00 лева месечно за М А. и 220.00 лв. месечно за А. А.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно 8 (осем) месечни вноски, в размер на 2008.06 лева за М А. и 8 (осем)
месечни вноски, в размер на 1767.10 лева за А. А. или общо 3775.16 лева за
двете деца, или общо дължи 19 (деветнадесет) месечни вноски, 18
(осемнадесет) пълни и 1 (една) непълна, в размер на 4532.25 лева за М А. и 19
(деветнадесет) месечни вноски, 18 (осемнадесет) пълни и 1 (една) непълна, в
размер на 3988.39 лева за А. А. или общо 8520.64 лева за двете си деца,
поради което и на основание чл.183, ал.1 вр. с чл.58а, ал.5 вр. с чл.57, ал.1 вр.
с чл.54, ал.1 и ал.2 вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр.
с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК го осъжда на ПРОБАЦИЯ, чрез налагане
на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по
настоящ адрес на подсъдимия за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА в
периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ
МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Б. А. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА в частта
на обвинението за деяние по чл.183, ал.1 от НК, където е посочено – 7 (седем)
пълни и 1 (една) непълна вноски.
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ спрямо
подсъдимия Г. Б. А., със снета по – горе самоличност, общо най – тежко
наказание по присъда по НОХД № 1392/24г. по описа на МРС и настоящата
присъда по НОХД № 207/25г. по описа на МРС, а именно ПРОБАЦИЯ, чрез
налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес на подсъдимия за срок от ЕДНА ГОДИНА
и ОСЕМ МЕСЕЦА в периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.25, ал.2 от НК приспада спрямо подсъдимия Г. Б. А., със
2
снета по – горе самоличност, изтърпяната част от наказанието пробация по
НОХД № 1392/24г. по описа на МРС, считано от 07.01.2025г., съгласно
посоченото в справката за съдимост на А..
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Б. А., със снета по – горе самоличност, да
заплати по сметка на ОДМВР – Монтана сумата 153.95 (сто, петдесет, три
лева, 0.95 ст.) лева – разноски за изготвена СИЕ в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Б. А., със снета по–горе самоличност да заплати
по сметка РС – Монтана сумата 5 (пет) лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 (петнадесет) дневен
срок пред Окръжен съд - Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
НОХД № 207/25г. по описа на Районен съд – Монтана
Подсъдимият Г.Б.А., е обвинен в това, че за периода от 07.07.2022г. до
09.05.2023г. включително, в с.М, област Монтана, след като е осъден с
Решение № 218/26.05.2022г. по описа на РС - Монтана по гр. д. №
20221630100054/2022г., влязло в сила на 07.07.2022г., да издържа своите
низходящи непълнолетни деца - М.Г.А. и А.Г.А, като заплаща месечна
издръжка на Р.М.М., в качеството й на майка и законен представител, в размер
на 250.00 лева месечно за М.А. и 220.00 лева месечно за А.А., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 11
(единадесет) месечни вноски, 10 (десет) пълни и 1 (една) непълна, в размер на
2524.19 лева за М.А. и 11 (единадесет) месечни вноски, 10 (десет) пълни и 1
(една) непълна, в размер на 2221.29 лева за А.А. или общо 4745.48 лева за
двете деца и за периода от 29.12.2023г. до 29.08.2024г. включително, в с.М,
област Монтана, след като е осъден с Решение № 218/26.05.2022г. по описа на
РС - Монтана по гр. д. № 20221630100054/2022г., влязло в сила на
07.07.2022г., да издържа своите низходящи непълнолетни деца - М.Г.А. и
А.Г.А, като заплаща месечна издръжка на Р.М.М., в качеството й на майка и
законен представител, в размер на 250.00 лева месечно за М.А. и 220.00 лв.
месечно за А.А., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, 7 (седем) пълни и 1 (една)
непълна, в размер на 2008.06 лева за М.А. и 8 (осем) месечни вноски, 7 (седем)
пълни и 1 (една) непълна, в размер на 1767.10 лева за А.А. или общо 3775.16
лева за двете деца, или общо дължи 19 (деветнадесет) месечни вноски, 18
(осемнадесет) пълни и 1 (една) непълна, в размер на 4532.25 лева за М.А. и 19
(деветнадесет) месечни вноски, 18 (осемнадесет) пълни и 1 (една) непълна, в
размер на 3988.39 лева за А.А. или общо 8520.64 лева за двете си деца -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно
по вид и размер наказание. Излагат се доводи и за групиране на конкретни
присъди и дела.
Подсъдимият Г.Б.А. се признава за виновен, като при условията на
чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват свидетелката и вещото
лице. Подс.А. заявява, че не оспорва обвинението, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът адв.А.А. от МАК, служебен защитинк назначен в рамките
на ДП № 494/23г. по описа на РУ - Монтана, изразява съгласие по смисъла на
чл.371, т.1 НПК относно свидетелски показания и заключението от ДП.
Адв.А. от МАК, пледира да се определи наказание пробация и да се извърши
групиране.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се
1
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит
на подсъдимия, свидетелката и вещото лице.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Подс.Г.Б.А. е баща на двете малолетни деца - М.Г.А. и А.Г.А. С Решение
№ 218/26.05.2022г. по описа на Районен съд-Монтана по гр. дело №
0054/2022г., подс.А. бил осъден да заплаща месечна издръжка на децата си
чрез тяхната майка - св.Р.М.М.. С посоченото съдебно решение подс.А. бил
задължен да изплаща на св.Р.М. от с.М, в качеството й на майка и законен
представител издръжка за малолетното им дете М.Г.А. в размер на 250.00 лева
и за малолетното им дете А.Г.А - издръжка в размер на 220.00 лева. Съдебното
решение, с което подс.А. бил осъден да заплаща издръжка за двете малолетни
деца влязло в сила на 07.07.2022г. От тази дата до дата 29.08.2024г. подс.А. не
заплатил нито една дължима месечна издръжка за нито едно от децата си.
Междувременно в периода от 09.05.2023г. до 29.12.2023г. изтьрпявал
ефективно наказание лишаване от свобода при строг режим в Затвор-
гр.Враца. По тази причина, за посочения период подс.А. нямал обективната
възможност да заплаща дължима издръжка за двете си деца.
На 24.04.2023г. св.Р.М. подала жалба до РУ-Монтана, в която посочила,
че въпреки, подс.А. е бил осъден от РС-Монтана да заплаща месечна
издръжка за двете си деца, същият не заплащал такава.
Съгласно справката за съдимост на подс.А., последният не е имал
обективна възможност за заплащане на дължимата издръжка в периода от
09.05.2023г. до 29.12.2023г., когато е изтьрпявал ефективно наказание
„лишаване от свобода“ при строг режим в Затвор-гр.Враца.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
В рамките на ДП № 494/23г. по описа на РУ – Монтана е назначена и
изготвена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), съгласно чието
заключение размерът на дължимата издръжка от бащата Г.Б.А. в полза на
малолетните му деца М.Г.А. и А.Г.А, за периодите от 07.07.2022г. до
09.05.2023г. и от 29.12.2023г. до 29.08.2024г. е общо 8520.64 лева, от които на
М.Г.А. се дължат 4532.25 лева, а на А.Г.А се дължат 3988.39 лева. За периода
07.07.2022г. – 09.05.2023г., общата стойност на дължимите плащания възлиза
на 4745.48 лева, която сума представлява 11 бр. месечни вноски, от които 10
пълни и 1 непълна месечни вноски, в т.ч. за М.Г.А. дължимата сума е 2524.19
2
лева, а за А.Г.А дължимата сума е 2221.29 лева. За периода от 29.12.2023г. до
29.08.2024г. дължимата сума е изчислена на 3775.16 лева, която сума
представлява 8 бр. месечни вноски, в т.ч. за М.Г.А. дължимата сума е 2008.06
лева, а за А.Г.А дължимата сума възлиза на 1767.10 лева.
Обвинението е съобразено със заключението на СИЕ, но не е обсъдено в
обстоятелствената част на обвинителния акт. За прецизност имайки предвид
именно заключението на СИЕ, съдът призна подс.А. за невинен и го оправда в
частта на обвинението за деяние по чл.183, ал.1 от НК, където е посочено – 7
(седем) пълни и 1 (една) непълна вноски, тъй като изрично в заключението на
СИЕ е посочено, че броят на дължимите месечни вноски за периода
29.12.2023г. – 29.08.2024г. е осем пълни месечни вноски, а не осем месечни
вноски, от които седем пълни и една непълна. Така прецизирано обвинението,
напълно съответства на заключението по СИЕ, което настоящия съд кредитира
като обективно и компетентно изготвено, като така посочено съвпада с
разбивката на дължимите месечни вноски за двата разделени периоди от
обвинението и общата дължимост на 19 месечни вноски, от които 18 пълни и
1 непълна.
Видно от справката за съдимост на подс.А., последния е бил осъждан по
НОХД № 323/23г. по описа на МРС, присъдата по което дело е влязла в сила
на 24.04.2023г., за деяние по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК,
извършено за времето от м.02.21г. до м.05.22г. С тази присъда А. е бил осъден
на осем месеца лишаване от свобода при ПСР. Наказанието е изтърпяно от А. в
периода 09.05.2023г. – 29.12.2023г. в Затвор Враца, видно от справката за
съдимост.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвинението спрямо подс.Г.Б.А. за деяние по чл.183, ал.1 от НК, е доказано по
несъмнен начин независимо, че подс.А. даде съгласие по смисъла на чл.371,
т.1 от НПК относно свидетелските показания и експертното заключение по
ДП № 494/2023г. по описа на РУ - Монтана. Съдът съобразявайки принципите
визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови осъдителна
присъда, а не защото подс.А. направи самопризнание по смисъла на чл.371, т.2
НПК. Съдът одобри съгласието направено при условията на чл.371, т.1 от
НПК защото действията по разследването в хода на досъдебното производство
са извършени при условията и реда на НПК. Деянието е извършено от подс.А.
имайки предвид фактите и обстоятелствата изложени по-горе, и правилно са
квалифицирани като престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
По фактите и обстоятелствата от ДП няма спор, затова и не се обсъждат
в детайли, в т.ч. за това дали правилно е определен периода на дължимост и
размера на дължимите месечни вноски, с изключение на визираното по – горе,
с оглед на прецизност, подсъдимия е частично оправдан. Правилно
обвинението е изключило от периода на дължимост, времето през което А. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвор Враца, считано от
09.05.2023г. до 29.12.2023г., тъй като в този период имайки статут на лишен от
3
свобода, А. не е имал обективна възможност да заплаща дължимата месечна
издръжка на синовете си.
Към настоящия момент подс.А. твърди, че е лишен от контакт с децата си,
тъй като майка им живее в с.М с друг мъж, работейки във фермата му.
Подс.А. декларира желание да си намери работа, да заплаща дължимата
издръжка и да се вижда със синовете си, които са на осем, съответно десет
години.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намери, че
с деянието си подс.Г.Б.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.183, ал.1 НК:
-за периода от 07.07.2022г. до 09.05.2023г. включително, в с.М, област
Монтана, след като е осъден с Решение № 218/26.05.2022г. по описа на РС -
Монтана по гр. д. № 20221630100054/2022г., влязло в сила на 07.07.2022г., да
издържа своите низходящи непълнолетни деца - М.Г.А. и А.Г.А, като заплаща
месечна издръжка на Р.М.М., в качеството й на майка и законен представител,
в размер на 250.00 лева месечно за М.А. и 220.00 лева месечно за А.А.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно 11 (единадесет) месечни вноски, 10 (десет) пълни и 1 (една) непълна, в
размер на 2524.19 лева за М.А. и 11 (единадесет) месечни вноски, 10 (десет)
пълни и 1 (една) непълна, в размер на 2221.29 лева за А.А. или общо 4745.48
лева за двете деца и за периода от 29.12.2023г. до 29.08.2024г. включително, в
с.М, област Монтана, след като е осъден с Решение № 218/26.05.2022г. по
описа на РС - Монтана по гр. д. № 20221630100054/2022г., влязло в сила на
07.07.2022г., да издържа своите низходящи непълнолетни деца - М.Г.А. и
А.Г.А, като заплаща месечна издръжка на Р.М.М., в качеството й на майка и
законен представител, в размер на 250.00 лева месечно за М.А. и 220.00 лв.
месечно за А.А., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, в размер на 2008.06 лева за
М.А. и 8 (осем) месечни вноски, в размер на 1767.10 лева за А.А. или общо
3775.16 лева за двете деца, или общо дължи 19 (деветнадесет) месечни
вноски, 18 (осемнадесет) пълни и 1 (една) непълна, в размер на 4532.25 лева за
М.А. и 19 (деветнадесет) месечни вноски, 18 (осемнадесет) пълни и 1 (една)
непълна, в размер на 3988.39 лева за А.А. или общо 8520.64 лева за двете си
деца.
От субективна страна подс.А. е действал с евентуален умисъл – съзнавал е
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е допуснал тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението се явяват - ниското правно
съзнание на подсъдимия пренебрегвайки основни родителски задължения,
както и задължението да издържа не навършили пълнолетие деца, материални
затруднения на подс.А., ограничен контакт на същия със синовете му.
Майката Р.М.М. полага единствена грижи за М и А, тъй като двете деца
живеят понастоящем с нея в с.М, където жената работи и живее с друг мъж.
4
За да изложи горната фактическа обстановка съдът взе предвид всички
доказателства по делото, в т.ч. тези събрани и приложени към ДП № 494/23г.
по описа на РУ - Монтана, а също и в рамките на съдебното следствие, макар
и делото да се разгледа по реда на Глава 27 НПК.
Не са налице условията на чл.183, ал.3 от НК тъй като подс.А. не е
заплатил посочената от обвинението сума до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд.
Не са налице и условията на обективна невъзможност да се плаща
дължимата издръжка от подс.А., респ. няма правно основание за цялостно
оправдаване. Подс.А. макар и да е лишен от контакт с двете си деца, е мъж в
трудоспособна възраст, роден 1983г. и е могъл да заплаща макар и не всеки
месец, дължимата издръжка, без да допусне да дължи 8520.64 лева месечни
издържи на двете си деца М и А. Това, че подсъдимия заявява, че не работи и
няма доходи, не може да бъде основание за отпадане на задължението му, в
т.ч. не е основание съдът да приеме, че деянието не е осъществено от
субективна страна.
Предвид горното съдът призна подсъдимия Г.Б.А. за ВИНОВЕН по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 НК, като го
намери за доказано по несъмнен начин и му наложи съответно наказание -
ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА в периодичност два пъти
седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА.
При определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.57, ал.1 вр. с чл.58а, ал.5 вр. с чл.54,
ал.1 и ал.2 вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4
вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК, намирайки, че най – подходящото по вид
наказание за подс.А. е пробация.
Съгласно чл.58а, ал.5 от НК – „Правилата по ал.1 - 4 не се прилагат за
предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл.37, ал.1, т.2-
11“.
Съдът отчете, че са налице следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – подс.А. съдейства на съда за разкриване на обективната
истина, не е социално стабилен, не работи, и при отегчаващите такива – поети
изцяло грижи от майката РОСИЦА ( колкото е по силите й) във възпитателен
и материален аспект за М и А.А.И. Пробационните мерки и срока им са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия.
Съдът не наложи други пробационни мерки освен задължителните, като
изходи от обстоятелствата по делото и обвинението. Съдът счита, че не са
налице данни за налагане и на друга пробационна мярка, а задължителните са
достатъчни като отговарящи на установената степен на опасност на
5
конкретното деяние и личността на подс.А..
Съдът счита, че определеното наказание спрямо подс.А. е съобразено с
целите по чл.36 НК и е съответно по смисъла на чл.35, ал.3 НК.
Съгласно Постановление № 7 от 4.XI.1985г. по н. д. № 4/85г., Пленум на
ВС т.2 – чл.78а от НК може да се приложи при деянията:
а) по чл.183, ал.3, пр.1 НК, когато от неплащането на издръжката са
настъпили и други вредни последици за пострадалия;
б) по чл.183, ал. 3, пр.2 НК, когато лицето вече е освобождавано от
наказателна отговорност поради несвоевременно изпълнение на задълженията
за издръжка, след това извърши ново престъпление по чл.183, ал.3, пр.1 НК,
но в предвидените срокове изплати издръжката.
В процесният случай не е налице нито една от посочените хипотези,
поради което съдът не приложи чл.78а НК.
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо
подсъдимия Г.Б.А., общо най – тежко наказание по присъда по НОХД №
1392/24г. по описа на МРС и настоящата присъда по НОХД № 207/25г. по
описа на МРС, а именно ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ
МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес на
подсъдимия за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА в периодичност
два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна спрямо подсъдимия
Г.Б.А., изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 1392/24г. по
описа на МРС, считано от 07.01.2025г., съгласно посоченото в справката за
съдимост на А..
Съдът извърши горното групиране имайки предвид данните в справката
за съдимост на А., съгласно които последно във времето, А. е бил осъден с
влязла в сила присъда на 23.12.2024г. по НОХД № 1392/24г. по описа на МРС,
за деяние по чл.326, ал.1 от НК извършено на 26.06.2022г., около 20:42:55
часа. Деянието по настоящата присъда по НОХД № 207/25г. по описа на МРС
е извършено в периода 07.07.2022г. – 09.05.2023г., съответно в периода
29.12.2023г. – 29.08.2024г., поради което са налице условията на чл.25, ал.1 вр.
с чл.23, ал.1 от НК за определяне на общо най – тежко наказание по
настоящата присъда по НОХД № 207/25г. и по присъда по НОХД № 1392/24г.,
и двете по описа на МРС, което е ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на
ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по
настоящ адрес на подсъдимия за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА в
периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ
МЕСЕЦА.
6
Първоинстанционният съд намира, че така определеното общо най –
тежко наказание не следва да се увеличава съгласно чл.24 от НК, като намира,
че общото най – тежко наказание е съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК
и е съобразено с целите по чл.36 от НК.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспада спрямо подсъдимия
Г.Б.А., изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 1392/24г. по
описа на МРС, считано от 07.01.2025г., която дата е посочена в справката за
съдимост на А. за начало на изпълнение на присъдата по НОХД № 1392/24г.
по описа на МРС.
На основание чл.189, ал.3 от НК съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Б.А., да заплати по сметка на ОДМВР – Монтана
сумата 153.95 (сто, петдесет, три лева, 0.95 ст.) лева – разноски за изготвена
СИЕ в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Б.А., да заплати по сметка РС – Монтана сумата
5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



7
Съобщи за изтекли лични данни