Разпореждане по дело №5/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба на „.-0. Е., със съдалище и адрес на управление: Г. С., У. „. № 33, представлявано от С. А. К. – управител на дружеството, подадена чрез А. С. М. срещу Решение № 23/19.02.2010 г. по Г. д. № 823/2009 г. по описа на РС – Г. С.. В нея е релевирано оплакване за неправилност на атакуваното решение и са изложени доводи, че районният съд погрешно, без мотиви и в противоречие със събраните доказателства е приел, че не са налице неотстраними недостатъци на изпълнението, респективно няма пълно неизпълнение на договора, поради което последният не следва да бъде развалян. В жалбата е направен извод досежно пълното неизпълнение на възложената с договора за строителство работа от страна на ответника – въззиваем, предвид обстоятелството, че допълнителните СМР за отстраняване на недостатъците ще доведат до промяна на проекта, без изричното съгласие на страните за това, както и до превръщането на строежа в незаконен, поради отклонение от заложените в проекта и строителните книжа параметри. Що се касае до решението в частта по втория иск, предявен при условията на евентуалност, въззивникът сочи, че първоинстанционният съд отново неправилно е интерпретирал въпроса за недостатъците на изпълнените СМР, като не е взел предвид посоченото и доказано отклонение от проекта, касаещо площта на рибарника, а именно: с 200 кв. м. по-малко от предвидената такава. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и уважаване на обективно съединените искови претенции при условията, при които са предявени, както и присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок е постъпил отговор от въззиваемата страна – „. О., със седалище и адрес на управление: Г. С., У. „. К. № 3, представлявана от управителя на дружеството – Р. М. Т., депозиран чрез А. Б. П., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и е направил извод досежно недопустимостта за едностранно разваляне на договора от страна на възложителя - въззивник, предвид наличието само на отстраними недостатъци. На следващо място са наведени аргументи, че с приемането на работата от възложителя, същият не разполага с възможност едностранно да развали договора впоследствие, включително и да реализира отговорността на изпълнителя - въззиваем. Посочено е, че въпреки липсата на подписи и от двете договарящи страни върху протоколите, издаването на фактури за извършените СМР и осчетоводяването им и от двете дружества представлява волеизявление за приемане на възложената работа.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и отговора, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото е налице сключен през м. август 2008 г. неформален договор за изработка, според който възложителят Ан-0. Е., Г. С. е възложил на изпълнителя „. О., Г. С. извършването на СМР, изразяващи се в построяването на рибарник за спортен риболов в Г. С. в м. Златарско. Изпълнението на обекта по одобрения проект и издаденото разрешение за строеж е завършило на 21.11.2008 г. Впоследствие възложителят е изпратил писмо до изпълнителя, в което е обективирано волеизявлението му за едностранно прекратяване на договора, поради некачествено изпълнение. Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза сочи, че изплатените от Ан-0. Е., Г. С. на „. О., Г. С. суми за извършването на строителството на процесния обект са в размер на 73 944 лв. По делото са установени два варианта на остойностяване на допълнителните СМР, необходими за привеждане на построения рибарник в състояние, годно за използването му по предназначение – 24 396.67 лв. и 30 744.93 лв.

Въз основа на разделеното производство по предявените от „.-0. Е., Г. С. срещу „. О., Г. С. насрещни искове е образувано ново дело. Ищецът - въззивник в настоящото производство е предявил обективно съединени иска при условията на евентуалност, както следва: за неоснователно обогатяване при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 265, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща част от заплатените по договор за изработка на изпълнителя 73 944 лв., акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху тази сума на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от 14.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и евентуално съединени с главния, а по между си при условията на кумулативност частични искове за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор за изработка по чл. 265, ал. 2 във вр. с чл. 88, ал.1, изр. II, във вр. с чл. 82 от ЗЗД, представляващи претърпени загуби в размер на 19 500 лв. при посочена стойност на цялото вземане - 40 774 лв. и акцесорен иск на основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2009 г. до окончателното изплащане на главницата и частично за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнението при пълен размер на посочената претенция от 1000 лв., и акцесорен иск на основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху тази сума считано от 14.07.2009 г. до окончателното й изплащане.

Районният съд е отхвърлил всички предявени искове, като е изложил подробни мотиви досежно тяхната неоснователност.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, обсъди доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно, провери валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира жалбата за процесуално допустима - депозирана е в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата обуславя служебно обезсилване на обжалваното решение, което се явява недопустимо, поради некомпетентност на районният съд да се произнесе по заявените искови претенции.

Предмет на образуваното гражданско дело са частични обективно съединени искове, предявени при условията на евентуалност. Процесното вземане за неоснователно обогатяване при отпаднало основание е с общ размер от 73 944 лв., от които 20 000 лв. са обект на исковата претенция. Другите вземания - за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор за изработка, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи са съответно с общ размер от 40 774 лв. и от 1 000 лв., от които съответно 19 500 лв. и 500 лв. са претендирани от ищеца – въззивник в настоящото производство при условията на евентуалност.

В разпоредбите на чл. 69 и чл. 70 от ГПК са посочени размерът на цената на иска и начина за неговото определяне, а в чл. 104 и чл. 105 от ГПК – родовата и местната подсъдност на гражданските дела, като в изчерпателно изброените случаи родовата подсъдност е обусловена от цената на иска. Следователно нормите, определящи цената на иска и родовата подсъдност в посочените хипотези са функционално свързани, поради което същите следва да се прилагат, съобразно тази законово определена помежду им взаимовръзка. Освен това, те следва да се тълкуват и в светлината на общите принципи и цели, както и при съпоставката с останалите норми на гражданския процес. В този смисъл е не само практиката на ВС и ВКС, но и практиката на СЕО /сега Съда на ЕС/, която е задължителна за националните съдилища на държавите – членки на ЕС, включително и за българските съдилища.

Предявяването на частичен иск е изключение от общото правило, че предмет на исковата претенция е цялото спорно право. Следователно при преценка на въпросите досежно цената на частичния иск, както и на неговата подсъдност следва да се има предвид, че разпоредбите на ГПК не правят изрично разграничение между цялостно и частично заявяване на претенциите, т.е. нормите следва да се тълкуват и прилагат според точния смисъл на закона, респективно според общия им разум, началата на правото, обичая и морала.

На следващо място при преценка на подсъдността на частично заявения иск следва да се имат предвид и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по този иск. При уважаване на частичния иск силата на пресъдено нещо се разпростира единствено досежно частта, предмет на заявената претенция, за разлика от отхвърлянето на частичния иск – тогава силата на пресъдено нещо обхваща не само разгледаната част от претенцията, но и останалата част, която съставлява спорното право и за която липсва изрично произнасяне. За да реши спора по същество, съответната съдебна инстанция е длъжна да разгледа и да прецени съществуването, респективно несъществуването на спорното право като цяло, само част от което е предмет на образуваното дело. В настоящия случай, за да постанови отхвърлителното решение районният съд е коментирал възникването на облигационната правна връзка между страните по делото, включително техните права и задължения като цяло, но се е произнесъл само по отношение на заявената част от спорното право. Ако обективно съединените искове бяха предявени в цялост, а не частично, същите биха подлежали на разглеждане като първа инстанция от Окръжен съд – Г. С., а не от Районен съд – Г. С.. Недопустимо е определянето на родовата подсъдност на исковете да зависи единствено и само от волята на ищеца, както е станало в случая. По този начин се нарушават принципите на гражданското съдопроизводство – чл. 5 и чл. 9 от ГПК и би могло да се стигне до злоупотреба с процесуални права.

Цената на цялото вземане за неоснователно обогатяване при отпаднало основание е в размер на 73 944 лв., а на другите вземания - за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор за изработка, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи са съответно в размер на 40 774 лв. и 1 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни граждански дела с цена на иска над 25 000 лв. Предвид обстоятелството, че предявените искови претенции са обективно съединени за разглеждане в едно производство, те са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, независимо от частичното им заявяване и от съединяването им при условието на евентуалност, а сезираният районен съд не е родово компетентен да се произнесе по тях.

Ето защо, постановеният съдебен акт, оспорен пред настоящата инстанция, се явява недопустим, поради което следва да бъде обезсилен, а делото да бъде разгледано от родово и местно компетентния съд, а именно: ОС – Г. С.. Тъй като делото е постъпило в ОС – Г. С., във връзка с депозираната въззивна жалба, същото не следва отново да се изпраща на този съд, а само да се докладва на председателя – за образуване на ново производство.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 23/19.02.2010 г. по Г. д. № 823/2009 г. по описа на РС – Г. С., като недопустимо, поради липса на компетентност на РС – Г. С. да се произнесе по заявените искови претенции.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на ОС – Г. С. за образуване на ново производство по предявената искова молба, във връзка с която е образувано Г. д. № 823/2009 г. по описа на РС – Г. С..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: