Р Е Ш Е Н И Е
№ 827
07.08.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ И.
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 6269 по описа за 2019 година.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен на
20.10.2016г. договор за финансови услуги от разстояние, с № **********,
„4финанс“ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус“, предоставило на А.И.Й. кредит в размер на 300лв., с падеж 19.11.2016г.
Освен тази сума, жената се задължила да плати и договорна лихва в размер 10.10лв.
и такса за експресно разглеждане в размер 76.89лв., тъй като заявила и такава
услуга.
Ищецът твърди, че кредитора е предоставил
желаната сума чрез паричен превод посредством „Изипей“АД, но въпреки настъпилия
падеж жената не заплатила дължимото. По тази причина и на основание т.13.3 от
Общите си условия, „4финанс“ЕООД/Вивус/ започнало да начислява наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от
БНБ-10%, към договорния лихвен процент- 40.96%, за периода на забавата. По този
начин за жената възникнало задължение на това основание в размер на 308.28лв Освен
това, от „Вивус“ изпратили до четири /!?/ напомнителни писма до Й., разходите
за които били за нейна сметка, съдържащи информация за актуалния размер на задълженията
й, но плащане тя отново не извършила.
На 23.11.2018г. „4финанс“ЕООД сключило с
търговското дружество „Кредитреформ България“ЕООД договор за цесия, по силата
на който му прехвърлило вземанията си по цитирания по-горе договор. При това
положение второто от тях- цесионера, предявява иск съда с решение да осъди А.Й.
да му заплати главница в размер 300лв., ведно със законната лихва, считано от
момента на депозиране на исковата молба; такса за експресно разглеждане от
76.89лв., както и наказателна лихва 308.28лв.
Претендира и разноски, а също и
юрисконсултско възнаграждение/150лв./.
Ответницата не депозира писмен отговор,
въпреки че съда й връчи препис от исковата молба. Тя и не се яви, а и не
изпрати процесуален представител, на проведеното съдебно заседание. В него
ищеца поддържа, чрез писмено становище, исковете.
След като
анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
В подкрепа на твърденията си в исковата молба, че на
20.10.2016г. между търговското дружество „4финанс“ЕООД и ответницата е бил сключен
договора, по който й е предоставен кредит, в размер 300лв., ищеца представи
множество приложения на исковата молба. Съдът ги приобщи към доказателствения
по делото материал и ще ги кредитира, макар те да представляват частни
документи, които не носят ничии подписи- нито на страните по делото, нито пък
на договарящи страни. Липсата на подписи е логична предвид твърдяното в
исковата молба естество за начина на сключване на договорите. Те, при доводи,
които съда ще посочи по-долу в решението си, са електронни документи и
предоставена от разстояние финансова услуга. Представени са от ищеца на хартиен
носител-разпечатка, в заверен от него препис, с което е спазено изискването на
чл.184 ал.1 от ГПК. Тъй като документите не бяха оспорени от ответната страна, нито
пък тя поиска представянето им във вида електронен документ, съда счита, че
ищеца е спазил изискваната от процесуалния закон форма за представяне на
документ и договорите представляват част от доказателствения по делото
материал. Поради това и предвид процесуалното поведение на ответницата, която
не оспори твърденията в исковата молба,
съда приема, че на 20.10.2016г. между „4финанс“ЕООД и нея е бил сключен
договора с № **********, който представлява листи № 11 от материалите по
делото, за предоставянето в заем на 300лв. От съдържанието му се установяват и
останалите твърдяни от ищеца обстоятелства- за падежа на задължението; за
договарянето на възнаградителна лихва- от 40.96% и ГПР 49.60% и на такса
„експресно разглеждане“ от 76.89лв. По този начин общия размер на дълга е
386.99лв.
Освен от клаузите по тях, страните по договорите са обвързани
и от Общите условия на кредитора, които също са част от доказателствения по
делото материал- листи №№ 11-20вкл. от делото. Съгласно чл.13.2. /а/ от същите,
при допусната от кредитополучателя забава в плащането, кредитора има право да
начислява наказателна лихва.
При горните разсъждения- за спазена от ищеца форма за
представяне на електронен документ и липсата на оспорване от ответницата на
твърдяните от ищеца факти, вкл. и за това, че тя е получила от „4финанс“
паричните суми по договора, чрез „Изи пей”, съда кредитира и разписката,
представляваща лист № 21 от делото, която е с №№ 20000000112960000 от 20.10.2016г..
Предвид съдържащата се в нея информация за кредитополучателя- три имена и
единен граждански номер; посочването номера на договора, по който се извършва
превода, както и факта, че в договора за кредит е постигнато съгласие сумата да
бъде предадена точно по този начин –чрез „Изи Пей”, по конкретно посочена сметка,
съда приема, че записаната във разписката сума /300лв./ е била преведена на Й..
На 23.11.2018г. „Кредитреформ България“ЕООД е
изкупило, по силата на договор № BGF -2018-033,
от „4финанс“ЕООД вземания на последното по договори за кредит, като от
извадката, представляваща листи №№ 7,8 и 9 от делото, съда приема, че сред тях
е и това от А.Й. по процесния договор- позиция № 1750 / в която като дължими от
нея са посочени: главница- кредит в размер 300лв.; 10.10лв.- договорна лихва; 76.89- такса за
експресно разглеждане; 50лв.- други такси и 308.28лв.- наказателни лихви.
С пълномощно, с нотариална заверка на подписа,
извършена на 23.11.2018г, „4финанс“ЕООД упълномощава „Кредитреформ
България“ЕООД да уведомява длъжниците на първото от тях за цесията. Такова,
предназначено за ответницата А.Й., е част от доказателствата по делото – л.№ 23.
Видно от обратната разписка към него- л.24, писмото е върнато, тъй като
адресата му се е преместил от адреса.
При така установената фактическа обстановка съда прави
следните правни изводи:
Предявени са, в обективно и кумулативно съединяване,
осъдителни оценяеми искове, за парични вземания. Първото от тях, т.е. главния
иск, е за сумата 300лв., представляваща предоставена на ответника паричен заем;
втория и третия също са за договорни задължения, но предвидени в Общите условия
на „4финанс“ЕОО- такса за експресно разглеждане и наказателна лихва.
Водещият иск според съда е основателен, защото:
Твърдяните и претендирани от ищеца права, предмет на
делото, се черпят от фактически състав, като сред част от фактите са два
договора- първият е онзи, по силата на който ответника е получил парична сума в
заем, а втория- договора, чрез който ищеца по делото е придобил правата срещу ответника, възникнали в следствие първия.
Вторият договор е за цесия- двустранна сделка, по силата на която „Кредитреформ България“ изкупува вземания на
„4финанс“ЕООД, които то като кредитор има от физически лица.
Предвид твърдяните в исковата молба факти за правата
и задълженията на страните по договора, по който праводателя на ищеца е бил
кредитор, то той е такъв за заем. Предвид твърдяни в исковата молба факти за
начина по който ответника и праводателя на ищеца са достигнали до сключването
му, съда намира, че в случая може да се прецени, че е била предоставена
финансова услуга от разстояние и по тази причина приложим е и специалния за
този вид специфични, но намиращи все по-широко приложение, дейности- Закона за
предоставянето на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно чл.6 от
същия, такъв договор е всеки договор, сключен между доставчик и потребител,
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние- едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, финансова
услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, ... , както и предоставяне
на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя- т.2 от
§1 от ДР.
При това положение е логично на представените с
исковата молба хартиени носители на договор за кредит, да не фигурират
саморъчно изписани подписи /поставени парафи/. Ето защо следва да се прецени в
случая, че от ангажираните от ищеца доказателства се установи, че на 20.10.2016г.
е бил сключен договор за кредит, страни по който са дружеството „4финанс“ като
кредитор и А.Й. като кредитополучател. Доказано
бе също, че по искане на жената й е предоставена сума в размер на 200лв., като е предвидено тя да бъде върната в срок от
30дни.
Очевидно е, че падежа отдавна, преди няколко години,
е настъпил, но ответника не е изпълнил
задължението си- по чл.240 ал.1 от ЗЗД. Този,
последния,
извод съда прави, защото от Й. не бяха
ангажирани доказателства да е осъществила какви да е престации. Това, при
искове като настоящия, е в доказателствената тежест на ответника, а при пасивно
негово процесуално поведение следва напълно резонния извод, че изпълнение липсва.
С това за ищеца-кредитор се е активирала хипотезата на чл.79 ал.1 от ЗЗД- да
поиска от ответника изпълнение. По тази причина съда ще уважи първия иск; при
това ще уважи и искането да присъди сумата заедно със законната лихва, считано
от момента на депозиране на исковата молба. Така е, защото отдавна в правните
теория и практика е прието, че последната кани към изпълнение, а също толкова
ясно е, че тази лихва представлява обезщетение за вредите, които кредитора
търпи от забавата на длъжника си.
Със сходни аргументи следва да се уважи и третия иск- ответника не е изпълнила задължението си; с това е изпаднала в забава, а тя пък активира санкционни за нея последици, в т.ч. договорно предвидена-
начисляването от кредитора на наказателна лихва- на основание т.13.2.а от ОУ на „4финанс“ЕООД.
Не такова е обаче становището на съда по
иска с цена 76.89лв.
Вземането по него се обяснява от ищеца като
възнаграждение, дължимо от ответника на кредитора, за такса за експресно
разглеждане. Въпреки че такава клауза съществува в
процесния договор- по –конкретно в ОУ, представен със заявлението, съда намира,
че кредитора няма право на това вземане, тъй като с тази, а и подобни, клаузи кредиторите целят
да заобикалят вече забранената им/отнета възможност да залагат в договорите за
кредит изключително завишени лихвени проценти, съответно годишен процент на
разходите. Всъщност, тази услуга е несъвместима с природата на процесния
договор- това са бързи кредити, сключвани в момента на поискването или
непосредствено след това, и отново при не малка по размер възнаградителна
лихва- в случая тя е 40.96% и годишен процент на разходите 49.60% и те са толкова
високи и несравнимо по-високи от лихвите, при които банки отпускат заеми,
именно поради по-високия риск, който
съществува за кредитора, тъй като вземането му не е обезпечено.
Така също, нищо вярно няма в твърдението,
че кредитопулачателя е обвързан от тази клауза само защото той лично я е
поискал. Всъщност, при подобни кредити закупуването на подобни услуги или както
съответно ги е нарекъл кредитора, е въздигнато в условие за отпускане за
заема/кредита.
Тези именно съображения се налага извода,
че кредитополучателя е поставен в неравноправно положение по отношение на
другата страна по договора- кредитора. Т.е., клаузата е неравноправна по
смисъла на чл.143 ал.1, защото точно отговоря на създадената с тази разпоредба
дефиниция. А за такива съда е задължен служебно да следи- чл.7 ал.3 от ГПК. Ето защо съда ще отхвърли иска с
цена 76.89лв.
Трябва да се коментира, че ищеца черпи горните права и
качеството кредитор от договор за прехвърляне на вземания, по който е цесионер.
Той признава, че уведомлението му до Й. за
станалата цесия не е достигнало до нея. Въпреки това съда счита, че в случая
това уведомление е редовно връчено и то е извършено при връчването от съда на
ответницата на преписи от исковата молба и
приложенията й, сред които е и то, а в текста на исковата молба се съдържа
нарочно искане в този смисъл. Безпротиворечива
е наложилата се съдебна практика, че е достатъчно връчването на уведомление за
цесия да стане и при/чрез връчването, което съда извършва по
вече започнало гражданско дело. Разбира се,
друг е въпроса дали и как точно се отразява върху задължението на
кредитополучателя, съответно необходимостта той да изпълни, невръчването на
съобщение за цесия.
В случая съобщението е изпратено от цесионера, но
това той е извършил въз основа на изрично упълномощаване за такова действие от
цедента, което налага да се счита за
редовно осъществено.
С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищеца
сторените от последния разноски по делото, съразмерно уважената част от
исковете- чл.78 ал.1 от ГПК. Разноските на търговското дружество са 150лв.-
заплатена държавна такса за образуването на делото. На толкова и ги сочи в списъка
си по чл.80 от ГПК процесуалния представител на ищеца. Ето защо на послединя ще
бъдат присъдени разноски в размер 133.17лв.
Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Той има право на такова, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, защото е юридическо лице и
в настоящото дело бе представляван от юрисконсулт. Посоченият в списъка размер
на същото -150лв., е законово съобразен / с чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/. Поради и съразмерно уважената част от исковете ще
бъде присъдено възнаграждение от 133.17лв.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.Й. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: ул. ”Шандор
Петьофи” № 10 и ЕИК: ********* сумата 300лв. /триста лева/,
представляваща главница по сключен между жената, като кредитополучател и
„4финанс“ЕООД с ЕИК *********, като кредитор, Договор за кредит № **********/ 20.10.2016г.
Сумата се
дължи ведно със законната лихва, считано от 08.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА А.И.Й. с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: ********* сумата 308.28лв.
/триста и осем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща наказателна лихва,
начислена за периода 20.11.2016г.- 22.11.2018г., върху главницата, дължима по
сключения между жената, като кредитополучател и „4финанс“ЕООД с ЕИК *********,
като кредитор, Договор за кредит № **********/ 20.10.2016г.
Титуляр на горните две парични вземания е
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, тъй като ги е изкупило, с
договор за цесия, от „4финанс“ЕООД с ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: ********* да бъде осъдена А.И.Й. с ЕГН ********** да му
заплати сумата 76.89лв., представляваща такса за експресно разглеждане, по
сключения между жената, като кредитополучател и „4финанс“ЕООД с ЕИК *********,
като кредитор, Договор за кредит № **********/ 20.10.2016г.
ОСЪЖДА А.И.Й. с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, разноски по
делото, съразмерно уважената част от исковете- 133.17 лв. /сто и тридесет и три лева и
седемнадесет стотинки/, а отхвърля като неоснователно искането над този размер
до пълния претендиран, за който дружеството представя списък по чл.80 от ГПК-
150лв.
ОСЪЖДА А.И.Й. с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете- 133.17 лв. /сто и тридесет и три лева и
седемнадесет стотинки/, а отхвърля като неоснователно искането над този размер
до пълния претендиран, за който дружеството представя списък по чл.80 от ГПК-
150лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния
начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба,
която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде
връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: