Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Ели Гигова,
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 1831 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20258373 от 23.11.2020
г., постановено по гр.д. № 7136 по описа за 2018 г. на СРС, III ГО, 144-ти състав, районният съд е
приел за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 155 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата Р.Б.П. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД
следните суми: 95,78 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх. И, ап. ***аб. № 052248, 13,08
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 22.06.2017 г., 6,21 лева
– главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., 1,23 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. до
22.06.2017 г., за които суми по ч.гр.д. № 43846/2017 г. по описа на СРС, 144
състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 11.07.2017
г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата е била осъдена да заплати на
ищеца сумата в размер на 738,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски
за първоинстанционното производство.
Решението е било обжалвано в цялост
от ответницата, чрез особения ѝ представител. В жалбата се излагат
оплаквания, че по делото липсвали доказателства топлинната енергия да е била
точно и коректно определена по количество и качество. Липсвали доказателства за
характеристиките за коректно определяне на потребената топлинна енергия и за
качеството на услугата. Твърди се, че претендираните вземания от ищеца били
погасени по давност. Извлеченията, представени от ищеца, не били годни
доказателства за претендираните суми. Не били представени отчети за показанията
на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обосноват
технологичен разход на топлинна енергия, който се приспада от измерените
показания на топломера и бил за сметка на топлопреносното предприятие. Твърди
се, че за периода на натрупване на сумите ищецът не бил редуцирал показанията
на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обоснован
технологичен разход на топлинна енергия в абонатната станция. Поддържа се, че
ищецът незаконосъобразно бил завишил начисляваните суми за топлинна енергия.
Възразява се, че фактурите по делото не били подписани от ответницата, за да
могат да бъдат използвани срещу нея. Извлечението от сметки, представено от
ищеца, било в нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗПП, предвиждащ задължение
информацията да бъде вярна, пълна и разбираема. Посочва се, че ищецът не бил
представил доказателства за въвеждането в експлоатация на процесната абонатна станция,
което правило недоказана претенцията му. По този начин нямало възможност да
бъде установено дали при въвеждането в експлоатация на абонатната станция
същата отговаряла на техническите изисквания, правеща последващите ѝ
отчитания обективни. Районният съд бил допуснат съществено процесуално
нарушение – поради липсата на представени от ищеца писмени документи и
наличието на направени възражения от ответната страна съдът следвало с
определение да отхвърли исковата молба, а не го направил. Направено е искане за
отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции.
Не е постъпил отговор на въззивната жалбата
от ищцовото дружество.
Не е постъпило становище от третото лице
– помагач „Т.с.” ЕООД.
В открито съдебно заседание страните не
са се явили лично и не са били представлявани.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 3050476/03.07.2017
г., подадено от „Т.С.” ЕАД, е било поискано издаването на заповед по чл. 410 от ГПК за сумите: 574,63 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 78,53 лева –лихва за
забава от 15.09.2015 г. до 22.06.2017 г., сумата от 37,28 лева – главница за
услугата дялово разпределение, сумата от 7,39 лева –лихва за забава, ведно със
законната лихва от 03.07.2017 г. (датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) до окончателно изплащане,
при условията на разделност срещу М.П.П.при квота от 4/6, Д.Б.П.при квота от
1/6 и Р.Б.П. при квота от 1/6. На 11.07.2017 г. съдът е издал заповедта. В
законоустановения срок Р.Б.П. е подала възражение по ч. 414 от ГПК срещу
заповедта. Заповедта е била обезсилена по отношение на Д.Б.П., а спрямо М.П.П.е
бил издаден изпълнителен лист. Към възражението по чл. 414 от ГПК Д.Б.П.е
приложил съдебно удостоверение за извършен отказ от наследството на Б.П..П.. С
разпореждане № 293703/14.12.2017 г. съдът е разпоредил да се уведоми
заявителят, че може в едномесечен срок да предяви иск за оспорените от Р.Б.П.
вземания. По делото не е налице съобщение за връчване на препис от
разпореждането на „Т.С.” ЕАД. Видно от материалите по делото на 31.01.2018 г. е
била входирана исковата молба за вземанията. Предвид липсата на данни за
извършени от съда действия за връчване на книжа (по вина на съда), въззивният
съд счита, че следва да се приеме, че исковата молба е била подадена в срок.
С искова молба с вх. №
2002438/31.01.2018 г., уточнена с молба с вх. № 5072260/30.04.2018 г., ищецът „Т.С.”
ЕАД е предявил срещу ответницата Р.Б.П. обективно кумулативно съединени искове
за следните суми: сумата от 95,78 лева – главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 13,08 лева – лихва
за забава от 15.09.2015 г. до 22.06.2017 г., сумата от 6,21 лева – главница за
услугата дялово разпределение, сумата от 1,23 лева – лихва за забава, ведно със
законната лихва от 09.01.2017 г. до окончателно изплащане. С исковата молба са
били предявени и искове срещу М.П.П.при условията на разделност, но с
Определение № 400664/04.05.2018 г. производството спрямо тази ответница е било
прекратено. В исковата молба са били изложени твърдения, че ответницата се
явява клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за
следния топлоснабден имот - апартамент, намиращ се на адрес: гр. София, ж.к. „*********ап.
152. Посочва се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответницата
не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са
влезли общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, влезли в сила от 13.02.2008 г., и общите
условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, влезли в сила на
12.03.2014 г. Релевирани са съображения, че в раздел XI от
общите условия от 2014 г., чл. 33, съответно в чл. 33, Раздел VIII
от общите условия от 2008 г., са определени редът и срокът, по които купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, в който смисъл
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. След изтичането на последния
ден от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума. С общите условия
от 2014 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на дружеството и че дружеството начислява обезщетение за забава само
за задълженията по изравнителните сметки. Поддържа се, че ответницата е
използвала доставяната от дружеството топлинна енергия и не е заплатила
дължимите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е
оспорила основателността и размера на предявените искове с доводи, сходни на
тези във въззивната жалба.
По делото е представен протокол с
етажните собственици, видно от който е бил вписан под № 46 с процесния абонатен
номер лицето Б.П..П..
Видно от Молба от Държавна спестовна
каса – Жилищно кредитиране е било поискано вписването на законна ипотека за
обезпечаване изплащането на заем за жилищно строителство, отпуснат на Б.П..П. и
М.П.П.. По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, с който през 1991 г. на Б.П..П. и М.П.П.е
бил продаден имот в ж.к. „Свобода”. От писмо от Столична община с изх. №
КО-7000-164(2)/31.10.12 Б.П..П. е починал, като актът му за смърт е с изходяща
дата преди процесния период, и е оставил за наследници съпругата си М.П.П.,
сина си Д.Б.П.и дъщеря си – ответницата. От представените доказателства,
тълкувани заедно и поотделно, се извежда доказването, че пожизнено Б.П..П. и М.П.П.са
придобили правото на собственост върху процесния имот, като след смъртта на Б.П..П.,
настъпила преди началото на исковия период, собственици върху имота са останали
М.П.П.при квота от 4/6, Д.Б.П.при квота от 1/6 и Р.Б.П. при квота от 1/6. Впоследствие
Д.Б.П.е извършил отказ от наследство.
По делото са изготвени заключения по
назначени съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които
съдът кредитира като компетентно изготвени от специалисти в съответната област
след запознаване с материалите по делото. Страните не са възразили своевременно
срещу изводите на експертите. От същите се установява, че дължимата сума за
топлинна енергия възлиза на 574,63 лева, за дялово разпределение – 37,28 лева,
като обезщетенията за забава върху двете главници са както следва – 78,39 лева
и 7,31 лева. Разпределението е било извършено в съответствие на нормативните
разпоредби и законите. Не са били констатирани несъответствия в монтирания общ
топломер в абонатната станция. Не са били извършвани плащания от клиента на
топлинна енергия.
По делото са представени индивидуални
справки за топлинна енергия с титуляр ответната страна, констативни протоколи
на основание чл. 593 от ГПК, общи условия на ищцовото дружество от 2014 г. По
делото са налице документи във връзка с проведено общо събрание на етажни
собственици на сграда с адрес, различен от процесния. Поради недоказаност на
идентичност с адреса на процесния имот, въззивният съд счита посочените писмени
материали са неотносими.
С оглед на приетата фактическа
обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи.
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
Районният съд е бил сезиран с обективно
и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Въззивният съд счита, че
районната инстанция правилно е уважила исковите претенции.
Неоснователни са оплаквания, че по
делото за липса на доказателства за точно и коректно определена по количество,
качество и характеристики топлинна енергия и за качеството на услугата. Видно
от експертните изводи до имота е била доставена топлинна енергия в определено
количеството. В настоящия случай не са били доказани от ответницита възражения ѝ
касателно занижено качество на услугата или наличието на такива характеристика
на същата, което да предопредели неточно изпълнение от някакъв вид.
Бланкетно е възражението по отношение на
погасителната давност в жалбата. Съгласно чл.
111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните
задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на
главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар за тях давността да не е изтекла. Процесните вземания са периодични,
поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност
е 3 години. Пред СРС ответницата своевременно е релевирала с отговора на
исковата молба възражение за погасяване по давност на вземанията. Ищцовата
претенция е била заявена първоначално със заявлението за издаване за заповед по
чл. 410 от ГПК на 03.07.2017 г. С оглед на това вземанията преди тази дата –
тези в периода от 01.05.2014 г. до 02.07.2014 г., се явяват погасени по
давност. Дори и да не се приеме, че задължението на м. юли 2014 г. не е
погасено по давност, съдът не може да промени решението на съда предвид забрана
за утежняване положението на жалбоподателя.
Отделно от това, в жалбата не са
направени възражения по отношение на извършените от съда изчисления и приетите
от съда общи суми за различните задължения или размера на квотата от
задълженията на ответницата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК
съдът е ограничен от посоченото в жалбата при проверката си за правилност на
обжалвания акт.
В жалбата е посочено, че извлеченията,
представени от ищеца, не били годни доказателства за претендираните суми и
противоречали на чл. 5, ал. 2 от ЗПП. Възражението е бланкетно. Отделно от това
не става ясно точно за кои извлечения става въпрос. По делото са налице
индивидуални справки за топлинна енергия с титуляр ответната страна, но същите
са представени от третото лице – помагач. Следва да се отбележи, че вещите
лица, за да достигнат до конкретните изводи за дължимите суми, са работили не
само по тях, но и с оглед всички доказателства, събрани по делото.
Несъстоятелни са възраженията в жалбата
за показанията на общия топломер в абонатната станция, липсата на приспадане на
показания и липсата на доказателства за въвеждането в експлоатация на
процесната абонатна станция. От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че до процесния имот е била доставяна топлинна енергия. Вещото лице по
съдебно-техническата експертиза изрично е посочило, че разпределението е било
извършено в съответствие на нормативните разпоредби и законите. В жалбата се
поддържа, че ищецът незаконосъобразно бил завишил начисляваните суми за
топлинна енергия, но страната не е изложила нито доводи в тази насока, нито е
представила някакви доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения.
Въззивният съд счита за несъстоятелно
твърдението в жалбата, че фактурите по делото не били подписани от ответницата,
за да могат да бъдат използвани срещу нея. В общите условия на ищцовото
дружество за процесния период не е въздигнато в задължително условие за
изискуемостта на задълженията, процесните фактури да бъдат подписани от същата.
При извършена проверка въззивният съд не
констатира допуснати от контролирания съд съществени процесуални нарушения. Твърденията
в жалбата се явяват некореспондиращи със законовите разпоредби и извършените
процесуални действия по делото. При липса на представени писмени доказателства
от страна, носеща доказателствената тежест да докаже претенцията си, и
наличието на направени възражения от насрещната страна съдът не се произнася с
определение, с което отхвърля исковата претенция, а в крайния си съдебен акт –
решение, се произнася по основателността на иска, като го отхвърля или уважава.
Предвид гореизложеното и изчерпване на
възраженията във въззивната жалба, въззивният съд счита, че следва да потвърди
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от спора пред въззивния
съд на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат разноски.
Въззивнаемата страна е претендирала такива, включително юрисконсултско
възнаграждение. Въззивният съд счита, че не следва да ѝ се присъжда
юрисконсултско възнаграждение, а единствено разноски в размер на 150,00 лева за
платен депозит за особен представител. Въззиваемото дружество не е взело
активно участие в производството, което да оправдае присъждането на
юрисконсултски хонорар. По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба и
процесуален представител на въззиваемото дружество не се е явил в открито съдебно
заседание. По делото е била депозирана единствено една бланкетна молба преди
провеждане на заседанието, в която не са били развити каквито и да е конкретни
доводи или възражения по повод спора пред въззивния съд. Въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати сумата в размер на 100,00 лева по сметка на въззивия
съд, предвид обстоятелството, че такава не е била предварително внесена, понеже
въззивната жалба е била подадена от особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20258373 от
23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7136 по описа за 2018 г. на СРС, III ГО, 144-ти състав, в цялост.
ОСЪЖДА Р.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща сторени във въззивното производство разноски за депозит за
особен представител.
ОСЪЖДА Р.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 100,00 (сто)
лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.с.” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.