Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
С Решение №614 /25.6.2010г. постановено по гр. д. №..../2010г ВТРС е отхвърлил предявените от Н. Г. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 12/ 26.2.2010г на ИД на "Е." за незаконно и неговата отмяна, иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал 1 от КТ за заплащане на обезщетението за времето през което е останал без работа поради уволнението в размер на 3000 лева като неоснователни и го е осъдил за разноски в размер на 400 лева. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н.П.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Основните аргументи в жалбата са, че жалбоподателят е заемал длъжността повече от 33 години, наистина е подписано допълнително споразумение за промяна на наименованието на длъжността, но длъжностната характеристика е останала същата, освен това след като го е преназначил на тази нова длъжност явно работодателят е считал, че отговаря на изискванията за заемането й. В подкрепа на твърдението му е и факта, че работодателят не е уведомил ТД на НОИ съгласно чл. 62 ал 2 от КТ за промяна на длъжността. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови такова по същество на спора в негова полза Ответник жалба спори жалбата, намира я за неоснователна и недоказана. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, неговите правни изводи кореспондират на изискванията на закона и на практиката на ВКС, че контрола досежно изискванията за заемане на една длъжност е контрол за целесъобразност, какъвто съдът не може да извършва. Това е суверенно право на работодателя да променя изискванията за определена длъжност. Моли съда да потвърди решението. В.ТОС, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл. 269, пр. 1 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество, решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини, настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. От данните по делото се установява, че ищецът е заемал при ответника длъжността "ел.монтьор, подстанции", която е определена със сключеното между страните допълнително споразумение на трудовия договор по чл. 119 от КТ, като не е е вярно, че дължностната характеристика не е връчена на жалбоподателя, това се устаноявва от лично отбелязване върху нея от 1.12.2009г. Жалбоподателят не твърди, че притежава изискуемата съобразно тази длъжностна характеристика квалификация, а само, че е бил във фактическа възможност да я изпълнява, който въпрос е ирелевантен за спора. Поради тази причина ВТОС е отказал събиране на допълнителни доказателства, изразяващи се в назначаване на техническа експертиза, която да докаже този факт. Квалификационната образователна степен се доказва само с официални документи като диплома и съответни удостоверения за завършени курсове. Такива по делото не са приети. Правилно е обосновал изводите си ВТРС, че е суверенно право на работодателя да променя изискванията за заемане на определена длъжност. За неуведомяване на ТД на НОИ, работодателят носи административна отговорност, но този факт не влияе върху настоящия спор. Не се подкрепя от доказателсвата по делото, твърдението, че щатното разписание не е одобрено, това се установява от приложеното такова, като за одобряването му не е наложително да има нарочна заповед, достатъчно е върху същато да е положен подписът на работодателя и текст "Одобрявам". За ефективна съдебна защита, жалбоподателя е следвало да твърди, че допълнителното споразумение е нищожно, но такива възражения по делото няма. Фактът, че към момента на сключване на допълнителното споразумение работодателят е приел, че жалбоподателят отговаря на изискванията за заемане на тази длъжност, не погасява по-късно неговото право да измени квалификационните изискванията за нейното заемане. Горните съображения мотивират съдът да приеме, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ правилно са отхвърлени като неоснователни. Тъй като не е налице тÔърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от гореизложеното, ВТОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА Решение №614/ 25.6.2010г. постановено по гр. д. №...../2010г ВТРС Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок считано от 27.10..2010г. пред ВКС при условията на чл. 280 ал 1 от КТ. Председател: Членове : 1. 2.. |