№ 122
гр. Свищов, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
в присъствието на прокурора С. Н.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100384 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР във вр. с чл. 530 и
следв. от ГПК.
Постъпила е молба от Г. АНТ. АТ. от гр. Свищов чрез пълномощника
адв. Ирина Илиева от ВТАК, с която се иска да бъде постановено решение, с
което да бъде променено фамилното й име от А. на Г. Молителката твърди,
че на 30.09.1990 г. е сключила граждански брак с Р.Я.А. и приела фамилното
име на съпруга си – А.. От този брак двамата имали две деца – момчета, които
носят фамилното име Я. На 15.09.2003 г. бракът им бил прекратен поради
смъртта на съпруга й. Заявява, че от тогава в живота й периодично се случват
събития с негативен характер. Започнала да търси причините за това като
направила няколко консултации с психолог и нумеролог. От тези
консултации разбрала, че съществува възможност, според която фамилното
име на покойния й съпруг да е с негативна енергия и да влияе отрицателно на
живота й. Изразява становище, че според традицията, приемайки фамилното
име на съпруга си, жената става съпруга на съпруга си, живеейки „за своя
съпруг“. Следователно носенето на фамилното име на съпруга е проява на
1
общността между съпрузите и е белег за принадлежността на жената към
мъжа. След смъртта на съпруга й такава принадлежност не можело да има и
за да може да започне живота си от начало, не трябвало да продължава да
носи фамилното му име. Освен това не желаела да се асоциира с неговото
семейство, с което дори не поддържа връзка след смъртта му и занапред не
желае да бъда свързвана и да се представя с името А., като вярва, че тази
фамилия оказва неблагоприятен ефект върху съдбата й. Счита, че тези
обстоятелства за нея са важни по смисъла на закона и обуславят правния й
интерес да поиска промяна на фамилното й име от А. на Г, което е
предбрачното й фамилно име. Моли съда да допусне поисканата промяна на
фамилното й име.
Представителят на Районна прокуратура гр. Свищов намира молбата
за основателна и моли същата да бъде уважена.
Заинтересованата страна Община Свищов не изпраща представител.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Молбата е допустима, тъй като е депозирана от процесуално
легитимирана страна. Доколкото производството е охранително, за местната
и родовата подсъдност съдът следи служебно. Настоящият състав приема, че
е местнокомпетентен да разгледа същата. Съгласно чл. 531, ал. 2 от ГПК
молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на
молителя, като в случая от служебно извършената справка в НБДН
постоянния адрес на молителката е в гр.Свищов.
Видно от приетите писмени доказателства – удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане №486/03.10.1970 г. на Община
Свищов, при раждането си на 27.09.1970г. от родители: майка З.Л.И. и баща
А.Г.Н., молителката била записана с имената Г.А. Г.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за граждански брак,
издадено въз основа на акт №181/30.09.1990г. на Общински народен съвет
Свищов е, че молителката е сключила граждански брак с лицето Р.Я.А., като
е приела да носи фамилното име на съпруга си – А..
От Удостоверение за наследници изх. №06-09-413/22.04.2015г. на
2
Община Свищов и от Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца
изх. №06-08-72/05.02.2014г. на Община Свищов, се установява, че съпругът
на молителката е починал на 15.09.2003г., като за свои наследници оставил
молителката – вдовица и двете им деца –А Я и Р Я.
От показанията на разпитания свидетел А Я се установява, че след
смъртта на неговия баща през 2003г. молителката не поддържа връзка с
родителите и роднините на съпруга си. Свидетелят изнесе, че майка му
споделила, ча фамилията, която носи й тежи и не се чувства добре. Това
продължавало повече от две години. По повод на тези негативни усещания,
молителката потърсила консултация с психолог. Независимо, че пред
обществото се представяла с фамилното име А., това тя правела от
задължение, но без чувство за принадлежност към фамилията на роднините
на починалия си съпруг.
При така установеното от фактическа страна съдът счита, че молбата
на молителката е основателна и следва да се допусне исканата промяна на с
фамилното ѝ име на Д.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР български граждани могат да искат
промяна на имената си, когато името е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Според съдебната практика, предвид основните принципи на
гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1
от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето
на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка
обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13
и 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на
образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице. В настоящия
случай молителката, след като е сключила граждански брак се е възползвала
от правото дадено от чл.12 от СК и приела фамилното име на съпруга си – А..
От доказателствата се установява, че след смъртта на съпруга й през 2003г. тя
не поддържа отношения с неговите родители и роднини. Така не само, че
брака й с Р.Я.А. е бил прекратен поради неговата смърт, но същата е
прекъснала трайно връзка неговия род. Същевременно двете им деца, родени
през време на брака, също не носят фамилното име Аи, а фамилията Яи.
Установи се от разпита на свидетеля А Я, че в последните две години
3
молителката изпитва психически дискомфорт от това, че продължава да носи
фамилията на починалия си съпруг. Молителката отдава на тази фамилия
някои неблагополучия в живота си след неговата смърт, за което се е
консултирала и с психолог. Правото на име, включително и избора на
фамилно име, е субективно право на всеки един човек. Това право СК
предоставя, както при сключване на брака, от което право молителката се е
възползвала, така и при прекратяване на брака с развод. В случая семейната
връзка между съпрузите е била прекратена със смъртта на Р А, което
обстоятелство, както и изразеното желание да възстанови предбрачното си
фамилно име по съображения от личен характер, са факти, които попадат в
хипотезата на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР. Исканата
промяна е проява на упражняване на личното субективно право на избор на
фамилно име с оглед на прекратяване на брачната връзка поради смъртта на
мъжа и същата е в съответствие с императивните норми на чл. 14 от ЗГР.
С оглед на горното съдът приема, че молбата за промяна на име се
явява основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация промяна на фамилното име на Г. АНТ. АТ., ЕГН **********, с
адрес гр.Свищов, ул.“**, като ПОСТАНОВЯ промяна във фамилното й име от
А. на Г.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданското състояние при Община Свищов, за отбелязване на промяната и
за отразяване на промяната в актовете за гражданско състояние.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4