Р Е Ш Е
Н И Е № 127
гр. Бургас, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на
двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря
Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д.
№ 2489 по описа за 2020 година,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба, предявена от
М.И.Х., ЕГН **********
и Ф.М.Х., ЕГН ********** срещу Сдружение “Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2 за осъждане на ответника да заплати на
ищците сумите както
следва:
-на М.И.Х., ЕГН **********, с българско и турско гражданство, с постоянен
адрес *** с документ за самоличност в Р Т №*** и име в същия М. Е сумата от 135 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на сина му Н М.И.,
изразяващи се в
мъка, душевни страдания, стрес, липса на синовна обич и грижа, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху изплатената
от НББАЗ сума от 65 000 лева за периода 11.06.2018г.-11.05.2020г. в размер
на 12 656.94 лева;
-на Ф.М.Х., ЕГН **********, с българско и турско гражданство, с постоянен адрес ***
с документ за самоличност в Р Т №** и име в същия Ф Е сумата от 135 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на сина и Ниази М.И.,
изразяващи се в
мъка, душевни страдания, стрес, липса на синовна обич и грижа, ведно със законната лихва, считано от
11.06.2018г. до
окончателното изплащане, както
и законната лихва върху изплатената от НББАЗ сума от 65 000 лева за
периода 11.06.2018г.-11.05.2020г. в размер на 12 656.94 лева.
В уточняващи молби ищците са
конкретизирали размера на претендираната лихва върху изплатената на всеки от
тях сума от 65 000 лева за времето 11.06.2018г.-11.05.2020г. и са прецизирали
фактическите си твърдения за причинените им неимуществени вреди, описвайки ги
по вид и интензитет.
Твърди се в
исковата молба, че на
11.06.2018г. около 14.00 часа на второкласен път № II-73 в района на Ришки
проход в посока от гр.Карнобат към гр.Шумен се движил лек автомобил марка
„Мерцедес Вито“ с турски регистрационен номер 06ЕR985, управляван от сина на ищците. В участъка от пътя км.44+200 в лентата за движение
на посоченото по-горе превозно средство навлязъл неправомерно товарен автомобил
марка „Скания“ с украински рег.№ СЕ 58 35 АТ с прикачено полуремарке с
регистрационен номер СЕ 1822 ХХ, управляван от украинския гражданин И С Т,
роден на ***г. в Р У. Последвал челен сблъсък в резултат, на който водачът на
първия автомобил починал, получавайки несъвместими с живота травми и
наранявания. Във връзка със случилото се било образувано наказателно
производство, приключило с постановяване на присъда срещу виновния водач за
извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ и ал.4 вр. ал.1 б.“в“ вр. чл.342 НК. На Туховский било определено наказание лишаване от свобода за срок от
четири години и осем месеца, което наказание украинския гражданин изтърпявал в
Затвора гр.Бургас.
Уточнява се също така, че
пътното превозно средство, управлявано от последния имало сключена в Р У
застраховка гражданска отговорност, съответно с полици за влекача и ремаркето:
№ 13369443 и №13369410. На 26.09.2019г. пред ответника на основание чл.506-517 КЗ било депозирано заявление за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди по 200 000 лева за всеки от ищците,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане. НББАЗ заплатило на М.Х. и Ф.Х. по 65 000 лева, като претенциите
им над тези суми не били уважени. Горното пораждало интерес от предявяване на настоящите претенции.
Ответното дружество, в депозирания отговор на исковата
молба на първо място възразява, че в същата не са изложени обстоятелствата, въз
основа на които се претендира изплащане на обезщетение за търпени неимуществени
вреди, като не се твърдят конкретни по вид и степен вреди, произтекли от
смъртта на Н И.. Не се оспорва съществуването на застрахователното
правоотношение, възникнало по силата на посочения по-горе застрахователен
договор, валиден към датата на процесното ПТП. Не се оспорват вината на водача
и механизма на настъпване на произшествието, както и заплащането на сумите от
по 65 000 лева на всеки от ищците. Този размер според ответника е
справедлив и отчита вида, характера и интензитета на претърпените от ищците
неимуществени вреди. Допълнителни вреди,
подлежащи на обезщетяване не били настъпили, като търсените от ищците суми над
вече полученото се явявали завишени и не съответствали на претърпените
действително вреди. Поради неоснователността на главните искове, на отхвърляне
подлежали и акцесорните такива. Изразена е позиция относно началния момент, от
който следва да се дължи лихвата за забава от страна на ответника, като в тази
връзка е мотивирано становище, че началният момент на тази отговорност е настъпил не по-рано от 30.01.2020г. Предвид
изложеното ответникът в настоящия случай не дължал лихви върху изплатените
суми, нито такива върху претендираните размери от посочената в исковата молба
дата.
С
допълнение към исковата молба ищците са изложили конкретни фактически твърдения
за причинените им неимуществени вреди, като са описали същите по вид и
характер.
Ответникът
с отделна молба е оспорил основанието и
размера на исковете за неимуществени вреди, като поддържа направените с
отговора на исковата молба възражения. Твърди, че е могъл да изпадне в забава
най-рано след 31.12.2019г./а не както неправилно бил посочил в отговора на
исковата молбла-30.01.2020г./
За безспорни обстоятелства в производството се приети
наличието на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на
посочения по-горе застрахователен договор, валиден към датата на процесното
ПТП, посочения в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието,
както и заплащането на сумите от 65 000 лева на всеки от ищците.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С присъда № 217/12.09.2018г.
постановена по НОХД 721/18г.
по описа на Окръжен съд гр.Бургас подсъдимият И С Т е признат за виновен в
това, че на 11.06.2018г., при управление на товарен автомобил марка „Скания“ с украински регистрационен номер СЕ 58 35 АТ с прикачено полуремарке с
регистрационен номер СЕ 1822 ХХ по второкласен път №
II-73 в района на Ришки проход в посока на движение от гр.Шумен към гр.Карнобат нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.5 ал.3, чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта на Ниази М.И., като деянието е извършено в пияно състояние, поради
което и на основание чл.343 ал.2 б.“б“ и ал.4 вр. ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем
месеца при първоначален общ режим. Фактическите аргументи на наказателния съд
са подробно изложени в мотивите към присъдата, от които става ясно, че в
конкретния казус съставомерното поведение, довело до ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия Туховский е пряко свързано с
допуснатото от него нарушение на правилата на закона за движение по пътищата.
Съгласно
чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено същото, неговата противоправност и виновността на дееца. След като в наказателното производство е
установено, че подсъдимият е извършил виновно престъпление по транспорта,
присъдата в тази и част е задължителна за гражданския съд.
За безспорни по делото обстоятелства се
приети наличието на застрахователното
правоотношение, възникнало по силата на сключена в Р У застраховка гражданска
отговорност, съответно с полици за влекача и ремаркето: № 13369443 и №13369410, който застрахователен договор е
валиден към датата на процесното ПТП, посочения в исковата молба механизъм на
настъпване на произшествието, както и заплащането на сумите от по 65 000
лева на всеки от ищците.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели.
Свидетелката Х Ю посочва, че познава семейство на ищците и има преки
впечатления за отношенията между родителите и сина им. Заявява, че макар и
последните да живеят в А поддържа постоянна връзка с тях и децата им и се
виждат редовно. Разказва, че след преместването му в Турция през 1989г.
семейството се сплотило още повече. Ф. гледала децата, а съпругът и започнал
работа. Живеели в една кооперация и се събирали заедно всяка вечер. В деня на
катастрофа ищцата се чувствала изключително зле. След случилото се, макар да
била много силен характер, Ф. се променила. Двамата с първия ищец и към момента
не били превъзмогнали болката от загубата на детето си, като приемали силни
антидепресанти, посещавали психолози, страдали от повишено кръвно налягане.
В показанията си свидетелят Ч споделя, че е много близък със семейството на
ищците, като се познават от повече от 30 години. Били съседи в гр.А и по този
повод посещавал често дома им. Освен това работил във фирмения им магазин.
Спира се подробно на начина, по който ищците се събирали и общували със
синовете си. Разказва, че заедно закусвали и вечеряли, а Н и брат му се
прибирали само да спят в дома си. Жилищата им били в същия блок. В деня на
инцидента той трябвало да съобщи на ищеца М. лошата новина. Последният
припаднал, след като му прилошало, наложило се да викат бърза помощ и бил
откаран в болнично заведение. Смъртта на Н повлияла по такъв негативен начин на
здравословното състояние на първия ищец, че се наложило да затвори магазина,
тъй като започнал да страда от високо кръвно и да приема антидепресанти.
Втората ищца също била с влошено здраве и приемала антидепресанти, от
притеснение и падали зъбите.
Настоящият състав приема с доверие и кредитира казаното от свидетелите,
които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си
за състоянието на ищците след случилото
се с техния близък.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който
кумулативно включва: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
Безспорно от страна на водача Туховский е извършено противоправно и виновно
деяние, установено от наказателния съд. Деянието е противоправно, поради
нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в правната норма на чл.45 ЗЗД. В конкретния случай това
незаконосъобразно поведение се изразява в съзнателно предприети действия по
управление на превозно средство след употреба на алкохол, което е довело до
невъзможност за адекватна реакция и навлизане в насрещното платно, с което
поведение е нарушена бланкетната норма на чл.20 ал.2 ЗДвП. Касае се за
съзнателно несъобразяване с правилата и грубо незачитане на предписаното
дължимо и законосъобразно поведение.
Наличието на горните
юридически факти, осъществяващи
състава
на деликтното правоотношение, наред със сключената в Р У в качеството и на държава, участваща в
системата "Зелена карта“ валидна
застраховка гражданска
отговорност за влекача и ремаркето, управлявани от делинквента води до
еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди. При
това положение предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е доказан по своето основание.
Спорен между
страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените вреди и дали полученото вече такова от
ищците е справедливо и съответно на претърпените от тях болки и страдания.
Съгласно
практиката на ВКС понятието "неимуществени
вреди" включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия
и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи
отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен период
от време. При причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, освен отчитането на конкретните обществено-икономически и социални
условия в страната към момента на
увреждането, от значение е най-вече личната и емоционална връзка между
починалия от деликт и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди.
Релевантни са конкретно установените изживявания на
ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването
на смъртта
на увредения, възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, включително дали са живели заедно и
дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в
изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
Починалият
и родителите му са живели в един блок и съседни апартаменти, като между тях, предвид сплотения семеен живот и съществуващи дългогодишни
традиции, са били налице силни
връзки на привързаност и подкрепа, последните несъмнено са лишени завинаги от
възможността да общуват с детето си, както и от грижите, които би полагал за
тях занапред. Ищците
и към настоящия момент не са преживели и преодолели неочакваната смърт на сина
си, като това преживяно от тях негативно събитие неизбежно се е отразил върху
психичното им състояние. При тези обстоятелства и при съобразяване на факта,
че паричният еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата за
ищците- родители на пострадалия, съдът намира за
справедлив размер сумата от 120 000 лева за всеки от тях. Този размер съдът счита за съобразен и с конкретните
икономически условия към датата на увреждането, ориентир за които се явяват
минималните застрахователни суми, предвидени от законодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. От тази сума следва да се
приспадне полученото вече от ищците обезщетение в размер на 65 000 лева
или претенциите следва да бъдат уважени за сумата от 55 000 лева за М.И.Х. и 55 000 лева за Ф.М.Х., като за разликата над претендираната сумата от 135 000 лева исковете трябва да се
отхвърлят.
Относно претенциите за лихви: Върху присъдените суми за обезщетение за неимуществени вреди ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, считано от изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ от предявяването на претенцията пред Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ арг. от чл.511 ал.3 КЗ. Претенцията не ищеца е предявена на 30.09.2019 г., като тримесечния срок за произнасяне е изтекъл на 30.12.2019г. Следователно върху присъдените суми за неимуществени вреди, се дължи мораторна лихва, считано от изтичане на срока, предвиден в чл.496 ал. 1 ГПК, а именно 31.12.2019 г. до изплащане на вземането. Казаното важи и за претенциите за заплащане на законната лихва върху изплатените от ответника суми в размер на 65 000 лева на всеки от ищците, която следва да се присъди за периода 31.12.2019г. - 11.05.2020г. и е в размер на 2401.58 лева за всеки от тях, а за разликата в периода и над претендираната сума от 12 656.94 лева исковете трябва да се отхвърлят.
В тежест на ответника следва да се
постави дължимата за производството държавна такса в размер на 4592.12 лева,
съобразно с уважената част от исковете.
Ответникът сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ трябва да бъде осъден да заплати направените от
ищците разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1943.74 лева,
съобразно уважената част от исковете.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 7026.93 лева, за направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 да заплати на М.И.Х.,
ЕГН **********, с българско и турско гражданство, с постоянен адрес *** с документ за
самоличност в Р Т №*** и име в същия М. Е сумата от 55 000/петдесет и пет хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на сина му Н М.И.,
изразяващи се в
мъка, душевни страдания, стрес, липса на синовна обич и грижа, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2019г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху изплатената
от ответника НББАЗ сума от 65 000/шестдесет и пет хиляди/ лева за периода 31.12.2019г. - 11.05.2020г. в
размер на 2401.58/две
хиляди четиристотин и един лева и петдесет и осем стотинки/ лева като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди
в размер над присъдения до претендирания от 135 000/сто и тридесет и пет
хиляди/ лева и за присъждане на лихва с начален момент от деня на увреждането-11.06.2018г.,
както и за присъждане на
законната лихва върху изплатената от НББАЗ сума от 65 000/шестдесет и пет хиляди/ лева с начало на периода 11.06.2018г. и в размера и над
присъдения до претендирания от 12 656.94/дванадесет хиляди шестстотин
петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ лева като неоснователен.
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 да заплати на Ф.М.Х.,
ЕГН **********, с българско и турско гражданство, с постоянен адрес *** с документ за
самоличност в Р Т №*** и име в същия Ф Е сумата от 55 000/петдесет и пет хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на сина и Н М.И.,
изразяващи се в
мъка, душевни страдания, стрес, липса на синовна обич и грижа, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2019г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху изплатената
от ответника НББАЗ сума от 65 000/шестдесет и пет хиляди/ лева за периода 31.12.2019г. - 11.05.2020г. в
размер на 2401.58 /две
хиляди четиристотин и един лева и петдесет и осем стотинки/ лева като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди
в размер над присъдения до претендирания от 135 000/сто и тридесет и пет
хиляди/ лева и за присъждане на лихва с начален момент от деня на увреждането-11.06.2018г.,
както и за присъждане на
законната лихва върху изплатената от НББАЗ сума от 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева с начало на периода 11.06.2018г.
и в размера и над присъдения до претендирания от 12 656.94/дванадесет хиляди шестстотин петдесет и шест лева и
деветдесет и четири стотинки/
лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2 да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд държавна такса за производството в размер на 4592.12 /четири хиляди
петстотин деветдесет и два лева и дванадесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 да заплати на М.И.Х.,
ЕГН **********,*** и Ф.М.Х., ЕГН **********,*** сумата от 1943.74 /хиляда
деветстотин четиридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ лева разноски,
съобразно уважената част от исковете, предявени от ищците.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН **********,*** и Ф.М.Х., ЕГН **********,*** да заплатят на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 сумата от 7026.93 /седем хиляди и двадесет и шест лева и деветдасет и
три стотинки/ лева разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд гр.Бургас
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия :