Решение по дело №2791/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№1533                                     27.10.2010г.                             град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,           наказателно отделение, І-ви състав

На двадесет и седми септември                                          година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Съдебни заседатели:

 

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НАХ дело №2791 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Х.Д.С., ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление №4939/25.05.2009г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление, като се поддържа, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбата и изложените в нея доводи се поддържат лично от жалбоподателя, който пледира за отмяна на оспореното наказателно постановление.

За ответника по жалбата - ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката е направено искане да се потвърди наказателното постановление. Ангажират нови писмени доказателства.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна по делото не се спори, че на 06.05.2009г., около 16.57 часа, жалбоподателят Х.Д.С., ЕГН ********** управлявал л.а. „  ” с рег. №   по ПП I-6, в посока от гр. Бургас към кв. Ветрен на гр. Бургас. При движението си управляваният от жалбоподателя автомобил бил заснет с мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип RADAR AUTOVISION DIGITAL, произведена от Traffic Safety Systems Ltd., United Kingdom, монтирана в служебен полицейски автомобил, в който се намирали св. Т.Д.Т. и колегата му – полицейски служители в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас. Съгласно изготвения с горепосочената система клип № 752, кадър 9952 (л. 8), фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 142 км/час, при максимално допустима скорост за населено място 90 км/час, въведена с пътен знак В-26. С оглед на констатираното нарушение, управляваният от жалбоподателя л.а. „   ” с рег. №   бил спрян за проверка. Свидетелят Т. показал на жалбоподателя заснетия с горепосочената система клип № 752, кадър 9952. После св. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение №4939 (с бланков № 010472) от 06.05.2009г. против Х.Д.С., ЕГН **********, за това, че на 06.05.2009г., в 16.57 часа, в гр. Бургас, по ПП I-6, посока към кв. „Ветрен”, управлява л.а. „  ” с рег. №    с превишена скорост 142 км/час, при допустима за населено място 90 км/час, въведена с пътен знак В-26. В акта е посочено, че скоростта е фиксирана и заснета със система за видеоконтрол TSS – клип 752, кадър 9952 и показана на водача. Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Актът е бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, като същият го е подписал и не е вписал възражения.

Въз основа на съставения АУАН №4939 (с бланков № 010472) от 06.05.2009г. впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №4939/25.05.2009г., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, с фактическо описание на нарушението, съответстващо със съдържащото се в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Т.Д.Т., потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН №4939 (с бланков № 010472) от 06.05.2009г., от приложените по делото писмени доказателствени средства, и по специално от приложения АУАН №4939 (с бланков № 010472) от 06.05.2009г., на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, както и от веществените доказателствени средства – клип 752, кадър 9952. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП са неоснователни.

Твърди се, че в НП е посочено, че нарушението е извършено в населено място, а фактите и обстоятелствата, изложени в акта сочели, че нарушението е направено на автомагистрала, път 1, клас № 1, 6 км. Възражението е неоснователно. От обстоятелствената част на АУАН е видно, че мястото на нарушението е в гр. Бургас, ПП (първокласен път) І-6, посока към кв. Ветрен. Квартал Ветрен е част от гр. Бургас, поради което и участъкът от първокласен път І-6 от изхода на гр. Бургас до кв. Ветрен е част от населеното място. Що се отнася до описанието на нарушението, съдържащо се в АУАН и в НП, съдът счита, че описанието на нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретизирани както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

По съществото на спора:

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 51 km/h - с глоба 250 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 06.05.2009г., в 16.57 часа, в гр. Бургас, по ПП I-6, посока към кв. „Ветрен”, управлявал л.а. „   ” с рег. №   , като се движил с превишена скорост - 142 км/час, при разрешена максимална скорост за населено място от 90 км/час, въведена с пътен знак В-26. Нарушението на забраната, уредена в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е обявено за наказуемо със санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

На настоящият съдебен състав е служебно известно - от други разглеждани НАХ дела, че с удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 07.12.4751/18.12.2007г., издадено от председателя на Български институт по метрология, в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4751 е вписана мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип RADAR AUTOVISION DIGITAL, произведена от Traffic Safety Systems Ltd., United Kingdom, като срокът на валидност на одобряване на типа е 18.12.2017 г. На следващо място на настоящият съдебен състав е служебно известно - от писмо рег. № РК-11500/03.11.2009г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, приложено по НАХД №2878/2009г. по описа на Районен съд гр.Бургас, че система за видеоконтрол тип TSS (Traffic Safety Systems Ltd.) е идентична с мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип RADAR AUTOVISION DIGITAL. Следователно се налага изводът, че в настоящия случай установяването и документирането на нарушението е станало чрез използване на средство за измерване – мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип RADAR AUTOVISION DIGITAL, а отразеното в АУАН и в НП, че системата за видеоконтрол е тип TSS, в действителност представлява абревиатурата на фирмата производител – Traffic Safety Systems /TSS/, на горепосоченото средство за измерване. При тези обстоятелства, съдът намира, че по делото е доказано по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение. Съгласно правилото на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП, снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Представената по делото снимка (л. 8) представлява годно доказателствено средство, тъй като използваната при установяване и документиране на нарушението в настоящия случай техническа система – мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип RADAR AUTOVISION DIGITAL е от одобрен за използване в РБългария тип, и за нея има издадено от председателя на Българския институт по метрология удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Предвид на това съдът кредитира установените и заснети чрез нея данни и счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин. В тази връзка съдът прие, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение.

В случая административнонаказващият орган правилно е определил вида и размера на административните наказания. Безспорно се установи, че жалбоподателя е превишил разрешената максимална скорост в населено място с 52 км/ч. Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 51 km/h - с глоба 250 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Наложените наказания на жалбоподателя са във фиксирания от закона размер – глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

С оглед на изложеното до тук, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №4939/25.05.2009г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на Х.Д.С., ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева