РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
№ 2051
гр.Пловдив, 16 . 11
. 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на първи ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря В.П., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1867/2022г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по реда на чл.215 ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Г.А.Ш.,*** с пълномощник адв.Я.П. обжалва
„Писмо с изх.№ 94-Г-198/09.06.2022г. на Главния архитект на община Асеновград,
с което не е издадено Разрешение за строеж за обект : „Жилищна сграда в УПИ I
– 7.422, жилищно застрояване, гр.Асеновград“.
- Писмото на гл.архитект се счита за
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон,
административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона. Квалифицирано
е на административен акт – отказ и е поискана отмяната му. В жалбата е посочено,
че със заявление вх.№ 94-Г-198 от 30.05.2022г. са подадени документи за
одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж за обекта. Писмото –
отказ е получено на 28.06.2022г. Във вр. с изложените аргументи от главния
архитект е посочено, че с Решение № КЗЗ-12 от 18.06.2014г. е променено
предназначението от земеделска земя за неземеделски нужди и е утвърдена
площадка и трасе за проектиране на обекта, като решението е влязло в законова
сила на 12.09.2014г. В срока по чл.24 ал.5 т.2 от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/ е поискано издаване на разрешение за строеж /РС/ и е
издадено РС № 216/08.08.2017г. за ограда, влязло в сила на 30.08.2017г.
Изпълнението е започнало съгласно протокол образец № 2а за откриване на
строителна площадка и определяне на линия и ниво на строежа на техническата
инфраструктура от 21.05.2019г. Поддържа се, че противно на мотива на
гл.архитект, че решението за промяна на предназначението е загубило правно
действие, административният орган е извършил редица административни действия в
сроковете по чл.24 ал.5 т.2 и т.3 ЗООЗ, от които е видно, че решението не е
загубило своето правно действие : - протокол образец 2а е заверен от служител
по чл.223 ал.2 ЗУТ при община Асеновград на 21.05.2019г., тоест след 3 годишния
срок по чл.24 ал.5 т.2 ЗОЗЗ, което е извършено в 6 годишния срок по чл.24 ал.5
т.3 ЗОЗЗ и в съдържанието на протокола е посочено, че местонахождението на
строежа е УПИ 00702.7.422, а не земеделска земя; - за обезпечаване на
проучването и проектирането на обект жилищна сграда, главният архитект на
община Асеновград е издал и скица с виза № 48/25.02.2021г. за УПИ I-7.422 жилищно застрояване и според
съдържанието на визата, същата е за УПИ и за обект жилищна сграда, като визата
е издадена на основание чл.140 ЗУТ и ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № А-1340/2014г.
на ОбС – Асеновград с посочени - зоната, в която попада УПИ по ОУП на
гр.Асеновград /Жм/, уличните и дворищно-регулационните линии, застроителните
линии и отстоянията от улица и съседни имоти, с определени показатели за
застрояване – плътност 60%, озеленяване 40%, кинт 1,2 и височина на
застрояването до 10м.; - редица части от представения инвестиционен проект от
2022г. за жилищната сграда са съгласувани от община Асеновград – части
Вертикална планировка и трасировъчен план, Електрическа и ВиК. Счита се, че от
волеизявленията на административния орган е налице ясно и недвусмислено, че
решението за промяна на предназначението, както към 21.05.2019г., така и към
25.02.2021г. и 30.05.2022г. не е загубило своето правно действие. Посочените
дати следват 3 годишния срок от влизане в сила на решението по чл.24 ал.5 т.2
ЗОЗЗ, който е до 12.09.2017г. Счита се, че тези действия са извършени именно
поради факта, че в имота е издадено разрешение за строеж в 3 годишния срок от
влизане в сила на решението за промяна на предназначението, като отделно от
това се поддържа да е спазен и 6 годишния срок по чл.24 ал.5 т.3 ЗОЗЗ, тъй като
е стартирало изпълнението на строежа с протокол образец 2а от 21.05.2019г. По
отношение обосноваване на отказа с писмо на МЗХ от 29.09.2021г. е посочено, че
същото не е годно основание за извод, че решението за смяна на предназначението
е загубило правното си действие : - Писмото няма нормативен характер, а
информативен и тълкуване на нормативен акт може да се прави само от органа,
издал нормативния акт, съгл. чл.51 ал.1 ЗНА. В случая Дирекция Поземлени отношения
и комасация при МЗХ тълкува разпоредбата на чл.24 ал.5 т.2 ЗОЗЗ и § 27 от ПЗР
на ЗИД ЗОЗЗ, като посочените разпоредби не са приети от този орган и дирекцията
няма законодателни функции по приемане на закони, което да обоснове
правомощията й да тълкува тези разпоредби. ; - Посоченото писмо е за друг обект
в с.Мулдава, а не за настоящия, за който се отказва издаването на РС. Липсва и
валидно основание за неиздаване на РС, като гл.архитект обосновава отказа с
чл.26 ЗОЗЗ и не е посочено относимото правно основание по чл.148 ал.2, чл.149
ал.1 ЗУТ. Ведно с това – съгл. чл.26 ЗОЗЗ, РС се издава само при влязло в сила
решение на комисията по чл.17 ал.1 ЗОЗЗ и в случая е налице решение на КЗЗ,
което е влязло в сила, не е отменено по чл.35 ЗОЗЗ с влязъл в сила административен
акт или със съдебно решение. Отказът се счита за немотивиран, като гл.архитект
се позовава и на валидността и правното действие на административен акт, издаде
от друг административен орган, но без гл.архитект да има правомощия да издава
или отменя решение за промяна на предназначението.
Поддържа се, че е поискано разрешение
за строеж и е стартирало изпълнението на обект-ограда при спазване сроковете по
чл.24 ал.5 т.2 и т.3 ЗОЗЗ, като в §5 т.38 ДР ЗУТ в понятието „строеж“ са
включени и оградите. Счита се, че са спазени сроковете на чл.24 ЗОЗЗ и
решението за промяна не е загубила правното си действие и в тази насока
започнато изграждане на огради по см. на чл.151 ал.1 т.11 и чл.157 ал.1 ЗУТ в
сроковете по § 27 ПЗР ЗИД ЗОЗЗ, които са аналогични на тези по чл.24 ал.5 ЗОЗЗ,
запазва правното действие на решението за промяна на предназначението /Решение
№ 9797 от 2019г. по адм.д.№ 9781/2018г. на ВАС, с което е оставено в сила
Решение № 1239/2018г. по адм.д.№ 3350/2017г. на АС-Варна; Решение № 1286/2018г.
по адм.д.№ 62/2018г. на АС-Варна/. Ведно с това, оградата е свързана с обекта и
осигурява неговата физическа защита и препятстване на външни лица до имота и
сградата в него. В ход по същество се
поддържа искането за отмяна на отказа за издаване на РС за жилищна сграда като
незаконосъобразен с претенция за присъждане на направените съдебни разноски в
размер на 900лв. адвокатско възнаграждение и 10лв. държавна такса.
В писмено становище по същество
съображенията от жалбата се поддържат. Оспорено е твърдението на представителя
на ответника относно плътната ограда и вида на застрояването – основно и
допълващо с довод, че липсва подобно разграничение в нормата на чл.24 ал.5 ЗОЗЗ,
като в Глава трета, Раздел седми от ЗУТ оградите са изведени от отделните
видове допълващо застрояване. В тази насока
е и чл.84 от Наредба № 7/2003г. – касае постройки на допълващо
застрояване. Ведно с аргументите от фактическите и правни основания за
незаконосъобразност на отказа е заявено, че в случая оспорващото лице и
съпругата му /С.Ш./ живеят в жилищен блок в гр.Асеновград на шести етаж заедно
с двете си дъщери, едната от които е родена през 2016г. и има тежко и нелечимо
заболяване. Същото изисква непрекъснати грижи, като обитаването на апартамент в
блок на шести етаж и растежа на детето създават огромни затруднения и пречки за
цялото семейство – това е основната причина за иницииране изграждането на
ограда и след това на жилищната сграда.
- Ответникът Главен архитект на Община
Асеновград чрез процесуален представител адв. Хр.М. оспорва жалбата. В ход по
същество заяви искане за отхвърлянето й поради законосъобразност на отказа,
ведно с присъждане на направените разноски в съдебното производство. Поддържа,
че съгласно чл.24 ал.5 т.2 ЗОЗЗ – решението за промяна на предназначението на
земеделска земя губи правно действие, когато в 3 – годишен срок от влизане в
сила на същото, не е поискано издаване на разрешение за стоеж на обекта. В
случая няма друго издадено разрешение за строеж, освен РС за оградата. Няма и
твърдения от страна на жалбоподателя да е издавано друго РС, освен това за
оградата през 2021г. Решението за промяна предназначението на земеделската земя
е издадено през 2014г. и правното му действие е загубено по силата на
посочената правна норма. С РС за ограда не се прекъсват сроковете, посочени в
ЗОЗЗ, тъй като РС трябва да е за обекта, за който е издадено решението за
промяна предназначението на земеделската земя. В решение № КЗЗ-12/2014г. е
посочено, че се променя предназначението на земеделска земя, съставляваща ПИ №
127, в землището на гр.Асеновград за изграждане на обект жилищно строителство.
Понятието жилищно строителство по ЗУТ има предвид реализиране на основно
застрояване чрез обект на жилищното строителство. Доколкото издаването на РС на
ограда е за обект, който съставлява допълващо застрояване по ЗУТ, същия не може
да се счете, че съставлява обекта, за който е разрешена промяната на
предназначението на земеделската земя. В този смисъл са изричните указания,
сведени до знанието на Община Асеновград с писмо изх. № 66-3910/29.09.2021г. на
Министерство на земеделието, храните и горите, Дирекция Поземлени отношения и
комасация, в които са изложени съображения в аналогичен смисъл на тези, които
са послужили като мотиви за постановяване на отказа на Главния архитект на
Община Асеновград.
- Заинтересованата страна С.И.Ш. не
изрази становище по жалбата и по същество.
1. По допустимост на жалбата : Със
заявление вх.№
94-Г-198/30.05.2022г. /л.469, т.2/, Г.А.Ш. е поискал от главния архитект на
Община Асеновград да съгласува и одобри инвестиционни проекти, по които се
издава разрешение за строеж и издаване на разрешение за строеж. В жалбата
изрично е посочено, че със заявлението от 30.05.2022г. са „подадени документи
за одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж за обекта“. В
съдебно заседание, проведено на 01.11.2022г., адв. П. заяви, че е поискано
издаване на разрешение за строеж с одобряване на проектите.
В писмено уведомление изх.№
94-Г-198/09.06.2022г., подписано от Главен архитект на Община Асеновград е
посочено, че се издава относно заявление вх.№ 94-Г-198/30.05.2022г. за
одобряване на проект за Жилищна сграда в УПИ I
– 7.422, жил.застр. в землището на гр.Асеновград и е отправено до Г.Ш. и С.Ш.. С
уведомлението е отказано издаване на разрешение за строеж - „във връзка с чл.26
от Закона за опазване на земеделска земя не може да ви бъде издадено разрешение
за строеж“. В обстоятелствената част на писменото уведомление е отразено, че са
разгледани представените със заявлението документи /скица-виза за проектиране №
48 / 2021г.; скица на поземлен имот № 15-208908-28.04.2016г. на СГКК;
нотариален акт за доброволна делба с вх.№ 6090/22.12.2015г. на СВ – Асеновград;
Разрешение за строеж на ограда в УПИ 00702.7.422 № 216/08.08.2017г.; Решение по
оценка на въздействието на околната среда /ОВОС/ с изх.№
ОВОС-1266-1/28.04.2022г.; Проект за жилищна сграда/ и съгласно архивни данни
Решение за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди е
влязло в сила на 12.09.2014г., при което е направен извод, че е загубило правно
действие по см. на чл.24 ал.5 т.2 и т.3 от закона за опазване на земеделска
земя. Ведно с това е отразено и писмо на МЗГХ с рег.индекс 66-3910/29.09.2021г.
с вх.№ 04.00.313/29.09.2021г. при община Асеновград, в което е посочено, че
издаването на разрешение за строеж трябва да е за обекта, посочен в решението
за промяна на предназначението на земеделската земя, а не извършване строеж на
ограда - „само тогава се счита, че решението е запазило правното си действие.“.
Жалбоподателят е заявител за одобряване на
инвестиционни проекти и издаване на РС /чл.148 ал.4 ЗУТ – „…Разрешението за
строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато
това е поискано в заявлението. …“ във вр. с чл.145 ал.4 ЗУТ – „В случаи, че в
едногодишен срок от одобряването на инвестиционните проекти възложителят не
направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи правно
действие.“/ - в жалбата и в съдебно заседание еднозначно е заявено, че
заявлението касае одобряване на инвестиционен проект с издаване на РС. При
заявление в посочения обхват, гл.архитект на община Асеновград е отказал да
издаде РС.
Писменото уведомление не съдържа изрично
отказ за одобряване на инвестиционни проекти, но отказът за одобряването им се
съдържа в отказа да бъде издадено РС. В случая съдържанието на уведомлението –
отказ действително не е прецизно, но във вр. с обхвата на заявеното искане и
документацията от преписката е ясно, че отказът касае конкретно заявление за
одобряване на инвестиционни проекти и издаване на РС. От значение за квалифициране
на писменото уведомление не е наименованието му, а съдържанието и последиците. Писменото
уведомление се приема за индивидуален административен акт – отказ,
неблагоприятно засягащ правото на заявителя за провеждане на административно
производство по ЗУТ по предвидения в закона ред.
Жалбата е с вх. номер в деловодството на
община Асеновград от 11.07.2022г. В същата се поддържа, че писменото
уведомление – отказ е получено на 28.06.2022г. Доказателствената тежест за
установяване редовност на връчване на административния акт е за
административния орган, като в случая представената преписка не съдържа
информация за дата на връчване или получаване на оспорения отказ. В опис на
представената документация /л.2/ е вписано „Копие на плик за изпратено писмо до
Г.А.Ш.“ /л.12/, но отсъстват данни за дата на получаването му. В съдебно
заседание пълномощникът на ответника заяви, че няма спор за срочност на жалбата.
Заверено копие от пощенски плик с печат на община Асеновград и адресат – Г.Ш.
съдържа пощенско клеймо с дата 27.06.2022г., предвид което в жалбата се
поддържа получаване на уведомлението – отказ на 28.06.2022г. В хипотеза на
удостоверяване с пощенското клеймо на дата на получаване – л.12 /а не дата на
изпращане/, следва, че подадената жалба на 11.07.2022г. е в 14-дн. срок. В
другата хипотеза – отсъствие на доказателства за дата на съобщаване на акта,
жалбата е подадена при безсрочност. Обжалването на неблагоприятен
индивидуален административен акт /отказ/ от адресат на акта при безсрочност е
допустимо.
Съобрази
се, че съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти и издаването на
разрешения за строеж са отделни етапи на процеса на инвестиционно проектиране и
разрешаване на строежите, регламентирани в Раздел втори и Раздел трети на Глава
осма ЗУТ и във всеки от тях е предвидено участие на различни правни субекти при
предоставена компетентност на главния архитект за издаване на съответния
индивидуален административен акт /Определение № 11582/2014г. по адм.д.№
11060/2014г., ВАС; Определение № 1924/2022г. по адм.д.№ 1481/2022г., ВАС;
Определение № 13411/2020г. по адм.д.№ 4998/2020г., ВАС и др./. Съгласно чл. 146 ЗУТ : „(Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм., бр. 61 от 2007 г., бр. 25 от
2019 г.) Отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по
законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Възложителят се
уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс за отказа да се
одобри инвестиционен проект. Отказът може да бъде обжалван в 14-дневен срок от
съобщението за издаването му.“, като според нормата участници в процеса на
одобряване на инвестиционни проекти са възложителят – заявител на проекта
/чл.144 ЗУТ/ и главният архитект на съответната община, компетентен да разгледа
заявлението /чл.145 ал.1 т.1 ЗУТ/. Предвидено е да бъде съдебно оспорен само
отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, право на което има
възложителят, заявил проекта, комуто се съобщава отказа по реда на АПК. В
случая отказът касае не само одобряване на проектите, но и издаване на РС,
поради което е съобщен на собствениците на поземлен имот /ПИ/ 00702.7.422 /л.23
– скица на ПИ, издадена от СГКК - Г.Ш. и С.Ш.; нот.акт за доброволна делба на
недвижим имот от 22.12.2015г., л.8 и сл./. Жалбоподателят и С.Ш. са
възложители, вписани в това качество във всички части на инвестиционния проект.
Собствениците на ПИ са заинтересувани лица по см. на чл.149 ал.1 вр. с чл.149
ал.2 т.1 ЗУТ, поради което отказа е съобщен и на С.Ш., което лице предвид отказ
да бъде издадено РС е конституирано за заинтересована страна.
2. Данни от преписката и писмени
доказателства, представени от оспорващото лице: Със заявлението от 30.05.2022г.
са представени документ за собственост и копие от инвестиционния проект за
обект Жилищна сграда в УПИ I-7.422, жилищно
застрояване, гр.Асеновград /л.277 и сл., т.2 – части : Архитектура,
Конструкции, Вертикална планировка и трасировъчен план, Геодезическо заснемане,
Електротехническа, ВиК, Пожарна безопасност, Енергийна ефективност на сградата,
Оценка за съответствие на технически инвестиционен проект с изискванията за
енергийна ефективност на сграда, ведно с обяснителни записки/, както и заверено
копие на част Конструктивно становище за обект Ажурна ограда с плътна част по
северозападната регулационна граница и плътна ограда по всички вътрешни
регулационни граници на ПИ 00702.7.422. В инвестиционния проект по всичките му
части за възложители са вписани Г.Ш. и С.Ш..
Преписката съдържа писмени
доказателства, посочени в отказа : Решение № КЗЗ-12 от 18.06.2014г. за промяна
предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на
площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи по отношение
1 440кв.м. земеделска земя, трета категория, поливна, собственост на Г.Ш.,
И.Д., Й.Д. и Е.Д., за изграждане на обект Жилищно строителство, в землището на гр.Асеновград, м.
Кавакалтъ, ПИ с идентификатор 00702.7.127 – влязло в сила на 12.09.2014г.,
л.13; РС № 216/08.08.2017г. за обект Ограда в УПИ 00702.7.422 по КККР на
гр.Асеновград, изпълнена изцяло в собствения имот с адресати – Г.Ш. и С.Ш.,
л.14; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво от 21.05.2019г. /Приложение № 2а към чл.7 ал.3 т.2 / образец № 2а
от Наредба № 3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството/, подписан от
служител по чл.223 ал.2 ЗУТ; скица – виза от 25.02.2021г. на гл.архитект на
община Асеновград, издадена на основание чл.140 ЗУТ и ПУП-ПРЗ, одобрен с
Решение № А-1340/2014г. на ОбС-Асеновград за жилищна сграда, л.22; скица на ПИ
00702.7.422, изд. от СГКК, л.23; Решение № 1340 от 19.03.2014г. на
ОбС-Асеновград, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ 00702.7.127 по КК на
гр.Асеновград, като се образуват нови УПИ 00702.7.422, жилищно застрояване и
УПИ 00702.7.423, жилищно застрояване, л.25; уведомление от РИОСВ относно
инвестиционно предложение : жилищна сграда в УПИ I – 7.422, гр.Асеновград, от 03.06.2022г. /л.50, 51/; писмено уведомление
от МЗХГ – дирекция Поземлени отношения и комасация до директор на ОДЗ-Пловдив и
до Община Асеновград от 29.09.2021г. /л.26, 27/ - касае Решение №
КЗЗ-22/18.10.2018г., т.79 за промяна предназначението на 8 099 кв.м.
земеделска земя, пета категория, поливна, собственост на П.П., за изграждане на
обект жилищно застрояване и стопанска дейност в ПИ 49309.1.284, землище на
с.Мулдава, м. Камбур бунар, община Асеновград, като е цитиран текста на чл.24
ал.5 т.2 ЗОЗЗ с пояснение, че обектът, за който собственикът е доказал нуждата
от изграждането му върху земеделска земя е реализирането на жилищно застрояване
и стопанска дейност, а не извършване на строеж ограда и е указано, че следва да
се има предвид, че в разпоредбата на чл.24 ал.5 т.2 ЗОЗЗ е посочено условие да
е поискано издаване на разрешение за строеж на обекта. В това уведомление е
вписано – „Само при изпълнено условие за спазването на тригодишния срок, в
рамките на който е поискано издаване на разрешение за строеж на обекта, посочен
в решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски
нужди, тогава се счита, че решението е запазило правното си действие.“.
Обърнато е внимание, че за решенията, постановени и влезли в сила до
24.05.2011г. важат сроковете, посочени в § 27 от ПЗР към ЗИД ЗОЗЗ, съгласно
които решенията за промяна на предназначението на земеделските земи ще загубят
правно действие, ако в срок до 24.05.2017г. не започне изграждането на обекта или
не започне изграждането на обекти, функционално свързани с основния обект, като
доказателства за това са документите, посочени в чл.157 ал.1 ЗУТ. А за
решенията, постановени след влизане в сила на ЗИД ЗОЗЗ /обн. В ДВ бр.39 от
2011г./, важат сроковете, посочени в чл.24 ал.5 ЗОЗЗ и за тези земи, за които е
постановено решение за промяна на предназначението и за които в посочените
срокове липсва доказателство за заплатена такса в тримесечен срок, липсва доказателство
за поискано издаване на разрешение за строеж на обекта или липса доказателство,
че изграждането е започнало, тези решения са изгубили правно действие по силата
на закона. Вписано е още, че разликата в посочените срокове, които се прилагат
за влезлите в сила решения за промяна на предназначението на земеделската земя
за неземеделски нужди преди и след 24.05.2011г. се състои в това, че в § 27 ПЗР
към ЗИД ЗОЗЗ няма 3 – годишен срок за поискване на РС на обекта, а се доказва
вече започнало строителство на обекта и/или прилежащата инфраструктура във
фиксирания срок до 24.07.2017г., докато в чл.24 ал.5 т.2 ЗОЗЗ изрично е
посочено изискването в 3 –годишен срок да е поискано издаване на РС за обекта.
С писмо от 12.03.2021г. на МЗХГ са дадени указания за прилагане на чл.24 ал.5
ЗОЗЗ и с писмото от 29.09.2021г. отново е указано да бъдат уведомени общинските
администрации на територията на областта.
3. По основателност на жалбата : Съгласно
чл. 142 ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване
и са основание за издаване на разрешение за строеж, а чл. 148 ал. 4 ЗУТ предвижда
възможност, ако е поискано в заявлението – РС да се издаде едновременно с
одобряването на инвестиционния проект, като съобразно чл.148 ал.8 ЗУТ -
одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от
разрешението за строеж. В конкретния случай не е спорно обстоятелството на
поискано одобряване на инвестиционен проект едновременно с издаване на РС,
което е посочено в жалбата и потвърдено в съдебно заседание. Ведно с това,
възприето е, че „Смисълът на закона - чл. 142, ал. 1 вр. чл. 148, ал. 8 ЗУТ е,
че когато е изявено намерение за започване на строителство, което по безспорен
начин е манифестирано с искане за одобряване на инвестиционен проект е налице
един сложен фактически състав касателно разрешаване на законен строеж,
елементите на който не могат да бъдат разглеждани отделно, вместо в своята
логическа цялост. Този извод следва и от граматическото и логическото тълкуване
на приложимите норми в ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, които обвързват тригодишния срок относно
промененото предназначение с "поискано разрешение за строеж", което
разрешение следва да се тълкува в широкия смисъл на искане за отпочване на
процедура по разрешаване на строителство, включващо изискванията в ЗУТ
съобразно вида и категорията на строежа, а не в тесния смисъл - разрешение за
строеж по чл. 148 ЗУТ.“ - Решение № 6164 от 22.06.2022г. на ВАС по адм. д. №
2354/2022 г., II о.
На основание чл.146 ЗУТ – „Отказ да се
одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се
посочват конкретните мотиви за това.“, а съгл. чл.149 ал.1 ЗУТ по отношение
разрешението за строеж – „Отказът се прави само по законосъобразност, като се
посочват конкретните мотиви за това.“. По критериите за преценка на отказа за
законосъобразност следва да бъде отбелязано, че отсъстват съображения за
непълнота на представения инвестиционен проект и няма забележки по отделните
части с указание за отстраняването им. Единственото съображение за отказа е
неспазена нормата на чл.24 ал.5 т.2 и т.3 ЗОЗЗ, при което е посочено правното
основание по чл.26 ЗОЗЗ. Фактическо основание, въз основа на което са приложени
посочените правни основания е влязло в сила решение за промяна предназначението
на земеделска земя за неземеделски нужди – на 12.09.2014г. и изтекли срокове по
чл.24 ал.5 т.2 и т.3 ЗОЗЗ във вр. с дата на заявлението – 30.05.2022г.
Съгласно посочените в отказа норми : „Решението
за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие,
когато: 2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на
предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта,
или 3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на
предназначението изграждането на обекта не е започнало.“ – нова - ДВ, бр. 39 от
2011г., в сила към дата на издаване на КЗЗ – 12 от 18.06.2014г. и дата на
влизането му в сила – 12.09.2014г.; „Разрешение за строеж се издава само при
влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 за промяна на
предназначението на земеделската земя и след като се отнеме и съхрани или
оползотвори хумусният пласт съгласно чл. 14 и 15.“ – чл.26, като изменението на
разпоредбата от 23.02.2018г. е в сила към дата на издаване на отказа.
Основанието за отказа е нормата на чл.24 ал.5 т.2 и т.3 ЗОЗЗ по отношение два
факта – влязло в сила решение за промяна предназначението на земеделска земя за
неземеделски нужди на 12.09.2014г. и поискано одобряване на инвестиционен
проект с издаване на РС на 30.05.2022г. Пряко приложими за отказа са чл.146 и
чл.149 ал.1 ЗУТ, като чл.26 ЗОЗЗ регламентира предпоставките за издаване на РС,
които според гл.архитект на община Асеновград не са налице по отношение
изискванията на ЗОЗЗ и в частност – изтекъл срок по чл.24 ал.5 т.2 и т.3 ЗОЗЗ с
последица – загубило правно действие решение за промяна предназначението на
земеделска земя за неземеделски нужди. В тази вр. нормата на чл. 144 ал. 1 т. 5 ЗУТ изисква за да бъде одобрен и съгласуван инвестиционен проект и да бъде
издадено разрешение за строеж, да бъдат спазени условията в специалните закони,
какъвто е ЗОЗЗ. Следователно, позоваването на разпоредбата на чл.26 ЗОЗЗ е във
вр. с чл.144 ал.1 т.5 вр. чл.146 и чл.149 ал.1 ЗУТ и се съобрази, че непрецизно
посочени правни основания в административния акт не са самостоятелно основание
за незаконосъобразност.
Ведно с посоченото се отчита, че при
оспорване на отказ се разглежда приетото от административния орган фактическо основание,
за разлика от оспорване на мълчалив отказ, при което в обхвата на проверката
за законосъобразност са всички възможни предпоставки, относими към преценката
за съответствието на искането с материалния закон. Преценката за
законосъобразност на акта изисква да бъдат проверени възприетите от органа
фактически основания, както и дали правните основания
съответстват на фактическите. В тази насока се съобрази, че не е допустимо
фактическите съображения да бъдат допълвани при съдебното оспорване.
В случая решението за промяна
предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди е влязло в сила на
12.09.2014г., което е отбелязано върху акта и не е спорен факт. Тригодишният
срок по чл.24 ал.5 т.2 ЗОЗЗ е изтекъл на 12.09.2017г., а шестгодишният срок по
чл.24 ал.5 т.3 ЗОЗЗ би изтекъл на 12.09.2020г., като отсъства доказателство за
поискано издаване на РС в тригодишния срок за обекта – предмет на промяна
предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди /жилищно
строителство/. В тази вр. се отбелязва, че разликата между втория и третия срок
по цитираната правна норма се изразява в това, че 6-год. срок следва да тече
тогава, когато има издадено РС, но изграждането на обекта не е започнало, тъй
като за да започне законосъобразно изграждане на обекта трябва да има издадено
разрешение за строеж, съгласно чл. 148 ЗУТ. Същото важи и за 6-год. срок по §
27 ал. 3 т. 2 ПЗР ЗИД ЗОЗЗ /изм. - ДВ,
бр. 22 от 2012г., в сила от 24.05.2011г./, който започва да тече от влизането в
сила на този закон - когато изграждането на обекта не е започнало. Срокът е
съобразен със срока на действие на РС, регламентиран в чл. 153 ал. 2 т. 1 от ЗУТ – "Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение
на три години от влизането му в сила не е започнало строителството.", към
който може да бъде прибавен по реда на ал. 5 и ал. 6 на чл. 153 от ЗУТ срока, с
който може да бъде презаверено разрешение за строеж, чийто период на действие
изтича. Презаверяването може да се извърши само веднъж – за подновяване на
срока за започване на строежа или за подновяване на срока за завършване на
строежа. Презаверяването на разрешението за строеж в случаите по ал. 2 т. 1 на
чл. 153 ЗУТ подновява срока за започване на строителството, а презаверяването
на разрешението за строеж в случаите по т. 2 и 3 на същата норма, подновява
срока за завършване на строителството. Тоест, чрез презаверяването към
тригодишния срок на действие на разрешението за строеж по чл. 153 ал. 2 т. 1 ЗУТ може да бъдат прибавени още 3 години по реда на ал. 5 и ал. 6 от същия
член. При несъобразяване на разликата в началото на действието на двата срока,
следва, че шестгодишният срок по чл.24 ал.5 т.3 ЗОЗЗ е изтекъл на 12.09.2020г.
/“в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на
предназначението изграждането на обекта не е започнало.“/.
Съдът приема, че сроковете по чл.24
ал.5 т.2 и т.3 ЗОЗЗ касаят поискано издаване на разрешение за строеж на обекта,
за който е издадено решението на КЗЗ – жилищно строителство в случая, респект.
изграждането на същия обект. Решение
№ КЗЗ-12 от 18.06.2014г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски
нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в
земеделски земи е за изграждане на обект Жилищно строителство, което
съответства на Решение № 1340 от 19.03.2014г. на ОбС-Асеновград, с което е
одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ 00702.7.127 по КК на гр.Асеновград, като се образуват
нови УПИ 00702.7.422, жилищно застрояване и УПИ 00702.7.423, жилищно
застрояване.
До друг извод не водят данните за извършени от административният
орган административни действия / заверен протокол образец 2а от служител по
чл.223 ал.2 ЗУТ при община Асеновград на 21.05.2019г. за ограда; скица с виза № 48/25.02.2021г. за УПИ I-7.422 жилищно застрояване; съгласувани от
община Асеновград – части Вертикална планировка и трасировъчен план,
Електрическа и ВиК от обхвата на представения инвестиционен проект/, както и
обстоятелството, че указателното писмо на МЗХГ е за друг обект в с.Мулдава, а
не за настоящия, за който се отказва издаването на РС. Съдът не дължи
съобразяване с указателното писмо на министерството, но в случая няма основания
за друго разбиране, тъй като нормата на чл.24 ал.5 т.2 и т.3 ЗОЗЗ касае обекта, за който е
издадено решението на КЗЗ. От друга страна, издаването на виза на 25.02.2021г.
и заверяване на протокол обр. 2а на 21.05.2019г. са създали у жалбоподателя легитимно
правно очакване съобразно принципът на правна сигурност - общ принцип на
правото на Съюза, който цели да се осигури предвидимост на правните положения и
отношения. Зачитането на принципа на правната сигурност изисква институциите по
принцип да избягват непоследователността, която би могла да възникне при
прилагане на различните разпоредби, като в случая през 2021г. се издава виза, а
през 2022г. се приема, че решението за промяна предназначението на земеделската
земя е загубило действие през 2020г. /при прилагане на 6 г. срок/.
Няма спор, че към момента на влизане в
сила на ЗИД ЗОЗЗ /ДВ, бр. 39 от 20.05.2011г./, решението за промяна
предназначението на земеделска земя не е било отменено по чл. 35 с влязъл в
сила административен акт или с акт на съда, съгл. § 27 ПЗР ЗИД ЗОЗЗ, тъй като
същото е прието на 18.06.2014г. и влязло в сила на 12.09.2014г. Съгласно § 27
ал.1, ал.2 и ал.3 ПЗР ЗИД ЗОЗЗ : „(1) Недовършените процедури за утвърждаване
на площадка и/или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на
земеделски земи се приключват по досегашния ред.; (2) За недовършени се смятат
процедурите, по които предложенията за утвърждаване на площадка и/или трасе за
проектиране и за промяна на предназначението на земеделски земи са подадени в
Министерството на земеделието и храните или в съответната областна дирекция
"Земеделие" до влизането в сила на този закон.; (3) Когато към
влизането в сила на този закон решението за промяна предназначението на
земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или
с акт на съда, то запазва действието си в следните срокове: 1. (изм. - ДВ, бр.
22 от 2012 г., в сила от 24.05.2011 г.) до изтичане на тригодишен срок от
влизането в сила на този закон - когато процедурата за отчуждаване на земята за
държавни или общински нужди не е започнала, или 2. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2012
г., в сила от 24.05.2011 г.) до изтичане на 6-годишен срок от влизането в сила
на този закон - когато изграждането на обекта не е започнало.“. Във вр. с § 27
ал.3 ПЗР ЗИДЗОЗЗ и дата на влизане в сила на решението за промяна
предназначението на земеделската земя следва, че § 27 ал.3 т.2 ПЗР ЗИД ЗОЗЗ не
е приложим /по цитирания параграф шестгодишният срок е изтекъл на
24.05.2017г./. В допълнение се отбелязва, че с новоприетия § 30 ПЗР ЗИД на Закона
за посевния и посадъчния материал /обн. – ДВ, бр. 17 от 2018г., в сила от
23.02.2018г./ е предоставена възможност на заинтересованите лица по § 27 ал. 3
от ПЗР ЗИДЗОЗЗ да поискат потвърждаване на решението за промяна на предназначението
на земята срещу определена такса по чл. 30 ал. 1 или ал. 2 ЗОЗЗ, но според
данните по делото - до настоящ момент няма подадена такава молба от страна на
жалбоподателя, както и не се поддържа това обстоятелство, в случай, че § 27 ал.3 ПЗР ЗИД
ЗОЗЗ е приложим за конкретното решение на КЗЗ /вкл. отсъства информация за
отказ по подадена молба за потвърждаване решението
на комисията по чл. 17 ал. 1 ЗОЗЗ/.
Отпадането на правните последици на решенията
на комисията по чл. 17 ал. 1 т. 1 ЗОЗЗ има за последица възстановяване на
статуса на поземлените имоти като земеделски земи, предназначени за земеделско
производство по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. При възникване на предвидените в закона
юридически факти решението губи автоматично правното си действие, без да е
необходимо наличието на някакъв друг акт на комисията по чл. 17 ал. 1 ЗОЗЗ,
аргумент за което е и разпоредбата на чл. 64а ал. 6 ППЗОЗЗ, която предвижда, че
когато в сроковете по чл. 24 ал. 5 т. 2
и т. 3 ЗОЗЗ не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта или
изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява
съответната комисия по чл. 17 ал. 1 ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и
кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри.
Извън посоченото, необходимо в конкретния
случай е да бъде съобразена и разпоредбата на чл.64а ал.3 ППЗООЗ /нов - ДВ, бр.
35 от 2012г./ : „Когато в рамките на един ПУП има повече от един урегулиран
поземлен имот, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице
условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура.“,
тъй като Решение № 1340 от
19.03.2014г. на ОбС-Асеновград, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ 00702.7.127 по
КК на гр.Асеновград се отнася за два УПИ - образуват се нови УПИ 00702.7.422,
жилищно застрояване и УПИ
00702.7.423, жилищно застрояване, л.25. Административният орган не е анализирал
цитираната разпоредба, което е било наложително поради обхвата на ПУП във вр. с
чл.64а ал.3 вр. с ал.2 ППЗОЗЗ. По отношение издавано РС и/или започнало
строителство на обекта – предмет на промененото предназначение на земеделската
земя в съответствие с одобрения ПУП – преписката не съдържа информация и
гл.архитект не се е позовал на фактическа установеност относно УПИ 00702.7.423.
Ведно с това, РС за ограда на УПИ 00702.7.422 е издадено на 08.08.2017г. и
изграждането й е започнало на 21.05.2019г., но тези обстоятелства не са
обсъдени в контекста на цитираната разпоредба и по-конкретно – дали са налице условията по ал. 2 за
един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура /арг. в
тази насока съдържа и цитираното в жалбата Решение № 9797 от 2019г. по адм.д.№
9781/2018г. на ВАС/. Отсъства съображение за изключване на
оградата от обхвата на инфраструктурата на УПИ 00702.7.422, жилищно застрояване, независимо, че оградата не
представлява мрежа или съоръжение на техническата инфраструктура по см. на
чл.64 и сл. ЗУТ /Глава четвърта/ и §5 т.31, 32 ДР ЗУТ.
Предвид изложеното следва извод за неизпълнение на задължението по
чл.35 АПК от страна на административния орган. Не е допустимо съдът да изследва
и допълва фактически основания, непосочени в административен акт, тъй като на
съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния
орган основания за издаване на акта. Принципът на Служебно начало – чл.9 АПК не
означава в съдебното производство да бъдат проверявани факти от значение за
случая, на които административният орган не се е позовал и не е проверил в хода
на производството. В противен случай би се преодоляло задължението на
административния орган по чл.35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата /посредством
съдебното производство/, по отношение което дължимата проверка от съда се
осъществява на установените от органа факти от значение за случая, а не с
въвеждане на нови факти в процеса, каквито административния орган не е приел за
установени, тъй като не е събрал доказателства за тях и респект. не ги е
преценил. Посоченото обстоятелство в писмени съображения по същество – тежкото
заболяване на детето на жалбоподателя, макар да не е фактическо основание в
закона, има значение за конкретния спор, като следва да бъдат представени
съответни доказателства.
Жалбата се приема за основателна с присъждане
на заявените за присъждане направени съдебни разноски – 10 лв. държавна такса и
900 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита, л.464/.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя писмено уведомление - отказ с изх.№ 94-Г-198/09.06.2022г.
на Главния архитект на община Асеновград, с което е отказано издаване на
Разрешение за строеж за обект : „Жилищна сграда в УПИ I
– 7.422, жилищно застрояване, гр.Асеновград“.
Връща преписката на административния орган за
произнасяне по заявление вх.№ 94-Г-198 / 30.05.2022г. на Г.Ш. при съобразяване с указанията в мотивната част на съдебния акт.
Осъжда Община
Асеновград да заплати на Г.А.Ш.,***, съдебни разноски в размер
на общо 910 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.
Административен
съдия : /п/