Решение по дело №465/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 593
Дата: 4 юни 2020 г.
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20207040700465
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           593                                         04.06.2020 година                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският административен съд,                        XIX-ти административен състав,

на двадесет и осми май                                               две хиляди и двадесета година,

В открито заседание в следния състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.

                       ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                          2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря И. Л.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 465 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, против Решение № 84/20.01.2020г., постановено по НАХД № 2831/2019г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 19-0769-002870 от 20.06.2019 г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР Бургас, с което на С.Г.Х. *** за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

Жалбоподателят намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП има декларативен характер и не създава конкретни правила за поведение. Излагат се съображения за правилно установена фактическа обстановка и правилна квалификация на на извършеното деяние. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на на наказателното постановление. Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът по касация – С.Г.Х., редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмен отговор на касационната жалба. Оспорва жалбата и излага съображения, според които решението на районния съд е правилно. Иска същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление № 19-0769-002870 от 20.06.2019 г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР Б ургас, с което на С.Г.Х. *** за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

За да постанови решението си съдът е приел за безспорно установена фактическата обстановка, преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е изложил мотиви, според които нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не установява конкретни правила за поведение, а има общ, декларативен характер. Съдът посочил, че от произшествието са последвали материални щети за лекия автомобил на жалбоподателя, поради което той не следва да носи административнонаказателна отговорност. Направен е извод, че наказателна и административнонаказателна отговорност се носи само, когато се причиняват материални вреди на друго лице, а не на самия извършител на деянието.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че на 21.05.2019 г., около 15,33 ч. в гр. Бургас, на площад „Баба Ганка“ С.Х. управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. номер А 1305 НН, с посока на движение от площад „Тройката“ към ул. „Баба Ганка“. Водачът рязко променил посоката на движение надясно и поради лошите метеорологични условия (силен валеж на дъжд) се блъснал в мраморна саксия като причинил материални щети на управлявания от него автомобил, собственост на друго лице. За нарушена е посочена разпоредбата на чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП съгласно която „Всеки участник в движението по пътищата:1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;”.  Административно-наказателната разпоредба въз основа, на която е определена санкцията е бланкетна и следва да се попълни с относимата правна норма, въвеждаща конкретно правило за поведение. Посочената норма на чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП е обща и не въвежда конкретно правило за поведение, поради което бланкетната норма на чл.185 от ЗДвП не е попълнена. В този смисъл е нарушено правото на защита на жалбоподателя и води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Отделно от изложеното нормата на чл.185 от ЗДвП  се прилага, само когато за извършеното нарушение не е предвидено друго наказание. В настоящия случай при описанието на фактическата обстановка в наказателното постановление е посочено, че е допуснато ПТП, предвид настъпилите материални щети. Този извод съответства на легалното определение, визирано в §6, т.30 от ЗДвП, според който "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. При тази фактическа обстановка, включваща настъпване на ПТП, съответстващата правна квалификация е чл.179, ал.2 от ЗДвП, която предвижда административно-наказателна отговорност, когато в резултат на нарушаване на правилата за движение е настъпило ПТП. При тези съображения извършеното деяние не е квалифицирано под съответстващата правна норма, което обосновава извод за неговата незаконосъобразност и е основание за отмяна.

Предвид изложените съображения настоящият касационен състав, счита че съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и е достигнал до правилен извод за отмяна на наказателното постановление.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/20.01.2020г., постановено по НАХД № 2831/2019г. на Районен съд – Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

2.