Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Русе, 06.07.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на 08 юни 2022 г. в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка Василева и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 139
по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „ЕМЦ
Дистрибюшън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул.
„Тутракан“ № 100, против решение № 190/21.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 2339/2021
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-2100004/07.10.2021 г. на директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Русе, с което на дружеството, на осн. чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложена “имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение
по чл. 2 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, вр. чл. 82, т. 5 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
В касационната жалба са изложени съображения
за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
не е изследвана всестранно фактическата обстановка по спора, не са обсъдени
възраженията на нарушителя. Не е направен обстоен коментар на възраженията,
изразени в производството пред наказващия орган. Сочи се, че е бланкетно
позоваването на текста на чл. 2 от Наредба № 7/1999 г. Липсват доказателства,
че работодателят е възложил на работника да извърши отстраняването на капака на
варела с помощта на оксижен. Не е отчетено обстоятелството, че в задълженията
на пострадалия работник не влиза изпълнението на дейности, свързани с
газокислородно рязане, тъй като същият не притежава такава правоспособност.
Иска се отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на обжалваното НП,
алтернативно се иска намаляване на размера на наложената имуществена санкция.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, чрез юрк. С. оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска се
оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за нейната основателност. Посочва, че няма нито едно
доказателство от което да се направи извод, че работодателят е възложил на
работника отстраняване на дъното на варела чрез използване на оксижен. В същото
време работодателят не е имал задължение да осъществява постоянен и непрекъснат
контрол, след като е изпълнил задълженията си първоначално – да укаже начина,
по който следва да бъде извършена операцията и с използването на кои
инструменти следва да стане това. Предлага се отмяна на въззивното решение и
постановяване на решение по съществото на спора с което да се отмени
обжалваното НП.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна е установено, че на
01.07.2021 г., по повод постъпил сигнал в Дирекция “Инспекция по труда” гр.
Русе за възникнала трудова злополука. Инспектори в ДИТ извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство по работни места в предприятието за
производство на метални изделия – стоманени и алуминиеви тръби и профили.
В хода
на проверката инспекторите от ДИТ установили, че в същия ден, около 11.40 ч., в
един от цеховете на предприятието, работникът Т.Д. П., на длъжност
„Помощник-оператор калибровка“, е извършил подготовка на празен метален варел
за изхвърляне на стоманени отпадъци - стружки от тръбната линия. За целта е
трябвало да бъде премахнато едното дъно на варела. 3а да изреже капака П.
използвал апарат за газокислородно заваряване и рязане (оксижен). При
извършване на дейността се получило възпламеняване, варелът полетял във въздуха
като при падането си ударил П. и запалил част от дрехите му, а впоследствие
пламъците обхванали цялото му тяло. Независимо от оказаната му първа помощ от
намиращи се наблизо негови колеги и от пристигналият на място спешен медицински
екип, В резултат на получените изгаряния работникът починал. От изисканите от
проверяващите и представени от работодателя документи се установило, че
работникът не притежавал валиден документ за правоспособност за извършване на
заваръчни дейности.
При така установеното, трудовите инспектори
преценили, че е налице нарушен чл.223 от КТ, вр. чл. 2 от Наредба №7/23.09.1999
г. при експлоатация на обектите, тъй като работодателят - “ЕМЦ Дистрибюшън”
ЕООД допуснал извършването на огневи работи от работника П., без същият да
притежава правоспособност за съответния вид заваръчна дейност. За това
нарушение бил издаден АУАН и в следствие директорът на ДИТ издал обжалваното
наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн. чл.
413, ал. 2 от КТ наложил на “ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД “Имуществена санкция” в
размер на 2000.00 лв.
За да потвърди наказателното постановление
въззивната инстанция е приела от правна страна съобразно общата разпоредба на
чл. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места при използване работно оборудване,
работодателят е субектът, на който е възложено да осигури в пълнота прилагането
на тези изисквания. Т.е., задължение на всеки работодател е да вземе такива
мерки, че чрез тях да създаде обективни и пълноценни предпоставки за спазване
на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.
Несъмнено, извън изчерпателно посочените в нормативните актове мерки, всеки
работодател, по своя преценка, съобразена със спецификата на трудовата дейност,
следва да приложи на работните места едни или други конкретни способи, целящи
да се гарантира правилното изпълнение на минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места при използване работно оборудване.
В предприятието била разработена Работна
инструкция РИ-05-05_01 „За експлоатация и безопасна работа на линия за тръби“,
в чиято т.2.6.8. е посочено, че за безопасното отстраняване на едното дъно на
варел следва да се използва секач от цветни метали, като предварително се
развие капачката. В същото време обаче, не са били представени и не са били
събрани по делото доказателства, че тази работна инструкция е била доведена до
знанието на загиналия работник.
Съдът
е приел въз основа на показанията на свид. С.С., че макар последният да е
работник от дълги години в предприятието, тази работна инструкция не му е
позната, в това число не му е известно и това, че е въведен специален способ за
премахване дъната на варелите. От показанията на същия свидетел става ясно, че
винаги когато са премахвали дъна на варели, а това се случвало по няколко пъти
на ден, работниците в цеха са използвали оксижен. Т.е., процесният трагичен
случай очевидно не се явява изолирана и инцидента проява на самоинициатива на
работника П., а е трайно създадена порочна практика, която незнайно защо е
останала извън полезрението на работодателя.
Според съда тези обстоятелства указват на
чисто формално и непълноценно отношение на работодателя към мерките за спазване
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, както и на
занижен контрол от негова страна по отношение на трудовия ред и трудовата
дисциплина в предприятието, поради което санкцията е възприета като правилно
наложена.
Решението е неправилно. Постановено е в
нарушение на съдопроизводствените правила при ненапълно изяснена фактическа
обстановка.
Решаващите изводи въззивният съд е извел въз
основа на свидетелските показания на един свидетел, дадени в о.с.з. на
20.01.2022 г.
Видно от същите показания свидетелят никъде
не посочва, че е било възложено именно на П. да премахва капаците на варела.
Свидетелят заявява, че и друг път е премахвал капаци на варели но изрично
подчертава, че същият притежава такава правоспособност. От свидетелските показания
не е изяснен въпросът дали само работници с правоспособност отстраняват капаци
и въобще има ли създаден ред или практика кой и как да извършва тази дейност. Същевременно
никъде в работната инструкция или в друг документ се посочва, че за извършването
на тази дейност се използва оксижен.
Правилото на чл. 117 от НПК предвижда че със
свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е
възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Касае се за
лично възприети възприятия. От така дадените гласни показания обаче не може да
се изясни дали само на св. Софрониев не е било известно съдържанието на
работните правила.
Чл. 107, ал. 2 от НПК предвижда, че съдът
събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната
истина.
Чл. 82, т. 5 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите не
се допуска извършване на огневи работи когато изпълнителите не притежават
правоспособност за съответния вид заваряване. Без съмнение отговорността за
спазване на изискванията за безопасни условия на труд тежи върху работодателя
предвид императивната разпоредба на чл. 2 от Наредба № 7/1999 г. Точният текст
на разпоредбата гласи, че „работодателят осигурява прилагането на изискванията
на наредбата за работните места, трудовия процес и при използване на
предоставеното работно оборудване.“ По делото не е спорно, че служителят не
притежава компетентност за боравене с оксижен, нито влиза в преките му
задължения използването на такъв, поради което е останал неизследван въпросът
дали служителят самоволно е използвал чуждо оборудване, респ. същият е
разполагал с чук и секач, каквито са били на разположение в отдел Поддръжка на
предприятието (л. 33 от делото), а доводите на съда са изградени въз основа на
показанията на само един свидетел, като са игнорирани останалите данни по
делото.
По делото е приложена заповед № ПБ-2 рег. №
167/13.09.2018 г. в чиято точка 8 е предвидено до огневи работи да се допускат
само лица със съответната квалификация.
Не е обсъдено обстоятелството, че премахването
на дъното на варелите е част от дейността за почистване на тръбната линия,
която дейност се извършва от бригада с ръководител, респ. дейността на
бригадата не е подчинена пряко на управителя на дружеството а на ръководител,
който в случая ръководител се явява именно пострадалият работник П. (л. 33 от
делото).
Съдът не е обсъдил защо дава вяра на
показанията на св. Софрониев, че използването на оксижен е ежедневна практика,
а в изисканите сведения от ДИТ по делото е посочено, че в цеха няма дейност,
предполагаща системно използване на оксижен, а същият се използва само при
авария като в тези случаи се ползват външни специалисти. Тази теза е застъпена
и във въззивната жалба, но е останала необсъдена.
По силата на правилото на чл. 13, ал. 1, от НК, субсидиарно приложим на осн. чл. 84 от ЗАНН съдът е длъжен да събере и
оцени всички доказателства,които разобличават или оправдават нарушителя,
независимо от становището на страните в процеса.
Решението като неправилно следва да се
отмени и да се върне за ново разглеждане от районния съд, при което следва да
се изяснят въпросите относно организацията на работния процес, вкл. да се разпитат
и други работници, присъствали на инцидента по въпросите, обсъдени по-горе.
Воден от горното и на осн. чл.
222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе,
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 190/21.02.2022
г., постановено по а.н.д. № 2339/2021 г. по описа на Районен съд - Русе
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Русе, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: