ПРОТОКОЛ
№ 168
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Милена Б. Рангелова
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора Атанас Г. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600174 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.64 ал.7 и 8 от НПК.
Образувано е по протест на О.П. - П. срещу определението по ЧНД №
678/2022 г. на ПОС, с което е оставено без уважение нейното искане за
определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обв.
Д.Д. и по отношение на него е определена мярка за неотклонение
„Подписка“.
Обвиняемият Д.Г.Д. се явява лично и със защитника си адв. В. М..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор Атанас
Янков.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Обв. Д.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание, намира, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се същото.
На страните СЕ РАЗЯСНИХА правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на съдебния състав и
секретаря и такива за нови доказателства.
Адв. М.: Нямам искания за отводи на съдебния състав и секретаря и
такива за нови доказателства.
Обв. Д.: Нямам искания за отводи на съдебния състав и секретаря и
такива за нови доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съди, поддържам протеста,
изготвен от ОП П.. Солидарен съм с мотивите, заложени от страна на
първоинстанционния прокурор, тъй като считам, че те съответстват на
обективната стойност на фактите. И моето становище е, че в случая
съществува реална опасност от укриване на обвиняемото лице.
Адв. М.: Извинявам се, че ще прекъсна прокурора, но не разбрах, че
съдът ни разяснява, че имам право на доказателствени искания. Моля да ми се
даде такава възможност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението, с което беше даден ход по същество.
Дава думата на адв. М..
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете извадка от
История на заболяването на моя подзащитен в превод от чешки език, което е
относимо и ще има значение при постановяване на вашето определение.
Моля да го приемете.
ПРОКУРОРЪТ: Моля така представената разпечатка или печатен
текст, но не и документ, да не бъде приеман като доказателство по делото.
2
Рядко съм правил подобно възражение и го правя сега, защото въобще
не става ясно кой е извършил прегледа, на второ място – кой е изготвил тази
история на заболяването – кой лекар и кое медицинско учреждение.
Очевидно е, че в случая е пред вас единствено печатен текст, без информация
за неговия произход и автор. Ето защо и ще ви моля, тъй като той очевидно не
може да има процесуална стойност като източник на някаква информация, да
не бъде приобщаван към доказателствения материал.
Съдът намира доказателственото искане на защитата за неоснователно,
като споделя съображенията на прокурора за това. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА като писмено доказателство представената от адв. М.
разпечатка и му я връща.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите протеста, изготвен от страна на
О.П.П. Считам, че изложените в него аргументи са съответстващи на фактите
по делото и е очевидно, поне според прокуратурата, че поисканата най-тежка
мярка за неотклонение - „задържане под стража“ е законосъобразната такава.
В конкретния случай считам, че тя може да бъде обоснована с
наличието на реалната опасност от укриване на обвиняемия. В тази връзка
считам, че първата инстанция е подценила фактите, свързани с държавата, в
която пребивава обвиняемият и очевидно това не е Б.. Това, което е налично
като информация и за която не може да се твърди, че е необективна е, че и
животът, и трудовата ангажираност на обвиняемия са свързани с чужда
държавна. Неговите престои в Б. са не просто епизодични, но са и
изключително кратки - в рамките на 1-2 работни дни. Именно това е
достатъчна предпоставка да бъде изграден изводът за наличието на реалната
опасност от укриване. В тази връзка този аргумент на Окръжната прокуратура
моля да възприемете като действително съществуващ.
Направеното предложение (като някаква алтернатива) от страна на ПОС
за приложение на нормата на чл. 68 от НПК определено намирам за
неуместно. Тази процесуална мярка цели да не се допусне някакво
евентуално забавяне на досъдебното производство, а не да възпрепятства
евентуално отклоняване с цел избягване на наказателно преследване, както е
предположил Окръжният съд. В случая става смесване на понятия и
процедури, което намирам за недопустимо. Ако мярката по чл. 68 от НПК
играеше роля да възпрепятства укриване, то очевидно чл. 63 от НПК щеше да
има много по-редуциран текст от този, който понастоящем съществува.
3
Считам, че няма и такива факти, които да опровергават характера на
повдигнатото обвинение спрямо обвиняемия. Наличните доказателства по
делото в този начален стадий са достатъчни да изградят обоснованото
предположение за неговото участие във вменената му престъпна дейност и в
тази насока са резултатите, получени от огледа на местопроизшествието,
свидетелските показания, вкл. на полицейския служител Л., извършил
изследването за наличие на наркотично вещество. Не следва да се подмине и
фактът, че този резултат е удостоверен в официален документ, чиято стойност
към настоящия момент не е оспорена с някакви други доказателствени
източници. Ето защо считам, че не следва да се поставя под някакво съмнение
и предявената на обвиняемия квалификация.
Все пак, ако приемете, с оглед възрастта и характеристичните данни на
обвиняемия, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е
несъразмерно тежка, то ще моля да отчетете и другите възможни опции, с
които могат да се постигнат целите на наказанието. Очевидно е, че мярката за
неотклонение „подписка“ като най-леката такава е неадекватна на характера
на стореното от обвиняемия Д. и данните за неговото местопребиваване,
което не е свързано с територията на Република Б.. В тази връзка и ако все пак
вие приемете, че задържането под стража не е подходяща мярка за
неотклонение, то да приемете, че мярката за неотклонение, която е следваща
по тежест, а имено „домашен арест“ на адреса, който той е посочил за престой
в Република Б., ще може да постигне целите на мерките за неотклонение.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, протестът на Окръжна
прокуратура е неоснователен. Правилно и законосъобразно е определението
на първоинстанционния съд. Той е съобразил всички доказателства, които
съществуват в кориците на делото, което е пред Вас. Аз бих казал, че
съществуват доказателства, които установяват, че няма реална опасност, дори
хипотетична няма, да извърши моят подзащитен друго престъпление, имайки
предвид чистото му съдебно минало. Искам и нещо похвално да отбележа за
него – на 72-годишна възраст управлява автомобил и има само едно,
единствено нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е
глобен с 20 лв. глоба, която е заплатил преди 22 години. Признавам си, аз
самият имам много повече нарушения от него, да не говорим за младите
водачи, които в годината имат по десет нарушения. Това също би трябвало да
бъде отчетено като положително за него, което изключва реалната опасност
той да извърши друго престъпление.
Вярно, че може да се предположи, че е извършено престъпление, без
значение, че не е умишлено, а е от непредпазливите по своя характер, то само
това не е достатъчно, за да му бъде наложена мярка за неотклонение
задържане под стража. Необходимо е да съществува и реалната опасност
самият той да се укрие. Кое доказателство по това ДП установява, че
действително той може да се укрие? Пак казвам, на престаряла възраст е,
4
пътува до Ч. при своето семейство, което е нормално, има си постоянен адрес,
видно от личната му карта, на който адрес в момента пребивава в гр. К. и днес
той се явява пред вас сам. Ако е искал да се укрие, могъл е от 15 април до
днес да отиде където иска и да не се яви пред прокурор или когото и да било.
Така, че няма основание по чл. 63 ал.1 от НПК да му бъде наложена мярка за
неотклонение Задържане под стража.
Ако беше предвидено минимално наказание Лишаване от свобода от 10
години, тогава съм съгласен, че трябва да е задържан. Но в случая, при едно
непредпазливо деяние, за което не може да бъде задържан повече от два
месеца, какво ще стане след тези два месеца? Трябва да бъде пуснат, а ние
знаем, че тези деяния и тези престъпления трудно се установяват, предвид на
малкото експерти, които изготвят заключенията си не по-рано от шест месеца.
През оставащите четири месеца, ако той иска, пак може да избяга, но аз
самият не вярвам, предвид неговата добра характеристика, съдействието му за
изясняване на обективната истина, подробните обяснения как е управлявал
автомобила с 30 км/ч., останал е на местопроизшествието, не е избягал. Кое
доказателство би сочело на реална опасност той да укрие, като досега нищо
не е укривал, а само е съдействал? Дал е обяснения – това е основното, което
е трябвало да направи. Оттук насетне не вярвам да има противоречия с други
свидетели, няма други подсъдими, така че трябва да се яви само на самото
предявяване и след това на наказателното дело пред съда.
Искам да допълня, макар че вие не приехте тази извадка от личното му
медицинско досие, но за съжаление няма как той да се снабди толкова бързо с
документ за действителните му заболявания, че има три заболяване, които аз
ще ги кажа. Подзащитният ми страда от хронична исхемична болест на
сърцето, пароксизмална предсърдна фибралация и смесена хиперлипидемия.
Отделно има и хипертония от 2008 г. Оттогава той дори и цигара не е палил и
е много изненадан защо тестът от дрегера е показал положителна проба. Това
не може и до днес да си го обясни, като и аз не мога да си го обясня. Съгласно
Наредба 1/19.07.2017 г . негово право по тази наредба е да поиска химически
анализ на дадена проба кръв и урина за по-точно изследване и тогава по този
начин би могла да твърди Прокуратурата, че е доказано окончателно по тази
наредба, че той е употребил наркотик. Затова е поискал оспорването на този
тест и да бъде изготвена експертиза.
Не съм медик, но искам само да вмъкна, че от тези шест или седем
лекарства, които използва ежедневно, е възможно в някое от тях да има
наркотично вещество, защото сме чували за лечебната марихуана.
Естествено, той не е длъжен да знае за тези съставки, на него са му
предписани, той ги ползва и след пет-шест часа, или както е в случая в 16
часа, пътува с автомобила, възможно е да е ефект от лекарствата.
Относно казаното от представителя на Държавното обвинение, че имал
друг адрес в Ч.. Да, има при своето семейство. Но все пак това е една страна
от ЕС и е лесно самото призоваване на лицето за нуждите на това ДП. Точно
5
затова е наложена мярка за неотклонение Подписка, за да може лицето да се
явява. Беше уведомен от съда, както и от мен му беше подробно разяснено, че
не трябва да се отклонява от този адрес в К., или ако е необходимо някъде да
отиде в друго населено място, то да иска разрешение от наблюдаващия
прокурор или от разследващия полицай. Освен това е подписал и декларация,
че няма да напуска пределите на своето населено място.
В тази връзка самото принудително отнемане на неговото свидетелство
за правоуправление също говори, че той и да иска, няма възможност да
управлява автомобил, а и са му снети номерата на автомобила, който е
управлявал. Значи няма и МПС, което се намира в полицията в К.. Той е
длъжен да си стои на адреса, освен това е дал телефона си на полицая, както и
на мен. Същото се отнася и за чешкия си телефон.
Освен, че няма осъждания, няма образувани и ДП срещу него.
По делото е изготвен фотоалбум, скица към него и огледен протокол.
Нищо ненормално няма и нищо особено, което да говори за негово агресивно
поведение на пътя. Деформациите по автомобила са много малки, което
действително говори, че е управлявал автомобила със сравнително ниска
скорост. Освен това е помогнал на жената, която е била там, което говори
положително за неговите характеристики. На детето не е могъл да помогне,
защото друг свидетел, полицейският служител е оказал помощ на детето и му
е казал: „Не, вие не се приближавайте!“. Така че и да е искал, не е могъл да
помогне на самото детенце.
Целите по чл. 57 НПК биха били постигнати с най-леката мярка за
неотклонение Подписка, каквато наложи П.О.С.. Ако прокуратурата се
опасява, че той може да се укрие и пак да избяга, то тогава може да се
приложи чл. 68 ал. 1 НПК, т.е да му се забрани да напуска пределите на
страната. Това още повече гарантира, че той няма да напусне Р. Б..
Обв. Д. за лична защита: Съжалявам за случилото се. Нямал съм
физическата възможност да избегна случая. Постарах се, доколкото можах, за
живота на жената. Изкуствено дишане приложих. След това някаква жена
донесе вода. Намокрихме челото, за да се сниши напрежението. През другото
време съм наблюдавал нейните реакции. Жената даже започна да говори и
питаше къде е детето. През това време при нас имаше служебно лице, което
отговаряше на въпросите, не аз, отговаряше, че всичко е добре, да не се
притеснява. До момента, до който ме взеха служебните лица, така че се
отклоних от мястото на произшествието, за да им дам документите от колата,
за да се изследват допуснати грешки на пътя.
Сигурен съм, че не съм употребил канабис. Позитивната проба си я
обяснявам единствено на лекарства. Приемам „Престанс“, което е за сърцето,
„Беталок“, което също е за повишаване тонуса на сърдечното обращение,
„Варфарин“, което е за разреждане на кръвта, „Прегабалин“, което е за
6
повишаване кръвообращението на горните и долни крайници, защото не мога
да ходя дълго време и на далечни разстояния. Това са лекарствата, които
ползвам и имаше и нещо за холестерол, на което не си спомням
наименованието.
Пребивавам и в Ч., и в Б.. Аз съм пенсионер. В Ч. пребивавам като
пенсионер и като всеки пенсионер се разхождам. В Ч. са моите деца, аз живея
с тях на адреса, на който съм посочил на разследващия полицай. Само един
адрес имам в Ч..
В Б. имам апартамент в К.. Понякога идвам за повече от няколко дни в
Б.. В момента имам роднина, който се грижи за апартамента ми и прави
ремонт там.
Ако се уважи искането за „Домашен арест“, аз мога да се върна в
апартамента в К. и да живея там.
Съжалявам много за случая. Не мога да върна случая назад.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/: Ще бъда кратък. Хипотетичната
невъзможност, както твърдеше защитата, разследването да приключи в
двумесечен срок не може да бъде правен аргумент за неуважаване искането
на прокуратурата, още повече че се говори за някаква евентуалност, която е
далеч от реалността, ако съответните органи положат нужните усилия.
Тъй като аз не претендирах наличие на реална опасност от извършване
на престъпление, не взех отношение по количеството административни
санкции за нарушение на ЗДвП, но тъй като защитникът едва ли не започна да
се възхищава от клиента си за липсата на такива, издадени от МВР, аз все пак
ще Ви моля този въпрос да не бъде преекспониран, тъй като и ако колегата от
защитата живееше от десетилетия в чужбина, то очевидно в нашата страна
едва ли би имал множество нарушения по ЗДвП, но това е малко встрани, тъй
като моето изявление беше твърде концентрирано по отношение на другата
реална опасност.
Адв. М. /дуплика/: Уважаеми апелативни съдии, в края на краищата
делото се решава с наличните по него доказателства. Това, че живее в Ч. или
в А., не означава, че има хиляда нарушения. Пред вас е налице само едно
нарушение и би трябвало то да се счита за доказателство. Пак казвам, че
действително е похвално за 40-годишен стаж като водач на МПС да има само
едно единствено нарушение. Все пак не е международен шофьор, който да
пътува из целия свят и да има опасност да избяга.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
7
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. Д.Д.: Аз вече казах, каквото е необходимо по делото. Още
веднъж само искам да отбележа, че съжалявам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание в 11:16 и обяви, че в 11:45 часа, ще обяви
своето определение.
Съдебното заседание продължава в 12:45 часа в същия съдебен състав, секретар и
страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното
първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от
задържане под стража, не е основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от гласни и писмени доказателствени материали,
обосновава според изискванията на закона предположение за участие на обвиняемия Д. в
престъпление по транспорта. Както и мнението му, че към настоящия процесуален момент
не е налице релевантна информация за осъществяване на по-тежко наказуемия състав,
свързан с употреба на марихуана. ПОС е бил прав да обърне внимание на указанието в
Наредба № 1/17г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества и техните аналози, според което при извършено кръвно
изследване се взема предвид неговият резултат, а не показанието на техническото средство,
с което водачът на ППС е бил проверен на място за употреба на наркотични вещества (арг.
от чл. 6, ал. 4 и 9 от споменатата наредба). Използваното в случая техническо средство
„Драг-тест“ 5000 е преминало съответната проверка за годност, т.е. със сигурност е било
технически изправно, но неговият резултат би могъл да бъде неутрализиран от евентуален
отрицателен резултат на химическия анализ на кръвта. Г-н Д. е дал кръвна проба, а в талона
по чл. 3, ал. 2 от наредбата изрично е вписан неговия избор да бъде подложен на медицинско
и химическо изследване за потвърждаване или отричане резултата на Драг-теста (вж. л. 35
от ДП). Отсъствието на подобно изследване и на съответното експертно произнасяне за
употреба на наркотични вещества към настоящия процесуален момент не би могло да се
интерпретира в полза каузата на обвинението, както се предлага в протеста. Прокурорът
вероятно не отчита, че единственият вариант да се приеме за меродавен отчетения чрез
техн.средство резултат е отказ на лицето да избере химическо изследване.
Отделен е въпросът, че твърдяната употреба на канабис не би могла да се докаже с
отчетения от Драг-теста резултат, тъй като не е бил попълнен протокол за употреба на
наркотични вещества по образец съгласно приложение на Наредбата. Подобна констатация е
направила и първата инстанция и правилно се е позовала на нормата на чл. 5, ал. 2 от
наредбата, в която е визирано съставянето на посочения протокол.
8
Споделя се нейното становище и относно другите предпоставки за определяне на
претендираната мярка за неотклонение. Реална опасност за извършване на престъпление по
транспорта липсва, доколкото нищо в миналото на дееца не подсказва, че стореното би
могло да бъде повторено. Касае се за непредпазливо престъпление, т.е. за посегателство,
общественоопасните последици на което не са били преследвани и желани. Особено
показателен е фактът, че Д. притежава свидетелство за правоуправление от 50 години и
видно от оформената от началника на сектор ПП-П. справка не е извършвал нарушения по
ЗДвП и ППЗДвП през целия този период. Всъщност няма дори хипотетична опасност в
търсения от обвинението смисъл, след като свидетелството му за правоуправление било
отнето временно (на основание чл. 171, т. 1 ЗДвП), т.е. Д. е лишен от средството за
осъществяване на евентуално престъпление по чл. 343 НК.
На следващо място заслужава да се спомене, че той не само е с чисто съдебно
минало, но няма и криминалистични регистрации, а също каквито и да са регистрирани
общественовредни прояви видно от характеристичната му справка. Освен това е с установен
социален статус и семейно положение, а и след инцидента е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата жена. Така че и претендираният извод за опасност
да извърши престъпление от друг вид не е обоснован
Прокуратурата не може да обоснове и сериозно опасение за укриване. Вярно е, че Д.
има възможност да организира живота си зад граница, но той и не прикрива факта, че дълги
години е работел и пребивавал в Ч. и сега живее там с децата си. Напротив, сочи точен
адрес, на който може да бъде призоваван. Вярно е, че призоваването му би срещало
процедурни трудности, но с подобен аргумент не е възможно да се обоснове нечие
задържане (под стража или в дома му). Важното е, че обвиняемият има жилище в Б., където
живее през голяма част от годината, както и понастоящем, и съдът, изхождайки от
отличната му характеристика на почтен гражданин, няма основание да се съмнява, че би
нарушил изискванията на определената му мярка за неотклонение „подписка“. Става дума за
изискването по чл. 60, ал. 1 НПК да не напуска своето местоживеене (в Б.) без разрешение
на съответния орган. Оставането му на разположение в Б. може да бъде гарантирано и
посредством забрана по чл. 68, ал. 1 НПК за задгранични пътувания, както правилно е
отбелязала първата инстанция. Прокуратурата не изтъква нито един факт от миналото на
обвиняемия, върху който да базира основателно подозрение, че Д. би наруши едновременно
две забрани – по чл. 60 и по чл. 68 НПК.
Съдът не разбира довода на протестирщия прокурор, свързан с голямата
разпространеност на транспортните престъпления в страната в последно време. Тяхната
разпространеност е факт, който бива съобразяван от законодателя. Следователно
разпространеността не бива да бъде преценявана и от съда по даден разглеждан казус. Това
е така, защото съдът е призван да съобразява конкретната обективна и субективна тежест на
инкриминираното деяние, което е поставено на вниманието му, и наказателно правно
релевантни характеристики на личността на дееца. За всекиго е ясно, че г-н Д.в не може да
бъде държан отговорен за извършването на престъпления в страната от други лица.
9
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната теза за
извършване на по-тежко наказуем състав на престъпление по чл. 343 НК от страна на обв. Д.
не се ползва с необходимата доказателствена подкрепа, а опасността от извършване на
престъпление или укриване, ако е на свобода, не е нито сериозна, нито дори реална.
Ето защо най-леката мярка за неотклонение е оптималната и като такава би била
годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 502/15.04.2022 г. по ч.н.д. №
678/2022 г. по описа на О.С.-П., с което по отношение на обвиняемия Д.Г.Д. е
взета мярка за неотклонение „подписка“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:55 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10