О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер Година 04.01.2019 Град
Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
04.01. Година две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 5950 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София против И.В.В.. На ответника е изпратен препис от
исковата молба с приложенията към нея, като по делото не е постъпил отговор от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която
е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване
в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Договор за кредит № 9966507002/09.07.2015г.;
Договор за кредит № **********/13.07.2015г.; Договор за кредит № **********/16.07.2015г.;
Договор за кредит № **********/24.07.2015г.; Договор за кредит №
**********/27.07.2015г.; Разписка за извършено плащане № 2000000085928084 от
09.07.2015г.; Общи условия на договора за кредит, Разписка за
извършено плащане № 2000000086114791 от 13.07.2015г.; Разписка за извършено
плащане № 2000000086255851 от 16.07.2015г.; Разписка за извършено плащане №
2000000086641190 от 24.07.2015г.; Разписка за извършено плащане №
2000000086745438 от 27.07.2015г.; Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. и
Приложение № 1 към него (Извлечения); Потвърждение за прехвърляне на вземания
от 01.06.2018г., издадено от „4финанс" ЕООД; Приложение № 4 - Пълномощно
за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия, известие за
доставяне-
писмовна пратка от „Български пощи" ЕАД.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 05.02.2019 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, гр.София против И.В.В.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на
09.07.2015г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус" и И.В.В. бил сключен Договор за
кредит
№ **********, по реда на
чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно посочената разпоредба договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използвали изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на
„4финанс" ЕООД и в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на
„Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус"
предоставял Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме,
както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с
която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора
за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по
кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Съгласно точка
2.2 от общите условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като гарантирал получаването на отговор до 20 (двадесет)
минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане
на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се определяла
спрямо сумата и периода на договора за кредит. В процесния случай на
09.07.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус" под № ********** и явяващ се четвърти по ред договор за кредит
между тях. В заявката си И.В.В. заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер 120,00 лева, като заявявил и ползването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 08.08.2015г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора сумата била отпусната на
името на кредитополучателя в „Изи Пей" на същия ден - 15.10.2015г. Твърди,
че съгласно условията по кредита към главницата били начислени лихви и такси
както следва: договорна лихва в размер 4,03 лева, начислена въз основа на т.
6.1 от Общите условия, приложими към договор за кредит №
********** за следния период: от 09.07.2015г. (дата на отпускане на кредита) -
до 08.08.2015г. (падежна дата на кредита) и такса за експресно разглеждане в
размер 18,77 лева. Твърди, че в периода от 13.07.2015г. до 27.07.2015г. И.В.В.
заявил четири искания за отпускане на допълнителни кредити на обща стойност BGN 380,00 лева, като за всяко едно искане
отново заявявал и услугата експресно разглеждане на заявката.
Съгласно т. 8.2 от Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства
за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия.
При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се
изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с
изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали
съответно и за допълнителните кредити. Съгласно клаузите на изменения договор за
кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен допълнителен
кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на
изменения договор за кредит и остатъчния срок до падежа.
Кредитодателят отпускал исканите суми на името на кредитополучателя в „Изи
Пей". За допълнително изтеглените суми страните уговаряли договорна лихва
в размер BGN 8,16 лева,
изчислена за периода от 13.07.2015г. (от промяната на договора и получаване на
допълнителната сума) - до 08.08.2015г. (падежната дата по
кредита). Съгласно заявката отново да бъде използвана услугата за експресно
разглеждане на кредита, била начислена такса в размер 48,69 лева. С
тегленето на допълнителните суми и при точно спазване на уговорените срокове И.В.В. се задължил да върне на кредитодателя
сума в размер 579,65 лева, от които: главница в общ размер 500,00 лева,
договорна лихва в размер 12,19 лева, дължима за периода от 09.07.2015г. (датата
на отпускане на кредита) до 08.08.2015г. (падежната дата по кредита) и такса за
експресно разглеждане - 67,46 лева. Твърди, че кредитополучателят се възползвал
от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите
условия, приложими към договор за кредит № **********. Съгласно т.
11.1 от Общите условия кредитополучателят имал право да удължи срока за връщане
на кредита със 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) дни, като това
се извършвало след като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата
на падежа. Ответникът упражнил правото си няколко пъти, като в крайна сметка
срокът за връщане на кредита бил удължен до новата падежна дата - 28.11.2015 г.
С настъпване на падежа по договора - 28.11.2015 г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора, от 29.11.2015 г.,
„4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана
от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита
(40.68%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие,
определен, съгласно условията на т.13.3. (а) - 10,01%. На 01.02.2018г.
„4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ
България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF- 2018-005/01.02.2018г.,
по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор №
**********, както следва: главница - 500,00 лева, договорна лихва - 12,19 лева;
такса за експресно разглеждане - 67,46 лева; наказателна лихва - 579,20 лева за
периода 29.11.2015г. до 31.01.2018г. Посочените вземания били подробно описани
в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и приложенията
към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която била получена от бащата на
длъжника -
Владимир В.. В изпълнение на договора за прехвърляне
на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставило на
„Кредитреформ България" ЕООД потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до
настоящия момент забавата на ответника продължавала. Счита, че има ликвидно и
изискуемо вземане срещу И.В.В., като претендира сума в общ размер
1079,20
лева, от които:
500,00 лева - неплатена главница по договор за кредит №
**********,; 579,20 лева - наказателна лихва за периода от
29.11.2015г.
до 31.01.2018г., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди И.В.В., с адрес: ***, да му заплати следните претендирали суми:
500,00 лева - неплатена главница по договор за кредит №
**********; 579,20 лева - наказателна лихва за периода от
29.11.2015г.
до 31.01.2018г., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. Моли съда да осъди И.В.В. да му заплати
направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение. В указания от съда едномесечен срок по делото не е
постъпил отговор от ответника. От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с искове по чл.240 ЗЗД Д – за неизпълнено задължение по договор за заем. С оглед предмета на договора и начина неговото сключване в случая се
прилагат и разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането
/реалното предоставяне на ответника на претендираната сума със задължение за
връщането й/ се носи от ищеца.
Освен това ищецът претендира и наказателна лихва, представляваща по естеството
си мораторна неустойка, поради което тази претенция следва да бъде
квалифицирана като такава по чл.92 ЗЗД. По своята същност неустойката
е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за
вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или
неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият
състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от
неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението, които
факти следва да бъдат доказани от ищеца. Последният се позовава и на насъпило
частно правоприемство по реда на чл.99 ЗЗД, поради което в негова тежест е да
докаже валидното прехвърляне на вземането и пораждането на действие на
перехвърлянето по отношение на длъжника.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: