№ 222
гр. Враца, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от К. Т. П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната
част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание П. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Старши юрисконсулт Г. Х., упълномощена от Началника на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че
осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Присъда № 35/28.06.2007 г., постановена по НОХД № 146/07 г. по описа на
ОС Видин, П. е бил признат за виновен в извършване на две престъпления по чл. 199,
ал. 2, т. 2, вр.чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 НК, за всяко от които му е било наложено
наказание доживотен затвор. На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът му е определил за
изтърпяване едно общо най-тежко наказание доживотен затвор, при първоначален
специален режим, от което на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето през
1
което осъденият е бил с мярка за неотклонение ЗПС.
На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение наказание
лишаване от свобода в размер на три години, наложено на П. по НОХД № 1082/2005
год. по описа на РС Видин.
С Решение № 680/24.01.2008 год., постановено по ВНОХД № 1058/07 г. по
описа на САС, така определеното на осъдения общо наказание "доживотен затвор" е
било заменено с общо наказание "лишаване от свобода" за срок от 20 години.
С Решение № 167/09.06.2008 год., постановено по НД № 143/08 г. по описа на
ВКС е бил оставен в сила постановения от САС съдебен акт.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 24.12.2005 год., като до 23.12.2008
год. е търпял приведеното в изпълнение наказание "лишаване от свобода", наложено
му по НОХД № 1082/05 год. по описа на РС Видин. След тази дата е започнал
изтърпяване на общото наказание от 20 години "лишаване от свобода", наложено му
по НОХД № 146/07 г. по описа на ОC Видин.
До момента, П. е изтърпял фактически 12 години 9 месеца и 27 дни. От работа
му се зачитат 10 месеца и 24 дни или всичко 13 години, 8 месеца и 21 дни.
Към момента неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 6
години 3 месеца и 9 дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
От приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения е видно, че
първоначалната обща оценка на риска от рецидив е в горните граници на средните
стойности - 80 точки.
Като проблемни зони с дефицити са били - Криминално минало - осъждан
многократно за извършване на кражби, с последвала ескалация на престъпно
поведение; Отношение към правонарушението - не приема отговорност за деянията си.
Само отчасти осъзнава факторите довели до криминалното поведение. Отчитат се
нагласи в подкрепа на криминално поведение и несъобразяване с установените норми
и правила. Арогантен и нагъл, не признава правото на лична неприкосновеност; Начин
на живот и обкръжения - трайно интегриран в криминална среда; Умение за мислене -
не разпознава проблемите си, не мисли за последствията. Среща затруднения при
формиране на алтернативни и законосъобразни решения и действия.
Посочено е, че рискът от вреди към обществото е бил със средни стойности, а
рискът за останалите лишени от свобода е бил определен като висок.
В изготвения план на присъдата като цели са били заложени формиране на
критично отношение към собственото криминално поведение и промяна на
отношението към правонарушението; трудова заетост; формиране на умения за
мислене; промяна на начина на живот, криминално обкръжение и междуличностни
2
проблеми.
В хода на изпълнение на наказанието е установено, че П. не изпълнява
заложените в плана на присъдата задачи. Проявява апатия към провежданите културни
мероприятия. Не проявява желание за включване в предлаганите му специализирани и
общопенитенциарни дейности с цел осмисляне и оползотворяване на свободното
време.
След изготвяне на първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди ревизия
на оценката е правена шест пъти - през 2012 г., 2014 г, 2015 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г.
като е установено, че рискът от рецидив се запазва среден, но цифровото изражение се
променя на 68 точки. Промяна се отчита в отношението към правонарушението - в
известна степен приема и зачита правата на другите, както и в раздел трудова заетост.
П. е работил като клисар в параклиса на затвора, но поради извършено дисциплинарно
нарушение е освободен. Промяна е установена и в раздел междуличностни отношения
- стреми се да спазва добрия тон, да избягва конфликти и пререкания. Установен е и
стремеж да овладява констатираната в началото на изтърпяване на наказанието
агресивна готовност и импулсивност. Отчетен е и напредък при управление на
финансите.
Рискът от вреди за служителите вече е отчетен като нисък, а за останалите
лишени от свобода е среден. Възможно е при конфликт с лишен от свобода да реагира
агресивно /има наложено дисциплинарно наказание за физическа саморазправа с
лишен от свобода/.
Рискът от вреди за обществото остава в средни стойности.
Дефицитни зони си остават настоящото правонарушение, отношение към
правонарушението, трудова дейност, начин на живот и обкръжение и умения за
мислене.
За времето до 2010 година е участвал само в една образователна програма -
курс по английски език, но след 2015 година е започнал по активно да се включва в
образователни и религиозни програми: Програма за вградено обучение -
"Производство на рамки за кошери"; Начална компютърна грамотност“ на два пъти;
Въведение в християнството; "Тълкуване на Новия завет".
Включвал се е и в две специализирани програми за работа – "Справяне със
житейски проблеми и промяна в мисленето“.
Награден е общо 19 пъти.
Посочено е, че за времето прекарано в затвора до 2019 год., П. е бил наказван
общо 15 пъти – за физическа саморазправа с други лишени от свобода; за увреждане на
държавно имущество; за грубо и арогантно поведение спрямо служители от НОС, както
и за притежание на неразрешени вещи.
Според ИСДВР, при последната ревизия на риска от рецидив са отчетени 65 т.
Отчетени са положителни промени в зона „Начин на живот и обкръжение“. Налице е
позитивно взаимодействие в затворническата среда. Посочено е, че отношението му
3
към останалите лишени от свобода са на принципа на взаимната изгода, общува е
ограничен кръг от хора. Няма изблици на неконтролиран гняв или физическа агресия.
Оползотворява престоя си в ЗОЗТ чрез участие в общопенитенциарни дейности и
трудова заетост. Включва се в различни образователни програми и културно-
информационни и спортни дейности. Полага доброволен труд на основание чл.80 от
ЗИНЗС като хигиенист във фитнес зала. Като ресурси на л.св. може да се ползват
съхранените контакти с близките, липсата на зависимости и сравнително добрата
грамотност. От началото на 2021 г. има две награди.
Посочва се обаче наличие и на дефицитни зони -Отношение към
правонарушението - извършеното деяние /грабеж придружен с убийство/ ескалира по
сериозност, липсва емпатия към жертвата и смята присъдата си за несправедлива;
Умения за мислене - не разпознава проблемите си, не са и налице умения за това. Не е
в състояние да предвижда последствията от действията си. Не разбира вижданията на
другите хора, не е способен да прави разграничение между собствените си чувства и
начина, по който другите може да виждат положението. Силно егоцентричен, изисква
внимание и уважение, без другите да схващат необходимостта да му отговарят със
същото. Поради това подозира враждебност в действията на другите лишени от
свобода и представители на администрацията. Не си поставя реалистични цели.
Със Заповед № 781/08.04.2021 г., на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е
наложено наказание „Писмено предупреждение".
Имайки предвид горното, ИСДВР е категоричен, че на този етап заложените в
плана на присъдата цели и задачи не се изпълняват в пълен обем. През изминалите
години историята на трудовата заетост на осъдения е противоречива. Работил е като
клисар, но е освободен поради дисциплинарни нарушения, след това е работил в
мебелен цех, но след намаляване обема на работа е спрян. При търсене на работа
предявява претенции, като желанието му е да бъде ангажиран без да се заплаща труда
му, тъй като не иска да плаща присъденото от съда обезщетение за причинени
неимуществени вреди на пострадалите лица.
От 19.11.2018 година до 26.02.2021 г. е полагал доброволен труд на основание
чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС като хигиенист във фитнес зала. Към настоящия момент не
работи.
Отношението му към плана на присъдата е формално, проявява привидна
активност при неговото реализиране. Отчасти е склонен да анализира досегашния си
начин на живот, но оправдава поведението си с външни фактори и лица. Опитва се да
анализира проблемите, с които се сблъсква в ежедневието си, но не съумява да
дефинира стъпките, които да предприеме за решаване на проблемите си и да взема
рационални и ефективни решения. Очаква специално отношение и смята, че околните
са му длъжни. Много често има неоснователни претенции към администрацията.
П. отчасти е склонен да анализира досегашния си начин на живот, но отрича
деянието си и оправдава поведението си с външни фактори и лица. Не приема изцяло
отговорност за постъпките си. Не зачита напълно собствеността и правата на другите
хора и границите на личната свобода. Не разпознава и не осъзнава докрай проблемите
си, което на този етап води до невъзможност и неспособност за разрешаването им.
4
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у П., но все още има дефицитни зони, които са включени в
плана на присъдата и не са изпълнени.
Законът в нормата на чл. 439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Положителните резултати, които
се цитират в доклада, полагането на труд по реда на чл. 80 ЗИНЗС, наградите и доброто
поведение в затвора не елиминира констатацията, че рискът от сериозни вреди по
отношение на обществото първоначално е бил определен, а в последствие и се е
запазил като среден, и то в охраняема среда.
Освен това, следва да се има предвид и обстоятелството, че условното
предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на
затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение.
Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на
нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели
привидно изпълнение на критериите за УПО.
Видно е, че за времето прекарано в Затвора по отношение на лицето има
наложени шестнадесет наказания, като последното е от 08.04.2021 год., т.е налице
е хипотезата на чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че корекционната работа с него макар да е постигнала
определени резултати, не е осъществена в максимална степен. И това е така, от една
страна с оглед престоя на осъдения в Затвора, а от друга страна с оглед
обстоятелството, че във всеки конкретен случай следва да се изхожда от целите на
наказанието и разбирането, че индивидуализацията му и съответно правилата за
условно предсрочно освобождаване са единен комплекс, които са насочени към
постигането на единна цел, а именно въздействие върху осъдения по начин, който
способства за изграждане на волеви контрол да не извършва престъпление в бъдеще,
но и да въздейства върху всички останали граждани за утвърждаване на разбирането,
че при извършване на подобен род престъпления ще получат и изтърпят справедливо
наказание. В този смисъл съдът намира, че спрямо П. следва да бъдат положени
допълнителни усилия в корекционен план за постигането на максимално снижаване на
риска от бъдещо противоправно поведение.
5
По така изложените съображения настоящата инстанция намира, че
предоставените доказателства за проправянето на осъденият не са достатъчно
убедителни и реалистични.
Видно е, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО, а
именно, че П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият все още не е дал
достатъчно и категорични доказателства за своето поправяне. Необходимо е
продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения, за пълно постигане
целите на наложеното наказание, дефинирани в чл. 36 от НК, поради което и следва да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване на
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 НПК, ново предложение или молба от
осъдения не може да се подава преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила
на настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. Т. П., роден на *** в гр.
Видин, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода, определено му по НОХД № 146/07 г. по описа на ОC Видин, в размер на 20
години, с остатък 6 години 3 месеца и 9 дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен срок, в който лишеният от свобода не може да подава
нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, а след влизането му в сила
и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6