№ 1141
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100513660 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 2144 от 11.08.2021 г., постановено по гр. д. № 44470/2020 г. на
Софийски районен съд, 171 състав, е отхвърлен предявеният от И. С. К., ЕГН:**********,
действащ чрез процесуалния си представител, срещу „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК:****, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от сумата от 0,17
лева, представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане в размер на еквивалента
на определена три процентова отстъпка съгласно Решение 331 на Столичен общински съвет
от 27.06.2013 г. относно програма „Търговска отстъпка“ върху сумата от 5.71 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - И. С. К.,
действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са
за неправилност на решението. Поддържа се, че районният съд в нарушение на ГПК е
решил делото, като е приел, че ответникът е упражнил надлежно свое право на прихващане
по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Изтъква се, че решението е незаконосъобразно и поради липсата на
мотиви. Излагат се доводи и се обсъждат конкретни доказателства в подкрепа на
основателността на иска. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде
изцяло уважен и да се присъдят сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „Топлофикация София” ЕАД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна
жалба. В него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на
районния съд. Иска се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски в
полза на въззиваемия.
В хода на въззивното производство въззивникът И. С. К. е починал, като на негово
място съгласно чл. 227 ГПК е конституиран неговият наследник по закон – М. С. Х. с
ЕГН:**********. Последната, действаща чрез процесуалния си представител, заявява че
поддържа въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения.
1
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно
приложимото право и възприетата от районния съд фактическа обстановка, което очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност на решението.
Не се установява при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е
съобразил релевантната фактическа обосновка.
Безспорно е между страните, че съгласно Решение № 331 на Столичен общински
съвет от 27.06.2013 г. „Топлофикация София“ ЕАД въвежда преферентни продукти за
лоялните си клиенти, като процесната програма „Търговска отстъпка“ е валидна от месец
ноември 2013 г. В посоченото решение на Столичен общински съвет категорично е
упоменато, че трипроцентовата отстъпка се отнася единствено за случаите, когато има
наличие на плащане. Разглежданият случай не е такъв.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, като същите са приети с решение по протокол №7 от
23.10.2014г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с
решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Няма данни ищецът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона
за енергетиката (чл. 106а, ал. 3 ЗЕ) и спрямо него са влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София. В случая “Топлофикация София” ЕАД, възползвайки се от правото си по чл.
32, ал. 4 вр. с ал. 5 от ОУ, при издаването на процесната фактурата №********** от
31.07.2018 г. относно задължения за м. юли 2018 г. е извършил законосъобразно прихващане
на стойност от 5.71 лева, като част от общата сума за възстановяване на за отоплителен
сезон 2017-2018 г. – 73,94 лева. Действително в разглеждания случай - И. С. К. не е бил
депозирал към 31.07.2018 г. изрично искане за връщане на надвнесените суми. Ето защо
няма основания да оспорва осъщественото прихващане. Освен това в разглеждания случай е
изначално неприложима хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като няма обедняване,
обогатяване и общ факт, който да причинява обедняването и обогатяването. Такава хипотеза
2
щеше да е налице например ако К. беше заплатил сумата от 5.71 лева и не му беше
приспадната съответната три процентова отстъпка в размер на 0.17 лева. Каквато
фактическа обстановка не е била осъществена.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено
за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
дружество сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2144 от 11.08.2021 г., постановено по гр. д. №
44470/2020 г. на Софийски районен съд, 171 състав.
ОСЪЖДА М. С. Х. с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273
ГПК да плати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК:**** сумата от 50 лева - разноски по
водене на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3