Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14361, по описа за 2015 г., по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Ищцата
Ж.Я.С., поддържа, че на 09.07.2014 г., около 10:25 ч., в гр.К., на кръстовището
на бул. „България“ и бул. „Беломорски“ е настъпило ПТП между нея като пешеходец
и водача на л.а. марка „Мерцедес*****К Актрос” с ДК № *******Твърди, че
инцидентът е настъпил по вина на шофьора С.Ю.Б., за което е налице влязло в
сила Решение №47/18.06.2015г., постановено по НАХД №368/2015г., по описа на РС
– гр. К.. Излага, че в резултат на ПТП е получила открито счупване на фибулата,
съчетано счупване на долните краища на лъчева и лакътна кост, разкъсно-контузна
рана в областта на ляво коляно, разкъсно- контузна рана в областта на лява
гривнена става, от които травматични увреждания търпи неимуществени вреди –
болки и страдания. Поддържа, че за виновния за настъпилото събитие водач е била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”, по полица №23114001448599,
със срок на валидност от 28.05.2014 г. до 28.05.2015 г., издадена от З. “О.“ АД.
Моли
съда да осъди ответника да ѝ заплати сумата
от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетяване за претърпените
неимуществените вреди, както и сумата от 830,89 лв. за обезщетяване
претърпените имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Претендира и законната лихва върху горепосочените
обезщетения, считано от датата на ПТП - 09.07.2014 г. до окончателно погасяване
на задълженията.
Ответникът
ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания
механизъм на ПТП, вината на водача С.Ю.Б. за настъпване на ПТП и причинна
връзка между описаните от ищцата вреди и ПТП. Счита, че вредоносният резултат
не е настъпил по вина на С.Ю.Б.. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец, който като участник в
движението не е съобразил поведението си с подадения от водача на автомобила
сигнал за извършване на маневра, нарушил е разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, като при пресичане на пътното платно пострадалия не е използвал
обозначените за това места, предприемайки пресичане на необозначено място;
ненужно е удължила пътя и времето за пресичане - пресичала е по диагонал.
Оспорва като завишени по размер претенциите.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
Видно
от представеното по делото влязло в сила на 04.07.2015 г. Решение
№47/18.06.2015г., постановено по НАХД №368/2015 г., по описа на РС–гр. К., обвиняемият
С.Ю.Б. е признат за виновен в това, че на 09.07.2014 г., в гр. К., при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Мерцедес
4141", модел „Актрос“, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение,
визирани в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, предприемайки маневра за навлизане в
кръстовище с кръгово движение, преди да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, като се съобрази с тяхното положение и посока на
движение и е блъснал пресичащия пътното платно от дясната му страна пешеходец Ж.Я.С.
и по непредпазливост й е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата и
лакътната кост на лявата предмишница в крайните им части, довел до трайно
затрудняване на движението на лявата ръка за около три-четири месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес и в счупване на малкия пищял на лявата
подбедрица в горната му част, довело до трайно затрудняване на движението на
левия крак за около един и половина-два месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес, което деяние съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и приетото в т. 15 от
ТР №6 от 06.11.2013 г., по тълк. д. №6/2012 г., на ОСГТК на ВКС решението по
чл. 78а НК, което е приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлата в сила присъда,
обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието
от посочения от ищеца делинквент; противоправността на деянието - същото
осъществява състав на престъпление, поради което е и противоправно; вида на
телесните увреждания, приети в решението на наказателния съд, както и
виновността на водача на товарния автомобил.
По делото е изслушана първоначална и допълнителна съдебномедицински
експертизи, съгласно които в причинна връзка с ПТП ищцата е получила: открито
счупване на лявата малкопищялна кост, при обичаен оздравителен период от около
1,5 - 2 месеца; счупване на костите на лявата предмишница в дисталният им край,
с обичаен оздравителен период от 3-4 мсецеца; разкъсно-контузна рана от
радиалната страна на лявата предмишница с дължина 7-8 см.; разкъсно контузна
рана на лявата подбедрица от латерално с дължина 10 см. с травматични деколмани
на кожата по предно страничната повърхност на лявата подбедрица. Налице е и последващи усложнения,
изразяващи се в кожен дефект в областта на лявата подбедрица и дясно бедро, наложили
оперативна интервенция (кожна пластика), както и лимфедем на ляв долен крайник,
който е лекуван консервативно. В резултат на получените травматични увреждания
и проведеното лечение ищцата е получила груби цикатрикси в областта на лявата
подбедрица, дясната бедрена област и лявата бедрена област, както и леко
ограничение в движенията на лявата гривнена става, II и III пръсти на лявата
ръка, и в сгъването на лявото коляно, които не се отразяват съществено на
функцията на крайниците. Общият възстановителен период е продължил около шест
месеца. Болките са били най-силни в момента на травмата и в постоперативните
периоди, като след оформяне на некрозата болковият симптом е определен от
дразнене на оголените нервни окончания в некротичния участък до покриването им
с гранулационна тъкан и са продължили по-дълго, около 20-25 дни. Страданията са
причинени от травмата на тъканите и фрактурите, едновременното засягане на
левите крайници с невъзможност да се ползват патерици за ходене и
продължителното залежаване на пострадалата, довело до затруднение в ежедневния
тоалет, забавяне на рехабилитацията и по-бавното функционално възстановяване.
При извършения на 27.09.2017 г., назначеното по повторната СМЕ вещото лице е
констатирало, че пострадалата е в добро здравословно състояние, счупванията на
костите са зараснали за средно статистическия срок, функцията на ставите е
възстановена добре, няма оток на крайниците. Налице са леко ограничени активни
движения в ставите, които се очаква да се подобряват с подходяща рехабилитация,
физио и балнеолечение.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение от получените травматични увреждания от процесното ПТП, по
делото са представени Фактури №**********/26.07.14г. и фискален бон за
заплащане на сумата от 63,48 лв. – разходи за фраксипарин и хирургически
ръкавици; №35000000365/ 26.08.14г. и фискален бон за сумата от 10,42 лв. - за
репарил гел; № **********/25.07.14 г. и фискален бон за сумата от 180 лв. за пакет-хоспис;
№ **********/ 04.08.14 г. и фискален бон за сумата от 180 лв. за пакет хоспис;
№ **********/14.08.14 г. и фискален бон за сумата от 216 лв. за пакет хоспис; №
**********/16.06.15 г. и фискален бон за сумата от 42 лв. за медицински
документи от УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД; фискален бон за сумата от 30 лв. за преглед
от „Сити Клиник”; касов бон от 02.10.2014 г. за сумата от 17 лв. за терапия с
ендотелон.; фактура № ********* от 06.10.2014 г. и фискален бон за сумата от
91,99 лв. за ендотелон, детралекс и аспирин протект. Съгласно и двете съдебно-медицински
експертизи така извършените разходи са били необходими във връзка с лечението
на пострадалата и не са били предвидени да бъдат поети от здравната каса.
Според
дадените показания от свидетеля В.С.Т.-В., дъщеря на пострадалата, в резултат
на получените от процесното ПТП травми на ищцата се е наложил болничен престой
от 14 дни, през които се е наложила да лежи неподвижно по гръб, поради което и
е било невъзможно да се обслужва сама. Сочи, че след изписването ѝ е
постъпила
в
хоспис
за
един
месец,
тъй
като
с
оглед
невъзможността да
се
движи
се
е
нуждаела
от
непрестанни
грижи, като едва към края на престоя е започнала да се раздвижва. Излага, че се
е наложило извършването на пластика на левия и десния крак, за което била
изрязана тъкана от бедрото ѝ, като
и към
момента
имала
затруднения
с ползването на лявата ръка и невъзможност да кляка в пълен обем.
Не
е спорно между страните, а и видно от застрахователна полица №23114001448599,
със срок на валидност от 28.05.2014 г. до 28.05.2015 г., че към датата на
пътното произшествие е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с обект отговорността на водач за вреди при управлението на товарен
автомобил марка „Мерцедес ***** с ДК № *******, страна по който е ответника.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с присъдата на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновно
поведение на водача на процесния товарен автомобил, а от съдебномедицинската
експертиза, свидетелските показания и представените писмени доказателства се установява,
че от процесното ПТП ищцата е получила травми, от които е изпитвал болки и
страдания и за чието лечение са били извършени разходи, поради което отговорността
на застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени
по-горе в съдебномедицинската експертиза; общия възстановителен период от около
шест месеца, като през първия един месец пострадалата не имала възможност да се
придвижва и не е могла да се обслужва самостоятелно. Съдът отчита, че в хода на
лечението се е наложило извършването на хирургическа интервенция изразяваща се
в кожна пластика в областта на лява подбедрица и дясно бедро, в резултат на
което пострадалата е изпитала допълнителни негативни емоции. Релевантно за
определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на
живот в страната, възрастта на пострадалата към момента на настъпването на
увреждането (75 години), както и обстоятелството, че е настъпило значително възстановяване
от получените травми, а лекото ограничение в движенията на лявата гривнена
става, II и III пръсти, както и в сгъването на лявото коляно не се отразяват
съществено на функцията на крайниците и се очаква да се подобрят с подходяща
рехабилитация. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 30 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от
ПТП.
Относно
искът за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в
размер на 830,89 лв., изразяващи се в разходи за лечение, съдът намира за
изцяло доказан по основание и размер, доколкото от изслушаните по делото съдебно-медицински
експертизи безпротиворечиво се установява, че претендираните разходи са били
необходими и във връзка с проведеното лечение.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
предвид че като участник в движението не е съобразила поведението си с
подадения от водача на товарния автомобил сигнал за извършване на маневра,
нарушила е разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП - при пресичане на пътното
платно не е използвала обозначените за това места, предприемайки пресичане на
необозначено място и ненужно е удължила пътя и времето за пресичане, пресичайки
по диагонал.
В
тази връзка по делото са събрани гласни доказателства от водача на процесното
МПС С.Ю.Б., който сочи, че ПТП е станало в района на кръгово кръстовище, на
около десет метра след пешеходната пътека. Твърди, че след като е подминал
пешеходната пътека е спрял непосредствено преди кръговото кръстовище, за да
пропусне приближаващите се автомобили. Заявява, че в този момент е видял велосипедист,
който му направил знак и сочел да погледне пред автомобила му и след като
слязъл забелязал, че ищцата е паднала под кабината на камиона му. Твърди, че е
забелязал пострадалата след пешеходната пътека, до знака за кръгово кръстовище,
като в самия момент на удара не е видял ищцата, тъй като товарният автомобил е
висок и видимостта му надолу е ограничена.
Съгласно
приетата без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, ПТП е
станало на около седем метра след пешеходна пътека тип „Зебра“. Пешеходецът се
е намирал на десния тротоар по посока движението на товарния автмобил, като и
двамата участници обективно са имали пряка видимост един към друг преди удара.
С
оглед така събраните доказателства съдът намира, че ищцата е нарушила разпоредбата
на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като се установява, че същата е предприела
пресичане извън зоната на пешеходна пътека, при положение, че такава е
съществувала на около седем метра преди мястото на удара и без да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства. В тази връзка следва да се отчита и
обстоятелството, че ПТП е станало непосредствено преди кръгово кръстовище, на
което водачът на МПС, макар и да не е освободен от задължението си по чл. 25,
ал. 1 ЗДвП (която разпоредба е прието от наказателния съд, че е нарушена),
същевременно е следвало да следи и пропуска движещите се в кръговото кръстовище
автомобили, като въпреки това и при наличието в близост на пешеходна пътека,
ищцата е предприела неправомерно пресичане, с което е допринесла за настъпване
на ПТП. Предвид, че съгласно действащата нормативна уредба на движението по
пътищата (чл. 5, ал. 2; чл. 20 и чл. 116 ЗДвП), отговорността на водачите на
моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е
значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, допуснатото от
пострадалото лице нарушение обосновава съпричиняване на вредоносния резултат в размер
на 20 %.
С
оглед гореизложеното и редуцирайки определените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди с приетия процент съпричиняване, съдът намира, че настоящата
претенцията за неимуществени вреди се явява основателна за сумата от
24 000 лв., като за разликата до претендираните 40 000 лв. следва да бъде отхвърлена,
а обезщетението за имуществени вреди следва да бъде уважено до сумата от 664,71
лв. и отхвърлена за разликата до претендираните 830,89 лв.
С
оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъдените
обезщетения следва да бъде начислена от датата на увреждането – 09.07.2014 г., до
окончателното погасяване на задължението.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
ответникът следва да заплати на адвокатско дружество „В., У.И П.“, съобразно
уважената част от исковете, сумата от 1060,10 лв., предтавлявща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, ищецът следва да
заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, направените по
делото разноски в общ размер на 297,97 лв., от които 39,59 лв. – депозит за
призоваване на свидетел; 98,98 лв. – депозит за авто-техническа експертиза, 59,39 лв. – депозит за
съдебномедицинска експертиза, и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006
г., вр. чл. 37 Закон за правната помощ и вземайки предвид фактическата и правна
сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от исковете,
общо разноски в размер на 1047 лв., от които 986,59 лв. - държавна такса и
60,41 лв. - депозит за съдебномедицинска експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.„ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Ж.Я.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес ***, чрез адвокатско дружество „В., У.И П.“, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 24 000 лв. (двадесет
и четири хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 09.07.2014 г., около
10:25 ч., в гр.К., на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Беломорски“, по
вина на С.Ю.Б., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управление на т.а. марка „Мерцедес*****К“, модел „Актрос” с ДК № *******,
към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП (09.07.2014
г.) до окончателното ѝ изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер
от 40 000 лв., като неоснователен, както
и ОСЪЖДА ответника да заплати на ищцата, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 664,71 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и една
стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата на извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП (09.07.2014
г.) до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част, до пълния предявен размер от 830,89 лв.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокатско дружество „В., У.И П.“, с адрес на
кантората гр. София, ул. „*****на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съобразно
уважената част от исковете, сумата от 1060,10
лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищцата.
ОСЪЖДА Ж.Я.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***,
чрез адвокатско дружество „В., У.И П.“, да заплати на „З.А.Д.„ОЗК - З.” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от исковете, направените по
делото разноски в общ размер на 297,97
лв.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, държавна такса и заплатените
от бюджета на съда разноски в общ размер на 1047,00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: