Р
Е Ш Е Н И Е
№ 156 07.07.2023 год.
гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и втори юни две хиляди
двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието
на прокурора Нейка Тенева, като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №130 по описа
за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.И.Б. против Решение №87/04.04.2023г постановено по
АНД №207/23г по описа на РС Казанлък, с което е потвърдено Наказателно
постановление №22-0284-000431/26.04.2022г, издадено от Началник сектор при ОД
МВР Стара Загора, РУ Казанлък с наложена на касатора глоба в размер на 200лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП за това, че на 09.04.2022г,
в 06.58ч в град Казанлък на площад „Севтополис“ до
Пощенска банка в посока изток-запад управлява лек автомобил Н. А. с рег. №****,
собственост на И.С.Г., като: При подаден сигнал за спиране със стоп палка по
образец водача не спира плавно на посоченото място, най в дясно на платното за движение. Ускорява
скоростта на МПС, последван със служебен автомобил и спрян принудително на ул.
„Георги Бенковски“. Отказът на нарушителя да подпише акт и разписката е
удостоверен с подпис на свидетел с посочен адрес. Нарушението не е маловажно.
Извършено е нарушение на чл.103 от ЗДвП, представляващо основание по чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП за налагане на административни наказания.
За да потвърди
наказателното постановление въззивния съд е приел, че представените писмени и
гласни средства за доказване, които кореспондират помежду си установяват съставомерните
фактически обстоятелства и обвинението е доказано. Правната квалификация на
фактите е съответна на описаните в чл.103 от ЗДвП е задължения на водачите. Относно
индивидуализацията на наказанията е приел, че липсват смегчаващи
вината обстоятелства, които да основат по-ниски размери на глобата и срок на
лишаването от права. Налице са отегчаващи вината обстоятелства, обективирани в
издадено и влязло в сила наказателно постановление №22-0284-000430/26.04.2022г
за допускане на друго нарушение на същите място, дата и време – преминаване на
червен сигнал на светофара, по повод на което му е подаден сигнал за спиране,
който не е изпълнил като е направил опит да избегне проверката, включително да
прикрие употребата на алкохол. Справката за нарушител и цялостното поведение на
водача по време на установяване на нарушението с отказа му да подпише и получи
АУАН, сочат на липсата на съзнание за
спазване на задълженията на водачите на МПС, установени от ЗДвП.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Не били обсъдени и възраженията
против съдържането на АУАН и на НП, както и искането за намаляване размера на
наложените наказания. Съдът неправилно е възприел показанията на
актосъставителя относно неизпълнение на подадения сигнал със стоп палка. В
действителност спрял на паркомясто на обособен паркинг и след това да него
пристигнал патрулен автомобил. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно
решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото наказателно
постановление.
Ответника Началник
сектор при ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък не се явява, не се представлява. Не
е подаден писмен отговор против касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага да бъде оставено в сила въззивното съдебно
решение.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните,
съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Въззивния съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита и изразяващо се в неспазване на
правилата за формиране на вътрешното убеждение по чл.14 НК, в какъвто смисъл е
наведеното оплакване за превратна оценка на показанията на свидетеля – актосъставител. Що се отнася до твърдението, че не е извършено
вмененото административно нарушение следва да се каже, че то се навежда за
първи път с касационната жалба. С въззивната си жалба наказаният водач не е
оспорил верността на фактите, предмет на обвинението, а е посочил
несъответствие на съдържанието на АУАН и НП с изискванията на ЗАНН при това бланкетно, без конкретно да се позове на факти,
представляващи нередовност на повдигнатото обвинение от категорията, засягаща
правото му на защита. Алтернативно е поискал намаляване размера на наложените
наказания. Видно от мотивите на съдебното решение съдът е установил фактите при
спазване на правилата на чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина като
е събрал служебно писмените доказателства и е изслушал свидетеля – очевидец,
посочен в АУАН, който е потвърдил не изпълнение на подадения от актосъставителя
сигнал за спиране със стоп палка, като е посочил, че водачът е спрял чак на
паркинга зад пощата, на улица „Георги Бенковски“. В показанията си свидетеля твърди, че водачът
е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, за което е санкциониран с
влязлото в сила Наказателно постановление. Установена е и употреба на алкохол в
границите на административно наказателната отговорност, поради което със
съставяне на АУАН му е иззето и СУМПС. В хода по същество процесуалния му
представител е посочил нередовно установяване на отказа на нарушителя да
подпише АУАН поради това, че свидетеля на нарушението е свидетел и на отказа.
Поддържано е алтернативното искане, ако не се приеме този факт като опорочаващ
процедурата по предявяване на АУАН, да се намали размера на наложените
наказания, защото в НП липсват отегчаващи вината обстоятелства, обусловили
налагане на максималните размери на предвидените глоба и лишаване от права. За
употребата на алкохол водачът е санкциониран с отделно наказание, както и за
преминаването на червен светофар. Съдът
е обсъдил значението на тези факти като обстоятелства по извършване на
нарушението, които обуславят максимален размер на наложената санкция и не е
допуснал неправилно приложение на материалния закон. В случай, че същите имат
признаците на приложения административно наказателен състав, то тогава не би
могло повторно да се ценят и като отегчаващи вината обстоятелства, но когато
представляват осъществени други състави на административни нарушения, няма
пречка да бъдат преценявани за прилагане на индивидуалната превенция на
наказанието, чрез неговата индивидуализация. Мотивите да не се изпълни
подадения сигнал със стоп палка за спиране са правилно установени, а именно да
се избегне установяването на по-тежко нарушение, каквото управлението на МПС
след употребата на алкохол. Повода за подаване на сигнал за спиране за
извършване на проверка на водача е друго нарушение на правилата за безопасност
на движението, а именно преминаване на червен светофар, за което е влязло в
сила наказателно постановление. Следователно цялостното поведение на лицето
като водач на МПС сочи на липса на съзнание за спазване на императивни забрани,
наложени от законодателя за охрана на най-ценното и основно човешко право, а
това е живота на всички останали участници в движението. Ето защо оплакванията
за допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото
на защита, чрез превратна оценка на свидетелските показания на свидетеля
очевидец, както и за неправилно приложение на материалния закон се
неоснователно. В тази връзка следва да се каже, че отказът на нарушителя да
подпише АУАН, с което да направи писмено изявление, че му е предявено
обвинението, както и отказа да получи препис от него и съответно да състави
разписка за извършване на това действие, зависещо изцяло от неговата воля, се удостоверяват с подписа на един свидетел.
Няма изискване това е друго лице, различно от свидетеля възприел деянието и
фактическите обстоятелства. Свидетеля-очевидец на нарушението е онзи, който по
правило трябва да присъства на съставяне на АУАН, а когато не може да присъства
на повдигане на обвинението, едва тогава производството се образува в
присъствието на друго лице, което да свидетелства за спазване на производствените
правила на ЗАНН. Следователно отказът да се подпише АУАН и да се състави
разписка за връчване на екземпляр от него е удостоверен по правилата на закона.
Като е достигнал до извод, че
наказанието е наложено в съответен на тежестта на нарушението размер, въззивния
съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон и въз
основа на установените по делото факти.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №87/04.04.2023 год., постановено
по АНД №207/2023г. по описа на РС Казанлък.
Решението не
подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.