Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, ………………2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря
Камелия Александрова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдия Васил Пеловски КАНД № 1809/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
против Решение № 947/08.07.2022г., постановено по АНД № 20223110201130 по описа
за 2022г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление (НП)
№ 03-010373/19.09.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на „ВИР 222“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районен съд – Варна,
като се релевират основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК), приложим по изричното препращане на чл. 63в от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен като постановен при
неправилно тълкуване на приложимия материален закон, поради което следва да
бъде отменен. Сочи, че от установената фактическа обстановка се прави
категоричен извод за съставомерността на извършеното нарушение, като
първостепенният съд неправилно възприел, че неизписването на размера на
дължимата сума по неизплатеното трудово възнаграждение не повлича
незаконосъобразност на отмененото НП. Моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да се
потвърди.
В съдебно заседание касаторът, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната
страна – „ВИР 222“ ЕООД, редовно призована, не се явява, не се представлява, не
изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
предявената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, като моли за неговото потвърждаване.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат
от събраните по делото доказателства, мотивите в оспорения съдебен акт и
заключението на участващия в производството прокурор, в рамките на наведените
от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка,
очертан в чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страни:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в предвидения за това преклузивен
процесуален срок по чл. 211, ал. 1 АПК и при наличието на
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална
допустимост и следва да бъде разгледана по същество. Наведените доводи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложим по
препращане на чл. 63в ЗАНН.
Предмет
на касационен контрол е Решение № 947/08.07.2022 г., постановено по АНД №
20223110201130 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено НП №
03-010373/19.09.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, с което на „ВИР 222“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева, за нарушение на чл. 128, т. 1 във вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.
При
произнасянето по съществото на спора районният съд е установил от фактическа
страна, че на 09.08.2017 г. бил сключен трудов договор между лицето С.Х.Б., ЕГН
**********, на длъжност „управител-ресторант“ в ресторант „К.“, находящ се в
гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. При извършена проверка за
спазване на трудовото законодателство на 14.08.2017г. от инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна било установено, че дружеството не изплатило своевременно
уговореното трудово възнаграждение за м. май 2018 г., като възнаграждението
било начислено за посочения месец, но плащане не било установено. Във връзка с
тези констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 10.09.2018 г., с посочена дата на нарушението – 03.07.2018 г., който бил
предявен и подписан от представляващия дружеството с възражения. В срока по чл.
44 ЗАНН не постъпили писмени възражения от „ВИР 222“ ЕООД. Впоследствие АНО
възприел фактическата обстановка, описана в АУАН, издавайки процесното НП, с
което на „ВИР 222“ ЕООД било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000.00 лева за допуснато нарушение на чл.128, т. 2, вр.
чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ. Горната фактическа обстановка била възприета от
въззивния съд въз основа на представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, както и гласни доказателствени средства.
За
да отмени процесното НП, съставът на Районен съд – Варна приел, че в
обстоятелствената част на НП липсвало точно и пълно описание на нарушението, с
което АНО допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо
отмяната на НП. Първостепенният съд сочи в мотивите на решението си, че
непосочването на всички относими към нарушението факти и обстоятелства е
съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото на
защита на наказаното лице, като го възпрепятства да разбере в какво е обвинено.
В допълнение, въззивният съд е приел, че датата на извършване на нарушението е
посочена по неясен начин, като не били посочени обстоятелства, които да я
определят като дата на извършване на нарушението.
Като обсъди в съвкупност събраните по производството
доказателства, касационният състав приема, че обжалваното решение е правилно и
като такова следва бъде оставено в сила по следните съображения:
Дружеството
„ВИР 222“ ЕООД безспорно е установено като работодател на лицето С.Б. по смисъла
на §1, т. 1 от ДР на КТ.
Правилно
РС – Варна е приел, че процесното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН. Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл. 128,
т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ за това, че в качеството си на работодател
не е изплатило дължимото трудово възнаграждение за м. май 2018г. Нормата на чл. 128 КТ
задължава работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд (т.1) и да изплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа (т.2). Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено
искане – на негови близки.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на състава на РС – Варна, като препраща на
основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на въззивното решение по отношение на
незаконосъобразността на процесното НП, основани на обстоятелството, че НП не е
в съответствие с изискуемото по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН съдържание, т.к. не е
посочен размер на дължимото трудово възнаграждение за месец май 2018 г. на
лицето С.Б., което неминуемо засяга правото на защита на
наказаното лице, изразяващо се в това да може успешно да прави възражения
досежно размера на неизплатеното трудово възнаграждение, както и възможността
да представи доказателства, че сумата е изплатена.
Съдът
намира за правилно разрешението на въззивната инстанция относно липсата на
мотиви за посочената дата на нарушението. При нарушения, извършени под формата
на бездействие, както е в процесния случай, е необходимо да се посочат
доказателства, удостоверяващи момента на извършване на нарушението. В
конкретния случай това не е сторено от АНО. Недопустимо е датата на извършване
на нарушението като негов индивидуализиращ белег да се установява от съда въз
основа на приложени по преписката доказателства, АУАН и НП. Този реквизит не
може да бъде извличан и по пътя на формалната или правна логика или по
тълкувателен път. Това би имало за последица неопределеност в регламентацията
на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна
степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В
допълнение на изложеното, без значение е дали лицето, на което е наложено
административно наказание, е разбрало коя е датата на извършеното нарушение,
или не. Административнонаказателното правоприлагане не може да почива на
предположения, а единствено на конкретни факти, обстоятелства и данни. При
липса на мотивираност на посочената дата в НП то същото страда от съществен
порок.
Настоящият
състав счита, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като в процесното НП липсват правилно индивидуализирани дата на извършване
на нарушението, както и размер на неизплатеното трудово възнаграждение, както
правилно се е аргументирал въззивният съд. Съвпадението на правните изводи на
двете инстанции обуславя неоснователност на касационната жалба.
При
извършената служебна проверка на оспорения акт досежно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което
касационната инстанция е задължена съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира,
че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване
или обявяване нищожността му.
Решението
на Районен съд – Варна следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С
оглед изхода от производството, съдът не присъжда съдебно-деловодни разноски, тъй
като искане в тази насока не е предявено своевременно.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 947/08.07.2022г.,
постановено по АНД № 20223110201130 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна,
с което е отменено Наказателно постановление № 03-010373/19.09.2018г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.