Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1714 18.10.2019 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на осемнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов адм. дело № 975 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от Н.И.Н. ***, против Решение № 1040- 02- 37 от
27.03.219г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – гр.Бургас, В ЧАСТТА
в която е оставен в сила ОТКАЗ на Началник отдел „Осигурителен архив“ в ТП на
НОИ-гр.Бургас, във връзка с заявлението на жалбоподателя за издаване на
удостоверение за осигурителен стаж, за периода от 01.01.1979 до 01.08.1979г., с
оглед направеното писмено уточнение пределите на оспорването. В жалбата се
изтъква, че липсата на запазени документи при осигурителя относно периода,
обхванат на оспорения административен акт не може да рефлектира негативно
спрямо правоимащото лице. Сочи се, че издаденото от органите на НОИ
удостоверение от 23.12.2015г. ясно сочило началният момент на трудовата
ангажираност на лицето в предприятието „Камбана 1899“АД и този начален момент е
август 1976г. В същото удостоверение недвусмислено се описвало, че от месец
февруари 1977г. Н. била в платен отпуск за отглеждане на дете, като било
приложено и удостоверение за раждане на детето. В съответствие с действащото
към онзи момент законодателства на страната, жалбоподателката била в платен
отпуск за отглеждане на дете до февруари месец 1979г., а се твърди, че една
година след това била в неплатен отпуск на същото основание- за отглеждане на
дете. Този отпуск също следвало да се зачита за осигурителен стаж при
посоченото юридическо лице. Иска се отмяна на оспореното решение, в съответната
част, съответно признаване на посоченото време, като осигурителен стаж.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
срещу цитираната заповед, като незаконосъобразна и ангажира гласни
доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съгласно представен в
съдебното заседание списък.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ-гр.Бургас, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. В писмено становище от пълномощник-
юрисконсулт оспорва жалбата. Представя административната преписка.
Административен съд – град Бургас, като взе предвид доводите и
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения
за това преклузивен срок от Мария Димчева Костова, за която еналице правен интерес от оспорването като
адресат на акто, по съществото си неблагоприятен за нея, поради което
оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.
От събраните в хода на
производството доказателства се установява, че със заявление вх.№ 5506-02-905
от 30.10.2015г. Н.Н. поискала от органите на НОИ- гр.Бургас за снабдяване с
удостоверение съдържащо данни за наличие на осигурителен стаж и трудов стаж,
който бил положен в „Камбана“-гр.Бургас, сапунен цех. Приложено е удостоверение
/УП-13/ на името на жалбоподателя, в което е отразено, че Н. работила в това
предприятие през 1976 и 1977, а в графата относно 1978 година е отразено „само
имена…няма данни за лицето“.
Както сочи и жалбоподателят, на
23.12.2015г. е издадено удостоверение, изх.№ 5507-02-376 / л.12 от делото/, в което ТП на НОИ-Бургас удостоверило наличието на
трудов стаж, но не и на осигурителен стаж. Видно от текста на официалния
удостоверителен документ, на жалбоподателя Н. е признат трудов стаж за периода
от м. август 1976г. до м. ноември 1978г.
За месеците февруари, март, април
и май 1977г. е отразено „болнични“,
като за месец май и следващия период до месец декември 1977г. е отразено „гл. на дете“. За периода от януари
1978г. до септември 1978г. е отразено наличието на 9 месеца трудов стаж, а
месец ноември е вписано наличието на 10 дни, съответно за месец декември 1978г.
липсва каквото и да било отразяване.
В удостоверението не се съдържа
никаква информация за 1979г.
Със Заявление вх.№ 5506-02-2256 от
14.11.2018г. Н.Н. поискала да се снабди и с нарочно удостоверение за
ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ, за периода от 01.01.1978г. до 01.08.1979г., като отново
посочила, че работила в завод „Камбана“-гр.Бургас, по-конкретно в неговия
сапунен цех.
С писмо –изх.№ 5512-02-1614 от
10.12.2018г., Началник на отдел „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ-гр.Бургас
писмено уведомил подателя на заявлението, че документ, обр.УП-13 за упоменатия
период не може да бъде издаден, тъй като „липсва информация за лицето Н.И.Н. за
периода от 01.01.1979г. до 01.08.1979г. в документите на осигурителя „Камбана
1899“АД-гр.Бургас, удостоверява-щи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП
на НОИ-Бургас. В писмото е посочено, че на основание чл.117 от КСО,
уведомителното писмо, съдържащо изричен отказ, може да се обжалва в указания
срок пред по- горестоящия административен орган- Директора на ТП на НОИ-гр.Бургас.
Актът е оспорен по административен ред и с Решение № 1040-02-11 от 16.01.2019г.,
директорът на ТП на НОИ-Бургас оставя в сила постановеният писмен отказ. Обаче,
този административен акт е оттеглен от неговия издател, респективно с Решение №
1040-02-18 от 06.02.2019г. е ОТТЕГЛЕНО Решение №1040-02-11 от 16.01.2019г., на
Директора на ТП на НОИ-Бургас.
Постановено е следващо решение на
горестоящият орган /Р № 1040-02-37 от
27.03.2019г./, с което директорът на ТП на НОИ-Бургас оставя в сила отказа
на началник отдел „ОА“, с изх.№ 5512-02-1614 от 10.12.2018г. за издаване на
удостоверение за осигурителен стаж за периода от 01.01.1979г. до 01.08.1979г.
относно твърдението на жалбоподателя, че работила „Камбана 1899“АД, а в
останалата част отнасяща се за периода от 01.01.1978г. до 31.12.1978г. отказът
бил отменен и преписката била върната на органа за произнасяне съобразно
дадените му указания. В тази част производството пред административния орган не
е приключило с краен акт и не е предмет на настоящото съдебно дело.
В хода на съдебното производство
бяха изискани от ответната страна нарочна писмена справка дали в ТП на
НОИ-Бургас се съхраняват документи относно ползване на платен отпуск за
отглеждане на дете от страна на жалбоподателя за времето, когато същата твърди,
че ползвала такъв отпуск, включително данни и за евентуално ползван неплатен
отпуск за отглеждане на дете, с оглед наведените твърдения на страната.
С писмо –изх.№ 1030-02-1181 от
02.07.2019г. /л.123 от делото/
ответната страна уведомява съда, че не разполага с документи установяващи
ползването на платен или неплатен отпуск на лицето за упоменатия период.
Представена е и справка за осигурителен стаж, като от нейното съдържание се
установява, че по отношение работата в „Камбана 1899“АД е отразено дата на
постъпване- 08.10.1976г. и дата на напускане 31.12.1977г.
В предадените от осигурителя
документи, съхранявани поради закриването му в ТП на НОИ-Бургас, заверени копия
от които са приложени и към делото, не се установява за периода от 01.01.1979г.
до 01.08.1979г. да е работила в предприятието на цитирания осигурител. От
съдържанието на приложените заверени копия на ведомости за заплати за времето
от 1 януари 1979г. до 01.08.1979г. /л.76
и следващите от делото/ не се установява жалбоподателя Н. да е сред лицата
получаващи трудово възнаграждение от този работодател, нито да е ползвала
платен или неплатен отпуск за упоменатия процесен период- 01.01.1979г. до
01.08.1979г.
По делото е приложено и заверено
копие на удостоверение за раждане на С. Атанасов Н., роден на ***г.- син на
жалбоподателя, от което е видно, че Н. е негова майка, а бащата на лицето е
Атанас Станков Н..
Във връзка с наведените доводи в
жалбата, по реда на чл.171, ал.4 от АПК, съдът указа на жалбоподателя, че за
някои от обстоятелствата, чието наличие твърди в жалбата си не сочи
доказателства, а именно за установяване на факта, че в периода от 01.01.1979г.
до 01.08.1979г. е ползвала отпуск /платен или неплатен/ за отглеждане на детето
си, както твърди.
В хода на съдебното производство,
по искане на жалбоподателя бе допуснат като свидетел Атанас Станков Н., бивш
съпруг на жалбоподателя и баща на С. Атанасов Н., роден на ***г. Това
доказателствено искане бе уважено, респективно свидетелят бе изслушан в хода на
съдебното производство, тъй като след установяване на факта, че в ТП на НОИ-
Бургас не се съхраняват никакви документи относно ползването на платен и
неплатен отпуск за отглеждане на дете от страна на жалбоподателката относимо
към процесния период. Както вече бе отбелязано, от отговора на ответната страна
стана ясно, че след прекратяването дейността на осигурителя и предаване
документа-цията на компетентните органи по осигуряването, документи относно
ползването на такъв отпуск не се съхраняват, поради което липсва пречка за
установяване на твърдените факти посредством ангажиране на гласни
доказателства.
От показанията на свидетеля Н.,
дадени под страх от наказателна отговорност, се установява, че през 1976г.
сключил граждански брак с жалбоподателката, който бил прекратен през 1993г. Първото
им дете -С. се родило на 25.02.1977г., а след това неговата бивша съпруга „три години ползваше отпуск по майчинство…до 1979г. си беше вкъщи да гледа детето.
Когато към края на м. юли- август 1979г. свърши отпуската след това започна
работа в „Промишлени стоки“, магазин за резервни части. В този смисъл,
свидетелят потвърждава изложеното в жалбата, а и обективирано в писмени доказателства,
че бившата му съпруга работила в „Камбана“- Бургас докато била в майчинство, а
след това напуснала и започнала работа на друго място.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Оспореното решение от 27.03.2019г. на Директора на ТП на НОИ –гр.Бургас, в
обжалваната му част касателно оставяне в сила на отказа за издаване
удостоверение за осигурителен стаж, в периода 01.01.1979- 01.08.1979г. е
административен акт, издаден от компетентен орган и е изготвен в предвидената
от закона форма.
При постановяването му не се
констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
По отношение приложението на
материалния закон, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.5, ал.10 от КСО- при
прекратяване дейността на осигурителите, които нямат правоприемник,
разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на
НОИ , освен ако не е предвиден друг ред за съхраняването им. Към разплащателните
ведомости се прилагат и трудови договори, актове за преназначаване, заповеди за
ползван неплатен отпуск над 30 дни, а така също и за прекратяване на трудови
или служебни провоотношения.
Съгласно чл.40, ал.9 от НПОС ТП на
НОИ издават удостоверения за осигурителен стаж въз основа на приетите
разплащателни ведомости на прекратени осигурители без правоприемник. Когато за
определени периоди липсва първичната отчетна документация- ведомостта,
документи удостоверяващи осигурителен стаж се издават и въз основа на други
автентични документи /разходооправдателни документи, договори за възлагане на
труд и др./ при положение, че същите доказват изплащането на възнагражденията.
В случаят, по делото е безспорно,
че осигурителят е с прекратена дейност и липсва друг правоприемник, а
документацията от този осигурител се съхранява в ТП на НОИ-Бургас. Безспорно е
и обстоятелството, че документи относно ползван платен или неплатен отпуск не
се съхраняват в институцията, видно и от изричния писмен отговор в изпълнение
указания на съда /л.128 от делото/.
Особеното в конкретния казус е, че при ползване на неплатен отпуск не се
получава нито възнаграждение нито друг вид обезщетение, поради което не следва
да се доказват факти свързани с плащане на възнаграждения. Логиката на закона
е, че именно заплащането, респективно получаването на такива възнаграждения
и/или обезщетения следва да се установява с надлежни писмени доказателства. От
друга страна, ползването на отпуск на някое от основанията за това, също следва
да се установи със съответен документ- молба до работодателя и негова санкция,
с която отпускът е разрешен. В преписката не се съдържат документи, по смисъла
на чл.5, ал.10 от КСО които да са приложени към разплащателните ведомости, във
връзка с евентуално разрешен на жалбоподателя неплатен годишен отпуск, а според
твърденията й този отпуск е бил ползван в продължение на около 1 година. При
положение, че периодът със сигурност надвишава указаното в нормативната уредба,
т.е. повече от 30 дни, за ползване на такъв отпуск следва да бъде издадена
изрична писмена заповед на работодателя / осигурителя /.
Дори да се приеме, че документите
относно ползван платен или неплатен отпуск на лицето не са съхранени или са
унищожени, разбира се не по вина на жалбоподателя, ангажираните от страната
свидетелски показания установяват, че след раждането на детето С. майката-
жалбоподателя Н. е ползвала първо платен отпуск, а след това и неплатен отпуск,
не би могло с тези свидетелски оказания да се установи наличието на
осигурителен стаж за времето от 01.01.1979г. до 01.08.1979г. Това е така,
поради следното:
Нормативната уредба, указваща възможността за ползване на отпуск и зачитането на стаж при бременност, раждане и отглеждане на дете през процесния период се съдържа в Кодекса на труда от 1951г., по-конкретно приложение намира текста на чл.60 от Кодекса на труда /от 1951г./, в редакцията обн.Дв, бр.53 от 1973г./, според която: „Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120 календарни дни. от които 45 дни преди раждането.
(Нова, ДВ, бр.53 от 1973г., отм., ДВ,
Бр.26 и 27 от 1986г.) Непосредствено след използуването на отпуска по
предходните алинеи, ако детето не е настанено в детски ясли или в друго детско
заведение, по искане на майката - работничка или служителка, включително и на
осиновителката, се разрешава допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете в
размер на 6 месеца за първо дете, … при настаняване на детето в детски ясли
или друго детско заведение разрешеният отпуск се прекратява. По смисъла на настоящата разпоредба един
месец включва 30 календарни дни.“ Освен този законов текст е приложимо и Постановление на Министерски съвет № 61 от
28.12.1967г. периодът, в който този акт действал е за времето от 01.01.1968г.
до 02.07.1984г. Следователно, същият е приложим и по отношение на процесния
времеви интервал от 01.01.1979г. до 01.08.1979г. В нормата на чл.9 от този
нормативен акт, се предвижда призната възможност за платен отпуск поради
раждане на първо дете в размер на 120 дни /около 4 месеца/, а при поискване на
майката, предприятията, каквото несъмнено е било „Камбана 1899“, след изтичане
на платения отпуск могат да разрешат ползване на неплатен отпуск за отглеждане
на дете- до 8 месеца / при едно дете/. По делото не са установени данни, към
обсъдения времеви интервал- 01.01.1979г.- 01.08.1979г. жалбоподателят да имала
и други деца, нито се твърдят подобни факти, а и свидетелят заяви, че С. Н.,
роден на ***г. е първо дете на двамата бивши съпрузи. При тези данни, не може
да се възприеме тезата, че жалбоподателят ползвала отпуск от две години
/платен/, а след това 1 година неплатен отпуск, което противоречи и на
ангажираните от самата нея доказателства, защото след изтичане на две години,
считано от раждането, би следвало едногодишният неплатен отпуск да изтекъл едва
на 25.02.1980г. Свидетелят заяви, от месец август 1979г. бившата му съпруга Н.Н.
започнала работа в магазин, но този факт се потвърждава и от приложени по делото
писмени доказателства /удостоверение за
осигурителен стаж на Н. /л.150 от делото/, според което считано от
02.08.1979г. същата е „продавач“ в „Нармаг“ ЕООД-Бургас. При тези данни
обективно не е възможно изложеното в жалбата, че след изтичане на платен
двугодишен отпуск, бил ползван и едногодишен неплатен такъв и то във време,
когато жалбоподателят била в трудови правоотношения с осигурителя „Камбана
1899“АД -Бургас. Писмените доказателства, обсъдени по-горе също не установяват
наличие на ползван платен или неплатен отпуск за времето от 01.01.1979г. до
01.08.1979г. Нещо повече, не установяват въобще наличие на трудови
правоотношения между жалбоподателя и посочения осигурител за времето след
31.12.1978г.
Не на последно по важност място, а
и както вече бе отбелязано самата нормативна уредба не е предвиждала към онзи
момент ползването на толкова продължителен отпуск за отглеждане на дете, както
се сочи в жалбата, защото цитираното Постановление № 61 на МС от 1967г. е
уреждало възможността за такъв отпуск за първо родено дете общо в размер
на една година, от които 120 дни /4 месеца/ платен отпуск и 8 месеца- неплатен
/чл.9 от ПМС № 61 от 28.12.1967г./.
При това положение, дори да се приеме, че част от документите относно ползвания
отпуск не са запазени, поради неправилното им съхранение от осигурителя,
съответно не са били предадени по надлежния ред в осигурителния институт, дори
да се кредитират с доверие показанията на свидетеля Н., бивш съпруг на
жалбоподателката, че и през 1979г. бившата му съпруга гледала детето си вкъщи,
не би могло да се установи наличие на ползван платен или неплатен отпуск по
време на правоотношението с този осигурител, защото твърдения период е в разрез
с действащата към онзи момент нормативна уредба, предвиждаща вида и срока за
ползване на отпуск за отглеждане на дете. Вярно е, че по- горестоящият орган
отменил частично отказа на Началник отдел „Осигурителен архив“ досежно издаване
удостоверение за осигурителен стаж включващ времето от 01.01.1978г. до
31.12.1978г., като върнал преписката за ново произнасяне в тази част, но след
като детето било родено на ***г. дори да бил ползван максималния срок за двата
вида отпуск за отглеждане на дете /платен и неплатен/, т.е. една година според
действалата нормативна уредба, крайният срок на ползвания отпуск е изтекъл през
календарната 1978г. и обективно не би могъл да продължи от 01.01.1979г. нататък.
В този смисъл и при кредитиране с доверие на свидетелските показанията, за
това, че и през по-голямата част от 1979г. жалбоподателката отглеждала детето
си у дома, не може посредством такова доказателствено средства да се установи
факта на ползван във времето отпуск за отглеждане на дете, чиято
продължителност противоречи на нормативната уредба. Самият факт, че майката на
детето се грижи за детето си вкъщи и не работи, не означава, че през този
период е в някакъв отпуск, било то платен или неплатен. С други думи, след като
нормативна уредба допуска упоменатия период от 12 месеца за ползване на платен
и неплатен отпуск за отглеждане на едно дете именно това е максималният срок,
който може да се зачете за трудов, респективно за осигурителен стаж. В този смисъл са и указанията в Решение №
1023 от 01.02.2016г. по адм. дело № 488 от 2015г. по описа на Върховния
административен съд на Република България- Шесто отделение. Следва да се
отбележи и факта, че според съдържащите се по делото писмени доказателства,
трудовото й правоотношение с „Камбана 1899“АД е прекратено на 31.12.1978г.,
поради което ползването на какъвто и да е отпуск през 1979г. е обективно
невъзможно. След като това е така, не може да се издаде и исканото
удостоверение осигурителен стаж, отнасящ се за периода от 01.01.1979г. до
01.08.1979г., а с постановяване на решение, с което отказът на „Осигурителен
архив“ бил оставен в сила в тази част, при обсъждане на релевантните
обстоятелства и приложимата нормативна уредба, по-горестоящият административен
орган приложил правилно и разпоредбите на материалния закон.
В заключение, издаденият индивидуален
административен акт е законосъобразен в оспорената му част, а жалбата подадена
срещу тази негова част е НЕОСНОВАТЕЛНА и
следва да бъде отхвърлена.
Разноски не се
претендират и не се присъждат.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен
съд – гр.Бургас, първи състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н.И.Н., със съдебен адрес:***, против
Решение № 1040- 02- 37 от 27.03.2019г. на Директора на Териториално поделение
на НОИ – гр.Бургас, В ЧАСТТА, в която е ОСТАВЕН В СИЛА Отказ на Началник отдел
„Осигурителен архив“ в ТП на НОИ-гр.Бургас, във връзка с заявлението на
жалбоподателя за издаване на удостоверение за осигурителен стаж при осигурителя
„Камбана 1899“АД- гр.Бургас, за периода от 01.01.1979 до 01.08.1979г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: