Р Е Ш Е Н И Е
№
12.12.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2019/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от П.Й.С.,
чрез адв. М. М., против И.П.И., с която се твърди, че ищецът е бил поръчител по
договор за банков кредит, сключен между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД, от дата
11.05.2005г. Твърди се, че поради неплащане от страна на длъжника, по искане на
банката-кредитор е образувано ч.гр.д.№721/2009г по описа на РС-Плевен, като въз
основа на издадения ИЛ, е образувано изпълнително производство №77/2010г. по
описа на ЧСИ ***. Твърди се, по образуваното изп. дело, от трудово
възнаграждение на ищеца са правени удръжки, като общо общият размер на
заплатена от ищеца сума е 8168,72лв. Посочва се, че задължението е окончателно
погасено през м. януари 2015г., за което ответника е уведомен. Моли съдът да
постанови решение, с което, да осъди ответника да заплати сумата от 7500лв.,
съставляваща изплатена от ищеца, в качеството му на поръчител сума, за периода
01.04.2010-31.01.2015г..Претендират се направени по делото разноски.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът, И.П.И., изразява становище за неоснователност на
предявеният иск. Посочва се, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е
поръчител по договор за кредит, сключен между ответника и Банка ДСК. Посочва се
също, че не е ясно дали и спазен срокът по чл.147 от ЗЗД. Прави възражение за
изтекла давност, като се твърди, че се касае до периодични плащания.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с протоколно
определение от 13.11.2017г, е прието изменение на иска, чрез неговото намаляване, до размера на
сумата от 7206,72лв., без изменение на
периода.
По делото се установява, видно от
приложеното ч. гр.д.№ 7216/2009г. по описа на ПлРС, че въз основа на заявление
по чл. 417 от ГПК, със заявител БАНКА ДСК ЕАД, е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 4392/21.12.2009г., с която И.П.И., ***, П.Й.С. и ***, са осъдени солидарно да заплатят на
кредитора, сумата от общо 7805,86лв, дължима по извлечение от сметка, към
16.12.2009г, по договор за кредит от 11.05.2005г. Видно от приложеният към ч.гр.д.№
7216/2009г. по описа на ПлРС, договор за кредит, се установява, че договорът е
сключен с отв. И.П.И.- като кредитополучател, поръчителстван от посочените по-
горе лица- ***, П.Й.С. и ***, като солидарни длъжници. Видно от съдържанието на
договора за поръчителство, се установява, че поръчителите са се задължили към
кредитора за пълно изпълнение на задълженията по кредита, сключен с
кредитополучателя И.И. и съобразно условията по договора.
Съдът констатира, че против
издадената заповед за изпълнение не е възразявано от страна на длъжниците И.П.И.,
П.Й.С. и ***, в установеният двуседмичен срок от връчване на ПДИ, и заповедта е
влязла в сила против тях, като заповедта е обезсилена, на основание чл. 415,
ал.1 от ГПК, против длъжника ***.
Безспорно се установява също, че въз
основа на издадената заповед за незабавно изпълнение №4392/21.12.2009г., е
образувано изп. д. №20108170400077 по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС-Плевен.
Установява се също, че въз основа на запорно съобщение, до трето задължено
лице- работодател на ищеца- Напоителни системи, е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. по делото се установява също, съобразно изготвената
справка по изп. дело №20108170400077 по описа на ЧСИ ***, че въз основа на
наложеният запор, от трудовото възнаграждение на ищеца, е удържана сумата от
7651,73лв., от която, като надвзета е върната
сумата от 445лв. на ищеца С..
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвата и разноските, които е направил, след като го е
уведомил за предявеният против него иск. Съобразно изложеното по-горе, съдът
намира за безспорно установено факта, че ищецът П.С., е имал качеството на
поръчител по договор за кредит, сключен с Банка ДК- като кредитодател, и
ответника И.И.- като кредитополучател, въз основа на валиден договор за
поръчителство. Безспорно се установява и факта на образуване на заповедно производство по реда на чл. 417,
т.2 от ГПК- въз основа на извлечение от сметка, по което са осъдени солидарно кредитополучателя
и поръчителите. Както бе посочено по- горе, съдът намира за установен и факта, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в
сила против страните по настоящето дело. В тази връзка, съдът намира, че ответника-И.-
като главен длъжник, е била надлежно уведомена от ЧСИ М, по образуваното
изпълнително производство, за издаденият против нея изпълнителен лист. Следва
да се отбележи също, че в случая от страна на ответника не са направените
никакви възражения по смисъла на чл.143, ал.2 от ЗЗД, и в този смисъл
уведомяването на длъжника не е предпоставка за възникване на правото на
платилия поръчител.
Съдът намира за безспорно
установен и факта на плащане на дълга от страна на ищеца, в качеството му на
поръчител, който факт е правопораждащ за неговото право да иска платеното от
страна на главният длъжник. По делото безспорно се установи, че общият размер
на платеното е сумата от 7206,73лв.-общо, до който размер е основателен
предявеният иск.
По делото, от страна на
ответника, не са ангажирани доказателства, че
претендираната сума е заплатена на ищеца, респ. на кредитора по договора
за кредит.
Съдът намира, че възражението на
ответника, по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, е неоснователно, доколкото цитираната норма
касае задължението на поръчителя, респ.- възражение, които само поръчителя може
да направи и което не касае задължението на главния длъжник по договора. Още по
малко, цитираната норма има отношение към правата на платилия поръчител по чл.
143, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно и възражението
за изтекла погасителна давност, доколкото в случая е приложима общата 5-
годишна давност, която започнала да
тече, от изискуемостта на вземането- или от плащането на дълга от страна на ищеца- поръчител-м. януари
2015г. Законът изрично предвижда изключенията, при които е приложима кратката
тригодишна давност, и настоящият случай не попада в тези хипотези, тъй като в
случая не се касае до периодично плащане.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен,
като в полза на ищеца бъде присъдена сумата от 7206,72лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на
ИМ, до окончателното й изплащане.
Следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 1000лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД, И.П.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Й.С., ЕГН **********,***,
сумата от 7206,72лв., съставляваща
изплатено от него задължение, в качеството му на поръчител, по договор за
поръчителство по договор за банков кредит от дата 11.05.2005г., сключен
между „БАНКА ДСК” ЕАД, като кредитодател и отв. И.П.И., като кредитополучател, по
образувано №20108170400077 по описа на ЧСИ ***, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на ИМ-21.03.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.П.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Й.С., ЕГН **********,***, сумата от 1000лв.- направени
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: