Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
18.03.2009г. гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд
десети състав
На тринадесети март две хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав: Председател:
Ж. М.
Секретар: П. Н.
Прокурор: ……………………
Като разгледа докладваното от
районния съдия
Наказателно дело от административен характер № 236 по
описа за 2009г.
Производство по чл.378 от НПК.
С постановление от 17.02.2009г. на ШРП е предложено на
ШРС да бъде прекратено наказателното производството против Р.Ж.М. *** за
извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като е прието, че са
налице предпоставките по чл.78а от НК и предлага да му бъде наложено
административно наказание.
В съдебното заседание по делото не се явява прокурор
при Шуменска районна прокуратура, както
и нарушителят, като предвид редовното призоваване на страните и на основание
чл.378, ал.1 от НПК съдът е дал ход на делото.
Съдът е докладвал Предложението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Дееца не е дал подробни
обяснения в хода на досъдебното производство, като признава вината си. Твърди, че съжалява.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: През месец
декември 2007г. Р.М. преминавайки през територията на Република Румъния бил
спрян за проверка от органите на полицията, поради извършване на нарушение на
правилата за движение по пътищата – неправилно изпреварване в забранен участък.
Бил му съставен акт, като свидетелството му за правоуправление № *********,
издадено на 08.05.2003г. от МВР – гр.Шумен било отнето, като била постановена и
забрана за срок от 30 дена да преминава през територията на РРумъния. На 12.12.2007г.
М. попълнил молба-декларация с Вх.№ 12457 от 13.12.2007г., като я подал до Началника на сектор КАТ при
РДВР – гр.Шумен. На лицето били издадени дубликат на СУМПС № *********/18.12.2007г.
и контролен талон № 3276783. В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-графическа експертиза, като
заключението на вещото лице било, че почеркът, с който са изписани личните
данни в обстоятелствената част в молбата-декларация, както и подписът положен в
нея принадлежат на нарушителят.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че нарушителят е
извършил деянието описано в диспозитивната част на постановлението, поради
следното: Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е умишлено и за
съставомерността му е необходимо да е установено наличието на всички обективни
и субективни признаци. Престъплението е осъществено, когато дадено лице потвърди неистина или
затаи истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган
на властта за удостоверяване истинността на известни обстоятелства, които могат
да се доказват и по този начин. Деянието по чл.313, ал.1 от НК е съставомерно,
когато в закона е предвидено истинността на вписаните в заявлението обстоятелства
да се установява именно по такъв начин. Касае се за разновидност на лъжливото
документиране, като в действителност документът е истински, но съдържанието му
е невярно. В настоящият случай е осъществен съставът на чл.313, ал.1 от НК,
защото в молбата-декларация с Вх.№ 12457/13.12.2008г. има декларативна част, в
която законът изисква да се удостоверят обстоятелства, като доказването им
става именно по този начин. Нарушителят вписал в декларативната част на молбата
за издаване на дубликат, че свидетелството му за управление му било изгубено.
Същевременно в бланката се съдържа и предупреждение за наказателната
отговорност при невярно деклариране на обстоятелствата. Запознаването си с
наказателната отговорност, както и с верността на изложеното от него М. е
удостоверил чрез полагането на подписа си.
Доказано е и съставомерността на
деянието от субективна страна, като деецът е действал с пряко насочен умисъл
като форма на вина, тъй като целта е този документ да бъде използван като
доказателство за съответното невярно изявление или обстоятелство. Нарушителят в
обясненията си пред разследващият орган твърди, че признава вината си и е
знаел, че е грешно, но му трябвало свидетелството.
С оглед
изложеното, съдът прави правния извод, че Р.Ж.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.313, ал.1 от НК.
За
престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или “глоба” от сто до триста лева. Същевременно
се установи, видно от актуална справка за съдимост, че дееца, който е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление, нито е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. В резултат на деянието няма преки и съставомерни
имуществени вреди, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност
при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвиденото
наказание, съдът отчете, че дееца не представлява голяма обществена опасност,
както и съобразявайки материалното и социалното му положение – видно от
попълнената от него декларация, същият е безработен, същият има малолетно дете
и съпруга и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му
бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК
"глоба" в размер на минималния предвиден от закона - действащ по
време на извършване на деянието, а именно 500 лв. В случая не намира приложение
разпоредбата на чл.78а ал.5 от НК,
защото не е предвидено като наказание само глоба или глоба и друго по-леко наказание за самото
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
По този
начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Вещественото
доказателство по делото СУМПС № *********, изд. на 08.05.2003г. следва да се
върне на органа, който го е издал, а именно
МВР – гр.Шумен.
Съдът
възлага на дееца направените по делото разноски в размер на 15 лв. в
досъдебното производство на основание чл.189 ал.3 от НПК.
Водим
от горното и на основание чл.376 ал.4 т.1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН Р.Ж.М. с ЕГН **********,***, български
гражданин, местоживеене ***, женен, с начално
образование, безработен, неосъждан ЗА ТОВА, ЧЕ на 12.12.2007г. в гр.Шумен
потвърдил неистина в писмена декларация/ молба-декларация Вх.№ 12457/13.12.2007г./,
която подал пред орган на властта – Началник сектор ПП “КАТ” при ОДП –
гр.Шумен, за удостоверяване истинността
на обстоятелството, че СУМПС е изгубено
– престъпление по чл.313, ал.1 от НК и основание чл.78 а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
и му налага административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева.
Връща вещественото
доказателство по делото, а именно СУМПС № *********, изд. на 08.05.2003г. на органа,
които го е издал - МВР – гр.Шумен.
ОСЪЖДА
на основание чл.189, ал.3 от НПК Р.Ж.М. с ЕГН **********, да заплати в полза на
държавата направените по делото разноски в размер на 15 лв./петнадесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред ШОС по реда на Глава Двадесет и първа от
НПК в 15-дневен срок от съобщаване на страните.
Районен съдия: