Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 30.01.2018 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 418 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 365, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника сключили на
03.04.2017 г. споразумение, по силата на което последният се задължил да му
заплати сумата от 7141,61 лева, от които 6664,47 лева - за неплатени трудови
възнаграждения, считано от 16.12.2011 г. и 477,14 лева – обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ. В споразумението било уговорено, че плащането
следва да се извърши на 23 вноски по 300,00 лева и 24-та вноска в размер на
241,61 лева. Въпреки постигнатата уговорка, ответникът не изпълнил задължението
си.
С оглед изложеното, моли, ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца уговорената сума в подписаното споразумение в общ размер на
7141,61 лева, от които 6664,47 лева – неплатени трудови възнаграждения и 477,14
лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ. Ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на
3963,00 лева, считано от 06.12.2011 г. до датата на предявяване на исковата
молба – 07.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В проведеното на 10.01.2018 г. първо съдебно заседание по
делото ищецът е оттеглил предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за забава
в размер на 3963,00 лева, считано от 06.12.2011 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 07.06.2017 г. и с протоколно определение от същата дата,
влязло в сила на 24.01.2018 г., съдът е прекратил производството по делото, в
частта по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява, представлява се от представител по пълномощие – адвокат В.
А.от ПАК, който моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му
възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На
същия са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а
именно, че ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
След като прецени, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК –
ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 23.10.2017
г., не е представил в срок отговор на исковата молба, като не се е явил и не се
е представлявал в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването
на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото
заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Представените
писмени доказателства доказват съществуването на сключено между страните
споразумение за процесната сума, за която, въпреки нейната изискуемост, липсват
доказателства от страна на ответника да е заплатена на ищцовата страна.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените
от него разноски по делото. Видно от посоченото в договора за правна защита и
съдействие № 09639, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 200,00
лева. Не е записано обаче дали уговореното възнаграждение е платено и ако това
е така дали плащането е в брой или по банков път. Съгласно ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане и ако е по банков път да се представи доказателство за това, а ако е в
брой, то този начин на плащане също трябва изрично да е посочен в договора и
тогава вписването за направеното плащане в брой е достатъчно и има характер на
разписка. В случая не е посочено дали уговореното възнаграждение е платено, от
което следва, че плащането не е доказано и не следва да се присъждат разноски
на ищеца за адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на РдРС държавна такса по исковата
претенция, за която е осъден, в размер на 285,66 лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. ТМ – Р.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:***, „И. з.“ ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от 7141,61 лева (седем хиляди
сто четиридесет и един лева и шестдесет и една стотинки), от които 6664,47 лева
(шест хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки)
– неплатени трудови възнаграждения и 477,14 лева (четиристотин седемдесет и
седем лева и четиринадесет стотинки) – обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и чл.
224 КТ, съобразно подписано между страните споразумение от 03.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 07.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА „Б. ТМ – Р.“ АД, с ЕИК:., със седалище и адрес на
управление:***, „И.з.“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РдРС, сумата от 285,66
лева (двеста осемдесет и пет лева и
шестдесет и шест стотинки) – държавна такса в производството пред настоящата
инстанция.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
/В.К/