Р Е Ш Е Н И
Е № 1
02.01.2019г.,град Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия,в открито съдебно заседание проведено на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета , в
следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
при
участието на секретаря Величка Новакова и в присъствието на прокурора Стефан Янев
, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№509 по описа за 2018г. ,за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.4 във връзка с чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.52 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Прокуратурата на Република
България ищецът Г. Н.С. твърди, че на 26
август 2010г. представител на „Деливъри“ АД е подал жалба срещу него,в която
сочи, че е присвоил стока-цигари и пари от фирмата,по повод която жалба е извършена проверка и на
25.10.2010г. било образувано ДП № 1371 по описа на РУП Пазарджик за 2010г.На
14.02.2011г.била изпратена призовка до ищеца като обвиняем,без повдигнато
обвинение.На 31.10.2011г.ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП 1371/2010г.
за престъпление по чл.201, ал.1 във вр.с чл. 26 ал.1 от НК за присвояване на
цигари и пари на обща стойност 7874.77 лева от „Деливъри“ АД Пазарджик и „Табак
Трейдинг Парнтър“ ООД.Наложена му била мярка за неотклонение „подписка“.
Бил внесен обвинителен акт в съда за
посочените по-горе престъпления с твърдения,че в периода
30.09.2008г.–30.07.2010г.при условия на продължавано престъпление и в
качеството си на длъжностно лице е присвоил пари и вещи на обща стойност,
посочена по-горе.
Образувано било НОХД №2114/2011г.на ПРС,по което са
проведени седем заседания.С присъда от 26.11.2012г.ищецът бил признат за
виновен по повдигнатите му обвинения и осъден с наложено общо наказание лишаване
от свобода за срок от една година,при условията на чл.66 от НК за срок от три
години, като мярката за неотклонение „подписка“ била отменена.
Ищецът
обжалвал така постановената присъда, която
обаче била потвърдена от ПОС с Решение от 20.02.2013г.по ВНОХД
№2/2013г.Последвало искане за възобновяване на НП от 16.08.2013г. Образувано
било КНОХД № 1808 по описа на ВКС за 2013г., ІІ-ро наказателно отделение.
Молбата за възстановяване била уважена с решение от 18.11.2013г. и делото
върнато в Пазарджишки окръжен съд.
Било
образувано ВНОХД 557/2013г.и с решение от 24.01.2014г.била отменена
постановената от ОС Пазарджик присъда по НОХД№214/2013г. Делото било върнато на
РП Пазарджик за отстраняване на съществени процесуални нарушения,ограничили
правото на защита на подсъдимия.
На
17.02.2014г.ищецът отново бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство, за престъпление по
чл. 201, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК за същата сума, с наложена мярка за
неотклонение „подписка“.
Прокуратурата
отказала събиране на доказателства по чл.107 от НПК.Внесен бил нов обвинителен
акт за същите престъпления и квалификации.Образувано било НОХД №350 по описа на
ПРС за 2014г.С присъда от 28.01.2015г. ищецът отново бил признат за
виновен.Наложено му било същото наказание,като при първоначално постановената
присъда.Присъдата била обжалвана от подсъдимия и било образувано ВНОХД
№135/2014г. по описа на ПОС. Проведени били три съдебни заседания, събрани били
доказателства, които доказали неоснователността на обвинението.
С присъда от 05.11.2015г. по ВНОХД
135/2014г. на ОС Пазарджик присъдата на РС Пазарджик била отменена и ищецът бил
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Прокуратурата
депозирала протест против така постановената присъда на ОС и било образувано
наказателно дело № 87 по описа на ВКС, I-во наказателно отделение за 2016г. С
решение от 03.08.2016г. ВКС постановил
решение, с което била потвърдена оправдателната присъда.
По този начин в периода 31.10.2011г. до
03.08.2016г.срещу ищеца е налице обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление,за което е оправдан, поради което същият счита, че е налице
основание за ангажиране отговорността на държавата в лицето на прокуратурата на
Република България,повдигнала и поддържала обвинението срещу С..
С оглед продължителността на наказателното
преследване на ищеца за период повече от
4 години и 9 месеца и причинените му неимуществени вреди, същият претендира
обезщетение от прокуратурата на Р. България в размер на 100000 лева.
Изложени са обстоятелства относно претърпените
от него вреди от накърненото му лично име, чест, достойнство и авторитет в
обществото.
Посочено
е,че поради влизане в сила на осъдителната присъда дружество „Деливъри“ АД се
снабдило с изпълнителен лист и образувано изпълнително дело против ищеца,по
което били извършени изпълнителни действия,които довели до допълнителни
стресови състояния, страх, унижение и несигурност, във възможността да
упражнява правото на труд, както и да се грижи и осигурява семейството си на
бъдещо собствено семейство.
Изложени
са обстоятелства за неудобството, което ищеца е изпитвал предвид обществената
си известност и тази на роднините си в малък град като П. затова, че загубил
работата си в следствие на повдигнатите
срещу него обвинения, че професионализма му бил напълно компрометиран.
Никой не искал да сключи трудов договор с него при положение, че е обвиняем за
длъжностно присвояване. Фактът, че е обвиняем станал известен не само в гр. П.,
но и в гр. П., където ищецът се опитал да
си търси работа.Наказателното преследване причинило вътрешен,
психологически и здравословен срив.
Изпитвал непрекъснато чувство на
неудобство сред близките,съседите и приятелите си.Изпитвал терзания,че
авторитетът му на уважавана личност бил напълно сринат. Налагало се да приема
препарати на билкова основа със седативно действие, които му помагали да
преодолява стреса на който бил подложен.Негативните последици от наказателния
процес не са отшумели и към момента, както се твърди в исковата молба, поради
което ищецът все още продължава да пребивава в чужбина, където заминал и
намерил работа.
Представени са писмени доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
Постъпил
е отговор от Окръжна прокуратура в срока по чл. 131 от ГПК.
Становището
на прокуратурата е,че предявеният иск е допустим и неоснователен.
Твърди се, че не са доказани
твърденията на ищеца относно проведеното по отношение на него наказателно
преследване.
В отговора се поддържа, че ищецът не
представя доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба за реално
претърпени неимуществени вреди, вследствие от
незаконно повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение.
Иска се оспорва и по размер с
твърдение, че така претендираното обезщетение от 100000.00 лева е завишено, не
съответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания от
неимуществен характер и не е съобразено със икономическия стандарт на живота в страната.
Пазарджишкият окръжен съд,като съобрази и
анализира събраните в хода на съдебното производство доказателства поотделно и
в съвкупност,за да се произнесе взе предвид
следното:
Към доказателствения материал по
делото са приобщени следните наказателни дела:
първоначално образуваното НОХД №2114/2011г.на ПРС,ВНОХД №2/2013г.на
ПОС,НОХД №1808/2013г.на ВКС,ІІ н.о., НОХД ,ВНОХД №557/2013г. на ПОС, №350/2014г.на
ПРС ,ВНОХД №135/2015г.и НОХД №87/2016г.на ВКС.
Съдът приема за безспорно установена
изложената в исковата молба фактическа обстановка относно проведеното по отношение
на ищеца наказателна преследване.
От материалите по цитираните
наказателни дела и приложената към първоначално образуваното НОХД
№2114/2011г.на ПРС преписка по ДП №1371/2010г.се установява,че ДП е образувано
по жалба на М.Б. М. от гр.П. като управител на „Деливъри Пазарджик“
АД,депозирана на 26.08.2010г. На
14.02.2011г.била изпратена призовка до ищеца като обвиняем,без повдигнато
обвинение.На 31.10.2011г.ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП 1371/2010г.
за престъпление по чл.201, ал.1 във вр.с чл. 26 ал.1 от НК за присвояване на
цигари и пари на обща стойност 7874.77 лева от „Деливъри“ АД Пазарджик и „Табак
Трейдинг Парнтър“ ООД.Наложена му била мярка за неотклонение „подписка“.
Бил внесен обвинителен акт в съда за
посочените по-горе престъпления с твърдения,че в периода
30.09.2008г.–30.07.2010г.при условия на продължавано престъпление и в
качеството си на длъжностно лице е присвоил пари и вещи на обща стойност,
посочена по-горе.
Образувано било НОХД №2114/2011г.на ПРС,по което са
проведени седем заседания.С присъда от 26.11.2012г.ищецът бил признат за
виновен по повдигнатите му обвинения и осъден с наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от една година,при условията на чл.66 от НК за срок
от три години, като мярката за неотклонение „подписка“ била отменена.
Ищецът
обжалвал така постановената присъда, която
обаче била потвърдена от ПОС с Решение от 20.02.2013г.по ВНОХД
№2/2013г.Последвало искане за възобновяване на НП от 16.08.2013г.Образувано
било КНОХД № 1808 по описа на ВКС за 2013г.,ІІ-ро наказателно отделение.Молбата
за възстановяване била уважена с решение от 18.11.2013г.и делото върнато в
Пазарджишки окръжен съд.
Било
образувано ВНОХД 557/2013г.и с решение от 24.01.2014г.била отменена
постановената от ОС Пазарджик присъда по НОХД№214/2013г. Делото било върнато на
РП Пазарджик за отстраняване на съществени процесуални нарушения,ограничили
правото на защита на подсъдимия.
На
17.02.2014г.ищецът отново бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство, за престъпление по
чл. 201, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК за същата сума, с наложена мярка за
неотклонение „подписка“.
Прокуратурата
отказала събиране на доказателства по чл.107 от НПК,което се установява от
находящото се в ДП,л.74, Постановление на ВКП от 08.01.2014г.,с което е
потвърдено постановление на АП Пловдив от 10.10.2014г.,с което е потвърдено
Постановление на ОП Пазарджик от 15.08.2013г.,с което пък е било потвърдено
Постановление на РП Пазарджик от 11.06.2013г.за отказ за образуване на
досъдебно производство по жалбата на адв.А. П.-защитник на ищеца в
наказателното производство,с твърдения за извършени престъпления от общ
характер на чл.308,чл.310,чл.282 и чл.290 от НК.
Внесен бил нов обвинителен акт за същите престъпления
и квалификации.Образувано било НОХД №350 по описа на ПРС за 2014г.С присъда от
28.01.2015г.ищецът отново бил признат за виновен.Наложено му било същото
наказание,като при първоначално постановената присъда.Присъдата била обжалвана
от подсъдимия и било образувано ВНОХД №135/2014г. по описа на ПОС. Проведени
били три съдебни заседания, събрани били доказателства, които доказали
неоснователността на обвинението.
С присъда от 05.11.2015г. по ВНОХД
135/2014г. на ОС Пазарджик присъдата на РС Пазарджик била отменена и ищецът бил
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Прокуратурата
депозирала протест против така постановената присъда на ОС и било образувано
наказателно дело № 87 по описа на ВКС, I-во наказателно отделение за 2016г. С
решение от 03.08.2016г. ВКС постановил
решение, с което била потвърдена оправдателната присъда.
За установяване на вида, характера, естеството и
продължителността, както и интензитета
на търпяните от ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнато му
обвинение в извършване на престъпление,за което впоследствие е оправдан,са
допуснати до разпит и разпитани трима свидетели, които са очевидци на цялостното поведение на ищеца
и неговото здравословно и психоемоционално състояние по време на висящността на образуваното срещу
него наказателно производство,а именно негов
близък приятел св.Г. П.,баба му св.Н. П.а и неговата майка – св.Й. П.а.
Св.
П. установява,че с ищеца Г. С. се
познават от ранно детство като съседи и
съученици до 8-ми клас.Поддържат близки отношения .През 2008г.ищецът споделил,
че е започнал работа във фирма за дистрибуция на цигари и тютюневи изделия, че
е доволен от заплащането и условията там ,но по-късно през 2010г.видимо притеснен ми споделил на
свидетеля,че е уволнен от неговия работодател
и под натиск от страна на същия е подписал разписка, с която признава за
извършеното престъпление.През 2011г. свидетелят разбрал от ищеца, че е
образувано дело срещу него. Г. бил видимо разстроен и притеснен от случилото
се. Делото се проточило с множество заседания. На някои от тях свидетелят
присъствал за морална и приятелска подкрепа.Много от приятелите разбрали за това и се отдръпнали от него.Той
се чувствал потиснат,отдръпнал се от всички.Отказвал да излиза. Нямал социални
контакти.Споменал ,че заради стреса ,който преживява и заради това,че се
чувствал отхвърлен от обществото ,се
наложило да претърпи за кратко
време лечение в гр.Пловдив заради
проблеми свързани със сърцето.Също така
вземал лекарства за успокоение.По това време започнал да си търси друга
работа,но понеже беше обвинен за престъпление, отказваха да го
назначат, не успя да си намери работа. През 2013г. го осъдили като виновен и
след това неговия вуйчо,който работеше в П. се опитал да му помогне да
намери работа там, но след като си
извадил свидетелство за съдимост и виждайки че е осъден за кражба му отказали да го приемат. Близките му помагали,
но все пак ищеца като млад човек имал
нужда от финанси. Заминал за чужбина след като бил оправдан през 2016г. Свидетелят
установява,че се познава със семейството на Г..Бабата на Г. молила свидетеля
като негов приятел да го търсят по-често да излиза, но Г. отказвал.
Свидетелят установява,че самият той не е променил
отношението си към ищеца.Напротив-оказвал
му подкрепа,защото виждах, че има нужда от това,но другите приятели се отдръпнали
от него.
Свидетелката Н.
П.а,баба на ищеца,установява,че с него не живеят в една къща, но живеят в непосредствена
близост и той повечето време прекарва при нея и с нея споделя почти всичко. В края на август 2010г. свидетелката
разбрала за случилото се с Г. месец по-рано. Той бил много отчаян,унил,като
болен човек.Свидетелката установява,че съпруга й-дядото на ищеца,е известна
личност в града:завършил право,работил е в полицията в следствен
отдел,голям шахматист на окръга,практикуващия до смъртта си адв.А.П.. На другия
ден след като научила за проблемите на внука си,със съпруга й заминали на
почивка и взели Г. с тях, защото той бил неадекватен,като
болен.Там той й разказал какво се е случило.Състоянието му било много зле.Започнал
да чувства тежест в гърдите и болки.Взели му хомеопатични лекарства за
успокоение.Завели го на море,на почивната станция на адвокатите.Свидетелката
разбрала,че Г. се лекувал в частна болница в гр.П., но на нея не са й били съобщени подробности.
Той казвал,че не
е направил нищо,което не трябва,че близките са му го учили на честност .Притеснявал се,че това обвинение ще
навреди и на тях-неговите близки.Той казвал, че по този начин излага и свидетелката и дядо си.
Свидетелката Й. А. П.а –майка на ищеца,установява,че
проблемите на Г. започнали когато той
бил задържан в складовата база,където работел
до късно през нощта от
работодателя си.След като започнали делата срещу него,той коренно се
променил. Затворил се в себе си,а иначе бил доста общителен и весело
дете.Тогава бил на 22 години.Започнал да се затваря в себе си.Оттеглял се в
стаята си.Не искал да коментира нещата,които се случват.Казвал й да не се
притеснявам,че всичко ще е наред.Приятелите му започнали да се отдръпват от
него . Почти не можел да спи.Страдал от много силно главоболие, почти
постоянно.Спял на музика и винаги на запалена лампа.Изпитвал страх. Страшно
много се срамувал от това, дори и от дядо си и най-вече от него,защото той бил адвокат и той се занимавал със защитата му и
много усилия положил,за да излезе истината наяве,но така и не доживял да види
оправдателната присъда.Г. не можешел да започне работа никъде. Градът е малък и
се разчуло навсякъде за наказателното преследване против него.Г. страдал от почти перманентно главоболие.Получавал
стягане в сърдечната област и впоследствие се оказало, че той имал сериозен проблем със сърцето, което е
криел от нея, за да не се притеснява,но тя научила като един ден го видях с
абокат на ръката.Проблема възникнал покрай тези събития.Сам е потърсил лечение
и се е опитал да скрие от нея, за да не я
тревожи.Престоял е няколко дни в болница в П. След оправдателната присъда той не искаше да стои повече в Б.Той не можеше да си намери работа
и замина за чужбина.
Видно от представеното в досъдебното производство
свидетелство за съдимост, ищецът не е неосъждан,
има добри характеристични данни,няма регистрирани противообществени
прояви.
С оглед на горе изложената и приета за
установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че
предявения иск е допустим и частично основателен.
С исковата
молба ищецът претендира присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100000,00лв.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ на обезщетяване подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от
увреждането при осъществяване на фактическите състави на чл. 1 и 2 от Закона,
които се определят от съда по „справедливост“, като понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи факти и обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на
обезщетението.Като основание на заявената претенция за обезщетение ищеца сочи
хипотезата на правната норма на чл.2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ,а именно,че прокуратурата отговаря за вреди при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано.В случая предпоставките за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата са налице-ищеца е бил обвинен в извършване на
престъпление по чл.201 от НК във вр.с чл.26 от НК и в крайна сметка е бил
оправдан с Решение на ВКС 03.08.2016г.постановено по НОХД №87/2016г.
В този случай на обезвреда подлежат обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване,не е необходимо същите
да бъдат описани подробно в исковата молба, като в тези случаи не са нужни
формални, външни доказателства за установяването на тези обичайни вреди, тъй
като те настъпват винаги в резултат на наказателното преследване, а когато се
претендират вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни специфични
обстоятелства, ищецът е този ,който следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Като обичайни неимуществени вреди съдебната практика е квалифицирала нравствените, емоционалните и
психически терзания на личността,накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото.Като нормално състояние на нещата практиката приема, че по време на цялото наказателно производство
лицето,обвинено в извършване на престъпление,за извършването на което в
последствие било оправдано,изпитва неудобства, чувство на унизеност,
притеснение и несигурност, изпитване на неприятни чувства, усещания и
преживявания, доколкото са накърнени моралните и нравствени ценности у
личността, както и социалното му общуване.Затова в тези случаи размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот,за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия (решение №165
от 16.06.2015г. на ВКС по гр.д.№288/ 2015г., ІІІ г.о. ; решение №480 от 23.04.
2013г. на ВКС по гр.д.№85/2012г., ІV г.о.).
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост при отчитане на броя на
деянията,за които наказателното преследване е водено,тежестта на наказанието
предвидено за тях,като някои от релевантните за определяне размера на
обезщетението обстоятелства са продължителността на наказателното преследване
(разследването в досъдебната фаза),личността на увредения,включително притежавания
от него авторитет в бизнеса и в обществото, настъпилите промени в отношенията в
семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на
репутацията на лицето, всички негативни отражения в резултат на воденото
наказателно производство, включително
върху душевното и здравословно състояние на лицето извън неизбежно
следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно
осъждане,засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния,
обществения и професионален живот (Решение №192 от 27.06.2012г. на ВКС по
гр.д.№1571/2011, ІІІ г.о.). Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди се определя на първо място от вида и характера на упражнената процесуална
принуда-колко и какви процесуални действия са извършени с участието на
пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок, като не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, а е достатъчно да бъдат
доказани увреждащите действия и бездействия на Прокуратурата като се приема в
тези случаи, че искът е установен по
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка и че размерът на обезщетението се определя
според вида и тежестта причинените телесни и психични увреждания и че това са
фактите и обстоятелствата, имащи пряко значение за размера на предявения иск
Съдебната практика приема за нормално
обстоятелството наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката
и на личния живот на пострадалия.Фактът на незаконното обвинение е достатъчен
да индицира, че обвиняемият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест
и достойнство и е безспорно, че за периода на наказателното преследване ищецът
има отрицателни изживявания от незаконното обвинение - то ограничава
възможностите му да води обичайния си начин на живот и му се отразява
емоционално негативно (решение №427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д.№27382009г.,
ІІІ г.о., докладчик съдията М. И.). Съдебната практика еднозначно приема, че за
определянето на обичайните вреди е приложим общовалидния обществен критерий за
справедливост, отразяващ общите схващания за даден етап от общественото
развитие като по-тежките по характер и степен на увреждания се обезщетяват с
по-големи по размер обезщетения.
Посочено е, че неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само
отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя
характер лишаване от блага и ценности към които всяка една личност се стреми.
Справедливостта като законов критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретните факти, свързани със стойността, която те са имали
за личността на увредения, като причинените вреди се определят в съответствие
с конкретно установените факти и че е
налице връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението (решение №55 от 11.03.2013г. на ВКС по гр.д.№1107/
2012г., ІV г.о., докладчик съдията Д. Х.).
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането като обезщетението за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение
за извършено престъпление и претърпените
вреди.
В настоящия
казус ,за да определи справедливия размер на дължимото но ищеца обезщетение за
неимуществени вреди заради повдигнато от прокуратурата обвинение,поддържано в
хода на съдебното фаза на наказателното производство ,за извършването на което
ищецът е бил оправдан,съдът взема предвид на първо място,че обвинението по
чл.201 от НК е за две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК,за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години.Към момента
на повдигане на обвиненията на ищеца на 31.10.2011г.същият е бил с чисто
съдебно минало,без прояви нарушаващи обществения ред и само на 23 години.Ищецът
е участвал в проведените в хода на ДП следствени действия.По образуваното НОХД
№2114/2011г.са проведени 7 съдебни заседания,първите четири от които са
отлагани поради причини касаещи здравословното състояние на подсъдимия или
неговия защитник.В хода на съдебното следствие подсъдимият е отказал да даде
обяснения,разпитани са свидетели,изготвена е съдебно икономическа експертиза и
е постановена осъдителна присъда на 06.11.2012г.,с която на ищеца е наложено
наказание една година лишаване от свобода ,чието изтърпяване е отложено за срок
от 3 години при условията на чл.66 ал.1 от НК и марката за неотклонение
„Подписка“ е била отменена.С Решение на ПОС по ВОНХД №2/2013г.присъдата е била
потвърдена.Наказателното производство е било възобновено от ВКС и делото
върнато за ново разглеждане на състав на ПОС.Подсъдимия се е възползвал от правото
си дава обяснения в хода на образуваното ВНОХД №557/2013г.С решение на съда от
24.02.2014г.присъдата е била отменена и делото върнато на Районна прокуратура
за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на
досъдебната фаза на наказателното производство.Образувано е било НОХД №350 по
описа на ПРС за 2014.приключило с постановена осъдителна присъда на 28.01.2015г.Същата е била отменена с
Присъда на ПОС по ВНОХД №135/2015г.от
05.11.2015г.,потвърдена с решение на ВКС от 03.08.2016г.по НОХД №
87/2016г.,неподлежащо на обжалване.
Касае се за един продължителен период от време,през
което ищецът е бил обвиняем и подсъдим и през който наказателното преследване
против него се отличава с изключително висок интензитет – образувани са и са приключили
две дела пред ПРС,три дела пред ПОС и две дела пред касационната инстанция,като двете дела на
РС са приключили с осъдителни присъди,едната от които потвърдена от състав на
ПОС.Делото е било върнато и на фаза досъдебно производство след възобновяване
по реда на чл.348 от НПК.Наказателното производство в досъдебната и съдебната
фаза от привличането на ищеца като обвиняем на 31.10.2011г.до окончателното
приключване на производството с оправдателна присъда на 03.08.2016г.е
продължило 4 години 10 месеца и 3 дни.
През този период от време живота на
ищеца се променя в изключително
негативна насока.От показанията на св.Й. П.а се установи,че ищецът бил с весел нрав,но след това,както установяват и
другите двама свидетели,станал затворен,необщителен,потиснат.Страдал от
главоболие,безсъние изпитвал мъчителен страх,заради който се опитвал да спи на
запалена лампа.С оглед установените по делото факти и нормалната човешка логика
и житейски опит,съдът приема за достоверни депозираните по делото свидетелски
показания .Въз основа на тях приема,че ищецът е изпитвал негативни и
емоционално натоварващи чувства на несигурност и страх от развоя и изхода на
наказателното преследване,още повече,че са били постановени две осъдителни
присъди за повдигнатите му две тежки умишлени престъпления,едната от които
потвърдена от състав на въззивния съд.Здравословното му състояние се е влошило
,което е наложило да претърпи кратко лечение заради появили се сърдечни
проблеми.Наложило се е да приема лекарства за намаляване на вредните
въздействия на стреса и напрежението върху неговия организъм.Съдът приема,че
вредите върху личността на ищеца са още по-големи от обичайните в такава
ситуация и заради неговата възраст-само на 22 години в началото на
наказателното преследване- при разпита му като обвиняем на 14.02.2011г.и на 23
години при привличането му като такъв на 31.10.2011г.На тази възраст без
значителен житейски опит и при неукрепнала все още психика необходима за
справяне с такава тежка ситуация,очевидно перспективата пред ищеца е била
плашеща и граничеща с безизходица.Изпитвал е чувства на срам пред близките си и пред приятелите си
и тревога,че причинява неудобства и притеснения на роднините си,че така
повдигнатото му обвинение би могло да злепостави името на дядо му,който като
известен и уважаван човек в града и към който ищецът очевидно е изпитвал
чувства на респект и почит.Опитвал се е да спести притесненията на майка
си,скривайки от нея,че здравословното му състояние е изисквало лечение,което
той сам е организирал и провел.
Особено тежко са се отразили на ищеца
обстоятелствата,че голяма част от приятелите му са се отдръпнали от него и че
не е могъл да си намери работа.Тези две обстоятелства са създали у него усещане
за липса на разбиране и увереност в неговата невинност у най-близките му от
една страна,а от друга страна за невъзможност да намери работа заради срината
му репутация като честен и почтен човек.
Ищецът се е
почувствал тотално обезверен,изпълнен с
комплексни негативни изживявания, търпени емоционални и морални болки и
страдания, и притеснения на ищеца,
охарактеризиращи неговото цялостно поведение и доминиращи през целия исков
период във всяко едно отношение, негативизъм, който бележи и дава своя отпечатък във всеки един момент,
действие и начин на общуване на
несправедливо обвинения Г.С. в чисто личностен план, семеен план, близко
роднинско обкръжение, приятели,възможност за трудова и професионална
реализация.
Израз на липсата на вяра в реализацията му в Б. заради
вредното въздействие на проведеното
против него наказателно преследване е решението му да замине в чужбина където
да живее и работи ,което и направил веднага след окончателното му оправдаване.
Във връзка с твърдяните в исковата молба претърпени неимуществени вреди
в резултат на повдигнатото му обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление от общ характер,съдът намира, че описаните негативни изживявания в
чисто личностен, социален, семеен, трудов и обществен план са установени по
несъмнен и категоричен начин.
Причинната връзка между незаконното повдигнато на
ищеца обвинение в извършено тежко умишлено престъпление от общ характер, което
той не е извършил и претърпените от него негативни психоемоционални
изживявания, стрес, неудобства, капсулиране на взаимоотношенията, страх и
тревожност, и други, е безспорно и категорично установена. По делото не се
установява какъвто и да било друг факт с правно значение, който изначално и
основно да е допринесъл за всички
установени по делото и изживени от С. негативни емоции, страх, стрес да не бъде
осъден за нещо, което не е извършил и да бъде затворен, негативизъм, накърнено
лично достойнство, затваряне в себе си, липса на перспектива и други, които да са резултат от други
действия, различни от незаконните
действия, осъществени и реализирани от Прокуратурата на РБ в хода на
образуваното и проведено досъдебно производство срещу ищеца,приключило с оправдателна
присъда.Комплексът от преживени негативни преживявания, болки и психострадания
се установява при съвкупната преценка на свидетелските показания на тримата
свидетели, които са непосредствени
очевидни на преживяното от ищеца.
Съдът счита,че на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 15000,00лв.,а за разликата до
100000,00лв.иска ще следва да бъде отхвърлен.Съдът счита ,че посочената сума
представлява в някакъв смисъл еквивалент
на преживяните от ищеца неимуществени вреди и би могла да бъде присъдена
като обезщетение за тях определено при условията на чл.52 от ЗЗД по
справедливост.
Претенцията за разликата до
100000,00лв.е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.За да вземе решение в
този смисъл съдът освен изложените по-горе съображения за нанесените на ищеца
морални вреди ,изхожда и от това,че макар и продължило твърде дълго
наказателното преследване против ищеца с оглед наложената мярка за неотклонение
„подписка“ същото в минимална степен е засегнало правото му на свободно
предвижване,социално общуване и интегритет.Отделно от това въпреки установените
проблеми в здравословното състояние на ищеца-главоболие и сърдечни
проблеми,съдът приема,че същите не са били толкова сериозни ,че да доведат до
трайно влошаване на здравето на ищеца.В хода на производството по делото не се
представиха писмени доказателства за
проведено продължително и интензивно лечение и за радост не се твърди и не се
доказва,че проблемите на ищеца продължават в момента,а още по-малко има
тенденция да продължат и в бъдеще.Към настоящия момент ищецът пребивава в
чужбина,където се е устроил да работи и живее ,което съдът не приема,че е израз
само и единствено на негативните емоции и чувства,които е преживял по време на
наказателното преследване.Напротив,съдът счита,че към момента ищецът е успял да
преодолее чувството на безперспективност,на липса на възможност за реализация и
е в състояние за поеме отговорността за собственото си бъдеще и житейска
реализация.Съдът отбелязва,че търсенето на възможност за реализиция в чужбина е
резултат на свободния избор на огромен брой млади хора предвид недобрата
икономическа обстановка в страната и процесите на глобализация на съвременния
свят.
Претенцията си за обезщетение ищеца
основава и на твърдения,че след уважаване на предявения против него граждански
иск работодателят му се е снабдил с изпълнителен лист и е било образуване
изпълнително производство.Не сочи обаче дали и какви действия са извършени по
изпълнителното дело,дали се е стигнало до изпълнение и въобще дали с оглед
реализираните от него доходи и притежавано имущество е бил реално застрашен от
принудително изпълнение за събиране на присъдената сума.В тази връзка съдът не
може да приеме за доказани твърденията му,че заради образуваното изпълнително
делото има основание да претендира обезщетение за вреди в по-големи от
обичайните.
С оглед изхода
на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати съразмерно
уважената част от исковата претенция сторените от ищеца разноски по делото
.Съгласно представения от ищцовата страна списък по чл.80 от ГПК същият е
сторил разноски в размер на 21,08лв.,от които 20,00лв.внесена ДТ и 1,08лв.такса
за банков превод.Деловодните разноски дължими от ответната страна следва да се
определят на база дължимата съгласно чл.2а т.1 от Тарифата за държавните
такси,които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 10,00лв.и 1,08лв.такса
за банковия превод.Останалите 10,00 лв.са внесени от ищеца по сметка на съда
без основание и при поискване ще следва да му бъдат върнати.
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Витоша”
№2 с посочен адрес, представлявана от Главния Прокурор С. Ц. да заплати обезщетение за претърпени от Г.Н.С.,ЕГН-**********,*** неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ в резултат на незаконно обвинение за извършени тежки умишлени
престъпление от общ характер по чл.201 от НК,за които е бил признат за невиновен и
оправдан с присъда на ПОС по ВНОХД №135/2015г.потвърдена с Решение на ВКС по
НОХД №87/2016г.постановено на 03.08.2016г.в размер на 15000,00лв., ведно със законната лихва,считано
от 03.08.2016г. и до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над 15000,00лв.до претендирания
размер от 100000,00лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.С. деловодни разноски в размер на 1,66лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: