Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор Д.Арнаудов
от ШОП
като разгледа докладваното
от съдия Б.Бойн КАНД № 33 по описа за 2021г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1, предл. второ от Закона за административните нарушения
и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от П.С.П.
с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 260018/20.11.2020г., постановено по АНД №
54/2020г. по описа на Районен съд- гр.Велики Преслав, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0323-001098 от 14.01.2020г. на Началник РУ към
ОД на МВР- гр. Шумен, РУ Велики Преслав, с което на касатора е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право на
управление на МПС за 1 месец на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушения на
чл.103 от ЗДвП. В
жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон,
понеже от събраните по делото доказателства- свидетелски показания се
установявало безспорно, че жалбоподателя не е осъществил нарушението, за които
е санкциониран, понеже към момента на подадения сигнал със стоп-палка от
полицейския служител вече е бил предприел маневра завой обратно с подаден
светлинен сигнал. Сочи още, че при евентуално изпълнение на даденото
разпореждане, бе предизвикал транспортно произшествие с движещия се зад него
автомобил. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени
потвърденото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание не
се явява представител. С допълнителна молба от 11.02.2021г. касаторът поддържа
жалбата си и сочи допълнителни аргументи за отмяна на решението, понеже съдът
неправилно е извършил преценка на деянието, което представлява маловажен случай
и наложеното лишаване от право на управление на МПС ще попречи на водача да
изпълнява служебните си задължения в ДПБ- Царев брод по длъжностна
характеристика.
Ответникът по касация- ОД на
МВР-гр.Шумен изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание,
който оспорва жалбата.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № № 19-0323-001098
от 14.01.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР- гр. Шумен, РУ Велики Преслав, с
което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00
лева и лишаване от право на управление на МПС за 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение
на чл.103 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 06.12.2019г., около 15.25 часа в гр.Смядово, по
ул.“Ришки проход“ в посока сградата на общината, жалбоподателят управлявал
л.а.“***“ с рег.№ ***. На същото място патрул
на РУ Велики Преслав с екип от полицейските служители– свидетелите М.С. и М.Й.изпълнявали
служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. На приближаващия
към тях лек автомобил, управляван от жалбоподателя, бил подаден сигнал за
спиране за проверка със „стоп“ палка. Жалбоподателят не го изпълнил, а
продължил по улицата и направил обратен завой, след което спрял пред хранителния
магазин, към който пътувал. Полицейските служители го последвали със служебния
автомобил, защото останали с убеждението, че се опитва да избяга и извършили
проверка на жалбоподателя. За установеното нарушение- неизпълнение на
полицейското разпореждане, бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 390454 от 06.12.2019г., в който като нарушена била
посочена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан с възражение,
че водачът видял стоп палката след като бил подал ляв мигач, направил обратен
завой и спрял. Впоследствие било депозирано писмено възражение в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН със схема на пътната ситуация при нарушението. Всички възражения на
жалбоподателя са били съобразени при разглеждането на административно-наказателното
производство и са счетени за неоснователни.
На
основание така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №
19-0323-001098 от 14.01.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР- гр. Шумен, РУ
Велики Преслав, с което на водача П.П. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право на управление на МПС за 1
месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Въззивният съд е установил, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са
били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. Съдът е преценил правилно, че не
са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, понеже процесното неизпълнение
на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране
от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най– дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Следователно, за
да е осъществен съставът на нарушение по тази норма, е необходимо да е налице
неизпълнение на сигнал, подаден от контролен орган. Служителите на РУ при ОД на
МВР имат статута на контролни органи по смисъла на чл.165 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата, като същите са задължени „да извършат проверката по
безопасен начин“. В случай на ангажирана административно-наказателна
отговорност за нарушение по чл.103 от ЗДвП
и при изложено в жалбата изрично възражение, че са налице съмнения за късно възприемане
на сигнала от нарушителя, след предприета от него маневра завой обратно, в
тежест на административно-наказващия орган е при условията на пълно и главно
доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното
място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната
обстановка при подаване на сигнала за спиране, както и че от горепосочените обстоятелства
може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е,
че той се отнася до него, както и че е било възможно да спре предвид
съмнението, че е бил предприел маневра.
В конкретния случай от събраните във
въззивното производство доказателства е безспорно установено, че на водача е
бил подаден надлежен сигнал за спиране, същият е възприел сигнала и за него е
възникнало задължение за преустановяване движението на управляваното от него
МПС, поради което следва да се приеме по категоричен и несъмнен начин, че
касаторът е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. В хода на
първоинстанционното производство са разпитани служителите на РУ-Велики Преслав,
от показанията на които несъмнено се установява мястото, на което са се
намирали, посоката на движение на касатора, пътната обстановка- движещ се бавно
зад него друг автомобил на съобразена дистанция, както и обстоятелството, че водачът
не е реагирал на подадения сигнал, а е продължил движението си. Правилно съдът
е кредитирал показанията на служителите на МВР, доколкото същите са
последователни, безпристрастни и се подкрепят от останалите доказателства по
делото. Според същите, съдът приема, че водачът се е намирал в лява лента в
посоката на движение, явно престроен за завой в обратна посока на движение,
когато след подаден сигнал със стоп палка, той подава ляв пътепоказател и спира
след направен обратен завой. Показанията на разпитаните свидетели от страна на
жалбоподателя следва да се ценят като достоверни единствено в частта си, в
която съвпадат с тези на служителите на МВР, а именно, че водачът се е намирал
в лява лента на пътя и не е спрял на подаден сигнал от контролните органи.
Констатациите в АУАН, съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. В производството пред въззивна инстанция, както и в настоящото
производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази
презумпция.
Не се споделят от касационна
инстанция изложените възражения в жалбата, че в случай, че бяха изпълнени
разпорежданията на контролните органи, е съществувала опасност от произшествие
с движещ се зад автомобила трети участник в движението. Установено е, че същият
се е намирал на разстояние, позволяващо безопасно спиране за проверка на
касатора.
Неотносима се явява
цитираната в касационната жалба норма на чл.38 ал.4 от ЗДвП, регламентираща, че
„при завиване в обратна посока на кръстовище не се разрешава движение назад“,
понеже няма данни да се е налагало такова в настоящия казус.
Съдът намира, че не е установено,
че водачът е бил предприел маневра, която само е продължил след сигнала за
спиране, както се твърди в жалбата. Към момента на подаване на разпореждане от
контролния орган, водачът само е бил престроен в лява лента на пътното платно в
движение направо, с готовност да осъществи завой в обратна посока. Следва да се
отбележи, че ЗДвП в чл.6 т.2 задължава на първо място участниците в движението
да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните
знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. В настоящия казус това не
е било съобразено от водача.
Неоснователни са доводите за наличие на
маловажен случай на нарушение по смисъла на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.93 т.9 от НК, за да се определи един
случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността
на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В
конкретиката на настоящия случай, при преценка характера на извършеното
нарушение и неговите обективни проявления, настоящият касационен състав не може
да приеме, че се касае за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Неизпълнението на
задълженията на водача по ЗДвП, касаят значими обществени отношения, конкретно
свързани с дължимото съдействие на контролните органи за упражняване на
правомощията им, поради което не може да бъде и съобразено обстоятелството, че лишаването от право на
управление ще рефлектира неблагоприятно на изпълнение на служебните задължения
на касатора за срок от един месец.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Велики Преслав за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260018 от 20.11.2020г.,
постановено по АНД № 54/2020г. по описа на Районен съд- гр.Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.02.2021г.