О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Хасково, 03.04.2020г.
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на трети
април две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.МИТРУШЕВА
административно дело № 206 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.М.В.
***, чрез пълномощника му – адв.Д.А., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-027-000369/25.10.2019г. на
мл.автоконтрольор в РУ – Харманли при ОД на МВР – Хасково. В жалбата се излагат
доводи за нищожност на обжалваната заповед и се прави искане за спиране на изпълнението й с правно
основание чл. 166 от АПК .
Така направеното искане съдът намира за допустимо, доколкото жалбата е насочена срещу
годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и предвид факта, че
с нея се претендира прогласяване на нищожност, то същата не е ограничена със
срок по силата на чл. 149, ал. 5 от АПК.
Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена на основание чл. 172, ал. 1 във вр. чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП. Доколкото съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка, то съдът може да спре същото
при условията на чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК. В случая е неприложим чл.
60, ал. 5 от АПК, тъй като предварителното изпълнение е допуснато по силата на
закона, а не с разпореждане на органа по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да
постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения
акт, съдът следва да установи наличието на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно - от принудителното изпълнение за оспорващия да би могла да настъпи
значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено искането, е необходимо представяне на
доказателства за това, че поради изпълнението на оспорения акт съществува
вероятност да настъпят вреди, както и доказателства за вида и съответно размера
им. Доказателствената тежест за установяване на факта, че от допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на административен акт би могло да се
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда е негова. В настоящия
случай жалбоподателят не установява конкретна вреда по вид и размер, която би
претърпял от предварителното изпълнение на административния акт. Твърденията му
в тази насока са общи и неконкретизирани, като не са подкрепени с доказателства, включително не се
установяват от документите, съдържащи се в административната преписка.
Доводите, че изпълнението на оспорения акт следва да се спре, тъй като актът е
нищожен, също са неоснователни. Дали един обжалван административен акт е
нищожен, е въпрос по съществото на спора и при произнасянето по чл. 166 от АПК
е недопустимо съдът да вземе предварително становище по него, както и на това
основание да спре изпълнението му. Невъзможността жалбоподателят да ползва
автомобила в ежедневието си, макар и да е факт, създаващ неудобство за всеки един адресат на акт от
оспорения вид, не представлява „трудно
поправима“ вреда по смисъла на закона, а
именно - имаща такава степен на въздействие върху същността на правата на обжалващия, която да прави
възстановяването в първоначалния вид възможно само в резултат на тежък, сложен
и мъчителен процес. Не се твърди, нито
се доказва, че процесният лек автомобил е единствено средство, осигуряващо
издръжка и препитание на жалбоподателя или че прилагането на твърдяната нищожна
ПАМ спрямо него не може да бъде репарирано по общия обезщетителен ред. При
гарантираната от Конституцията и ЗОДОВ
обективна отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани от
незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица, то не би
могло да се приеме, че с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
на заповедта, ще се причинят непоправими, респективно труднопоправими вреди.
Следователно оспорващият не доказва засягане на негов интерес, който да е равен
по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, поради
което настоящият съдебен състав приема за недоказани твърденията на
жалбоподателя, че от допуснатото по силата на закона принудително изпълнение
биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. Ето защо направеното
искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде
оставено без уважение.
Що касае твърдението за това, че Наказателно
постановление № ……………. на
ВПД Началник на РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково е отменено с влязло в
сила решение, но въпреки това органите на сектор ПП при ОД на МВР – Хасково
посочвали, че не е отпаднало действието на ПАМ, то жалбоподателят разполага с
възможността да защити правата си по реда на Глава петнадесета от АПК – „Защита
срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията“.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.М.В. *** за спиране
изпълнението на наложената със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-027-000369/25.10.2019г. на мл.автоконтрольор в РУ –
Харманли при ОД на МВР – Хасково, принудителна административна мярка по чл.
171,
т. 2а, б. “б“ от ЗДвП.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховен
административен съд.
Препис от определението да бъде връчен на
страните.
СЪДИЯ
: