Решение по дело №317/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 262
Дата: 11 октомври 2022 г. (в сила от 11 октомври 2022 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20227200700317
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

42

 

гр. Русе, 11.10.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, 6 състав, в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: Елица Димитрова

 

при участието на секретаря Дияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 317 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Русе, чрез процесуалния представител С.Я.– главен юрисконсулт, против Решение № 116/11.07.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 13739/29.06.2022 г., подадена от Териториална дирекция Митница Русе, срещу действията на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане изх. № С220015-035-0272948/ 23.06.22г. касателно прекратяване по принудително изпълнение по изп.д.15140000490/2014 г. срещу „Ивкони – Ауто Транс“ ЕООД, на основание чл.225, ал.1, т.4 ДОПК в частта, с която е  потвърдено разпореждане изх. № С220015-035-0272948/23.06.2022 г. за публични вземания на мито в размер на 818,72 лв. и ДДС 163,75 лв. по: ППСПДВ № 38/13.07.2015 г., ППСПДВ № 45,46,47/14.07.2015 г., ППСПДВ №49/16.07.2015 г., ППСПДВ № 50/17.07.20215 г., всички на ТД Митница Русе.

В жалбата се твърди, че при прекратяване на производството по принудително изпълнение, административният орган е издал незаконосъобразно, неправилно и немотивирано разпореждане, при недостатъчно доказателства за несъбираемост на дължимите вземания и при несъобразяване с активния статут на дружеството, а именно, че същото не е в производство по ликвидация или несъстоятелност,без да са изчерпани всички способи за принудително изпълнение.

По изложените съображения се иска отмяна на решението на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. В.Търново

Ответникът по жалбата – Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. В.Търново, чрез процесуалния си представител , моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за осъществената юрисконсултска защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че Агенция "Митници", ТД " Митница Русе" има качеството на взискател по изпълнително дело 15140000490/2014 г. срещу „Ивкони – Ауто Транс“ ЕООД, за публични вземания на мито в размер на 818,72 лв. и ДДС 163,75 лв. по: ППСПДВ № 38/13.07.2015 г., ППСПДВ № 45,46,47/14.07.2015 г., ППСПДВ №49/16.07.2015 г., ППСПДВ № 50/17.07.20215 г., всички на ТД Митница Русе, присъединени с разпореждане за присъединяване № 000490/2014/00008/ 22.10.2015г.

След извършени действия по производството по събиране на всички публични задължения по посоченото изпълнително дело, главен публичен изпълнител от Дирекция "Събиране" при ТД на НАП гр. В.Търново издал Разпореждане № С220015-035-0272948/23.06.2022 г.за прекратяване на принудителното изпълнение на основание  чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК, вкл. и за публичните вземания на ТД Митница Русе.

При постановяване на разпореждането си главният публичен изпълнител е приел, че цялото вземане от „Ивкони – Ауто Транс“ ЕООД е несъбираемо, поради липса на данни за авоари по банкови сметки и имущество на дружеството,липса на имущество, с оглед данните от извършеното подробно проучване, които да послужат за обезпечаване на публичните му вземания.

По изпълнителното дело не са постъпвали суми за погасяване на публични задължения, които да са разпоредени от публичния изпълнител по титулите на изпълнителното дело.

Посочено е, че е извършено проучване, както следва: Сектор "Пътна полиция", електронен регистър за притежавани МПС;Агенция „ Вписвания“, Община Плевен-за декларирани МПС и недвижими имущества ,Областна дирекция "Земеделие и гори" Плевен – за притежавани земеделски земи, Електронна справка на Общините за регистрирани недвижими имоти и превозни средства; Електронна справка в ИКАР, за вписани в имотния регистър недвижими имоти и вещни права върху тях; Централен регистър на особените залози – за наличие на заложено имущество; Справка в регистър "Кораби" на Изпълнителна агенция "Морска администрация" – за притежавани плавателни съдове; Справка в Търговския регистър – за притежавани от длъжника дялове и акции в други дружества; Изпратени запорни съобщения до всички търговски банки действащи на територията на страната; Запорно съобщение до Централен депозитар за налагане на запор на безналични ценни книжа; Справка за открити банкови сметки: - за ЮЛ – справка в регистъра на НАП, ПП СУП; БНБ; Справка за предоставени заеми от ЗЛ – програмно приложение на НАП "Регистър заеми"; Справка имотен регистър – за вписани недвижими имоти и вещни права върху тях,Справка в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – за имущество на приватизирани дружества; изпратени запорни съобщения до всички банки , с отговор че няма открити банкови сметки. Изготвени са справки за проученото имущество, последно на 18.01.2022г и 24.06.2022г

Разпореждане № № С220015-035-0272948/23.06.2022г. за прекратяване на принудителното изпълнение, издадено от главен публичен изпълнител от Дирекция "Събиране" при ТД на НАП гр. В.Търново е било оспорено от Териториална дирекция Митница Русе с жалба рег. № 11703 от 29.06.2022г . в частта за публичните вземания на мито в размер на 818,72 лв. и ДДС 163,75 лв. по: ППСПДВ № 38/13.07.2015 г., ППСПДВ № 45,46,47, всички от 14.07.2015 г., ППСПДВ №49/16.07.2015 г., ППСПДВ № 50/17.07.20215 г., всички на ТД Митница Русе, пред директора на Териториална дирекция В.Търново на НАП, който с Решение № 116/11.07.2022 г. е оставил жалбата без уважение. В обжалваното решение е посочено, че публичният изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имуществото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Въз основа на приложените справки административният орган е достигнал до извода, че е налице невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания и дългът е несъбираем.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от взискателя, който е легитимиран съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК да обжалва решения на директора на съответната ТД на НАП с правно основание чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК по жалби срещу действия на публичен изпълнител.

Административното производство по постановяване на оспореното решение е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган, като актът е издаден в предписаната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. Фактическите констатации са съобразени с представените доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон, спазена е и целта на закона. Спор между страните относно установените факти няма. Спорът е от правен характер, като основния въпрос е налице ли са предпоставките за прилагане на  чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания спрямо длъжника.

Разпоредбата на  чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК предвижда прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. От приложените по делото доказателства се установява, че публичният изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имуществото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Установено е, че длъжникът „Ивкони – Ауто Транс“ ЕООД ЕИК ********* седалище гр.Плевен не притежава движимо или недвижимо имущество или доходи, банкови авоари,поради което в случая е налице обективна невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК спрямо длъжника.

Оплакванията на жалбоподателя, че събраните доказателства с оглед на които вземанията са обявени за несъбираеми са недостатъчни, се явяват неоснователни. В случая жалбоподателят като взискател не ангажира доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от органите по приходите изводи. Не са представени доказателства удостоверяващи наличието на доходи или имущество на длъжника, върху които да се насочи принудителното изпълнение на публичните вземания. Като не се сочи от страна на взискателя, нито се установява от данните по делото да са налице доходи или имущество на длъжника, върху които да е възможно да се насочи принудителното изпълнение на публичните вземания.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че не са ясни критериите, въз основа на които вземането е категоризирано като несъбираемо, преди да изтече давностният срок за него съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. Между страните няма спор, че към настоящия момент вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително събиране.

Несъбираемостта на едно вземане не настъпва само и единствено при изтичане на давността за събирането му, тя е обективен факт, който се свързва с невъзможността вземането да бъде погасено поради липса на имущество на длъжника от което вземането да бъде удовлетворено

 Но хипотетичната възможност, че в някакъв момент дружеството може да придобие активи, от които взискателят да бъде удовлетворен, не е възведено като обстоятелство препятстващо приложението на разпоредбата на  чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. В този смисъл наведените в жалбата възражения се явяват неоснователни. В случая, обективният критерий при категоризирането на вземането като несъбираемо е, липсата на доходи и имущество и длъжникът не извършва никаква дейност, от която да се генерират приходи, съответно да бъдат придобити активи и имущество, от които да се удовлетворят взискателите по изпълнителното дело

Предвид изложеното Решение № 116/11.07.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП гр. В.Търново е постановено в съответствие със закона. Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, а депозираната срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 във връзка чл. 144, ал. 1 от ДОПК, на НАП гр. София се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 500лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес

Мотивиран така, съдът

 

                        Р Е Ш И : 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Териториална дирекция Митница Русе при Агенция "Митници" против решение № 116 от 11.07.2022 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. жалба с вх. № 13739/29.06.2022 г. срещу  Разпореждане изх. № С220015-035-0272948/ 23.06.22г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново за прекратяване по принудително изпълнение по изп.д.15140000490/2014 г. срещу „Ивкони – Ауто Транс“ ЕООД, на основание чл.225, ал.1, т.4 ДОПК в частта за публични вземания на мито в размер на 818,72 лв. и ДДС 163,75 лв.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно.

 

                                  СЪДИЯ: