Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
17.09.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №4446 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№7885/26.05.2020г., подадена от М.И.Д. - длъжник по изпълнително дело №20207900400287 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№790
при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление за разноски №1277/23.04.2020г., с което се отказва да се намали размера на
приети по делото разноски, както следва: за адвокатски хонорар на взискателя от
250.00 лв., начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 47.36
лв. с ДДС, както и начислени обикновени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 186.00
лв. с ДДС. В
жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Твърди се, че по
делото не се съдържат доказателства за реално направени от взискателя по изпълнителното дело разноски за платено
адвокатско възнаграждение, поради което такива не се дължат. Излага се още, че
следва да бъде намалени начислените обикновени такси и пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ, които са неправилно изчислени, същите са завишени и като
такива не се дължат. Навеждат се подробни доводи за недължимост на сумите,
предмет на принудително събиране, установени с акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК от 12.06.2019г.. В допълнително уточнение
към подадената жалба от 24.06.2020г. се прави възражение за давност и за
недължимост на сумите, предмет на принудителното изпълнение. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното постановление за разноски,
както и да прекрати образуваното изпълнително дело.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Община Хайредин,
представлявана от кмета Т.А.Т., чрез адв.Хр.П., депозира отговор, в който взема
становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че
договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е в минимален
размер, не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което
възражението на длъжника за намаляване на
направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Твърди
се още, че размерът на сумите, съставляващи такси по принудителното изпълнение,
са нормативно определени, съгласно ТТРЗЧСИ и по конкретното изпълнително дело
са правилно начислени. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави
без уважение подадената жалба.
ЧСИ Р.М.с рег.№790 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Изпълнително
дело №20207900400287 по описа на ЧСИ Р.М.с
рег.№790 при КЧСИ, с район на действие
СГС, е
образувано по молба на Община Хайредин, представлявана от кмета Т.А.Т., чрез
адв.Хр.П., срещу длъжника - М.И.Д., въз основа на акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №**********-110/12.06.2019г.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно,
че е уговорен и заплатен адвокатски хонорар за образуване и процесуално
представителство на взискателя по изпълнителното дело в размер на 250.00 лв.. На
длъжника - М.И.Д. е
връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата
от 250.00 лв., разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за платено
адвокатско възнаграждение, сумата от 47.17 лв. с ДДС, такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ, както и сумата от 186.00 лв., начислени обикновени такси.
В
срока за доброволно изпълнение длъжникът - М.И.Д. е депозирала
жалба вх.№4845/02.03.2020г., която макар че е неправилно адресирана до СГС, е
била приета от съдебния изпълнител като писмено възражение срещу начислени и
дължими разноски, обективирани във връчената покана за доброволно изпълнение,
предвид на което е разгледал същата и е постановил обжалваното постановление за
разноски №1277/23.04.2020г., с което се
отказва да се намали размера на приети по делото разноски, както следва: за адвокатски
хонорар на взискателя от 250.00 лв., начислена пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 47.36 лв. с ДДС, както и начислени обикновени такси по
ТТРЗЧСИ в общ размер на 186.00 лв. с ДДС. Изложени са съображения от съдебния
изпълнител в следния смисъл:
-
относно приети по
делото разноски за адвокатски хонорар на
взискателя от 250.00 лв., е посочено, че по делото се
съдържат доказателства за реално плащане на претендираните от взискателя
разноски и същите са в минимален размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения;
-
относно начислена
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 47.36 лв. с ДДС е посочено, че същата е
нормативно определена и съобразена с материалния интерес по делото, който се
формира освен от сумата, приета за събиране по делото, така и от заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение;
-
относно начислени
обикновени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер
на 186.00 лв. е посочено, че същите се формират както
следва: 24.00 лв. с ДДС по т.1 за образуване на изпълнително дело; 18.00 лв. с
ДДС 3 х т.3 за извършване на справка за длъжника; 24.00 лв. с ДДС по т.5 за
връчване на покана за доброволно изпълнение; 36.00 лв. с ДДС по т.13 за разпределяне
на постъпилите суми; 48.00 лв. с ДДС по т.5 /2 бр./ за връчване на съобщения с
разпореждане за приключване на изпълнителното дело. Посочено е, че за всяко от
изброените действия начислените такси са дължими от длъжника и същите са
нормативно установени по размер, а не се определят по преценка на съдебния
изпълнител.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния
срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима
не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение
№403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762 от 2008г.
на ВКС, V Г.О..
В
настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на
процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.Хр.П. не е
извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на
паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и
т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на
изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от
Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието
възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 250.00 лв. за
процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по
процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му
въз основа на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№**********-110/12.06.2019г.. В тази
връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизат на 200.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно
чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна предвид обстоятелството, че
упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на
изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се
дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка
възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и
присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер
на сумата от 200.00 лв..
С
оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 250.00 лв., следва да бъдат намалени до
дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на
сумата от 200.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв
съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г., в редакция,
относима към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/. С
оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно
изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно
изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално
представителство, защита и съдействие по извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания –
чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..
На следващо място основателна се явява и
подадената жалба в частта, в която се прави искане за намаляване на
определената от ЧСИ Р.М.с рег.№790 при КЧСИ, с район на действие СГС, по
изпълнително дело №20207900400287 пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. По процесното изпълнително дело съдебният изпълнител
е изчислил дължимата пропорционална такса върху размера на всички събрани
вземания, към които се включва както сумата по изпълнителното основание - акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№**********-110/12.06.2019г., така и начислени разноски. Настоящият състав счита, че материалният интерес, върху
който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителното
основание - акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№**********-110/12.06.2019г.. При определяне на дължимата такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ не се включват и начислените разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Ето защо и съобразно т.26, б."б"
от ТТРЗЧСИ, дължимата пропорционална такса е в размер на 13.53 лв. без ДДС или 16.24 лв. с вкл. ДДС при материален
интерес от 135.34 лв. /по изпълнително основание - акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №**********-110/12.06.2019г./. В тази връзка възражението на длъжника за
неправилно изчислена като завишена на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се явява основателно и дължимата пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да бъде намалена
до размер на сумата от 13.53 лв. без ДДС или 16.24 лв. с
вкл. ДДС.
По
отношение на искането в жалбата, относно намаляване на начислените обикновени
такси по ТТРЗЧСИ, съдът намира, че същото е основателно.
Видно от обжалваното постановление за разноски ЧСИ Р.М.с рег.№790 при
КЧСИ, с район на действие СГС, е
начислила следните такси по ТТРЗЧСИ в общ размер
на 186.00 лв., които се формират както следва: 24.00 лв. с ДДС по т.1 за
образуване на изпълнително дело; 18.00 лв. с ДДС 3 х т.3 за извършване на
справка за длъжника; 24.00 лв. с ДДС по т.5 за връчване на покана за доброволно
изпълнение; 36.00 лв. с ДДС по т.13 за разпределяне на постъпилите суми; 48.00
лв. с ДДС по т.5 /2 бр./ за връчване на съобщения с разпореждане за приключване
на изпълнителното дело. Съдът като се съобрази с действително извършените
от съдебния изпълнител действия по отношение на които са начислени обикновени
такси по ТТРЗЧСИ счита, че размерът на начислените от
ЧСИ обикновени такси по ТТРЗЧСИ, в общ размер на 186.00 лв. с ДДС (посочен в ПДИ, съответно в обжалвано постановление),
следва да бъде редуциран на общо на сумата от 102.00 лв., която съответства на
извършените по делото действия. Дължими са начислени обикновени такси по ТТРЗЧСИ за действително извършени от ЧСИ действия
по изпълнението, както следва: 24.00 лв. с ДДС по т.1 за образуване на
изпълнително дело; 18.00 лв. с ДДС 3 х т.3 за извършване на справка за
длъжника; 24.00 лв. с ДДС по т.5 за връчване на покана за доброволно изпълнение.
Относно останалите начислени
обикновени такси по ТТРЗЧСИ, а именно:
36.00 лв. с ДДС по т.13 за разпределяне на постъпилите суми; 48.00 лв. с ДДС по
т.5 /2 бр./ за връчване на съобщения с разпореждане за приключване на
изпълнителното дело, същите не са извършени от съдебния изпълнител към момента
на подаване на жалбата, поради което като такива не са дължими. В тази връзка
възражението на длъжника за неправилно изчислени като завишени на обикновени такси по ТТРЗЧСИ се явява
основателно и дължимите обикновени такси по ТТРЗЧСИ,
следва да бъдат намалени до общ размер на сумата от 102.00 лв. с вкл. ДДС.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за разноски №1277/23.04.2020г.,
с което се отказва да се намали
размера на приети по делото разноски, както следва: за адвокатски хонорар на
взискателя от 250.00 лв., начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 47.36 лв. с ДДС, както и начислени обикновени такси по ТТРЗЧСИ в общ
размер на 186.00 лв. с ДДС, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно,
като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 250.00 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв., да бъде редуцирана начислената пропорционална такса по т.26, б."б" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 135.34 лв. /по изпълнително основание -
акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№**********-110/12.06.2019г./ на размер от 16.24 лв. с вкл. ДДС, както и да бъдат редуцирани начислените обикновени такси по
ТТРЗЧСИ общо на сумата от
102.00 лв., която съответства на извършените по делото действия, както следва: 24.00 лв. с ДДС по т.1 за образуване на изпълнително
дело; 18.00 лв. с ДДС 3 х т.3 за извършване на справка за длъжника; 24.00 лв. с
ДДС по т.5 за връчване на покана за доброволно изпълнение.
По отношение възражението на длъжника за
недължимост на сумите, предмет на принудително събиране, установени с акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК от 12.06.2019г., респективно
за възражение за давност и за недължимост на сумите, предмет на принудителното
изпълнение настоящият състав не дължи признасяне, тъй като не могат да бъдат
предмет на разглеждане в настоящото производство, в което единствено се
осъществява контрол за законосъобразност на обжалваното постановление за
разноски №1277/23.04.2020г.. В закона съществува друг процесуален ред, по който
длъжника има право да реализира наведените от него в горния смисъл възражения.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноски №1277/23.04.2020г.,
издадено по изпълнително дело №20207900400287 по описа на ЧСИ Р.М.с
рег.№790 при КЧСИ, с район на действие
СГС, с което във връзка с постъпила жалба вх.№4845/02.03.2020г. от длъжника
- М.И.Д., с ЕГН **********, се отказва да се намали размера на
приети по делото разноски, както следва: за адвокатски хонорар на взискателя от
250.00 лв., начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 47.36
лв. с ДДС, както и начислени обикновени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 186.00
лв. с ДДС
И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за взискателя - Община Хайредин,
представлявана от кмета Т.А.Т., с Булстат *******, с адрес за съобщения: гр.Враца,
ул.****/чрез адв.Хр.П./; по изпълнително дело №20207900400287 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№790 при КЧСИ, от 250.00 лева на 200.00 лева /двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална
такса по изпълнително дело №20207900400287 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№790 при
КЧСИ, при
материален интерес от 135.34 лв. /по изпълнително основание -
акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№**********-110/12.06.2019г./, дължима на основание т.26, б.”б“ от Тарифа за таксите и
разноските към закона за частните съдебни изпълнители, в размер на сумата от 16.24 лв. /шестнадесет лева и 24 ст./
с вкл. ДДС.
ОПРЕДЕЛЯ обикновени
такси по изпълнително дело №20207900400287 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№790
при КЧСИ, по Тарифа за таксите и разноските
към закона за частните съдебни изпълнители общо на сумата от 102.00 лв. /сто и два лева/ с ДДС, която съответства на
извършените по делото действия, както следва: 24.00 лв. с ДДС по т.1 за образуване на изпълнително дело; 18.00 лв. с
ДДС 3 х т.3 за извършване на справка за длъжника; 24.00 лв. с ДДС по т.5 за
връчване на покана за доброволно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.