Решение по дело №7/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260023
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20193400900007
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

260023

гр. Силистра, 29.10.2020г.

 

Силистренският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав :

                                              

Председател: Кремена Краева

                                                                 

                                     

като разгледа, докладваното от съдия К. Краева т.д № 7/ 2019г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

         `       

                   Производство по чл.248 ГПК и чл.250 ГПК.

 

I.ВАТ КЪМПАНИ – РУСЕ ЕООД – ищец по делото, е подало молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като му се присъдят разноски съобразно крайния изход на спора – 82 010,40лв.; редуциране присъдените разноски на ответника, на осн.чл.78, ал.5 ГПК.

 Наред с това искане, е заявено искане за допълване на решението, касаещо присъждане на законна лихва върху претенцията по чл.59 ЗЗД.

 

 ОБЩИНА СИЛИСТРА е заявила становище за неоснователност на молбите по чл.248 ГПК и чл.250 ГПК.

 

II. ОБЩИНА СИЛИСТРА – ответник по делото, е подала молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като и се присъдят разноски по отхвърлителния диспозитив на съдебното решение.

 

 Наред с това искане, е заявено искане за допълване на решението, касаещо посочването за сметка на кое лице е настъпило обогатяването, съответно кое лице се е обеднило с присъдената като неоснователно обогатяване сума; произнасяне по реда на чл.194 ГПК относно оспорения Протокол обр.9 от 30.09.2013г.

 

ВАТ КЪМПАНИ – РУСЕ ЕООД е заявило становище за неоснователност на молбите по чл.248 ГПК и чл.250 ГПК на ответника.

 

Исканията за допълване и изменение на решението са подадени в преклузивните срокове по чл. 248, ал. 1 ГПК и чл. 250, ал. 1 от ГПК от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

 

Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК на ВАТ КЪМПАНИ – РУСЕ ЕООД е частично основателна.

Съдът е допуснал изчислителна грешка при определяне на разноски за производство. С оглед изхода на спора, разрешен с постановенотото по делото решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими направените по делото разноски в размер на 82 010,40лв. – редуцирани депозити за вещи лица, адвокатско възнаграждение/л.2075/ и държавна такса. Предвид това до размера на посочената сума се увеличат присъдените в полза на ВАТ КЪМПАНИ – РУСЕ ЕООД разноски за исковото производство.

Няма основание за намаляване на присъдените в полза на ОБЩИНА СИЛИСТРА суми поради прекомерност, тъй като възнаграждението за процесуално представителство е адекватно на сложността на делото и обема на извършените от пълномощника на ответника множество процесуални действия, вкл.преценени само до етапа на извършен отказ на част от исковете. Адв.Д. е изготвил подробен и мотивиран писмен отговор на исковата и допълнителна искова молба, участвал е активно в проведените съдебни заседания, в които са събрани и обсъждани многобройни доказателства за заявените от страните правно релевантни факти. Не са доказани твърденията в молбата по чл.248 ГПК за предполагана еднородна защита на ответника по множеството водени между страните и идентични по своя предмет дела. На съда са известни обстоятелствата ( от разпределени на доклад дела), че представителството на ОБЩИНА СИЛИСТРА по спорове във връзка с процесните договори за изработка се осъществява от едно и също лице, но еднотипните доводи и възражения са свързани главно с нищожността (или при условието на евентуалност висящата недействителност) на коментиран по делата договор за цесия. Правната комплицираност в обосноваване защитата на ответника по конкретния спор, мотивират съда да намери за адекватно претендираното възнаграждение за адвокат.

 

По молбата на ОБЩИНА СИЛИСТРА за присъждане на разноски по отхвърлителния диспозитив на съдебното решение:

 

Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове държавната такса е една, едно и също е адвокатското възнаграждение – така  Определение № 477 от 4.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1218/2016 г., I т. о., ТК. Предвид това молбата се отклонява.

 

Молбите, с правно основание чл. 250 ГПК, са неоснователни.

 

С исковата молба, както и последващи молби, не е направено искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Искането за прибавяне на изтекли лихви върху главницата за времето от предявяване на иска до окончателното изплащане е заявено за първи път в молба по чл.250 ГПК. Съгласно чл. 214, ал. 2 от ГПК, прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал. 1 от ГПК във всеки един момент, но само в хода на производство по делото до приключване на съдебното дирене – чл. 149 от ГПК, като след този момент страните не могат да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства, вкл. да въвеждат искане за присъждане на изтекли лихви. В цитираните от ищеца решения на касационата инстанция се съдържа становище, че искането може да се направи и пред въззивния съд, но ако ищецът е направил искането за пръв път след етапа на устни състезания пред инстанция по същество, съдът е длъжен да отмени определението за даване на ход на устните състезания, за да предостави на ответника възможност да се защити по претендираната материално-правна последица от предявения иск. Предвид това искането се отклонява по съображение за процесуална икономия – ищецът  може да релевира и поддържа това искане и пред въззивната инстанция, тъй като постановеното по делото решение се обжалва от ответника.

 

По отношение на първото обективирано искане в молбата по чл. 250 ГПК на ОБЩИНА СИЛИСТРА:

 

Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая не се релевира и не е налице такъв пропуск в постановения съдебен акт. Исканията на ответника стоят извън въпроса за неговата непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК. Предвид това подадената от страната молба за допълване се отхвърля в посочената част.

Подадената от ОБЩИНА СИЛИСТРА молба по чл.250 ГПК е неоснователна и в частта и, в която е поискано произнасяне на изричен диспозитив в решението по направеното оспорване на истинността на Протокол обр.9 от 30.09.2013г. по реда на чл. 193 ГПК.

В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване – така Определение № 115 от 17.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2019 г., II г. о., ГК и цитираните в него решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на четвърто г. о. и определение № 251/20.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3506/2013 г. на второ г. о. Отделно - съдът не дължи произнасяне по оспорването на документа с диспозитива на решението, тъй като в конкретния случай не е имало причина да гради своите фактически и правни изводи въз основа на него, респ. да се занимава с въпроса за истинността на оспорения документ. Предвид това за ответника липсва и интерес от исканото допълване.

 

МОТИВИРАН от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, решение №260001 от 12. 08. 2020 г. по т. д. № 7/2019 г. на ОС Силистра в частта за разноските, като увеличава размера на присъдените в полза на ВАТ КЪМПАНИ – РУСЕ ЕООД  разноски пред настоящата инстанция, от сумата 80 742, 94лв. на сумата 82 010,40лв.

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца по чл.248 ГПК в останалата й част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника по чл.248 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите, с правно основание чл. 250 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: