Определение по дело №13555/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 263952
Дата: 1 декември 2020 г.
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20203110113555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№…

01.12.2020г., гр. Варна

                                              

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в закрито заседание на 01.12.2020г. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13555 по описа за 2020г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание, а именно платена сума в изпълнително производство, по издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение, при твърдение, че договорът за кредит, предмет на арбитражното решение, е нищожен.

Съдът намира, че от твърденията на ищеца в исковата молба следва, че искът се явява недопустим.

            Налице е влязло в сила арбитражно решение с предмет, вземането, за което се иска препроизнасяне в настоящото производство. С постановяване на арбитражното решение обаче е изследвана валидността на договора за кредит и отделните му клаузи, както и дължимостта на сумите, включително и сумата за възнаградителна лихва, предмет на претенцията в настоящото производство.

Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчването на арбитражното решение на една от страните, то става задължително за страните - поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила на решението /и конститутивно действие, когато предявеният иск е конститутивен/. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. В разглеждания случай арбитражното производство е приключило с арбитражно решение. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора - чл. 38, ал. 4 ЗМТА.

Само след надлежното оспорване на арбитражното решение и след влизане в сила на решението за отмяна на арбитражното решение по реда на чл. 47 ал. 1 от ЗМТА, или след надлежно прогласяване на арбитражното решение за нищожно, на основание чл. 47 ал. 2 от ЗМТА, т.е. когато СПН на арбитражното решение отпадне, е допустимо пререшаване на спора, който е бил решен пред арбитражния съд.

В подкрепа на изложеното е и Решение № 151 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 553/2011 г., IV г. о., ГК,  в което се приема, че е недопустимо е гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред. При положение, че съдът постанови съдебно решение, то ще е при наличие на процесуална пречка - формирана сила на присъдено нещо и поради това – недопустимо.

Съдът не споделя становището за допустимост на иска, изложено в исковата молба. Ищецът твърди, че доколкото иска е различен – с правно основание чл. 55 от ЗЗД, а не по чл. 79 от ЗЗД, то искът е допустим. Основанието за плащането, което ищцата е извършила по изпълнителното дело обаче е не договора за кредит, а влязлото в сила арбитражно решение. В този смисъл не са наведени твърдения за липса или отпадане на основанието за плащане - издадения изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. Ищцата цели чрез иск с различно правно основание /чл. 55 от ЗЗД/ да постигне правен резултат на пререшаване на вече решен правен спор, доколкото наведените от нея фактически твърдения са за нищожност на договора за кредит – въпрос, който е решен със сила на пресъдено нещо по арбитражното решение, доколкото ищцата е следвало да изчерпа тези си възражения в приключилия процес, както и съдът е длъжен служебно да провери валидността на договора.

С оглед изложеното съдът счита, че по отношение на спора, предмет на настоящото производство има влязло в сила арбитражно решение, в което е прието, че е налице действителен договор за заем, като ищцата е осъдена да заплати дължимите по него суми, поради неизпълнение. Поради изложеното съдът намира, че искът се явява недопустим и следва да бъде прекратено производството по него.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството гр. дело № 13555/2020г. на ВРС, XVIII състав, на основание чл. 130 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от  връчването му на ищеца.

                                                                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: