РЕШЕНИЕ
№ ...217
гр. С., 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети
март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 575 по описа на
съда за
З.Й.М. ***
обжалва Наказателно постановление № 64/13.02.2018
г., издадено от Началника
на РУ – С. в ОДМВР – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателката не се
явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок срещу подлежащо на съдебно обжалване наказателно
постановление /НП/.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С обжалваното НП на жалбоподателката
е наложена глоба в размер 500 лв. на основание чл. 257 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за това, че на 05.02.2018 г. около 15,00
ч. в к. к. „Б.”, пред бистро „Ч.
л.”, в качеството си на управител на същото заведение, използва лицето Н. Б. С., ЕГН ********** (назначен
като портиер), който по груб и арогантен начин се опитва да привлече като
клиенти на заведението минаващите по алеята граждани, с което е нарушила
писмено полицейско разпореждане с рег. № 338 000 – 414, издадено на 17.01.2018
г.
От събраните доказателства не се
установява жалбоподателката да е извършила виновно деянието, за което е
санкционирана с обжалваното НП.
Свидетелят В.В.
– актосъставител, на длъжност мл. полицейски инспектор в Участък „Б.” към РУ – С., сочи в показанията си, че е издал
приобщеното по делото разпореждане на полицейски орган с рег. № 338000 – 414 от
17.01.2018 г. и че след издаването му управителката на заведението „Ч. л.” в к. к. „Б.” не предприела
действия по изпълнението му. От показанията на този свидетел обаче не се
установява дали вмененото на жалбоподателката с АУАН и НП деяние е извършено
след като посоченото писмено полицейско разпореждане й е било надлежно
предявено, т. е. дали към момента на извършване на деянието тя е знаела за
него.
Както писменото полицейско
разпореждане, така и АУАН, са връчени на жалбоподателката при отказ да ги
подпише, удостоверен с подписа на И.Л.Т., с
посочването на неговия ЕГН и адрес. Въпреки положените от съда усилия за
подробен разпит на св. Т. при условията на чл. 107, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, показанията на този свидетел пред съда са твърде неконкретни и
двусмислени за обстоятелството дали предявяването на писменото полицейско
разпореждане и на АУАН на жалбоподателката, при което тя е отказала да ги
подпише, е осъществено в един и същи ден или в различни дни. Поради това и от
показанията на този свидетел не се установява по несъмнен начин
жалбоподателката да е извършила деянието, след като е знаела за разпореждането
на полицейския орган, предявено й при отказ да удостовери с подписа си
получаването на екземпляр от него. В тази връзка следва да се отбележи и същественото
обстоятелство, че в разпореждането на полицейския орган не е отбелязана дата,
на които св. Т. е установил, че жалбоподателката отказва да удостовери с
подписа си получаването му.
Поради всичко изложено по делото
не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин към 05.02.2018 г., 15,00 ч. жалбоподателката да е била
уведомена за съдържанието на писменото разпореждане на полицейски орган с рег.
№ 338000 – 414, издадено на 17.01.2018 г. от св. В.В.,
включително и при условията на отказ разпореждането да й бъде предявено и тя да
получи екземпляр от него. Поради това не може да се направи обоснован от
доказателствата по делото извод, че деянието на жалбоподателката, изразяващо се
в неизпълнение на това разпореждане, извършено на 05.02.2018 г. около 15,00 ч.
в к. к. „Б.”, Община С., е съставомерно от обективна
и субективна страна като административно нарушение по чл. 257 от ЗМВР, за което
с обжалваното НП е ангажирана личната й административно-наказателна
отговорност.
Затова обжалваното НП е издадено
в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 64/13.02.2018 г., издадено от Началника на РУ –
С. в ОДМВР – С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: