Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260021
гр. ВРАЦА, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 04.04.2022 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА П.ПЕТРОВА
мл. съдия
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието
на секретар МИГЛЕНА
КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от младши съдия Колева в.гр.дело № 433 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.
Враца /ОД на МВР/, представлявано от директора Я. Г. Я., чрез гл. юрк. Д. М.,
срещу решение № 137/29.07.2020 г. по гр. дело № 423/2020 г. по описа на Районен
съд - Мездра, с което са уважени предявените от Н.Н.К. ***, иск с правно
основание 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 1 от Закон за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за заплащане на сумата от 1869,20 лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г. включително, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата от 255,92 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 01.03.2017 г. до
20.05.2020 г. С решението съдът е възложил в тежест на жалбоподателя и
направените в производството пред него разноски.
Във въззивната
жалбата са изложени оплаквания, че атакуваното решение е необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва извода на
съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на
положения от служителите на МВР нощен труд /чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден/, която следва да бъде преодоляна
чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. В тази връзка твърди, че страните са обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща
норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на Кодекса на труда
/КТ/, включително и за прилагане на издадените подзаконови нормативни актове по
прилагането му, в т. ч. и НСОРЗ. Сочи, че размерът на допълнителното
възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и
съответните наредби и заповеди по приложението му и е недопустимо прилагането
на горепосочената НСОРЗ. Като аргумент за това си становище изтъква още, че
извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР,
какъвто настоящият не е. Позовава се и на самия текст на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, като
счита, че от него се прави извод за неприложимостта му спрямо държавните
служители – полицейски органи. В допълнение посочва, че не са налице и самите
предпоставки за прилагане на чл. 9 НСОРЗ, тъй като ищецът изпълнява служебните
си задължения сменен режим на работа при продължителност на нощния труд не
повече от осем часа дневно, за който му е изплатено полагащото се
възнаграждение. Изложено е оплакване, че претендираната сума не се дължи, тъй
като от представените по делото доказателства не се установява ищецът да е
работил над рамките на установеното за него работно време по график, поради
което не може да се иска заплащане за труд, който не е положен. Моли за отмяна
на обжалваното решението и присъждане на направените пред двете съдебни
инстанции разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК въззиваемата страна - Н.Н.К., чрез адв. С. Г., депозира писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички
доказателства по делото и е стигнал до обоснован и верен извод за решаването на
спора, прилагайки правилно и относимия материален закон. Аргументира позицията
си за наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна
на работодателя в претендирания размер при коефицент 1,143 с довода, че тя се
обуславя от празнотата в закона и е необходима
с оглед равното третиране на гражданите по отношение правото им на труд.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В открито съдебно
заседание по делото въззивникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Враца, редовно призован – не се представлява. От пълномощника му –
юрк. Д. М., е постъпила писмена молба, с която не се възразява срещу даване ход
на делото в нейно отсъствие. Към молбата прилага писмени бележки по спора, в
които заявява, че поддържа въззивната жалба по съображенията в нея. В писмените
бележки допълнително се изтъкват въпросите и отговорите от оправеното
преюдициално запитване по сходен случай. Цитира се съдебна практика, като се
обобщава, че изводите в нея за липса на празнота в ЗВМР и невъзможност по тази
причина да се приложат разпоредбите на КТ и актовете по приложението му следва
да бъдат споделени. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
Въззиваемият Н.Н.К.
също редовно призован за откритото съдебно заседание по делото, не се явява и
не се представлява. От пълномощника му е постъпило писмено становище, в което
не се възразява по хода на делото в нейно отсъствие. Заявява се становище по
съществото на делото, а в заключение се иска обжалваното решение да бъде потвърдено
и да се присъдят направените по делото разноски, като се прави възражение за
прекомерност на разноските за юрисконсултско възнаграждение, претендирани от
другата страна. Сред съображенията по съществото на спора се изтъква, че
решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 няма отношение към
настоящият спор, защото не е било искано тълкуване на разпоредбите на съюзното
право, и защото се иска тълкуване на българското законодателство. В становището
е обосновано приложението в настоящия случай на разпоредбите на КТ, като е
направено позоваване и тълкуване на чл. 188, ал. 2 и чл. 187 ЗМВР и на чл. 144,
т. 2 и чл. 143 КТ. Направено е позоваване на директива 2003/88/ЕО, като е
направено заключение, че нейните разпоредби установяват, че нощен труд над осем
часа е недопустим – от една страна, а от друга – е извънреден труд. Цитирана е
съдебна практика на ВКС, от която се прави заключение, че след отмяната на пар.
1а от ДР на ЗМВР от 2006 г. и независимо от нея разпоредбите на чл. 67, ал. 7,
т. 1 и т. 3 ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните
празници продължават да се прилагат субсидиарно по отношение на държавните
служители в МВР с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗМВР, който изрично предвижда
заплащането на допълнителни възнаграждения за труд през нощта и на официални
празници.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районен съд –
Мездра е бил сезира с искова молба от Н.Н.К. *** с искане на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 86 ЗЗД ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 1526,38 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд следствие преобразуване на нощен към
дневен труд за периода 01.03.2017 г. – 31.03.2020 г. включително, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден на основание чл.
86 ЗЗД да му заплати сумата от 100,00 лева, представляваща лихва за забава на
посочената главница от 01.03.2017 г. до предявяване на настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че в процесния период
ищецът е работил на длъжност „***“ в РУ на МВР гр. Мездра към ОД на МВР гр.
Враца и за последните три години длъжността му не е променяна. Осъществявал
трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време
съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Изложил е, че според този чл. 187, ал. 1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време за държавните служители на МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично. От 01.03.2017 г. до момента на завеждане на
иска били издавани протоколи от директора на ОД на МВР гр. Враца и графици от
началника на РУ на МВР гр. Мездра за дежурства и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите, реда за разпределяне на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Релевирано е, че за процесния период по въпросите за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивка се определят съгласно
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в която обаче липсвала регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм бил предвиден в чл. 31,
ал. 3 от Наредба № 8121з-104 от 11.08.2014 г., но в размер от 0,143 при сумирано
отчитане на отработеното време като общият брой часове положен труд между 22:00
и 06:00 часа за периода се умножава по този коефициент. Посочено е, че тази
наредба е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. Релевирано е, че на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., поради което приложима в случая била Наредба №
8121з-104 от 11.08.2014 г. Посочено е, че в новата наредба липсвало разпоредба,
идентична на чл. 31, ал. 2 от старата за преобразуване на часовете нощен труд.
Изложени са твърдения, че тази празнота не представлява законова пречка за
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,
а следвало да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата от 26.01.2007 г. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Изложени са твърдения, че за процесния
период ищецът бил положил нощен труд за второ, трето и четвърто тримесечие на
2017 г. 480 часа, който преобразуван в дневен е 548,64 часа; за първо, второ,
трето и четвърто тримесечие на 2018 г. 608 часа нощен труд, а преобразуван в
дневен 694,944 часа; за първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2019 г. 528
часа нощен труд, а преобразуван в дневен 603,504 часа; за първо тримесечие на
2020 г. 163 часа нощен труд, преобразуван в дневен – 186,309 часа, или общо 1779
часа нощен труд, който, преобразуван в дневен, е 2033,397, което водило до
извънреден труд от 253,397 часа. Посочено е, че този извънреден труд следвало
да бъде заплатен от ответника съобразно заплатата на ищеца, като часовата
ставка е в размер на 6,00 лева или общата дължима сума възлизала в размер на 1526,38
лева. Релевирано е, че е налице празнота в закона за такова преобразуване на
нощния труд в дневен, въпреки че ЗМВР уреждал допълнително възнаграждение за
нощен труд, като подобна празнота поставяла в по-неблагоприятно положение
служителите на МВР от другите държавни служители по отношение заплащането на
допълнителни възнаграждения. Заявено е, че претендираният извънреден труд е
получен след преобразуване на нощният труд в дневен с коефициент 1,143, каквото
преобразуване ответникът не бил извършил и не бил заплатил. При тези доводи е
поискано предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който е оспорил исковете като неоснователни.
Заявил е, че не оспорва факта, че в процесният период ищецът е служител на РУ
на МВР гр. Мездра към ОД на МВР гр. Враца, на длъжност „***“, осъществяващ
дейността си по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени с
продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време. Оспорил е
приложимостта на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, посочвайки, че там са уредени два режима.
Изложил е довод, че лицето е било служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
поради което и съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статуса му се определя само от този
закон, но не и от ЗДСл и НСОРЗ. Посочено е, че съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
предвидено за работещите на смени работното време да се изчислява сумарно, а
съгласно ал. 5 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Изложени са
твърдения, че в случая не е налице извънреден труд. Липсата на празнота е
обоснована с довода, че през процесния период са действали относимата за
въпроса Наредба на министъра на вътрешните работи, в която е уредено, че за
всеки отработен час през нощта /между 22:00 и 06:00 часа/ на държавните
служители се заплаща нощен труд в размер на 0,25 лева, т.е. налице била
специална нормативна уредба за отчитане и заплащане на нощния труд на
държавните служители в МВР, която изключвала общия ред. Посочено е, че НСОРБ не
се прилага в случая и заради изричната разпоредба на чл. 2, ал. 3, която
изключвала приложението към „служители по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а КТ“, а от там и за държавните
служители с полицейски функции. Оспорен е и размера на коефициента на
превръщане на нощния труд в дневен с довода, че коефициент от 1,143 не е
посочен изрично в НСОРБ, поради което и след като продължителността на двете
следва да бъде не по-голяма от 8 часа, се твърди, че този коефициент следва да
бъде единица /1/. Наведен е довод, че нормата на чл. 9, ал. 1 НСОРБ се прилага
при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка
от тази на дневното, поради което отново не се отнасяла за настоящия случай.
Направено е възражение, че положеният нощен труд е отчетен и заплатен както
изисквал ЗМВР, без да се превръща в дневен. При тези доводи е поискано исковете
да бъдат отхвърлени, като се присъдят направените по делото разноски.
Изготвен е доклад
по делото в първото съдебно заседание, срещу който страните не са възразили
както пред районния съд, така и във въззивната жалба. В първото по делото
заседание ищецът е направил изменение на иска с оглед изготвената
съдебно-счетоводна експертиза и е допуснато изменение на иска чрез увеличаване
на неговият размер, а именно исковете да се считат предявени за сумата от
1869,20 лева главница за периода 01.03.2017 г. – 31.03.2020 г. и 255,92 лева
лихва за забава за по периоди на възникване на всяко едно от задълженията до
предявяване на иска.
С решението,
предмет на проверка в настоящото производство, районният съд е уважил изцяло
предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че спорен между
страните се явява само въпроса дали на ищеца се полага допълнително
възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към
дневен. За решаването на въпроса районният съд първо е посочил, че ЗМВР
предвижда в чл. 176, чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179 ЗМВР заплащането на
допълнителни възнаграждения на държавните служители на МВР, сред които такива
за извънреден и нощен труд. Констатирал е, че в процесния случай за организацията
и разпределянето на работното време, за отчитането му, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, за режима на дежурства, времето за
отдих и почивка на тези служители е приложима Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
на министъра на вътрешните работи, тъй като първата действаща преди това
наредба е изрично отменена с приемането на втора, която от своя страна е
отменена с решение с ВАС. Посочил е, че в последните две действащи наредби,
включително в приложимата в случая, няма разпоредба, каквато е имало в първата
действаща Наредба № 8121з-104 от 11.08.2014 г., която дава възможност за
преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Счел е, че подобна
липса не представлява законова пречка за преизчисляване на положените от служителите
на МВР часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била
противоконституционна – би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители по отношение изплащането на
допълнителни възнаграждения, а представлява празнота в тази специална уредбата,
изискваща да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, където е предвидено такова преобразуване. Приложимият коефициент съдът е
определил, позовавайки се на чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа, или до 7 часа за една нощ, поради което е изчислил
коефициента като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа
на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/ и 7 часа за първия. Решаващият
състав е приел, че работниците имат право да получат възнаграждение за
положения нощен труд, а от друга страна е приел, че работодателите са длъжни да
превърнат нощният труд в дневен, за да съобразят общата продължителност на
работното време, след което и при надвишаването му, да заплатят извънреден труд
за разликата, респ. е приел, че са налице две различни основания за дължимост
на допълнително възнаграждение, като едно от тях било отчетено от работодателя.
Прилагането на ЗДСл и НСОРЗ съдът е обосновал и с постановките на тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според
което в МВР има служители, назначени по трудови договори, и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и този закон намира приложение спрямо тях, иначе те биха били поставени в
по-неблагоприятно положение. Приел е, че макар в действащия ЗМВР да няма
препращане към ЗДСл, каквото е имало в отменения ЗМВР пар. 1 от допълнителните
му разпоредби, то този закон, в това число чл. 67 от него, намира субсидиарно
приложение, за да не бъдат поставени тези служители в по-неблагоприятно
положение, а от там и НСОРЗ и чл. 9, ал. 2 от нея. Решаващият състав е приел,
че това субсидиарно приложение може да бъде изключено, ако специалният закон
предвижда правна уредба, която дава в по-голяма степен защита на трудовите
права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или
урежда по-неблагоприятни условия. С тези мотиви исковете са уважени, а тяхната
основателност е обусловила уважаването и на искането за присъждане на
моратнорна лихва.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на
въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, основавайки се на
своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не
се спори, че през процесния период – от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г. са
били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът-въззиваем Н.Н.К. е изпълнявал длъжността
"***" в РУ на МВР Мездра към ОД на МВР Враца, както и че е полагал труд на
смени с продължителност 12
часа при 5-дневна работна седмица от 8 работни часа на ден, като е полагал и
нощен труд от 22:00 часа до 06:00 часа.
Представените по
делото платежни бележки, установяват, че за процесният период на Н.Н.К. е
отчетен и заплатен положеният от него нощен труд със ставка от 0,25 лева за
час.
От изслушаното и
прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че за
процесния период отработените часове нощен труд от Н.К. са 1780 часа, няма
приравняване на този нощен труд към дневен; а преобразувани на дневен и от там
на извънреден труд и умножени със съответната ставка, след приспадане на
заплатеното му от ответника, вещото лице е дало отговор, че остават неплатени
суми за извънреден труд в размер на 1869,20 лева и мораторна лихва в размерна 255,92
лева.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима
- подадена е от лице с правен интерес в заноноустановения срок, против подлежащ
на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
основателна, поради следните съображения:
Наведените във
въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите на Министъра на вътрешните
работи, издадени по чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
уреждащи реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не трудовото законодателство. Поради това се счита от въззивника, че районният
съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, в т.ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Настоящата
инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата
на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. В
случая, съгласно действащата към процесния период редакция чл. 187, ал. 1 и ал.
3 ЗМВР (преди изменението с ДВ-бр.60/2020 г.) нормалната
продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, като
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (понастоящем ал. 7) постановява, че работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение. При преценката дали служителят/работникът е положил
извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време.
Безспорно е, че ищецът
има качеството на
държавен служител – полицейски
орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Както бе посочено по-горе, в действащата за периода
разпоредба на чл. 187, ал. 3 МВР е предвидено, че при работа на
смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Но от анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа нощен труд са
максимално допустимите за работа през
нощта и същите не са определени като нормална
продължителност на работното време през нощта, тъй като законодателят е използвал именно термина „средно 8 часа“
за всеки 24-часов период. Поради това,
не могат да бъдат споделени доводите на въззивника,
че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители по ЗМВР
е била 8 часа и е равна на
нормалната продължителност на дневното работно време. Нещо повече, съдът намира, че за процесния период в
ЗМВР не е имало фиксирана
такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в
подкрепа на това е, че едва след
изменението на чл. 187,
ал. 1
ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. вече нормативно е определена нормалната продължителност
на работното време през нощта – на 8 часа.
Действително, по
отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (сега ал. 10). За процесния период
са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи – Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, в които липсва изрично
регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд през
нощта, каквато е била уредбата в предходната
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл. 31, ал. 2 от същата, който
гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, т.е. преизчисляването е с коефициент 1.143.
Следва да се отбележи,
че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е
уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл., а е предмет
на подзаконова нормативна уредба. По отношение на
работещите по трудови правоотношения уредбата
е в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за
работното време, почивките
и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ,
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното – 7 часа, то отношението
между двете величини формира коефициент 1.143. Съгласно чл. 9а, ал. 4 НРВПО когато се полага нощен
труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Съответно чл. 9г НРВПО предвижда отработените часове
от работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно
чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 9г НРВПО е в сила от
01.01.2018 г., но разпоредбата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ е с това
съдържание от 2007 г., когато е приета и не
следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на
НРВПО. Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, с изключение на
наредбата от 2014 г., не съдържат
регламентация, аналогична
на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по-конкретно НСОРЗ. Ето защо и поради липсата на законова норма,
уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители (до
изменението на закона
през 2020 г.), вкл. и тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, настоящият съд намира, че за
неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта (чл. 46, ал. 2 ЗНА). В случая става дума за
непълнота, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за
нормативните актове.
Предвид горното и с
оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за
неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а
именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните
указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно които ЗДСл се
прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на
изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като
обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители
в МВР спрямо другите държавни служители,
както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, както е било в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично
уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, съгласно чл. 67, ал. 3 ЗДСл, минималните
и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на МС
и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, като чл. 50а, ал. 2 ЗДСл също препраща
към КТ, относно
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Предвид горното и при безспорната липса на
изрична уредба в специалните наредби,
издадени от министъра на МВР, в случая за
процесния период субсидиарно приложение намира чл. 140, ал. 1 КТ относно
нормалната продължителност на работното време през нощта – 7 часа при 5-дневна
работна седмица, както и правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на районния съд са правилни, а всички
изложени възражения от въззивника са неоснователни. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент
е 1.143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към
процесното служебно правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за преизчисление на нощния
труд в дневен.
Горните изводи на
настоящия съд не се променят и от постановеното Решение
на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициалното запитване, отправено
от РС-Луковит. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, б.“а“ от Директива 2003/88ЕО
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд. В
случая, в българското законодателство
до 2020 г. не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, поради което отговора на въпроса по т.1 от решението на СЕС
не променя становището на настоящата
инстанция, което е изложено по-горе в мотивите. От друга страна, въззивният съд намира, че
предвиденото заплащане на нощния труд от 0.25
лв. за всеки отработен час
и ободряващи напитки, на което се
позовава въззивника, не може да компенсира особената
тежест на нощния труд, по
смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената
ставка от 0.25 лв. е определена и в
чл. 8
НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че
в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на
двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. А това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0.25
лв. на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служителите
в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Ето защо се налага извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране защитата на здравето и безопасността
на служителите в МВР с оглед по-голямата продължителност на
нощния труд. Наличието на други придобивни
като ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и
др., не могат да бъдат възприети от съда като такива,
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд, респ. да обусловят неприложимост на по-дълго работно
време през нощта.
Изложените по-горе изводи на настоящия съд не
се променят и от приетото по т. 2 в решението на
СЕС, че
чл. 20
и чл. 31 ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държава-членка
нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е.
е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел. Тук следва
отново да се има предвид, че
до 2020 г
няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена
по-късно. Специфичния характер на
работа на служителите в МВР, свързана
със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността
и опазване на обществения ред, с
което се обосновава различното третиране,
не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с
допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен. Точно обратното, специфичният характер на работата
изисква съблюдаване на работното време подобно на това, определено за
работниците от частния сектор, за които КТ не предвижда разграничение
независимо от вида и характера на извършваната работа, ерго по-кратно работно
време през нощта съгласно КТ е предвидено и за работа при тежки и/или
специфични условия на труд. Неприлагането на нормалната продължителност на
нощния труд спрямо работниците от публичния сектор не може да се обоснове и с
предоставените им придобивки, защото те касае специфичния характер на работата,
а не конкретното полагане на нощен труд. Показателно
в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра
на МВР са предвиждали преобразуване на
нощните часове в дневни, като отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в полза на
служителите в МВР,
не са предвидени мерки за защита и
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
С оглед изложените
съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира,
че исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен,
се явява доказана по основание. По
отношение размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и
неоспорена от страните съдебно-счетоводната експертиза е видно, че за процесния
период отработените часове нощен труд от Н.К. са 1780 часа, няма приравняване на
този нощен труд към дневен; а преобразувани на дневен и от там на извънреден
труд и умножени със съответната ставка, след приспадане на заплатеното му от
ответника, вещото лице е дало отговор, че остават неплатени суми за извънреден
труд в размер на 1869,20 лева и мораторна лихва в размерна 255,92 лева.
Ето защо,
предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер от 1869,20
лева, поради което следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба. Основателността на този иск прави
основателна и претенцията за мораторна лихва.
Предвид горното, Окръжен
съд - Враца намира въззивната жалба за неоснователна, а поради съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
При този изход на
спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия Н.К. сумата от 400,00
лева за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд – Враца, в
настоящия съдебен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 137/29.07.2020 г. по гр. дело № 423/2020 г. по описа на Районен съд -
Мездра.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Областна дирекция на МВР, гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........