Решение по дело №199/2020 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260024

 

гр. Свищов, 09.11.2020г.

 

         Свищовският районен съд в публично заседание на 04.08.2020г.  в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 199 по описа за 2020год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Производството е по чл.53 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я.Н.С., ЕГН ********** *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, №3017220 на ОД на МВР Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Сочи, че процесният автомобил не се намира във владение на юридическото лице, чиито синдик е по време на извършване на установеното с техническо средство превишаване на скоростта на л.а. „Пежо 407 2.9 И“ с рег. № ******, собственост на „******“ АД. За същият има отправено искане още от предходния синдик до органите на МВР да бъде обявен за издирване и съответно намерен, тъй като не се намира във владение на дружеството. Сочи, че автомобила не е бил във негово владение към датата на вмененото нарушение, а също не може да посочи третото лице, което го е управлявало. Навежда доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване на административното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания електронен фиш. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалния представител адв.Б.Д. от ВАК поддържа жалбата и претендира разноски в размер на 200лв. адв. възнаграждение.

Ответникът по жалбата – О.М.В.Т. редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

Обжалваният електронен фиш е съставен за това, че автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR-1М 565/12 на 10.07.2017г. в 14,59 часа в област Велико Търново, община Свищов на ПП І-3, км. 25+700 до кръстовище с път ІІІ-405, в посока гр. Плевен е заснето движение на  лек автомобил „Пежо 407 2.9 И“ с рег. № ******, собственост на „******“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** със скорост по-висока от ограничената скорост от 60 км./ч., въведена с пътен знак В26. Приспаднат е толеранс от 3 км/ч, при което е фиксирано превишение на скоростта от 27 км/ч. Въз основа на така заснетото и съответно приложения клип, е издаден електронен фиш, след установяване на собствеността на автомобила чрез съответна справка в системата на МВР. С горепосочения електронен фиш за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

Ел.фиш е връчен лично на жалбоподателя на 25.02.2020г. С писмо от  26.02.2020г., получено на  същият уведомил Началника на Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, че дружеството, чиято собственост е посочения лек автомобил „Пежо 407 2.9 И“ с рег. № ******, а именно „******“АД се намира в несъстоятелност, а жалбоподателят е синдик на дружеството. Посочил е, че с встъпването си в длъжност е установил единствено автомобили, подробно описани в опис от 16.11.2018г. Във връзка с това е посочил, че предходния синдик е уведомил органите на МВР в гр. Варна, че няколко автомобила, собственост на дружеството, не се намират във владение на дружеството и е поискал да бъдат обявени за издирване и след установяването им да му бъдат предадени. Сред автомобилите в посочения опис бил и заснетия с мобилното техническо средство л.а. „Пежо“ с рег. № ******. Жалбоподателят посочил, че не разполага с информация къде се намира автомобила. В тази връзка е помолил електронния фиш да бъде анулиран.

Видно от писмо до Директора на ОДМВР Велико Търново с копие до Началник сектор ПП при ОДМВР Велико Търново и Началник а на РУ на МВР Свищов, жалбоподателят поискал от компетентния орган да се произнесе по отправеното възражение към него. Посочил е, че след справка е установил, че електронният фиш все още фигурира на негово име, а същевременно не е получил отговор от АНО. След отправено повторно запитване, с писмо с изх.№УРИ 352-000-1248 от 06.03.2020г., изпратено с писмо с дата на пощенското клеймо от 05.06.2020г., Началник РУ на МВР Свищов е уведомил жалбоподателя, че след справка в системата на МВР процесният автомобил не е бил обявяван за издирване и ел. фиш няма да му бъде анулиран.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Според съда жалбата е процесуално допустима. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на дата 25.02.2020г. С писмото от 26.02.2020г. до ОДМВР Велико Търново същият фактически е направил възражение по реда на чл. 189, ал.6 от ЗДвП. В писмото жалбоподателят изрично е поискал електронният фиш да бъде анулиран, като е посочил причини за това. Описал е, че за същият е собственост на юридическото лице, чиито синдик е и има отправено искане към ОДМВР Варна за обявяването му за издирване няколко месеца преди датата на твърдяното нарушение. Посочил е, че автомобилът все още не се намира във владение на дружеството -собственик на МПС, като за това обстоятелство има изготвен опис от  16.11.2018г. от предходния синдик на дружеството, също предоставен на органите на МВР.

Съдът приема, че в случая е изпълнена процедурата на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която директора на областната дирекция на МВР уведомява собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - неговия законен представител, за решението си по ал. 6 в 7-дневен срок от датата на анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша. Така е, защото от последвалата кореспонденция между жалбоподателя и ОДМВР Велико Търново, се установява, че Началника на РУ на МВР Свищов е информирал жалбоподателя за обстоятелството, че автомобилът не е обявен за издирване, както и че електронният му фиш няма да бъде анулиран. Макар и да липсва доказателство за делегиране на компетентността на Директора на ОДМВР Велико Търново, съдът приема ,че е налице акт по чл.187, ал.7 от ЗДвП на компетентен орган, с който отказва анулирането на процесния електронен фиш. Същото следва да се приеме в полза на жалбоподателя.

Съдът приема, че жалбата срещу електронния фиш е подадена в рамките на 14 дневния преклузивен срок за  обжалване, тъй като при последвалата кореспонденция с жалбоподателя, АНО не е ползвал такава от която да е видно дата на връчване на отказа за анулиране на ел. фиш. Следва този пропуск да се приеме в полза на жалбоподателя.

От всичко гореизложено съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. По същество съдът намира същата за основателна. В случая не може да се вмени на жалбоподателя управление на процесния лек автомобил на сочената от АНО дата на нарушението. Нито по административно наказателната преписка, нито в хода на съдебното следствие по делото се представиха доказателства, че   на 19.07.2019г.  л.а. „Пежо“ с рег. № ****** се е намирал във владение на жалбоподателя или дружеството, което представлява. След като същото обстоятелство е оспорено, в тежест на АНО бе да установи по делото, че именно жалбоподателят, в качеството на синдик е управлявал процесното МПС. Такива доказателства не се представиха, а от друга страна са налице писмени такива, които опровергават това твърдение. От тях се установява, че ОДМВР Варна много преди процесната дата е била уведомена от предходен синдик за липсата на няколко МПС, които са собственост на „******“АД. В тази връзка същият е предприел и действия, като писмено е изискал от органите на МВР да издирят и установят тези МПС. Явно е, че МВР към дата  на твърдяното нарушение не ги е обявило за издирване (което се установява от отговора до жалбоподателя), но липсват представени пред съда доказателства за причината за това. Доколкото по делото не са представени доказателства, че във връзка с подадения сигнал до МВР, че са предприети някакви действия, при което е постигнат някакъв резултат или е отказано да бъдат предприети такива, то съдът приема, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна.  

Колкото до възражението, че разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДВП е неприложима в настоящият случай, то същото е неоснователно. С измененията на ЗДвП, осъществени с ДВ, бр. 54 от 2017 г., (в сила от 09.07.17 г. ) се реализира промяна в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, регламентираща условията за издаване на ЕФ, за извършено нарушение на правилата за движение, като процесното деяние попада в приложното поле на предвидения облекчен ред за реализиране на наказателна отговорност. Според процесуалната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в релевантната й към момента на извършване на нарушението редакция „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“. При тълкуването на същата се налага извод, че отпада изискването системата за видеоконтрол да е стационарна, доколкото обособената част от текста „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, вече не касае установяването и заснемането на нарушението с техническото средство, а издаването на електронния фиш за налагане на наказанието. Смисълът на цитираният текст е достатъчно ясно формулиран и несъмнено визира самото издаване на електронния фиш в отсъствието на нарушител и на контролен орган, а не установяването и заснемането на нарушението при такова отсъствие. Коментираната редакция на закона, действаща към момента на извършване и установяване на процесното нарушение, е в унисон и с целта на въведената олекотена процедура, а именно да се даде възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност въз основа само на данните от АТС, както и да се елиминира субективният елемент при установяване на нарушенията.

Независимо от това обжалвания електронен фиш следва да се отмени, поради изложените мотиви за недоказаност на нарушението.

С оглед изхода на спора на процесуалния представител на жалбоподателят се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, №3017220 на ОД на МВР Велико Търново, с който на Я.Н.С., ЕГН ********** *** за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4  вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на Я.Н.С., ЕГН ********** *** сторени от същия разноски за адвокат в размер на 200 /двеста/ лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: