Р Е Ш
Е Н И Е
№ 151
гр. Перник, 08.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 08.05.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.ч.гр.д. № 00218 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 538, вр.
чл. 278 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от Р.Т., като родител и законен представител на С.Р. Т., против
определение № 1566/02.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2208/2019 г. по описа на
Районен съд - Перник, с което е отказано да се разреши на родителя да тегли
суми от банковата сметка на детето. Посочва се, че парите от влога ще послужат
за обзавеждане на детска стая и закупуване на компютър.
Пернишкият
окръжен съд, при извършената по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК служебна проверка за законосъобразността на обжалвания
съдебния акт и след като прецени доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 538, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и
против подлежащ на обжалване акт. Следователно, жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното
дело е образувано по молба с правно основание чл. 130, ал.3
от СК от Р.Т., като родител и законен представител на малолетния С.Р.
Т. с искане да се разреши теглене на сумата 1888,76 лв. от влог на детето от
банкова сметка в ***, която сума е необходима за лични нужди на детето. От
представените пред районния съд писмени доказателства /удостоверение за раждане,
препис- извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници/ се установява,
че С.Р. Т. е роден на ***г., т.е. е малолетен, от майка М.Н. и баща Р.Т.Т.,
като майката е починала на ***, чиито единствен наследник по закон е детето. От
приложените банкови удостоверения се установява, че С.Р. Т. има открита сметка
в ***, чието салдо към 29.03.2019 г. е 1888,76 лв., като е видно, че сумата представлява
изплатеното обезщетение от УПФ Доверие във връзка със смъртта на майката. Пред
районния съд е представено становище от Отдел "Закрила на детето" към
Д"СП" Перник, в което и след изслушване на малолетния С.Р. Т. на осн.
чл. 15, ал. 6 ЗЗД е констатирано, че паричните средства са необходими за ремонт
и обзавеждане на детската стая на детето, като заключението в становището е, че
сделката на разпореждане, за която се иска разрешение, е изцяло в интерес на детето
и не нарушава законните му права. С обжалваното определение районният съд е приел, че
исканото разпореждане с паричните средства на детето не е в негов интерес, тъй
като не е обоснована нито нуждата, нито ползата от това, тъй като твърдението в молбата, че сумата е необходима за
лични нужди на детето е формално; не са представени доказателства за причините
и целите за използване на паричната сума; не се установява нуждата на детето от
тях.
В охранителното
производство по реда на чл. 130, ал. 3 СК, съгласно чл. 533 ГПК преценката на съда се обуславя от засиленото
служебно начало и необходимостта по инициатива на съда да бъдат събрани
доказателства, както и да се изискат данни или сведения от заинтересованите
лица и учреждения, пред които ще се използва актът,
включително и съдът да взема предвид факти, непосочени от
молителя. Охранителното производство
е с по-широко приложение от общия исков процес и дори съществено се отклонява
от него. В охранителното
производство съдът е длъжен служебно не само да събира доказателства за
установяване на твърдяните факти по делото, но и за всички правнорелевантни
факти, независимо дали молителят е пропуснал да ги посочи или дори ги отрича,
като това важи в равна степен за производството пред всички инстанции. Второинстанционното производство, образувано
по жалба срещу отказ да се издаде охранителният акт, по своя характер е
въззивно, но без приложение на ограниченията по чл. 266 от ГПК, т. е. то може
да бъде основано на нови факти и доказателства - чл. 538, ал. 2, изр. 2 и чл.
540 от ГПК.
Вземайки предвид гореизложените принципни положения и изхождайки
от установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав приема, че исканото съдебно разрешение в случая
следва да бъде дадено. Съображенията на съда за това са следните:
Настоящият въззивен състав
не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че молбата не следва да бъде
уважена само на основание на това, че не е обоснована нито нуждата, нито
ползата от това, тъй като твърдението в молбата, че сумата е необходима за
лични нужди на детето е формално. Изводите на първоинстанционния съд не са
основани на установените по делото факти, тъй като не е съобразил, че в
представено по първоинстанцинното дело становище на ДСП – Перник е посочена
както конкретната нужда - за ремонт и обзавеждане на детската стая на детето,
така и че разпореждането е в интерес на детето, потвърдено и от посоченото в
настоящата частна жалба, че парите от влога ще послужат за обзавеждане на
детска стая и закупуване на компютър – чл. 538, ал. 2 ГПК. Посочената нужда, видно от становището на
ДСП е налице, тъй като служителите на дирекцията, след проверка на твърденията
на молителя включително и след изслушването на детето по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗД са установили, че средствата от влога ще бъдат използвани за нуждите на
детето, и това няма да накърни интересите на детето.
Въззивният съд съобразява
също и обстоятелството, че съпоставяйки от една страна естеството на посочените
конкретни лични нужди на детето – за ремонт и обзавеждане на детска стая и
закупуване на компютър, и от друга - размера на исканата за теглене за тези
нужди сума от 1888, 76 лв., то следва извод, че освен всичко друго сумата от
1888,76 лв. не надвишава общата стойност на необходимите разходи и покупна цена
за тези нужди, предвид установената тенденция на нарастване цените на стоките и
услугите. Така че, разходите за нуждите са напълно съпоставими със средствата
по влога. Следователно е спазен балансът между задоволяване на конкретните нужди
на детето и запазване на неговия наличен имуществен патримониум. И това е така,
тъй като ремонтът и обзавеждането на детска стая и закупуване на компютър на името
на детето безспорно е инвестиция в неговото бъдещо обучение и развитие и ще
способства за задоволяване на образователните и социално- битови нужди на детето.
Все в тази връзка следва да се посочи, че защитата на правната сфера на детето
в настоящия случай не налага единствено да се запази паричния му влог, за който
е ноторно, че носи нисък лихвен процент. В
обобщение на изложеното въззивният съд намира, че с исканото разпоредително
действие ще бъдат удовлетворени нужди на детето без неговите интереси да бъдат
накърнени.
По изложените
съображения и при несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да се отмени и вместо
него въззивният съд уважи молбата с правно основание чл. 130, ал.3
от СК и да даде исканото съдебно разрешение. Частната жалба е основателна.
Разноски
не се присъждат, на осн. чл. 541 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Определение № 1566/02.04.2019 г. по ч. гр. д. №
2208/2019 г. по описа на Районен съд - Перник и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 130, ал. 3 от Семейния
кодекс, на Р.Т.Т., ЕГН ********** ***, действащ като родител и законен
представител на малолетното дете С.Р. Т., ЕГН **********, да изтегли от влога
по банковата сметка на С.Р. Т., ЕГН **********, открита в *** - IBAN ***, сумата от 1888,76 лв., която сума да послужи за
лични нужди на детето – за ремонт и обзавеждане на детска стая и закупуване на
компютър.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.