Р Е Ш Е Н И Е №124
16.05.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на
двадесети април през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора Петко Г.
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №84
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №82 от 08.12.2021г., постановено
по анд №251/21г. РС Чирпан изменил наказателно
постановление НП № 575753-F580903 от 07.05.21г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ“В.
Х.-АНВИ“ седалище в гр. Чирпан, ЕИК *********, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18/2006, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция
в размер на 600 лева, като бил намален размерът на санкцията от 600 лв. на 500
лева; осъдил НАП да заплати на едноличния търговец разноски в размер на
83,33лв. и осъдил ЕТ „В. Х. - АНВИ“ да заплати на НАП възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 83, 33лв.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението в частта, с която
била потвърдена наложената санкция в размер на 500 лева, останал
административно наказаният, който го обжалва изцяло. Касаторът
твърди, че решението било неправилно, поради нарушение на материалния закон,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и се явявало явно
несправедливо.
Мотивират се следните конкретни доводи:
1.
РС
не разгледал в дълбочина и всестранно събраните доказателства и не приложил
практиката относно института на маловажен случай, с оглед установеното по
делото, че се касаело за нерегистрирана продажба на един хляб от 1.10 лв.
Такова възражение било направено още с жалбата, а в последствие и в с.з.
2.
Според
административно наказателното обвинение освен липсата на издаден фискален бон
за сумата от 1.10лв. или на ръчна касова бележка от кочан, наказващият орган
констатирал и положителна разлика между касовата наличност и разчетената такава
с ФУ в размер на 45,80 лева. Правят се фактически доводи в насока
необоснованост на изводите на РС и АНО, коментират се гласните доказателствени
средства и данните от тях.
3.
Коментират
се и данни за допуснати нарушения, според касатора на
правото на защита в хода на проведеното АНП /т.4.2 от жалбата/, като се
заключава и че не било останало доказано, че констатираната касова разлика в
размер на 45.80лв. била от неотчетени продажби, в какъвто смисъл липсвал и
доказателствен извод на въззивния съд. В заключение се претендира основно
приложимост на чл.28 от ЗАНН и отмяна на това основание на процесното НП, съотв. на въззивното решение като постановено при
неправилно приложение на закона.
По делото от АНО има подадена и частна
касационна жалба против Определение №17 от 28.01.2022г., постановено по повод
молба за изменение на въззивното решение в частта му на разноските, с който НАП
е осъдена да заплати такива на ЕТ в размер на 83,33лв., като частният касатор претендира, че разноски следвало да се присъдят
единствено и само в полза на органа.
Частният касаторът
сочи, че с оглед крайния правен резултата на спора, разноски следвало да се
присъдят единствено в полза на НАП, тъй като в този случай Съдът само
постановил изменение на НП, като намалил размерът на наложената санкция, което
не било равнозначно на пълна отмяна. След изменението на ЗАНН, в сила от
23.12.2021г. приложими били разпоредбите на АПК относно разноските, съгласно
чл.143 от АПК, като само в случай на отмяна за органа възниквало задължение да
възстанови разноски на другата страна. Не била налице и частична отмяна, а само
намаление на размера на наложената санкция. Не била налице и втората хипотеза
на текста от АПК, тъй като липсвало отмяна или оттегляне на акта от органа. Цитира
се практика на този съд. В заключение са претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на осн. чл.27е от НЗПП и отмяна на жаленото определение.
Касаторът, редовно
призован, се представлява от пълномощник, който я поддържа и излага съображения
по същество на спора и в защита на тезата за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Претендира разноските пред двете съдебни инстанции по приложен списък по чл.80
от ГПК. Същият в качеството си на ответник по частната касационна жалба я
оспорва и моли съдът да я отхвърли, като присъди разноски и в това
производство.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от пълномощник, който я оспорва като неоснователна и
поддържа становището от подадения отговор на същата. Претендира се
възнаграждение за юрисконсулт пред тази инстанция. Същият в качеството си
частен касатор претендира основателност на подадената
частна касационна жалба.
ОП изразява становище за правилност и
законосъобразност на въззивното решение, в обжалваната му част, както и за
неоснователност на частната касационна жалба.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна, а частната
касационна жалба, основателна.
За да потвърди жаленото пред него НП,
съставът на РС Чирпан, приел от фактическа страна, че при извършена проверка на
20.11.21г. в 16.00часа на обект хлебопекарна в гр. Чирпан, стопанисвана от
наказания субект, същият в качеството си на задължен субект по чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 /2006 за извършена контролна покупка на 1 бр. хляб на стойност
1.10 лв. не издал фискална касова бележа /ФКБ/ от наличното в обекта и въведено
в експлоатация фискално устройство /ФУ/ от посочената марка и модел, нито от
кочан с ръчни касови бележки. Била установена и положителна касова разлика
между разчетена касова наличност по данни от ФУ и фактическата такава в размер
на 48.50 лв. Тези факти били определени като нарушение на чл.3, ал.1 от
наредбата, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, както и че
нарушението било първо по ред.
Въззивният съд приел, че тези факти, се потвърждавали
от показанията на актосъставителя и св. Б., които
дори установили, че не само на тях не била издадена ФКБ, но и на други лица,
които закупували продукти от обекта. След легитимирането си, същите извадили
междинен отчет от ФУ, направили опис на наличните парични средства, като
установили положителна разлика в размер на 45,80 лева. Съдът не кредитирал с
доверие показанията на свидетеля Г., син на ЕТ досежно описаната от органа
фактическа обстановка.
От правна страна, въззивният съд приел, че
нямало допуснати съществени процесуални нарушения на изискванията на ЗАНН
досежно сроковете за съставяне на акта и издаване на НП, компетентността на
органа, бил спазен чл.42 от ЗАНН, съотв. чл.57, ал.1.
Съдът коментирал нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/2006, издадена на осн. чл.118, ал.4 от ЗДДС,
като съобразявайки техните регламенти, приел, че с оглед факта на установена
продажба, за което имало приложени доказателства, за която не била издадена ФКБ
или друг предвиден документ, било достатъчно да се изведе извод за ангажиране
на административно-наказателна отговорност. Съдът приел и извод за безспорна
доказаност на визираното нарушение, което било от категорията на формалните, за
което не бил предвиден вредоносен резултат. Административно наказателната
отговорност на ЕТ била безвиновна. Приложената
санкционна норма на чл.185, ал.1 установявала, че при нарушение на чл.118, ал.1
от ЗДДС се следвало и съответно наказание при определени размери на санкциите.
Отчитайки конкретиките на нарушението и липсата на мотиви за определяне на
размер на санкцията над минимално предвидения в закона, Съдът извел извод за
неправилност на НП на тази плоскост и
приел, че следвало да се измени НП, като се намали размера от 600 лв. на
500. Изрично въззивният съд коментирал и наведеното пред него възражение за
приложимостта на чл.28 от ЗАНН, като извел извод, че не се установявали
предпоставки за това и мотивирал доводи.
В заключение РС с оглед крайния извод за
изменение на НП приел, че за всяка от спорещите страни се следвало присъждане
на разноски, съобразно чл.63 ЗАНН, вр. с чл.143, ал.4
от АПК, вр. с чл.144 АПК, вр.
с чл.78, ал.8 от гПК, вр. с
чл.37, ал.1 от зПП, вр. с
чл.27е от НЗПП. Определил размер на възнаграждение
за юрисконсулт от 100 лв. и съразмерно присъдил 83,33лв. в полза на НАП, а от
претендираните от жалбоподателя разноски от 500 лв., съразмерно на уважената
част, също присъдил разноски в размер на 83,33лв.
Касационната инстанция намира решението за
правилно, а подадената против него касационна жалба се явява неоснователна.
Относно Определението, настоящия съд приема извод, че същото е постановено при
неправилно приложение на закона и поради това подлежащо на отмяна
Относно решението, в частта му на
постановеното изменение на процесното НП, съставът на РС Чирпан правилно
прилага закона. На първо място следва да се посочи, че не се съдържат в
касационната жалба конкретни доводи които да обосновават касационно основание –
допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради което и този състав
не следва да обследва същото. Не е налице основанието – неправилно приложение
на закона. РС обследва в пълнота релевантните факти, установява ги с допустими
доказателствени средства, а данните от тях сочат еднопосочно на извършено от
наказаното лице нарушение на чл.3 , ал.1 от Наредба № Н-18/2006, вр с. чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Самият факт на неиздаден ФКБ
или друг предвиден в закона документ, не се оспорва, а същият се удостоверява
чрез приложените и неоспорени писмени доказателства. Фактът на неиздаден
документ за извършена от задълженото лице продажба на стока от стопанисвания от
него обект, е достатъчен само по себе си за ангажиране административно-
наказателната отговорност на същия. Това не се променя и с оглед факта на
установена положителна разлика между отчетените суми от ФУ и касовата
наличност, поради което и излаганите доводи, че това били лични средства се
явяват неотносими. При безспорната установеност на
извършено от обективна страна от наказаното лице нарушение на чл.118, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.3, ал.1 от наредбата, то именно на
основание приложената санкционна норма се следва съотв.
наказание, като изцяло правилно РС приема извод, че органът не доказва наличие
на обстоятелства, които да обосновават санкция над минимално предвидения такъв
от 500лв., в следствие на което изцяло правилно и законосъобразно постановява
изменение на процесното НП.
Касационната инстанция споделя довода на
въззивния съд, че липсват предпоставките за приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Нищо от обективната действителност не сочи наличието на такива, които да
обосноват извод в насока, а доводът, че се касае за една минимална на стойност
покупка не е сред тези, които предпоставят приложимостта на нормата. На тази
плоскост не е налице и несправедливо наказание, тъй като с изменението му от
съда, същото е в минимално предвидения размер, макар и същият да е многократно
в повече от размера на нерегистрираната продажба. По делото обаче е се удостоверява
и е налице индиция, че поведението на задълженото
лице търговец не е съобразявано с изискванията на закона за отчетност на всяка
една продажба, в каквато насока са показанията и данните за положителна косова
разлика от 45,80 лева, ведно с показанията и че на други клиенти в обекта, след
покупка, също не са издавани ФКБ /вж. показанията на св. С. и св. Б./.
Eто
защо не е налице неправилно приложение на закона на тази плоскост и жаленото
решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в законна сила.
Частната касационна жалба, подадена от НАП
обаче се явява основателна, тъй като постановеното определение №17 не е
съобразено с приложимия закон. Този съдебен акт е постановено след влизане в
сила на измененията на ЗАНН от 23.12.2021г., поради това следва въззивният съд
да преценява новите постановки. Както правилно се отбелязва в частната
касационна жалба, съобразно-чл.63д, ал.1 от ЗАНН приложимост намира разпоредбата
на чл.143 от АПК, в който текст законодателят не установява възможността за съразмерно
присъждане на разноски, в случай само на намаляване на размер на наложената
санкция. В последователната си практика, този състав няколкократно има възможността
да посочи, че разноските могат да се редуцират, съотв.
да се присъждат съразмерно, само при отмяна на едно от наложени две или повече
санкции, но не и при постановено изменение само досежно размера на санкцията.
Това мотивира този състав да приеме, че неправилно НАП се осъжда да заплати на
ЕТ разноски в така определения размер, съразмерно на уважената част на жалбата,
тъй като с оглед извод за законосъобразност на НП и само извод за изменението
му в частта на размера на санкцията, то жалбоподателят не притежава правото да
иска присъждане на разноски. Ето защо съдебният акт следва да се отмени като
постановен в противоречие с приложимия закон.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №82 от 08.12.2021г., постановено по анд
№251/21г. РС Чирпан, В ЧАСТА, в която е изменил наказателно постановление НП №
575753-F580903 от 07.05.21г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ при ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ “В. Х.-АНВИ“ седалище в гр.
Чирпан, ЕИК *********, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на осн.
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, като е
намален размерът на санкцията от 600 лв. на 500 лева.
ОТМЕНЯ Определение №
17/28.01.2022г., постановено по анд № 251/2021г., с
което се отхвърля молбата на НАП за изменение на Решение №17 от 28.01.2022г. в
частта му, с която НАП е осъдена да заплати на ЕТ “В. Х.-АНВИ“ седалище в гр.
Чирпан, ЕИК ********* разноски в размер на 83,33 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.