Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр.
Велико Търново, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10186/2022 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на Г.С.Н. ***, чрез ***Пр. С., срещу
Решение № 146 от 20.07.2022 г. по НАХД 171/2022 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 22-0268-000113/07.03.2022г. на началник сектор към
ОДМВР Велико Търново, РУ Горна
Оряховица. Според касатора решението е незаконосъобразно, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че логиката на законодателя е повторната експертиза да бъде извършена
в лаборатория, различна от първоначалната, каквото било и изричното искане на касатора, за да се покрие
изискването за обективност и всестранност по разкриване на
истината. По тези изложени в жалбата съображения се иска
отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното
производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С
Решение № 146 от 20.07.2022 г. по НАХД 171/2022 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърдено Наказателно постановление № 22-0268-000113/07.03.2022г. на началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на Г.С.Н. на основание чл.174,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за това, че е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни
точки на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Із-2539/17.12.2012 г. на МВР; на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за това, че е нарушил чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за това, че е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
За
да постанови този резултат, съдът е приел, че на 09.01.2022 г. около 13:10 часа жалбоподателят Г.С.Н. управлявал в
с. Добри дял, ул.
“Славяни” лек автомобил „Форд Мондео”
с рег. № ***собственост на М.И. М. от с. Добри дял. Н. бил
спрян за проверка от полицейски служители, които
констатирали, че не
носи СУМПС и контролен талон към него, както и че автомобилът
няма извършен годишен
периодичен технически преглед за проверка на техническата му изправност.
При извършената на място проверка за
употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест 7510 Дрегер”
с инвентарен No ARRB-0084 същото
средство отчело концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя
въздух от 1,07 промила. За констатираните нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП бил съставен
АУАН серия GA No 548519, връчен заедно с талон за
медицинско изследване №
085189/09.01.2022 г.
Н.
бил съпроводен
до ФСМП – Горна Оряховица,
където му е взета кръвна проба за химичен анализ.
Съгласно
заключението на Химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол, отразено в Протокол № III-35 от 18.02.2022 г. извършена от експерт –
химик в БНТЛ при ОДМВР – Велико Търново, в представената
за изследване кръвна проба, взета от Г.Н., чрез газхроматографски метод по
реда на чл. 22 от Наредба No 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба
на наркотични вещества или техни аналози е установено
наличие на алкохол с концентрация
0,90 промила. Предвид
това от административнонаказващият
орган е издадено процесното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
административни наказания глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за това, че е нарушил чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП и отнел 10 контролни точки на основание чл.
6, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Із-2539/17.12.2012 г. на МВР; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1, 2 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на 10 лева, за
това, че е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на 20 лева, за това, че
е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
В срока по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози жалбоподателят поискал от АНО за своя сметка повторно извършване на химически анализ. Направил особено искане – повторното химическо изследване да не бъде в БНТЛ при ОДМВР – Велико Търново, а съобразно посочените в чл. 19 от Наредбата
специализирани химически лаборатории, които са определени за област Велико Търново. Съгласно
заключението на Повторно химическо изследване на кръвна проба, отразено в Експертиза № III-94 от 26.05.2022 г., извършена от
експерт – химик в БНТЛ при ОДМВР – Велико Търново, в представената
за изследване кръвна проба, взета от Г. Н., чрез газхроматографски
метод двукратно е установено наличие на етилов алкохол с
концентрация 0,95 промила.
При тази фактическа
обстановка районният съд е приел, че
при
издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочил е, че
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по несъмнен начин, че на 09.01.2022 г. около 13:10 часа в с.
Добри дял, жалбоподателят е управлявал гореописаното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 0,90 промила, като наличието на алкохол
в кръвта му над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда се
потвърждава и от заключението
на Повторно химическо изследване на кръвна
проба, отразено в Протокол № III-94 от 26.05.2022 г., извършено от експерт – химик в БНТЛ при ОДМВР – Велико Търново. Въззивната инстанция е приела за неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че е нарушена процедурата
по Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, тъй като контролната проба била извършена
отново в БНТЛ при ОДМВР – Велико Търново, а
не в посочените в чл. 19 от Наредбата лаборатории съгласно направеното от него искане. Според съда
логическото тълкуване на разпоредбите на
чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г. аналози сочи, че повторното химическо изследване на кръвната проба се извършва от лабораторията, която е извършила първото изследване. Само в хипотезата на чл. 27, ал. 4 от Наредбата се извършва изследване на контролната проба в друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти. В случая е отчетена разлика от 0,05 промила между първото и повторното изследване, което е в рамките на посочената в чл. 22, ал.2 от Наредбата разлика – не е повече от 0,10 на хиляда при резултати
до 1 на хиляда, поради което не е налице хипотезата на
чл. 27, ал. 4 от Наредбата за
извършване на повторното изследване от друга лаборатория. Повторното изследване е извършено в БНТЛ при ОДМВР – Велико Търново, където е и първото изследване, а тази лаборатория съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. може да извършва изследване на проби кръв за алкохол. С извършеното Н. е нарушил разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, за което
са му наложени
абсолютно
определените в закона по вид и
размер административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 12 месеца, както и са му
отнети 10 контролни точки. Доказано е също така, че
Н. като водач на МПС не изпълнил задължението
си да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него и е управлявал МПС, което няма извършен периодичен годишен технически преглед за проверка на техническата му изправност към момента на проверката. По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.100, ал. 1, т. 1 от и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
и е осъществил съответно съставите на административни нарушения по чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1, 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.
При
така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира,
че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на
събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до
правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен
състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ
от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил
верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава
неправилност на съдебния акт.
Неоснователно е оплакването на касатора, че повторното химическо изследване неправилно било извършено в лабораторията, извършила първоначалното изследване, въпреки изявеното от него желание
това да стане
в друга лаборатория. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба
№ 1/19.07.2017г. в седемдневен срок от връчване на наказателното
постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от
Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно
извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл
срокът по чл. 26, ал. 4. Видно е, че
в наредбата липсва възможност за лицето
да избира в коя лаборатория да се проведе
повторното изследване, нито пък за
органа е предвидено задължение това да стане в различна
от първоначалната лаборатория. Напротив.
Според ал. 4 на чл. 27 от
Наредбата при отчетена разлика между първото и повторното
изследване, два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2, от органа по
производството се възлага изследване на контролната проба в друга лаборатория,
което се извършва от трима специалисти. От тази уредба и по аргумент
от противното е видно, че повторното
изследване също се извършва в лабораторията,
извършила първоначалното изследване, а единствено в случай, че е налице
разлика между първото и повторното изследване, два пъти
по-голяма от 0,10 на хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при
резултати над 1 на хиляда - с до 10 % от стойността, тогава се извършва ново изследване
в друга, различна от първоначалната лаборатория. Предвид това извършените химически изследвания на кръвните проби
на касатора са годни доказателствени средства, които следва да бъдат
кредитирани и изцяло подкрепят констатациите на АНО.
Въпреки че обжалва
решението изцяло касаторът не излага конкретни
доводи срещу изводите на съда
относно наложените му наказания на
основание
чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1, 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция намира, че решението
на ГОРС е правилно и в тази му част.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 146 от 20.07.2022 г. по НАХД 171/2022 г на Районен съд-гр. Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.