Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София,
21.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа ч. гр. д. № 2 429 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Голакова
и за да се произнесе взе предвид следното::
Производството е по реда на
чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №25 145 от 25.02.2020г. от „Г.З.”
АД срещу отказ /съдържащ се в уведомление/ от 06.01.2020год. с изх. № 1065 постановен
по изпълнително дело №201986004002020, с който е оставено без уважение възражение
с вх. №70281/17.12.2019г. на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство и искането му на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК да бъдат
възложени разноските за производството на взискателя.
Жалбоподателят – „Г.З.” АД твърди, че общата дължима сума на взискателя е
4 211, 53 лв., която е заплатена от него с преводно нареждане на
15.08.2019г. На 28.08.2019г. взискателят е
върнал с банков превод сумата, като е вписал като основание „връщане на
превод сметката е за разноски”. След това длъжникът е наредил същата сума по
сметка на съдебния изпълнител. Моли обжалваното постановление да бъде отменено,
да се прекрати изпълнителното производство и съответно разноските за него да се
възложат на взискателя. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят – П.Д.К..в
определения от закона срок не е депозирала писмено становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
заявява, че жалбата е неоснователна. Посочва, че действително след получаване
на призовката за доброволно изпълнение длъжникът е превел по негова сметка
сумата от 4 211, 53 лв., която не е достатъчна за погасяване на дълга.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени документите по
делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20198600402020 е образувано по молба от 26.11.2019г. на П.Д.К.в
качеството й на взискател, срещу „Г.з.” ЕАД, в качеството му на длъжник за
сумата от 4 211, 53 лв., представляваща присъдени разноски, за която е
издаден изпълнителен лист от 13.08.2019г. по гр д. №16 307/2016г. по описа
на СГС, Г. О., 6 състав. Към нея е
приложен договор за правна защита и съдействие от 26.11.2019г., вкоято е
вписаното договорен размер на адвокатското възнаграждение – 462, 40 лв. и е
отбелязано, че същото е заплатено в брой.
С
разпореждане от 26.11.2019г. на съдебния изплънител е образувано изпълнителното
дело и са приети като разноски по него сумата от 462, 40 лв. – адвокатски
хонорар.
На
28.11.2019г. е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника.
На
12.12.2019г. с вх. №20 – 07 – 420 е подадена молба от длъжника с искане
производството по делото да бъде прекратено по съображения, които са идентични
с тези, които са описани по-горе в частната жалба. Към молбата е приложено и
преводно нареждане за сумата от 4 211, 53 лв. от длъжника до частния
съдебен изпълнител относно процесното изпълнително дело.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Жалбата е подадена
в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – законът изрично предвижда
възможността взискателят да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и определените разноски
– чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От представеното и
описано по-горе извлечение от сметка /стр. 23 от изпълнителното дело/ се
установява, че на 15.08.2019г. длъжникът е заплатил на кредитора дължимата сума
по описания изпълнителен лист. Плащането е извършено по банков път, като
съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗД същото е погасило възникналото към кредитора
задължение със заверяване на неговата сметка за получената сума. Настоящият
съдебен състав констатира, че относно възражението, че тази сметка е създадена
съгласно чл. 39 от Закона за адвокатурата, поради което по нея не може
адвокатът за получава присъдени му възнаграждения, а само суми от клиенти за
целите изброени в чл. 39, ал. 3 от ЗАдв., не са ангажирани доказателства от
кредитора, нито такива има приложени в изпълнителното дело. Предвид това и на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК съдебният състав приема, че това възражение е
недоказано и следователно с извършеното от длъжника плащане по тази банкова
сметка *** е погасен дълга чрез изпълнение.
При така направения
извод, следва, че последващото връщане на сумата от страна на кредитора на
длъжника е направено без основание и съответно възниква правото на първия на
друго вече основание да претендира връщането й, а не на издадения изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Но с оглед на
процесуална икономия и доколкото длъжникът е превел отново /повторно/ сумата,
за която е осъден по сметка на съдебния изпълнител, следва сумата да се преведе
на взискателя, след което производството по делото да се прекрати на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и разноските за същото да се поемат изцяло от
кредитора, чието поведение, е причина за образуването му.
Предвид изложените
мотиви настоящият съдебен състав,
приема, обжалваният акт е незаконосъобразен и съответно следва да бъде отменен,
както и да се отмени разпореждане от 26.11.2019г. в частта, в която като
разноски в изпълнителното дело са включени и разноските за адвокатско
възнаграждение направени от взискателя в размер на 462, 40 лв.
Относно разноските в настоящото
производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Настоящият случай е първият от посочените
изключения – налице е основание за прекратяване на производството на основание
чл. 433 от ГПк, като плащането на дължа е направено преди завеждане на
изпълнителното дело. С оглед на така посочената правна норма и изхода на делото
следва да се уважи искането на жалбоподателя и се осъди взискателят да му
заплати на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С тези мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказ /съдържащ се в уведомление/ от 06.01.2020год. с
изх. № 1065 постановен по изпълнително дело №201986004002020, с който е
оставено без уважение възражение с вх. №70281/17.12.2019г. на длъжника за
прекратяване на изпълнителното производство и искането му на основание чл. 79,
ал. 1, т. 1 от ГПК да бъдат възложени разноските за производството на
взискателя.
ОТМЕНЯ разпореждане
от 26.11.2019г. постановено по изп. дело №20198600402020 в частта, в която като
разноски по изпълнителното дело са включени разноските за адвокатско
възнаграждение направени за от взискателя в размер на 462, 40 лв.
ОСЪЖДА П.Д.К.ЕГН – ********** със съдебен адрес: *** – чрез
адвокат А.Б.да заплати на „Г.з.” ЕАД, ЕИК – ******** с адрес: *** на основание
чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 27 от
Наредба за заплащането на правната помощ сумата 50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/