РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. , 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20211220101397 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Н. Г. Г. от
гр.Г. Д., обл.Благоевград против „Р. (Б.“ ЕАД, гр.С., с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумите, на основание чл.237 във вр. с чл.242-249 от ГПК, въз основа на което
основание е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 704/2007 г. по описа на
РС – Гоце Делчев, поради погасяването им по давност, а именно: 1. 5788.01
лева - просрочена главница, ведно със законната лихва от 01.11.2007 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2. 60 лева - просрочена редовна лихва от
15.11.2006 г. до 14.12.2006 г.; 3. 1071 лева - наказателна лихва за периода от
15.11.2006 г. до 31.10.2007 г.; 4. 138.39 лева - държавна такса; 5. 247 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Иска се също така да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сторените в настоящото производство
разноски.
Твърди се от ищеца, че на 21.11.2007г. на основание чл.237 във вр. с
чл.242-249 от ГПК е издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 704/2007 г. по
описа на РС – Гоце Делчев, съгласно който ищеца е осъден д а заплати в
1
полза на ответната банка, следните процесните суми. На 09.01.2008 г., въз
основа на гореописания изпълнителен лист, е образувано и.д. № 8/2008 г. на
ДСИ към РС - Гоце Делчев. На 22.01.2008 г. е връчена на задълженото лице
покана за доброволно изпълнение. На 02.06.2008 г. е изготвен Протокол от
опис на движимото имущество на задълженото лице, в който е отразено, че
описът не е осъществен, поради нередовно призоваване. На 24.11.2008 г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е насрочен и опис на
движимото имущество на задълженото лице, като същата е получена от С.
С. М.. На 02.12.2008 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която
е насрочен и опис. На 04.12.2008 г. е изготвен Протокол, че описът не се е
състоялия. На 16.02.2015 г., с оглед сключения договор за цесия за друго
вземане на ответната банка, предмет на същото изпълнително дело, “Е. М.”
ЕООД е подало молба за конституиране като взискател по изпълнителното
дело. По и.д. № 8/2008 г. на ДСИ към РС - Гоце Делчев държавният съдебен
изпълнител продължава да извършва изпълнителни действия, след
извършената цесия. На 10.10.2017 г. е подадена Молба за действие от „Р. (Б.)“
ЕАД, с която е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на
задълженото лице. На 28.05.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки
на лицето в “Б. ***” АД и в “Р. (Б.)“ ЕАД. На 09.02.2021 г. е подадена молба
за действие от ответника, с която е поискано да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника. В продължение на повече от 2 години – от
02.12.2008 г. до 10.10.2017 г., по и.д. № 8/2008г. на ДСИ към РС – Гоце
Делчев, не са предприемани валидни изпълнителни действия, поради което
ъщото се е прекратило по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. Поради това давността за процесните задължения е изтекла на
02.12.2013 г. Дори да се приеме, че до 02.12.2011 г. - момента на перемиране
на изпълнителното дело по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК по изпълнителното дело,
давност не е текла, то след момента на перемиране на изпълнителното дело
давност върху вземането тече. При това положение давността за вземането
пак би изтекла от до 02.12.2011 г. до 02.12.2016 г. Въпреки гореизложеното
държавния съдебен изпълнител продължава да извършва изпълнителни
действия по изпълнителното действие и към настоящия момент, поради което
са предявени настоящите искове.
Правното основание на предявения иск е по чл.439 от ГПК.
Ответникът представя писмен отговор в определения от закона срок,
2
с който изразява становище за неоснователност на иска. Заявява, че още
при подаване на молба за образуване на изпълнително дело№ 8/2008 г. по
описа на ДСИ при РС-Гоце Делчев са искани и са извършени изпълнителни
действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и
погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Давността се прекъсва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на
определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ДСИ или
дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя. Ако кредиторът е поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той
не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по
давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ. Считат, че въпреки
обстоятелството, че с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. е отменено действието
на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършената
отмяна поражда действие от датата на обявяване на ТР. В периода преди
приемане на ТР от 2015 г. правните субекти са съобразявали поведението си с
действалото тогава постановление, като с оглед правната сигурност не следва
към това тяхно поведение да се прилагат правните последици на
тълкувателен акт, който не е съществувал към този момент. Изпълнително
дело № 8/2008 г. е образувано при действието на ППВС 3/1980 г. и по силата
му давността е била спряна. Дори да се приеме изложеното от ищеца относно
исканите и извършени изпълнителни действия, то изпълнително дело се е
прекратило по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК преди
постановяване на ТР № 2/2013 г. и към този момент приложима е била
постановката на ППВС 3/1980 г. Предвид горното, изпълняемото право и
правото на принудително изпълнение не са погасени. Също така
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
3
изпълнение. Плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане,
представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на същото
задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок.
Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сума означава иск за признаване за установено, че не съществува
вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането, е
неоснователен – вземането продължава да съществува, но е придобило ново
качество - станало е естествено вземане. В исковата молба не се оспорва
неизпълнението по сключен договор за кредит, нито дължимостта на сумата,
а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.
Поради изложеното считат, че предявеният иска следва да се отхвърляне като
неоснователен.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл. 116,
б."в" от ЗЗД.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
С изпълнителен лист от 21.11.2007 г., издаден по ч.гр.д. № ***/2007 г.
по описа на Районен съд - Гоце Делчев Н. Г. Г. от гр.Г. Д., обл.Бл. е осъден да
заплати на „Р. (Б.)“ ЕАД, гр.С. сумата в размер на 6919.31 лева , от които
просрочена главница в размер на 5 788.01 лева, просрочена редовна лихва в
размер на 60.30 лева, начислена за периода от 15.11.2006 г. до 14.12.2006 г.
вкл. и просрочена наказателна лихва в размер на 1 071.00 лева, начислена за
периода от 15.12.2006 г. до 31.10.2007 г. вкл., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.11.2007 г. - датата на завеждане на молбата
до окончателното изплащане, ведно със сторените по делото съдебни
разноски в размер на 138.39 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 247 лв.
С изпълнителен лист от 21.11.2007 г., издаден по ч.гр.д. № ***/2007 г.
по описа на Районен съд - Гоце Делчев Н. Г. Г. от гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград е осъден да заплати на „Р. (.)“ ЕАД, гр.София сумата в
размер на 3 499.87 лева, от които просрочена главница в размер на 2 949.40
лева, просрочена редовна лихва в размер на 4.74 лева за периода от 15.11.2006
г. до 14.12.2006 г. вкл. и просрочена наказателна лихва в размер на 545.73
лева, начислена за периода от 15.12.2006 г. до 31.10.2007 г. вкл., ведно със
4
законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2007 г. - датата на
завеждане на молбата до окончателното изплащане на всички дължими суми,
ведно със сторените по делото съдебни разноски в размер на 70.00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 144 лв.
По молба на Р. (Б.)“ ЕАД и въз основа на горните два изпълнителни
листа на 10.01.2008 г. било образувано изпълнително дело № 8/2008 г. по
описа на ДСИ при Районен съд - Гоце Делчев, с длъжник Н. Г. Г..
По настоящото дело е приложено в заверен препис изпълнително дело
№ */2008 г. по описа на ДСИ при РС – Гоце Делчев. От материалите по
същото се установява, че с молбата взискателят е поискал от съдебния
изпълнител извършване на проучване за наличие на банкови сметки,
недвижими имоти и МПС на длъжника, както и е поискано да се извърши
служебна справка за семейно положение и роднински връзки на длъжника.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него
на 22.01.2008 г. На 14.03.2008 г. са изпратени до Община Гоце Делчев
искания за справки за имотно състояние, както и за семейно положение и
родствени връзки на Н.Г.. На 21.03.2008 г. Д“МДТ“ гр.Гоце Делчев
представила по изпълнителното дело писмо, че Г. няма заведено недвижимо
имущество. На същата дата са постъпили и удостоверения за семейно
положение и за родствени връзки на Н.Г..
По изпълнителното дело е насрочен опис на движимо имущество на
02.06.2008 г. Опис не е извършен, поради нередовното призоваване на
длъжника, за което е съставен съответен протокол. Опис на движимо
имущество е насрочен и на 04.12.2008 г., но изпълителното действие не е
проведено поради нередовно призоваване на длъжника, както се установява
от съставения протокол.
Следващият документ по изп.дело. № */2008 г. по описа на РС
Г.Делчев е от 16.02.2015 г. - молба от взискателя, с която уведомяват за
сключване на цесия, съгласно която вземанията към длъжника
представляващи главница по изпълнителен лист в размер на 2949.40 лева,
лихва в размер на 550.00 лева и разноски в размер на 214.00 лева са
прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД.
На 04.05.2015 г. по изп.дело № */2008 г. е постъпила молба от „Е. М.“
ЕООД за конституирането им като взискател по делото, ведно с приложение
5
№ 1 и приложение 1А към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.01.2011 г., сключен между „Р. (Б.)“ ЕАД и „Е. М.“ ЕООД и
потвърждение за сключената цесия.
С постановление от 11.05.2015 г. на ДСИ при РС – Гоце Делчев, „Е.М.“
ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело за сумата по
договора за цесия в общ размер на 5589.96 лева към 28.04.2015 г.
Постановлението е връчено на новоконституирания взискател на 21.05.2015 г.
с писмо с обратна разписка, а на длъжника е връчено при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, считано от 25.06.2015 г.
На 11.02.2016 г. от страна на „Е. М.“ ЕООД е поискано извършване на
справка за притежавани от длъжника автомобили.Такава е изискана на
26.02.2016 г. и представена по изп. дело на 18.03.2016 г.
На 10.10.2017 г. от страна на „Р. (Б.)“ ЕАД е поискано извършване на
справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор. След постъпване
на справката, с постановление на ДСИ от 28.05.2019 г. е наложен запор върху
вземанията на Н.Г. от установената му сметка в „Р. (Б.)“ ЕАД. На 10.06.2019
г. е постъпило писмо от „Р. (Б.)“ ЕАД, че във връзка със запорното съобщение
признават вземането, но по сметката няма наличност.
На 09.02.2021 г. от страна на „Р. (Б.)“ ЕАД е поискано ново извършване
на справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор. Постъпила е
справка от БНБ, от която е видно, че банковата сметка на Г. е еднаква с
установената с първата справка.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При така установеното във фактическо отношение, предявеният иск по
чл.439 от ГПК е процесуално допустим, като подаден от лице, срещу което е
образувано изпълнително производство и предвид наведените в исковата
молба твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното
основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от
ответника - взискател по изпълнителното дело, вземане. Искът по чл.439 от
ГПК е средство за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение в изпълнителното
производство, водено по реда на ГПК. С предявяването на този иск се цели да
се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
6
значение за неговото съществуване (чл. 439, ал. 2 ГПК).
Разгледан по същество искът е основателен, поради следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на
парична сума поради изтекла погасителна давност. За да бъде уважен
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта
на вземането е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, без същият да
е спиран или прекъсван.
По общо правило погасителната давност е юридически факт от
категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона
период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита
на конкретно субективно материално право. Като период от време
давностният срок се характеризира с начален и краен момент. В случая се
твърди, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната
давност, е 02.12.2008 г. – когато е извършено последното изпълнително
действие и е изтекла на 02.12.2013 г. Счита, че дори да се приеме, че до
02.12.2011 г. - перемиране на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, давност не е текла, то след перемирането му давност тече, поради което
давността за вземането е изтекла на 02.12.2016 г. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че погасителната давност представлява новонастъпил
факт по смисъла на чл. 439 ГПК, който следва да бъде взет предвид при
оспорването на изпълнението.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а
според чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Възраженията на ответника са за прекъсване на погасителната давност
с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
7
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящият случай по изп.дело № */2008 г. на ДСИ при районен съд
Гоце Делчев първото изпълнително действие е насрочването на опис на
движимо имущество на длъжника на 02.06.2008 г. и на 04.12.2008 г.
(неизвършени поради нередовно призоваване на длъжника). От този момент
нататък по изпълнителното дело не са извършвани действия по принудително
изпълнение до 28.05.2019 г., когато с разпореждане на ДСИ е наложен запор
на банкова сметка на длъжника.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Тази норма
представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя след
образуване на изпълнителното производство и произтича от спецификата на
същото. В този смисъл висящността на изпълнителния процес се поддържа не
служебно, а от взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Ето защо ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
С Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10 е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство, поради т. нар.
"перемпция", настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
8
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по
право.Следователно ако е осъществен съставът на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
новата погасителна давност за вземането започва да тече от изтичане на 2-
годишния срок по посочената разпоредба, независимо от това, че съдебният
изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство.
Изложеното води до извод, че на 05.12.2010 г. изпълнителното
производство по изпълнително дело № */2008 г. по описа на ДСИ при РС –
Гоце Делчев е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
без правно значение е обстоятелството, че съдебния изпълнител не е
констатирал с нарочно постановление настъпилите към посочената дата
релевантни факти за перемиране на делото. Това е така, тъй като от
04.12.2008 г. и в течение на двегодишния период по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
взискателя не е поискал и ДСИ не е извършил никакви изпълнителни
действия, формиращи конкретен изпълнителен способ.
Тъй като обаче това прекратяване е преди приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и предвид разрешението, дадено в Решение №
252/17.02.2020 по дело № 1609/2019 на ВКС, ГК, III г. о., по отношение на
погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в
предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна давност не е
текла докато е траел този изпълнителен процес (т. е. до 04.12.2008 г.) и че
новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното производство – от 05.12.2010 г., а не от
последното изпълнително действие. Тъй като се касае за съдебно установено
вземане, новата погасителна давност за него е петгодишна и е изтекла на
05.12.2015 г. и считано от тази дата е погасена възможността претендираните
суми да се събират принудително.
В посочения период (от 05.12.2010 г. до 05.12.2015 г.) не са извършвани
действия и не са настъпили обстоятелства, които да прекъсват давността.
За периода от 04.12.2008 г. до 28.05.2019 г. по делото не са извършвани
никакви изпълнителни действия, с изключение на конституиране на нов
9
взискател на 15.05.2015 г., справки за МПС на длъжника от 26.02.2016 г. и за
негови банкови сметки от 16.01.2019 г. Настоящия състав приема, че след
като изпълнителното производство по изп. д. № */2008 г. по описа на ДСИ
при Районен съд Гоце Делчев е прекратено по право, по силата на закона – чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 05.12.2010 г., независимо, че нарочно постановление
по делото не е издадено, то всички извършени след прекратяването действия
са неправомерни, незаконосъобразни и подлежат на отмяна. За да имат
характера на изпълнителни действия и да прекъснат погасителната давност те
следва да са предприети по висящо, непрекратено изпълнително дело,
каквото в случая не е налице.
Неоснователно е възражението на ответника, че искането за прилагане
на определен изпълнителен способ е достатъчно за прекъсване на давността, а
взискателя е поддържал висящността на процеса с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи. Както се установява от
представеното копие на изпълнително дело след протокола за опис от
04.12.2008г. следващият документ по изп.д. № */2008 г. е молба от 04.05.2015
г. от „Р. (Б.)“ ЕАД за прехвърляне на вземанията по изп. лист, издаден по
ч.гр.д. № 705/2007 г. В молбата не се съдържа искане за прилагане на
изпълнителен способ. Едва в молба от 10.10.2017 г. от страна на„Р. (Б.)“ ЕАД
е поискано извършване на справка за банкови сметки на длъжника и налагане
на запор, а запор е налбожен на 28.05.2019 г. Съответно към момента на
изтичането на погасителната давност няма доказано предприемането на
валидни изпълнителни действия, водещи до прекъсването й по смисъла на чл.
116, б. "в" от ЗЗД, нито са доказани други действия, респ. правнорелевантни
факти, прекъсващи давността, съгласно чл. 116, б. "а" и "б" от ЗЗД.
Поради това съдът приема, че вземанията на ответника „Р. (Б.)“ ЕАД по
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 704/2007 г. на Районен съд Гоце
Делчев са погасени по давност.
С оглед на горното, предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, се явява основателен и като такъв следва да
се уважи.
Ищеца е извършил по настоящото дело съдебни и деловодни разноски
за заплащане на държавна такса за образуване на делото в размер на 292.20
лева и 960.00 лева за адвокатско възнаграждение или в общ размер от 1252.20
10
лева, които разноски следва да се възложат на ответника, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че Н. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Г. Д.,
обл.Бл. не дължи на „Р. (Б.“ ЕАД, ЕИК ******** гр.С. сумите, на основание
чл.237 във вр. с чл.242-249 от ГПК (отм.), въз основа на което основание е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 704/2007 г. по описа на РС – Гоце
Делчев, поради погасяването им по давност, а именно: 1. 5788.01 (пет хиляди
седемстотин осемдесет и осем лева и една стотинка) лева - просрочена
главница, ведно със законната лихва от 01.11.2007 г. до окончателното
изплащане на сумата; 2. 60 (шестдесет) лева - просрочена редовна лихва от
15.11.2006 г. до 14.12.2006 г.; 3. 1071 (хиляда седемдесет и един) лева -
наказателна лихва за периода от 15.11.2006 г. до 31.10.2007 г.; 4. 138.39 (сто
тридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) лева - държавна такса; 5.
247 (двеста четиридесет и седем) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда „Р. (Б.“ ЕАД, ЕИК ******, гр.С. да заплати на Н. Г. Г., ЕГН
********** от гр.Г. Д., обл.Бл. сумата от 1252.20 (хиляда двеста петдесет и
два лева и двадесет стотинки) лева, представляваща извършените от ищеца
съдебни и деловодни разноски.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
11