МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 371/20 г.
ПО ОПИСА НА АРС.
Производството е по реда на гл. 28 от
НПК.
Районна
прокуратура - Асеновград е внесла в съда предложение да се освободи обвиняемият
Г.Х.Г. от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК за извършеното от него престъпление по чл.296 ал.1,вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като му се наложи административно
наказание.
Прокурорът поддържа предложението и
предлага на обвиняемия да се наложи
административно наказание глоба в минималния размер предвиден в закона.
Защитникът на обвиняемия Г., адвокат Х.
счита, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност, като моли Съдът след като го признае за
виновен в извършването на това престъпление, да го освободи от наказателна
отговорност и да му наложи административно наказание глоба в минималния размер,
предвиден в закона.
Обвиняемият
Г.Х.Г. се признава за виновен, поддържа казаното от защитника си, съжалява за
постъпката си.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателствата приема за установено следното
от фактическа страна.
Обвиняемият Г.Х.Г. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, работещ като шофьор във фирма „Детелина Дрита“
ЕООД гр. Пловдив, живущ ***, ЕГН **********.
Свид. Р.Д.през 2004 г. заживяла
на семейни начала с обв. Г.Г. ***. На 11.04.2005 г.
се родил сина им Г.Г.. Обв.
Г. и свид. Д.през последните няколко години работили
в обект „Лафка“ намиращ се в гр. Асеновград пред ОУ
„Христо Ботев“. Основно свид. Д.работила в обекта,
като продавала различни стоки. Обв. Г.Г. зареждал със стоки обекта. През последните 2-3 години
обв. Г. започнал да ревнува свид. Д.и след употреба
на алкохол, предизвиквал неоснователни скандали и осъществявал психически и
физически тормоз на свидетелката. Това се задълбочило през месец септември 2019
г. и на 23.09.2019 г. свид. Д.решила да преустанови
съвместното си съжителство с обвиняемия, като напусне общото им жилище заедно
със сина им. За целта тя разговаряла по телефона със сина си и му разказала за
нейните намерения. Същата вечер взела вещи от първа необходимост и отишла да
живее при своя приятелка. Обвиняемият не знаел къде се намира свидетелката и
започнал да я търси. На 30.09.2019 г. свид. Д.подала
жалба в Районен съд гр. Асеновград по Закона за защита срещу домашно насилие.
Било образувано гражданско дело № 2039/2019 г. и съгласно Определение №
1453/01.10.2019 г. била издадена Заповед за незабавна защита № 9 от 01.10.2019
г., по силата на тази заповед обв. Г.Г. бил задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.Ю.Д., бил отстранен от
съвместното им жилище намиращо се в гр. Асеновград, ул. „Княгиня Евдокия“ № 25
за срок до приключване на производството по делото, като му се дава еднократна
възможност в присъствието на служител на МВР да вземе от жилището лични вещи от
първа необходимост. На обв. Г.Г. било забранено да се
приближава до пострадалото лице Р.Ю.Д., жилището ѝ, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на същата. Местоживеенето на детето Г.Г. било определено при майката Р.Д.на адрес гр. Асеновград,
ул. „Княгиня Евдокия“ № 25. След издаване на тази заповед тя била изпратена в
РУ Асеновград и на 02.10.2019 г. около 10:30 ч. обв. Г. бил запознат от
полицейски служители със съдържанието на заповедта, както и му бил връчен
екземпляр от нея. Бил му съставен и протокол за предупреждение да спазва
заповедта за незабавна защита, като обвиняемият се подписал саморъчно. На
03.10.2019 г. свид. Д.отишла пред жилището си и
установила, че патронът на бравата е сменен. Поискала съдействие от РУ
Асеновград и на место били изпратени полицейски служители, като обв. Г. се
намирал на около 200 метра от жилището. Полицейските служители установили
обвиняемия и му разпоредили да отвори жилището, след което да си вземе вещите
от първа необходимост и да го напусне. Обвиняемият изпълнил разпореждането и
свидетелката влязла в жилището. На 06.10.2019 г. свид.
Д.била на работа както обикновено в обект „Лафка“
през времето от 06:00 ч. до 20:00 ч. Около 11:00 ч. обв. Г. отишъл пред обект „Лафка“, където се намирала свидетелката и поискал да си
купи от нея цигари. Свидетелката го предупредила, че нарушава заповедта за
незабавна защита, но въпреки това обвиняемият започнал да говори на
свидетелката, като я уверявал, че стореното от него няма да се повтори, но
свидетелката му отговорила, че не иска да се доближава до нея, след което
обвиняемият направил опит с дясната си ръка да я хване и продължавал да иска от
свидетелката отново да се съберат. На няколко пъти свид.
Д.му заявила, че не желае да разговаря с него и че ако продължава да нарушава
заповедта ще се обади на тел. 112. Обв. Г. хванал свид. Д.в областта на лакътя, тя започнала да се дърпа и му
казала да я остави на мира. Свидетелката му заявила, че ще се обади на тел.
112, ако обвиняемият продължава да нарушава заповедта. Обв.
Г. продължил да настоява и свидетелката се обадила на тел. 112. В това време
обвиняемия напуснал обекта. Това било забелязано от свид.
Е.Д..
На 08.10.2019 г. свид. Д.отново била на работа и около обяд се намирала пред
обекта. По това време обв. Г. отново отишъл при нея и ѝ заявил, че желае
да разговаря с нея. В този момент нямало други хора и обвиняемият започнал да
се извинява и да умолява свидетелката да се върне при него. Свидетелката отново
му заявила, че нарушава заповедта за незабавна защита и ако това продължава ще
се обади отново на тел. 112. Обвиняемият продължил да разговаря със
свидетелката, но в това време дошли клиенти и обвиняемият напуснал обекта.
На 10.10.2019
г. свид. Р.Д.подала жалба до Районна прокуратура гр.
Асеновград и след извършване на проверка било образувано настоящото досъдебно
производство.
Изложената фактическа обстановка се установява
категорично и несъмнено от всички гласни и писмени доказателства по делото,както
и от приложеното по делото веществено доказателство- 1 бр. компактдиск.
При тези факти съдът приема за установено по несъмнен начин, че
обвиняемият Г.Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 296
ал.1,във вр. с чл. 26 ал.1 от НК за това, че: На 06.10.2019 г. и на 08.10.2019
г. в гр.Асеновград, област Пловдивска, при условията на продължавано
престъпление, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за
незабавна защита № 9 издадена на 01.10.2019 г.,въз основа на Определение №
1453/01.10.2019 г. по гр. д. № 2039/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Асеновград, връчена му на 02.10.2019 г., с която: задължава Г.Х.Г. ЕГН **********,
роден на *** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.Ю.Д.ЕГН
********** ***. Отстранява Г.Х.Г. ЕГН **********, роден на *** *** от съвместно
обитавано с Р.Ю.Д.ЕГН ********** жилище намиращо се в гр. Асеновград, ул.
„Княгиня Евдокия“ № 25, за срок до приключване на производството по настоящото
дело, като дава еднократна възможност в присъствието на служител на МВР да
вземе от жилището лични вещи от първа необходимост. Забранява на Г.Х.Г. ЕГН **********,
роден на *** *** да се приближава до пострадалото лице Р.Ю.Д.ЕГН ********** ***,
жилището ѝ, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
същата.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено-опасния му
характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал
настъпването им.
Съдът намира, че по отношение на обвиняемия Г.
са налице всички предпоставки, заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност, а именно за престъплението по
чл. 296, ал.1 от НК, което е умишлено най-тежкото по вид предвидено наказание е лишаване от свобода до три години
или глоба до пет хиляди лева. Обвиняемият Колев не е осъждан, друг път същият не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Ето защо, Съдът освободи обвиняемия Г. от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание – глоба.
При индивидуализацията на наказанието и
определяне размера на глобата, Съдът взе в предвид като смекчаващи вината обстоятелства
признанието на вината, изразеното съжаление и чистото съдебно минало на
обвиняемия и тежкото материално положение. Ето защо, Съдът зае становище, че
размерът на глобата следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минималния предвиден от закона размер, а именно 1000 лв.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: