РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 03.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 529 по
описа за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид
следното:
С решение № 256/27.10.2016
г. по гр.д.№ 119/2016 г. по описа на ЧбРС е отменена като незаконосъобразна Заповед № 12/30.11.2015 г. на управителя
на ****** ЕООД със седалище гр.София,
с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на Н.Б.С., като
е признато уволнението за незаконно.На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ е възстановена Н.Б.С. на заеманата до незаконното уволнение
длъжност бригадир - технолог.Осъдено е на основание
чл.128, т.2 вр. с чл.242 КТ ****** ЕООД със
седалище гр.София да заплати на Н.Б.С. сумата 318.41 лв., представляваща трудово възнаграждение за месец ноември
2015 г., при приспаднати здравни и социални осигуровки в размер на 144.50 лв.
и ДОД в размер на 35.38 лв., платими от работодателя, като за
разликата до 523 лв. е отхвърлен искът
като неоснователен и недоказан.Осъдено е на основание чл.344,
ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ ****** ЕООД със седалище гр.София да
заплати на Н.Б.С.
сумата 960 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа в периода 01.04.2015 г. до 30.05.2015 г.Осъдено е на основание
чл.224, ал.1 КТ ****** ЕООД със седалище гр. София да заплати на Н.Б.С. обезщетение за
неползван два работни дни платен отпуск за
2015 г. в размер на 49.83 лв.Осъдено е на основание чл.78, ал.1 ГПК ****** ЕООД със седалище
гр.София да заплати на Н.Б.С. сумата 420 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокат.Осъдено е ****** ЕООД
със седалище гр.София да заплати по
бюджетната сметка на ЧбРС сумата 250 лв., представляваща държавна такса по
уважените искове.Осъдено е ******
ЕООД със седалище гр.София да заплати по набирателната сметка на съда
направените по делото разноски за вещо лице в размер на 139.12 лв.
Депозирана е въззивна жалба от ****** ЕООД със седалище гр.София срещу
решение № 256/27.10.2016 г. по гр.д.№ 119/2016 г. по описа на ЧбРС, което е
постановено при нарушение на материалния
и процесуалния закон.По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 от КТ неправилно е възстановена въззиваемата на работа, като е следвало да
се обсъди довода, че е подала молба за освобождаване на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ, според която работникът може да прекрати трудовия договор писмено
без предизвестие, ако работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или на общественото
осигуряване.При получена от работодателя молбата преди датата на издаване на заповедта
от 30.11.2015 г., то при вече прекратено трудово правоотношение, последващото
издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение представлява
нищожно изявление поради липса на предмет, тъй като трудовото правоотношение е
вече прекратено ( опр.№ 124/19.02.2009
г. по гр.д.№ 5288/2008 г. на ВКС, ІІ г.о.).Не се оспорва, че молбата е получена от дружеството
и е налична към трудовото досие.Наличието на молбата от 26.11.2015 г. обуславя
извода, че към датата на постановяване на съдебното решение, трудовото
правоотношение е прекратено, поради което искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.С оглед изхода на иска по чл.344,
ал.1, т.2 от КТ счита за неоснователен същия - за възстановяване на предишната
работа, тъй като този иск предпоставя трудово правоотношение, което би
продължило да съществува, ако не е било незаконното уволнение, която
предпоставка счита, че не е налице.По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, то разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ предпоставя
правонарушение (незаконно
уволнение), вреда (оценявана с неполученото трудово възнаграждение за максимален срок от 6
месеца) и причинна връзка между тях.При конститутивните
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ процесуалното задължение
за доказване е в тежест на работодателя, по осъдителния иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е за работника.С оглед наличието
на молбата от 26.11.2015 г. в трудовото досие, счита, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като липсва предпоставката трудовото правоотношение да е
продължило да съществува, тъй като същото вече е прекратено от самия въззиваем,
поради което счита, че искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е неоснователен.Счита,
че искът по чл.242 във вр. с чл.128 КТ е неоснователен, тъй като правилно
сумата е удържана на основание чл.221, ал.2 КТ (обезщетение).Първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по разноските, тъй
като на дружеството не са присъдени сторените разноски съобразно отхвърления
иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр. с чл.242 КТ, както и е
възложил изцяло неправилно на представляваното от него дружество
разноските.Прави се искане да се отмени решение № 256/27.10.2016 г. по гр.д.№ 119/2016
г. по описа на ЧбРС, като отхвърли иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди прекратяване на
трудовия й договор със заповед № 12/30.11.2015 г. на длъжността „бригадир -
технолог“ в шивашки цех като неоснователен; да се отхвърли искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, представляващ обезщетение по чл.225 КТ за
оставане без работа поради незаконно уволнение като неоснователен; да се
отхвърли искът с правно основание чл.357 КТ във вр. с чл.344, ал.1, т.1 от КТ
за незаконно уволнение като неоснователен; да се отхвърли искът с правно
основание чл.242 КТ във вр. с чл.128 КТ като неоснователен, като се възложат
разноските върху въззиваемата страна съобразно отхвърлените искове, като бъдат
присъдени на дружеството направените по делото разноски пред първа и втора
инстанция.
За
въззиваемата страна – Н.Б.С. процесуалният представител изразява становище да
се остави в сила първоинстанционното решение.Не е спазена процедурата по
чл.193, ал.1 от КТ.Признаването за незаконно на дисциплинарното уволнение води
и до последиците за уважаване на исковете за заплата за пропуснатите 6 месеца и
разноските.Прави се искане да се постанови решение, с което да се потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Решението се обжалва
частично - в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, иск по чл.128, т.2 вр. с чл.242 КТ за
сумата 318.41 лв., представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г.,
при приспаднати здравни и социални осигуровки в размер на 144.50 лв. и ДОД в
размер на 35.38 лв., платими от работодателя, както и в частта за разноските.
Първоинстанционният съд е
приел за безспорно между страните, че е
съществувало трудово правоотношение с оглед на безсрочен трудов договор от 14.10.2015 г.,
по силата на който въззиваемата е работела
в дружеството - въззивник като бригадир - технолог, прекратено със
заповед от 30.11.2015 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ за нарушение на
трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 и т.7 вр. с чл.188, т.3 от КТ за
неявяване на работа в два последователни дни - 26 и 27.11.2015 г.
По отношение на предявения иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, първоинстанционният съд е
анализирал и правилно приложил разпоредбата на чл.193, ал.1 и ал.2 от КТ.
Според чл.193, ал.1 от КТ
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства.Правилно е прието от първоинстанционния съд, че
е в тежест на работодателя като субект на дисциплинарната власт преди да наложи
дисциплинарното наказание уволнение да е изпълнил процедурата по чл.193, ал.1
от КТ.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че въпреки дадените му указания въззивникът не е
доказал това.Представено е личното трудово досие на въззиваемата, но в него не
се съдържат писмени доказателства, удостоверяващи, че по някакъв начин
работодателят е изискал от въззиваемата писмени обяснения защо не се е явила на
работа на 26 и 27.11.2015 г. - посочени като нарушения на трудовата дисциплина,
обусловили налагането на дисциплинарното наказание уволнение преди
прекратяване на трудовото правоотношение.Това не е доказано и с ангажирането на
други доказателства.Разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ е императивна и с оглед
на чл.193, ал.2 от КТ когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, дисциплинарното
наказание се отменя, без да се разглежда спора по същество.Правилно е прието,
че не е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, поради което заповедта е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава, без да се разглежда
спора по същество.
Първоинстанционният съд е
обсъдил и доводите на въззивника, че атакуваната заповед е нищожна, тъй като
въззиваемата сама е прекратила трудовото си правоотношение със заявление от
26.11.2015 г., съдържащо искане за прекратяване на основание чл.327, ал.1, т.2
от КТ.
Прекратяването на трудовото правоотношение по
чл.327, ал.1, т.2 от КТ - без предизвестие настъпва от момента на получаване на
писменото изявление от работодателя с оглед на чл.335, ал.2, т.3 от КТ.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че е стигнало до знанието на работодателя едностранното
волеизявление на въззиваемата, че прекратява трудовото правоотношение, считано
от 26.11.2015 г., което заявление е приложено в трудовото й досие.Не са
представени доказателства, че същото е стигнало до работодателя преди издаване
на процесната заповед, в която хипотеза заповедта от 30.11.2015 г. би
представлявала нищожно изявление поради липса на предмет, тъй като трудовото
правоотношение вече е било прекратено на друго основание - чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
По отношение на иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ първоинстанционният съд е приел, че по своята
същност с него се предявява правото на уволнения работник или служител да бъде
възстановен на предишната работа - същата, която е изпълнявал преди
уволнението.Прието е, че уволнението е незаконно.
Въззивникът излага доводи, че молбата от 26.11.2015 г. е получена от него, тъй като
същата е налична по трудовото досие на въззиваемата и наличието й обуславя, че
към датата на постановяване на съдебното решение трудовото правоотношение е
прекратено, поради което искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.Тя е представена в с.з. на 24.10.2016 г.
Трудовото правоотношение се възстановява във
вида, в който е съществувало към датата на прекратяването му.
При условията на чл.327, ал.1,
т.2 от КТ трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаването на
писменото изявление на работника ( чл.335, ал.2, т.3 от КТ).Писменото
изявление от 26.11.2015 г. на въззиваемата до работодателя няма данни кога е
получено от последния, като е било налично към трудовото досие, представено в
с.з. на 24.10.2016 г., когато следва да се приеме, че е прекратен трудовият
договор едностранно без предизвестие, при което не може да бъде възстановена на
предишната й работа.
Това налага да бъде отменено
решението в тази му обжалвана част и вместо него постановено друго по
съществото на спора, с което предявеният от въззиваемата срещу въззивника иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на решението в
обжалваната му част, в която е уважен предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, когато работникът или
служителят е останал без работа през целия 6 - месечен срок, това обезщетение
се дължи в пълен размер.В процесния случай то се претендира за периода от
01.04.2015 г. до 30.05.2015 г.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че искът предпоставя незаконно уволнение и отменянето
на заповедта за уволнение като такава, както и при представяне на доказателства,
че за исковия период въззиваемата е останала без работа поради това уволнение.
Въззиваемата е сключила на
08.12.2015 г. трудов договор с дружество, който е сключен като безсрочен, със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя.
От трудовата книжка на
въззиваемата е видно, че трудовото правоотношение с третото лице е съществувало
в периода от 09.12.2015 г. до 01.04.2016 г., когато е било прекратено на
основание чл.71, ал.1 от КТ.
Когато следващото трудово
правоотношение е прекратено преди изтичането на 6 - месечния срок по чл.225 КТ,
последиците от прекратяването могат да бъдат различни, тъй като работодателят
дължи обезщетението по чл.225 КТ само доколкото вредите са в причинна връзка с
извършеното от него уволнение.Следва да се приеме, че работодателят отговаря за
претендирания остатък от времето след прекратяването на последващото трудово
правоотношение в рамките на 6 - месечния период.За претендираната сума причинно
- следствената връзка не е прекъсната, тъй като тя е съизмерима с вредите,
претърпени от въззиваемата в рамките на 6 - месечния период, които вреди са
последица именно от процесното уволнение.Сключен е от въззиваемата последващ
трудов договор с друг работодател при условията на чл.70 от КТ, което сочи на
срочност по смисъла на КТ относно 6 -
месечния срок за изпитване с оглед на чл.71, ал.2 от КТ.
В процесния случай претенцията е
в рамките на този 6 месечен период, считано от 15.12.2015 г.
Първоинстанционният съд е приел с оглед на
становището на ВЛ в с.з., че размерът на това обезщетение за два месеца е 1 000.55
лв.Правилно е прието от районния съд, че искът по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ е основателен и доказан до размера на исковата претенция 960
лв., в какъвто размер следва да бъде уважен, поради което не са налице
основания за отмяна на обжалваното решение в тази му част и същото следва да
бъде потвърдено в нея.
По отношение на решението в
обжалваната му част, в която е осъден въззивникът да заплати на въззиваемата на
основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 КТ сумата 318.41 лв., представляваща трудово
възнаграждение за месец ноември 2015 г., при приспаднати здравни и социални
осигуровки в размер на 144.50 лв. и ДОД в размер на 35.38 лв., платими от
работодателя, не са налице основания за отмяна на същото и следва да потвърдено
в нея.
Правилно първоинстанционният
съд, кредитирайки показанията на свидетелката Л., е приел за установено, че за
месец ноември 2015 г. въззиваемата е полагала труд, поради което й се дължи
трудово възнаграждение, поради което искът е доказан по основание.Установено е,
че през цялото времетраене на трудовия договор въззиваемата е полагала труд в
дружеството - въззивник.Явявала се е редовно на работа, работила е по осем часа
дневно, явила се е и на посочените в заповедта за уволнение дати, но е нямало
представител на фирмата, който да отключи помещението, за да могат работниците
да работят.Перфектно изпълнявала задълженията си, никога не е имало рекламации от приемащата
продукцията фирма, но въпреки това не й било изплатено възнаграждението за
месец ноември.
По отношение на размера на
предявения иск, първоинстанционния съд е анализирал и заключението на вещото
лице, неоспорено от страните, което следва да бъде възприето като обективно и
компетентно.ВЛ е посочило, че полагащото се всичко начисления за брутно трудово
възнаграждение е в размер на 498.29 лв., като от него следва да бъдат удържани здравни
и социални осигуровки в размер на 144.50 лв., както и ДДФЛ след приспадане на
дължимите осигурителни вноски в размер на 35.38 лв., като полагащата се чиста
сума за получаване е 318.41 лв.Няма данни за начислено и заплатено
възнаграждение за м.ноември 2015 г.
Относно изложеното във
въззивната жалба досежно разноските следва да се приеме следното.
Първоинстанционинят съд е
осъдил въззивникът да заплати на въззиваемата сумата от 420 лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокат, което е в минимален размер с оглед на
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и следва да бъде потвърдено в същата.С определение
по чл.248, ал.3 ГПК от 29.03.2017 г. е осъдена въззиваемата да заплати на
дружеството сумата от 28 лв., представляваща направени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част на исковете, което не е обжалвано.
Осъден е въззивникът да заплати
по бюджетна сметка на ЧбРС сумата от 250 лв., съставляваща държавна такса по
уважените искове.С оглед на изхода на спора пред настоящата инстанция следва да
бъде отменено решението в обжалваната му част за разликата над 200 лв. до 250
лв., т.е. за сумата от 50 лв., съставляваща държавна такса по иска по чл.344,
ал.1, т.2 от КТ.За сумата от 200 лв. не са налице основания за отмяна на
решението и следва да бъде потвърдено в същата.
Осъден е въззивникът да заплати по
набирателната сметка на съда направените по делото разноски за вещо лице в
размер на 139.12 лв., като не са налице основания за отмяна на обжалваното
решение в тази му част и следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 256/27.10.2016 г.
по гр.д.№ 119/2016 г. по описа на Червенобрежки районен съд в обжалваната му
част, в която на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ е възстановена Н.Б.С. с ЕГН **********
на заеманата до незаконното уволнение длъжност бригадир –технолог, както и в
обжалваната му част, в която е осъдено ****** ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.София, ЕИК *********, да заплати по бюджетната сметка на Районен
съд - Червен бряг разликата над 200 лв. до 250 лв., т.е. за сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса по уважените искове, КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ
ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от Н.Б.С. с ЕГН ********** срещу ****** ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.София, ЕИК *********, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност бригадир - технолог.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256/27.10.2016 г. по
гр.д.№ 119/2016 г. по описа на Червенобрежки районен съд в останалите му
обжалвани части, в които е отменена като незаконосъобразна заповед № 12/30.11.2015 г. на управителя на ******
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК *********, с която на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Н.Б.С.
с ЕГН **********, като е признато уволнението за незаконно; осъдено е на
основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 КТ ****** ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.София, ЕИК *********, да заплати на Н.Б.С. с ЕГН **********,
сумата 318.41 лв., представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г.,
при приспаднати здравни и социални осигуровки в размер на 144.50 лв. и ДОД в
размер на 35.38 лв., платими от работодателя;
осъдено е на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ ******
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК *********, да заплати на Н.Б.С.
с ЕГН **********, сумата 960 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа в периода 01.04.2015 г. до 30.05.2015 г.; осъдено е
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ****** ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.София, ЕИК *********, да заплати на Н.Б.С. с ЕГН **********, сумата 420 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокат; осъдено е ****** ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК *********, да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд - Червен бряг сумата 200 лв., представляваща
държавна такса по уважените искове; осъдено е ****** ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.София, ЕИК *********, да заплати по набирателната сметка на
съда направените по делото разноски за вещо лице в размер на 139.12 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на
съобщението чрез връчване на препис от същото на страните с оглед на чл.280,
ал.2, т.3 от ГПК по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и в частта за
разноските, а в останалата му обжалвана част не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: