№ 22208
гр. ..., 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110126436 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за заплащане на сумата
368,88 лева – непогасен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на „...“, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба /10.05.2024 г./ до окончателното изпълнение
на задължението.
Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ..., на „...“ е реализирано ПТП с участието
на л.а. с марка и модел „...“ с рег. № ..., управляван от Д. А., и л.а. с марка и модел „...“ с рег.
№ ..., управляван от Н. Б., като съгласно изготвения Двустранен констативен протокол за
ПТП виновен за инцидента е водачът на л.а. с марка и модел „...“ с рег. № .... Навежда, че л.а.
с марка и модел „...“ с рег. № ... е застрахован при ищеца по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС”, а собственикът на л.а. с марка и модел „...“ с рег. № ..., е
застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е
образувал щета № .../ ... г. във връзка с инцидента, вредите са описани от експерти на
дружеството и автомобилът е възстановен в доверен сервиз на застрахователя, като за
ремонта му е определено и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3989,72 лева
на 01.02.2024 г. Излага твърдения, че след отправена нарочна покана, ответникът е погасил
частично регресното му вземане до сумата 3620,84 лева, като е останала неизплатена част в
размер на исковата претенция. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът ... поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че към датата на процесното ПТП „Гражданската отговорност“ на увреждащия
1
автомобил е застрахована при същия, както и съществуването на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца за увредения
автомобил. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че всички вреди се намират в
причинната връзка с процесния инцидент. Не оспорва, че е заплатил по процесната регресна
претенция сумата 3620,84 лева за погасяване на задължението си. Евентуално посочва, че
действително причинените вреди са в по – нисък размер, а именно този за който е изпълнил.
Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти:
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че към датата на процесното събитие - ... г., за л.а. с марка и модел „...“ с рег. № ...
има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, а за л.а. с
марка и модел „...“ с рег. № ... има валидно сключена имуществена застраховка „Каско на
МПС“ при ищеца, че застрахователното обезщетение в размер на 3989,72 лева е изплатено
за възстановяването на увредения автомобил при доверен сервиз на застрахователя, като
ответникът е поканен да изпълни регресната претенция и я е погасил до размера от 3620,84
лева.
В представения по делото двустранен протокол от ... г. участниците в ПТП – Д. А.,
като водач на л.а. с марка и модел „...“ с рег. № ..., и Н. Б., като водач на л.а. с марка и модел
„...“ с рег. № ..., са удостоверили, че на посочената дата между тях е реализирано
пътнотранспортно произшествие. От описания от участниците в ПТП механизъм и
изготвената скица на пътната обстановка при ПТП е видно, че лек автомобил с марка и
модел „...“ с рег. № ... се движи по ул. „...“ и на кръстовището с бул. „...“, при наличие на знак
„Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", водачът предприема маневра за
завой наляво, без да изчака преминаването на движещия се по бул. „...“ лек автомобил с
марка и модел „...“ с рег. № ..., вследствие на което реализира произшествие с него.
Участниците в пътното произшествие към датата на събитието са удостоверили
действителния механизъм на ПТП като сa се подписали под констативния протокол за ПТП
относно обстоятелствата, за които същите при съставянето на протокола са дали сведения,
включително, полагайки кръстчета във всяко от квадратите на т. 12 „обстоятелства“,
уточняващи схемата на ПТП. Съгласно двустранния протокол, вината за произшествието е
на водача на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ....
2
Безспорно обстоятелство по делото е извършеното от ответника плащане по
процесната претенция в размер на 3620,84 лева. Съдът счита, че извършеното от ответника
частично плащане в погашение на процесния дълг, без да се твърди същото да е било
недължимо, съставлява извънсъдебно признание за осъществяване на фактите, включени в
основанието на вземането. Ето защо съдът възприема изцяло фактите, удостоверени от
водачите в писменото доказателство /констативния протокол от ПТП/, включително и
съдържащото се признание на водача на лек автомобил „...“ за противоправността на
деянието му.
По делото не се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил
„...“, с което същият да е допринесъл за настъпването на вредите.
От изложеното следва, че произшествието е настъпило поради виновното
противоправно поведение на водача на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., който
с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като преди да започне
маневрата за завиване наляво за навлизане в другия път, не се е убедил, че няма да създаде
опасност за другия участник в движението, който минава по този път с предимство, като в
резултат, извършвайки маневрата, е предизвикал настъпването на произшествието.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно – автотехническа експертиза, което е
взело предвид удостоверения от участниците механизъм на произшествието и отразените от
тях видими увреждания по автомобилите в протокола за ПТП, както и посоченото в описа на
застрахователя, досежно вида на щетите, всички вреди по лек автомобил с марка и модел
„...“ с рег. № ... се намират в пряка и причинно – следствена връзка с процесното събитие. В
открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2024 г., вещото лице посочва, че във
фактурата, издадена от ... /доверения сервиз на застрахователя, в който е възстановен
увреденият автомобил/, като позиция „11“ е включена „Основа на предна броня“, като
вещото лице отбелязва, че този детайл липсва в описа на застрахователя, съставен относно
процесната щета. Поради това обстоятелство вещото лице изключва цената за поправката на
този детайл при определяне на стойността, необходима за възстановяването на лекия
автомобил.
Съдът приема, че увреждането на този детайл не е в причинна връзка с процесното
произшествие, доколкото застрахователят не го е описал при огледа на автомобила след
произшествието. Следователно ремонтът на този детайл не следва да бъде възлаган в тежест
на ответника.
Не съществува спор между страните /както беше възприето в настоящото изложение/,
че лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е отремонтиран в доверен сервиз на
застрахователя, за което последният е платил. Плащането има погасителен ефект спрямо
задължението по застраховка „Каско на МПС”, доколкото е довело до отстраняване на
щетите, възникнали при реализиране на покрит по тази застраховка риск.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на
лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е извършил виновно противоправно деяние, в
3
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена
застраховка автомобил, като ищецът е платил обезщетение в размер на процесната сума.
Следователно искът е доказан по основание.
За определяне на размера на регресния дълг, съдът съобразява задължителната
/съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол
- решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери,
установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе
предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не
следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи
това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/ застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите
към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от
страните, пазарната стойност на ремонта на щетите, описани от експертите на дружеството –
ищец без овехтяване възлиза на 3638,75 лева.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането
на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три
стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В случая
заключението на съдебно – автотехническата експертиза е определило сумата 3638,75 лева
като необходимата сума за възстановяване на щетите върху увредения автомобил на база
средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, като това е размерът на
действителните вреди. По суброгационната претенция ответникът е платил сумата 3620,84
лева, предвид което остава да дължи сума в размер на 17,91 лева, до която искът е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 368,88 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца се следват поисканите разноски в
4
общ размер на 21,85 лева за заплатени държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
както и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото представителство по делото от
служител на ищеца.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника са следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 95,14 лева, съобразно с направеното искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес: гр. ..., ул. „...“ .., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...“ ..., на правно основание чл.411 КЗ сумата
17,91 лева, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС” обезщетение по щета № .../ ... г. за застрахователно събитие,
настъпило на ... г. в гр. ..., на кръстовището на ул. „...“ с бул. „...“, ведно със законната лихва
за периода от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 368,88 лева.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес: гр. ..., ул. „...“ .., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...“ ..., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
21,85 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...“ ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., с адрес: гр. ..., ул. „...“ .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
95,14 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено
представителство от юрисконсулт в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5