№ 6514
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100512107 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Л. М. М. решение №
1159/03.07.2023г., постановено по гр.дело № 65059/2022г. по описа на СРС, 174-и
състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София”
ЕАД искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено че Л. М.
М. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 212.62 лева, представляваща цена на
доставена през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в магазин №
2, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, и сумата 9.42 лева – цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. – 30.10.2020г., с които се обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до изплащане на вземанията,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 25481/2023г. по описа на СРС, 174-и състав.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от
СРС решение в обжалваната му част, поради неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост. СРС не съобразил, че съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, за да е
налице доставка на топлинна енергия за стопански нужди, необходимо било
сключването на изричен писмен договор, както и че чл. 62 ЗЗП забранявал
непоисканата доставка, а при извършена такава не дължал цената. Неправилно СРС не
приложил и чл. 55 ЗЗД, съобразно която норма не може да иска връщане онзи, който
1
съзнателно изпълнил един свой нравствен дълг. Нещо повече – на осн. чл. 208 ЗЗП
съдът следвало да наложи на ищеца имуществена санкция. Откриването и воденето на
партида с аб. № 340784 на името на покойната майка на въззивника било в
несъответствие с приетите от ДКЕВР правила и горецитираните норми, което правело
откриването на партидата незаконно, а записаните по нея данни – фиктивни. Вещото
лице, изготвяйки СТЕ, не използвало нито един технически документ, от който да се
установява присъединяването на магазина към топлопреносната мрежа, инсталираните
мощности и капацитет на консумиране, протоколи за монтаж и демонтаж на уреди,
тяхната изправност. Липсвала техническа възможност в имота да бъде потребена
каквато и да е ТЕ за стопански нужди, с която въззивникът да се обогати. Неправилно
СРС приложил пар. 1, т. 43 ДР на ЗЕ и приел, че въззивникът имал качеството
потребител. Моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и
отхвърляне на предявените срещу него искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД не заявява становище по
жалбата.
В срока по чл. 265, ал. 1 ГПК към въззивната жалба на своя съответник се е
присъединил ответникът Б. М. М.. С писмената си молба за присъединяване, същият
поддържа доводите в жалбата на своя съсобственик Л. М. М.. Излага още, че вещото
лице не изготвило СТЕ безпристрастно, а единствено се доверило на съставени и
представени от ищеца документи, които били оспорени от ответниците, не били
налице основания СРС да кредитира заключението. СТЕ не установила дали пълният
отопляем обем по проект на сградата към абонатната станция се отнася за стопанската
й част на партерния етаж или за жилищната, която била отделна, каква била
действително инсталираната мощност, наличието на щранг-лира и нейната
максимална мощност, за коя ид.ч. от магазина се отнася. Вещото лице се позовало на
писма и отговори на СО, които не почивали на никаква нормативна уредба в областта
на топлоснабдяването. Неясно било как вещото лице свързало процесния магазин с аб.
№ 340784 и какво свързва ответниците с посочената в протокола от общо събрание на
ЕС фирма „Фина механика и оптика“, видно било че със същия абонатен номер бил
посочен и жилищен имот – ап. 22, който не бил собствен на ответниците. По тези и
аналогични на изложените в иницииралата производството въззивна жалба
съображения моли въззивният съд да отмени решението, в частта, в която
установителните искове на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу
него са уважени, а вместо това същите бъдат изцяло отхвърлени. Претендира
разноски.
2
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност на доводите, заявени с въззивната жалба,
настоящият съдебен състав намира следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД излага,
че през периода от м.04.2019г. до м.04.2021г. доставил в топлоснабден имот магазин №
2, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 340784, топлинна енергия на обща
стойност 425.25 лева. Ответниците Л. М. М. и Б. М. М. се обогатили неоснователно за
сметка на ищеца с тази сума предвид липсата на сключен писмен договор за доставка.
За периода м.05.2019г. до м.10.2020г. му дължали и главница за дялово разпределение
на стойност 18.84 лева, както и законни лихви върху главниците в посочени в исковата
молба размери. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, за
което по ч.гр.д. № 25481/2023г. по описа на СРС, 174-и състав била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за разделната дължимост на сумите – по ½ част.
Ответниците възразили срещу заповедта поради което ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира
законни лихви и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. М. М. депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Страните не били сключили
изричен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди съобразно изискването
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, ответникът нямал качеството потребител по смисъла на пар. 1,
т. 43 ДР на ЗЕ. Касаело се до непоискана незаконосъобразна доставка – чл. 62 ЗЗП, за
което законодателят предвидил имуществена санкция – чл. 208 ЗЗП, ищецът можел да
преустанови твърдяното обедняване, като преустанови топлоподаването – чл. 57, ал. 1,
т. 3 ОУ. Процесният маг. 2 нямал изградено оборудване – отоплителни съоръжения и
тела, консумиращи ТЕ, с капацитет да осъществят твърдяната консумация на ТЕ за
стопански нужди, а тежестта да докаже наличието на такава техническа обезпеченост
за консумиране на ТЕ била на ищеца. От представените от ищеца частни документи, в
т.ч. протокол от общо събрание и договор, сключен между ищеца и ФДР не се
установявала свързаност на процесния наследствен на ответника магазин № 2 и
сочения в исковата молба аб. № 340784. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. М. М. депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по абсолютно идентични
съображения и оспорвания. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
3
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
1 ЗЗД е да докаже, че на извъндоговорно основание доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответниците се обогатили,
тъй като неплащайки цената на доставената в имота им ТЕ си спестили разходи, които
следвало да направят. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че погасили задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Претенцията на ищеца се основава на твърденията му за липса на сключен
писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да обуслови
имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответниците. Липсата на
договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия – арг. чл. 59 ЗЗД.
Поради това, съобразно твърденията на ищеца, ответниците, като не заплатили цената
на доставената в имота им ТЕ, си спестили разходи, които следвало да направят.
Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото
писмени доказателства – АОС № 1425/26.02.2002г., Заповед № РД-23-01/13.02.2004г.
на областен управител на област София, Заповед № РД-57-176/01.06.2004г. на кмета на
СО, и удостоверение за наследниците на П.И.М. по делото се установява, че
последната притежавала 62.754% ид.ч. от правото на собственост върху процесния
недвижим имот, а останалите ид.ч. се притежавали от СО. С настъпването на смъртта
на П.И.М., на 03.09.2019г., правото на собственост върху притежаваните от нея ид.ч. от
имота, на основание чл. 5 ЗН, след смъртта й, по пътя на наследственото
правоприемство преминало поравно към наследниците й по закон – ответниците Л. М.
М. и Б. М. М. (синове).
Страните по делото не са формирали спор досежно обстоятелството, че между
ищеца и починалата майка на ответниците П.И.М., респ. между ищеца и ответниците
Л. М. М. и Б. М. М., не бил сключен писмен договор по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от
15.01.2003г., сключен между етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. **** и
„Техем Сървисис“ ЕООД, протокол от проведено на 15.09.2002г. общо събрание на
етажните собственици за избор на ФДР, извлечение от сметка, изравнителни сметки,
протоколи за неосигурен достъп и др., по делото се установява, че сградата в режим на
ЕС, находяща се на горния адрес, през процесния период била топлоснабдена.
4
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира изслушаното заключение на
СТЕ, като кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, в т.ч.
протоколи за неосигурен достъп, изравнителни сметки, свидетелства за преминати
проверки на уредите, и др. Същото е обосновано и компетентно изготвено. От
заключението на СТЕ настоящият съдебен състав приема за установено по делото, че
сградата, в която се намирал процесният имот била топлозахранвана от абонатна
станция с топломер, отчитан по електронен път в началото на всеки месец. От
отчетеното количество ТЕ били приспадани ежемесечно технологичните разходи за
сметка на топлопреносното предприятие, а разликата – разпределяна между всички
абонати съобразно действащата нормативна уредба. За имота била начислена
единствено ТЕ в количество, припадащо се на имота от топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и преминаваща през щранг лирата в банята. През процесния
период дяловото разпределение било извършвано от ТЛП „Д.“ ЕООД в съответствие с
действащата нормативна уредба.
Неоснователни са възраженията на въззивниците, че водената партида с аб. №
340784, не можело да бъде свързана с притежавания от тях/наследодателят им магазин
№ 2. От представените по делото писмени доказателства – протокол от проведено на
15.09.2002г. общо събрание на етажните собственици за избор на ФДР и списък към
него, писмо на СО от 18.04.2019г., изравнителни сметки и заключение на СТЕ по
делото се установява, че още преди наследодателят на ответниците да придобие
62.254% ид.ч. от правото на собственост върху имота – магазин № 2, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, с площ от 46.30 кв.м, имотът бил топлоснабден и за него при ищеца
се водела партида с аб. № 340784. Вписаният в протокола от общо събрание към 2002г.
собственик „Фина механика“ кореспондира със съдържанието на представения по
делото АОС за процесния имот - магазин № 2, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с
площ от 46.30 кв.м, съставен на 26.02.2002г. – предоставени права върху имота на СО,
район Подуяне, включен в капитала на търговско дружество. Настоящият съдебен
състав не споделя предложеното от въззивника Б. М. тълкуване на протокола от общо
събрание на етажните собственици, че процесният абонатен номер се отнасял до
жилищен имот – ап. 22, като намира, че от съдържанието на документа такъв извод не
може да бъде изведен.
Съобразно заключението на СТЕ, при проверката си вещото лице установило,
че до преди исковия период ищецът издавал фактурите на СО, район Подуяне, а от
01.05.2019г. – на името на наследодателя на ответниците П.И.М.. Понеже имотът бил
съсобствен с общината, кубатурата на магазина била разделена, като към частта на М.а
била съобразявана съответстващата на правото й на собственост част.
Възраженията във въззивната жалба, че в имота нямало уреди за отопление,
наличието на които да предполага консумация на топлинна енергия и липса на
5
доставка са напълно неоснователни. В процесния топлоснабден имот, съобразно
неоспореното заключение на изслушаната СТЕ, имало щранг-лира в банята, която била
вид тръбно отоплително тяло, общо за помещенията по цялата вертикала, което
отдавало топлина от постъпващия в него топлоносител. При това тяло нямало
възможност за монтаж на уред за дялово разпределение и изключване в отделните
имоти. Инсталираната му мощност се определяла по изчислителен път и се прилагала
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно Методиката –
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването. За
процесния период отдадената от това тяло ТЕ била начислена в съответствие с
нормативните изисквания и действащите цени на ТЕ. Вещото лице-топлотехник счита,
че изчисленията, извършени от ФДР съответствали на действащата нормативна уредба.
Предвид неосигурения достъп за отчет, настоящият съдебен състав приема, че
начислението на топлинна енергия било извършено в съответствие с установените
нормативни правила, почиващи върху принципа, че никой не може да черпи права и
следва да понесе нормативно установените последици – в случая от собственото си
бездействие.
При кредитиране на заключението на изслушаната по делото СТЕ, правилно
СРС установил дължимия от ответниците размер на главницата за неоснователно
обогатяване с цената на доставената ТЕ.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователното обогатяване
на ответниците за началната част на исковия период, до настъпването на смъртта на
наследодателя им П.М., се явява задължение на оставеното от нея наследство, за което
също следва ангажиране отговорността на ответниците, като нейни наследници.
Следва да се добави също, че в нито един етап от развитието на производството по
делото ответниците не са оспорили правото на собственост на своя наследодател,
владението на имота и придобиването му от тях по пътя на наследственото
правоприемство.
Задължението на ответниците за неоснователно обогатяване включва също и
таксите за извършваната от ФДР услуга за дялово разпределение. При кредитиране на
изслушаното по делото заключение на СТЕ правилно СРС е установил размера и на
това задължение.
При носена от ответниците тежест да установят при дължимо по делото пълно и
главно доказване положителния факт на погасяване на дълга, доказателства за това не
са ангажирани. Ето защо исковете са основателни и правилно са уважени от СРС. Като
правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, в обжалваните части,
следва да бъде потвърдено.
Като необжалвано, в частите в които СРС е отхвърлил предявените срещу
ответниците установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, първоинстанционното
6
съдебно решение е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има
въззиваемата страна-ищец. Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че такива не
следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на
въззивната жалба и не е изпратил представител в съдебно заседание, а единствено е
депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна.
Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред
настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите
на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1159/03.07.2023г., постановено по гр.дело №
65059/2022г. по описа на СРС, 174-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу ответниците Л. М. М., ЕГН
**********, и Б. М. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД е признато за установено че Л. М. М., ЕГН ********** и Б. М. М.,
ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, суми по
212.62 лева, представляващи цена на доставена през периода от 01.10.2018г. до
30.04.2021г. топлинна енергия в магазин № 2, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
****, и суми по 9.42 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. – 30.10.2020г., с които се обогатили неоснователно, ведно със законната
лихва от 16.05.2022г. до изплащане на вземанията, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25481/2023г. по описа на
СРС, 174-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Д.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8