РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2018 година
Административен съд – гр.
Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесетагодина в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурор Силвиян
Иванов, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело 3202/2016г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, във вр. с чл.284 и сл. от ЗИНЗС и във вр. с пар.49 от ПЗР на ЗИНЗС.
Производството е образувано по искова молба на К.С.Р., изтърпяващ наказание
в затвора в гр.Варна с правно основание чл.203 АПК, вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 11 000 лв., ведно с
дължимата законова лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществни вреди,
представляващи негативни емоции – чувство на страх, незащитеност и
малоценност, в резултат на бездействие
на администрацията на затвора в гр. Варна за осигуряване на благоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периода 08.07.2016
г. – 09.2016 г., а именно липса на обособен санитарен възел, липса на
достатъчна жилищна площ, липса на вентилационна система в килията, в която
изтърпява наказанието, което може да доведе до увреждане на здравето му и
представлява унизително отношение, което е довело до уронване на човешкото му
достойнство и е породило чувство на страх, незащитеност и малоценност. Навежда
доводи, че за периода е имало свободна килия в същата зона на Затвора, но
въпреки предприети действия от негова страна по уведомяване на началника на
затвора, не е бил преместен. Предвид изложеното предявява искова претенция за заплащане на посочените
суми от началника на Затвора в гр.Варна, тъй като негово било
задължението за осигуряване на нормални битови и санитарно-хигиенни условия, които органът не е
изпълнил. В с.з. лично и чрез процесуален
представител поддържа предявения иск. Претендира разноски. Представя писмено
становище.
Ответникът –Началника на Затвора – Варна оспорва иска чрез процесуален
представител юрисконсулт С.. Сочи, че не
е надхвърлен минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от
упражнената наказателна репресия. Счита, че не се установяват твърдяните
неимуществени вреди. Иска се от съда да
отхвърли предявения иск, като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмено становище.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на иска.Счита, че не се установяват действия или бездействия на ответника , които
да са довели до твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Съдът като взе предвид становищата
на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено
следното:
По делото не е спорно, че ищецът К.С.Р. е
осъден на смърт с присъда № 340/10.11.1989 г. по НОХД № 340/18989 г. на Военен
съд- гр. Плевен, за извършено деяние осъществяващо състав на престъпление по
чл.116,т.6,10 и 11 от Наказателния кодекс. С Указ № 14/25.01.1999г. на
Вицепрезидента на Република България, присъдата е заменена с „Доживотен затвор“
при специален режим. Наказанието е приведено с начало 19.07.1989 г. На
11.06.1999 г. е преведен в затвора в гр. Варна за доизтърпяване на наказанието. С протокол № 6/06.12.2005 г.
на комисията по чл.17 от ЗИН, режимът на изтърпяване на наказанието е заменен
от специален на усилено строг. Във връзка с прилагането на ЗИНЗС в сила от
01.06.2009г. на основание чл.65,ал.1 от Закона е поставен на строг режим
считано от 01.06.2009 г. и продължава да изтърпява наказанието си при този
режим и към настоящия момент /справка на л.29 от делото/. За периода на
исковата претенция 08.07.2016 г. – 09.2016 г. е изтърпявал наказанието в спално
помещение № 23, с размери 3,10 м. на 2,20 м., със санитарен възел, личен шкаф
за дрехи, поставка и телевизор, легло, маса и стол и естествена вентилационна
система, съгласно справка изх.№ 360/07/09.02.2017 г. / л.28 от делото/.
Съгласно предоставената медицинска справка за този период не е споделял
оплаквания от мускулна атрофия, слабост и болки в ставите, както и няма
такива поставени диагнози. Според
справката, видно от книгата за престой на открито е излизал почти ежедневно и е
имал възможност за физическа активност / л.30 от делото/. За същия период и
видно от представена справка е бил настанен в спалното помещение с лишения от
свобода М. Ламбрев Ж. / л.31 от делото/.
На 14.07.2016 г. ищецът е подал молба до
директора на затвора –Варна, с която го е уведомил, че предприема гладна
стачка, тъй като санитарният възел в спалното му помещение е напълно открит и
има усещането, че живее в „тоалетна“ / л.117/. На същата дата е подадена и
молба до инспектор-психолог с искане за среща по личен въпрос. Видно от
отметката в молбата е приет и изслушан на същата дата / л.118/. На 13.07.2016
г. е подадена молба да бъде приет и изслушан от началника на затвора-Варна,
както и го е уведомил за необходимостта да разговаря с психолог / л.119/. На
27.06.2016 г. ищецът е подал молба до директора на затвора-Варна да му бъде
разрешено да направи дарение за освежаване на спалното помещение, в което е
настанен , като е посочил, че санитарният възел е открит и има усещането , че
живее в тоалетна , както и, че спалното помещение не е било освежавано от 2012
г. На молбата е направена отметка, че л.с. е бил уведомен, че ЗИНЗС не
предвижда възможност за дарения от страна на лишените от свобода.
По делото е представена справка от
началника на Затвора-Варна, от която е видно, че спално помещение № 23 / с нов № 134/ е с площ
от 6,8 кв.м. , с открит санитарен възел- тоалетна чиния и мивка с течаща вода.
В спално помещение № 25 / с нов № 136/ има закрит санитарен възел и помещението
е с площ от 10,13 кв.м. /лл.123-124/. Към справката са приложени и чертежи, с
обозначаване на мебелите в помещенията № 134 и № 136 / л.125 и л.126/.
Представена е и справка изх.№
360/07/17.10.2017 г. , в която е посочена различна площ на двете спални
помещения, като за № 23 е 6,4 кв.м. , а за № 25 е 8,4 кв.м. Посочено е, че
проветряването и в двете помещения се извършва чрез естествена аерация през
врати и прозорци / л.177/.
Представена е справка изх.№
360/07/18.09.2017 г. , в която е посочено, че преместването лишените от свобода
в спалните помещения се извършва по преценка на администрацията на Затвора, при
спазване на принципа за недискриминация. Посочено е, че за периода на исковата
претенция ищецът е бил настанен в спално помещение № 23 съвместно с лишения от свобода М. Л. Ж..В началото на м. 09.2016 г. , след
предварително проведени разговори с л.св. Р. , по преценка на ръководството на
затвора е настанен в спално помещение № 25. Посочено е, че това спално
помещение е било винаги заети, освен за времето от 08.07.2016 г. до м.08.2016
г. за изясняване на статута му в ЗПС.
По делото са събрани гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите М. Л. Ж., В.С.Д. и
Ю. Т.К. / протокол от с.з.
на л. 136-140/ и свид. Д.Б.П. / протокол от с.з. на л.192-195/.
Според показанията на свид. М.Ж. в
помещението, в което е бил с ищеца за периода през 2016 г. е нямало достатъчно
свободно място от мебелите. Разминаването между двамата е било трудно, като
свободната площ за придвижване е била 40 см., т.е. ако единият се е движел,
другият е трябвало да бъде на леглото. В помещението е нямало изкуствена
вентилация, само един прозорец с размери 1,50 м. Санитарният възел, който са
използвали се е намирал на 50 см. от главите им. Тоалетната е била точно до
вратата, като не е била изолирана. Посочил е, че ищецът се е притеснявал да
задоволява естествените си нужди. Заявил
е, че ищецът се е обръщал писмено и устно към отрядния за този проблем, както и
е предприел гладна стачка. Направил е описание на килия № 25, като по-широка,
по-удобна и с изолиран тоалетен възел. Посочил е, че по време на гладната
стачка ищецът е започнал да излъчва миризма на ацетон, променил се, спрял да
излиза „на каре“. Чувствал се е унизен. Посочил е, че често се явява и по други
дела , в качеството на свидетел.
Свид. В.Д. е заявил, че през периода
08-09.2016 г. е бил задържан под стража и пребивавал в спално помещение № 24.
Посочил е, че в помещението, където е бил ищеца условията са били много тежки.
Не е имало достатъчно пространство, както и тоалетният възел е бил в
непосредствена близост до леглата и е бил открит. Посочил е, че ищецът е бил в
тежко състояние, заради условията в спалното помещение и е нямал възможност за
нормален живот. Посочил е, че през периода ищецът многократно е правил постъпки
за бъде преместен в друго помещение. Посочил е, че през този период спално
помещение № 25 е било свободно , а там условията са били по-добри. Посочил е,
че през този период ищецът се е движел едвам и видимо не е изглеждал добре след
предприетата гладна стачка. Бил е напрегнат, защото не е имал възможност да
извършва естествените си нужди по нормален начин. Посочил е, че е имало и други
общи тоалетни, които също не са били изолирани и са имали възможност да ги
ползват три пъти на ден.
Свид. Ю.К. е работила на длъжност психолог
в Затвора –Варна през периода на исковата претенция. Посочила е, че ищецът е
търсил нейния съвет по повод на някакви личностни взаимоотношения със социален
работник, без да си спомня точно за кой период. Споделил е ,че има дискомфорт,
защото тоалетната чиния не е имала капак. Споделил й е също така, че е имал
претенции към друго спално помещение. Посочила е, че ищецът е преживявал
негативни емоции, но е изразила съмнение, че са били свързани с тоалетната
чиния. Посочила е, че за преместването от спално помещение в друго спално
помещение, отговаря социалния работник. Посочила е, че на ищеца не му е била
отказвана психологическа помощ и не му е била предписана терапия, тъй като той
се е обръщал към нея за разрешаването на проблем, който е извън компетентността
й.
Свид. Д.П. е работил на длъжност инспектор
„Социални дейности“ през периода 08.07.2016 г.- 09.2016 г. Посочил е, че той е
отговарял за настаняването в помещенията, но когато се касае за зоната с
повишена сигурност е вземал колективно решение с началника на затвора. Посочил
е , че е заварил ищеца , настанен в спално помещение № 23. Посочил е, че
помещение № 25 е било свободно около месец и половина. Посочил е, че това
помещение е било по-голяма и с обособен санитарен възел. Когато е разговарял с
ищеца не е разбрал, че иска да се премести , заради санитарния възел. Посочил
е, че в молбите си за преместване в спално помещение № 25, ищецът не е посочил
конкретен мотив. Посочил е, че между него и ищеца е имало конфликтна ситуация ,
на която е присъствал сержант Т.. Ищецът е разговарял с него на свободен език,
според свидетеля „неприемлив и арогантен“, който е бил недопустим с оглед
институцията и характера на упражняваната от него длъжност. Посочил е, че е обяснил
на ищеца, че спално помещение № 25 е
била предназначено за чужди делегации, поради което не е имало възможност да
бъде настанен в него. След започване на ремонт е отпаднала причината килия № 25
да бъде за чужда делегация , поради което било взето решение за тази цел да
бъде използвана килия № 15.
По делото е приета разпечатка на делата ,
водени в Административен съд-Варна от М. Ламбрев Ж.,като по част от тях се
явява като свидетел , а по останалите е
ищец / общо 35 броя, образувани от 2009 г. – л.77-78 от делото/. Приети са
международни стандарти за третиране на лишените от свобода /л.79-115/, както и
минимални стандарти за третиране на лишените от свобода /л.127-л.132/.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Претенцията на ищеца е
за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора
Варна.
Основателността на иск с
правно основание чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване
наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до
доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал.5 ЗИНЗС.
І. По пасивната
процесуална легитимация на ответника:
Със Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража / изм. и
доп., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г. / е предвиден специален
ред за реализиране на отговорността на Държавата за вредите причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Твърдените от ищеца в настоящето
производство нарушения, попадат в обхвата на нормата на чл.3 от ЗИНЗС. С измененията на закона са предвидени и
специални правила и въведени като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Текстът на
чл.285,ал.2 от ЗИНЗС е приет в следната редакция „Искът се предявява пред
административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите.“
С пар.49 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Законa за
изпълнение на наказанията и задържането под стража е предвидено висящите към
влизането в сила на измененията на закона искове, да се разглеждат по реда на
чл. 284, ал. 1.
С исковата молба се навеждат твърдения за незаконосъобразно бездействие от
страна на администрацията на Затвора –Варна, за осигуряване на закрит тоалетен
възел в спалното помещение № 23, както и достатъчно жилищна площ ,
вентилационна система и отказ за преместване в спално помещение № 25, което е
било с по-добри условия.
След изменението, чл. 3 на Закона от 2009 г., който влиза в сила на 7
февруари 2017 г. и предвижда общата забрана за подлагането на осъдени и
задържани под стража на изтезание или нечовешко или унизително отношение,
гласи:1.“ Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ и 2.“За нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето [на осъден затворник или задържан под стража] в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.”
Исковата претенция е насочена срещу началника на
Затвора-Варна, поради което е необходимо да се установи, какви са нормативно
вменените му задължения, с оглед преценката за осъществено незаконосъобразно
бездействие. С разпоредбата на чл.15 от ЗИНЗС са регламентирани правомощията на
началника на затвора, които са следните:1.анализира
и оценява резултатите от отделните направления на дейност в затвора и
предприема мерки за подобряване и усъвършенстване на работата;2. планира целите и приоритетните
задачи, анализира работата със служителите, планира и ръководи дейностите по
подбор, назначаване и освобождаване от длъжност на служителите;3. организира, ръководи, планира,
контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски и
командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от
този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2
от Кодекса на труда; 4. отговаря за спазването на законността в
затвора;5. утвърждава плановете за
действия на състава в особени случаи;6.
ръководи действията на служителите в кризисни ситуации, планира тематични
проверки и лично осъществява контрол по носенето на постовата служба,
организацията на охраната, състоянието и използването на охранителната техника,
дейностите по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода,
социалната и възпитателната работа;7.
представлява и ръководи дейността на териториалното поделение на Държавно
предприятие "Фонд затворно дело";8.
изпълнява функциите, възложени му с този закон или със заповед на министъра на
правосъдието или на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията".
С разпоредбата на чл.285,ал.2 от ЗИНЗС е регламентирано кои са пасивно
легитимираните лица, като ответници в такова производство и това са органите по
чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Явно законодателят визира именно тези органи, които са пасивно легитимирани
като ответници в производството за защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко
или унизително отношение , регламентирано в Глава шеста на Закона, чл.276 и сл.
Видно от мотивите към законопроекта за изменение на ЗИНЗС в част шеста
ответници по исканията могат да са, както органите по изпълнение на
наказанията-началникът на затвора, главният директор на ГДИН, така и длъжностни
лица от администрацията на мястото за лишаване от свобода. В частта на глава
седма не са изложени конкретни мотиви по отношение на пасивно легитимирания
ответник. Нормата на чл.285,ал.2 от ЗИНЗС е специална по отношение на чл.205 от АПК . Посочената специална норма дерогира приложението на чл.205 от АПК, поради
което пасивната легитимация на ответника следва да бъде определена по правилата
на чл.285,ал.2 от ЗИНЗС.
Именно с оглед на задължението на началника на затвора съгласно
чл.15,ал.1,т.6 от ЗИНС да организира дейностите
по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода, началникът на
затвора е длъжен да осъществи контрол относно условията за изтърпяването на
наказанието. Тези условия следва да са съобразени с спазване на принципите за
основни човешки права и отсъствие на унизително отношение , уронващо човешкото
достойнство. В този смисъл , съдът преценява, че началникът на затвора е
пасивно легитимиран ответник по заявената искова претенция.
ІІ. По твърдяното
незаконосъобразно бездействие:
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал.2 от същия закон, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл. 3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Относима към спора е и
друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992 г. и съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В този смисъл са и
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите, а именно:10. Всички помещения, от които се
ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва
да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.11. Във
всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух,
независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;б) изкуственото осветление трябва да е
достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без
опасност за тяхното зрение.12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност.
В случая следва да се
има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по
дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се
твърдяло за нарушение на чл. 3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия
в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу
България, решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007 г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007 г.
на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото
С. К. срещу България, пилотно решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Н. и
други срещу България). В тези съдебни решения се съдържат критерии от значение
за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат
да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Също така, налице е и
практика на Върховен административен съд и Върховен касационен съд (решение №
10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007
г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп
до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване
в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите
от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от
свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за
лишаване от свобода.
В случая от събраните по делото доказателства се установява , че в
обитаваното от ищеца и свид. Ж. помещение общата жилищна площ е била 6,8 кв.м.
Не съществува легална дефиниция на понятието достатъчна жилищна площ, като
следва да се определи по общоприетите правила, а именно площта да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди- спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека, ако затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо
от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В конкретния случай
площта е била повече от три квадратни метра за всеки от обитателите, поради
което не може да се приеме, че е било осъществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Не се установява, такова нарушение и по отношение твърдяната липса на вентилация. В помещението е бил наличен прозорец и съответно е имало възможност за естествена вентилация, като не се навеждат твърдения, че е било задушно или съответно в помещението е имало недостатъчно свеж въздух. Същевременно от ангажираните по делото доказателства се установи, че в помещението е имало прозорец с размери 1,20 м/0,80 м.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС "Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.". Съответно нормата на чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС предвижда, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Съгласно изискванията на
чл. 115, ал.1 и 2 от Наредба № 7/22.12.2013 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, помещенията в
жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и
балконски врати и вентилационни канали (шахти, комини и др.). Килиите в
затворите по своята същност представляват жилищни помещения макар и разположени
в обществена сграда и след помещението № 23 е било снабдено с прозорец, за който
не се твърди и не са установява да няма възможност да се отваря, то същият
безспорно служи за проветряване, поради което не е налице твърдяното
бездействие.
По отношение на твърдението за липса на изолиран санитарен възел. Достъпът
до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително
значение не само за запазване на чувството на затворниците за лично
достойнство, но и за опазване на физическото им здраве. Наистина хуманна среда
не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения. Липсата на
осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да
предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество стрес,
емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на лишаването от свобода. В този смисъл са решенията по делото Н. и др.
срещу България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други. За
изпълнение на това изискване не е достатъчно само простото поставяне на
санитарен възел, а и осигуряване на условия
лицето да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато
изпитва нужда, и в условията на чистота
и пристойност.Обстоятелството, че обособеният санитарен възел е бил открит
в помещението, изключва възможността за удовлетворяване на естествените
потребности в посочените условия. Липсата на параван или друг подходящ начин за
изолиране на тоалетната чиния е довело
до необходимост за ищеца да задоволява естествени си потребности пред другия
лишен от свобода, което за всеки човек е унижаващо достойнството му.
С разпоредбата на чл.15, ал.1,т.6 от ЗИНС на началника на затвора е вменено
задължението да ръководи и контролира дейностите по реализиране на правата и
задълженията на лишените от свобода. В случая не е упражнил контрол и не е взел
мерки по отношение на условията в помещение № 23 , за изолиране на санитарния
възел и създаване на възможност ищеца да удовлетворява естествените си
потребности пристойно.
Освен противоправното деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съгласно чл. 284, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства посредством които да се опровергае, предвидената от законодателя презумпция в чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което следва да се приеме, че тези вреди са претъпени от ищеца, въпреки, че по делото не е установено какво е било емоционалното му и психичното състояние, по време на престоя му в Затвора Бургас, следствие на лишаването му от правото на достъп до санитарен възел в условията на чистота и пристойност.
Предвид гореизложеното и
след като се вземе предвид кумулативния ефект от установените по делото
неблагоприятни за ищеца хигиенни условия, чието осъществяване пряко накърнява
човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране,
следва да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от
него неимуществени вреди. Ето защо, въпреки, че не е проведено специално,
нарочно доказване на емоционалните възприятия, които условията при които е
изтърпявал наказанието си, са произвели у ищеца, съдът счита, че самите факти
установени по делото водят до извода, че у всяко психично здраво човешко
същество тези условия, не му позволяват спокойно биологично съществуване и те
биха произвели негативните, емоционални преживявания, които ищеца твърди, че е
преживял и обосновават извод за наличие на унизително отнасяне.
По отношение на заявеното от ищеца бездействие за преместването му в друго
спално помещение, липсват доказателства за депозиране на изрична молба , с
такова съдържание до ответника. Отделно от това преценката за преместването е
такава по целесъобразност и не е предмет на съдебен контрол.
С оглед на изложеното исковата претенция се явява доказана, но същата е частично основателна, по отношение на размера на претендираното обезщетение. Съгласно чл. 52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. Ето защо предвид характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се твърди и не се установява, те да са довели до конкретно увреждане на здравето на ищеца, както и краткият срок на причиняването им- по-малко от три месеца ,съдът счита, че справедливото обезщетение за периода от 08.07.2016 г. до 09.2016 г. е в размер на 600,00 лева. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 06.12.2016 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, така както е предявена исковата претенция. В останалата част до общия претендиран размер от 11 000,00 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От ищецът се претендират разноски в размер на 760,00, от които 10,00 лв. платена държавна такса и 750,00 лв. платено адвокатско възнаграждение. По делото се представят доказателства за платено възнаграждение в размер на 350,00 лв. / л.22 от делото/, поради което разноските следва да бъдат определени в размер на 360,00 лв. Разноските съобразно уважената част на иска , са в размер на 19,63 лв.
Направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. съответно в ал.3 е предвидено, че когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Нормите на чл. 286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило
на чл. 78, ал.3 от ГПК, съгласно което
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната
основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА началника на Затвора –Варна на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, да заплати
на К.С.Р. , сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна
дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходимите санитарно-хигиенни
условия, при изпълнение на наложеното наказание „Доживотен затвор , за периода
08.07.2016 г.-09.2016 г. , ведно със законната лихва считано от 06.12.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Р. срещу началника на Затвора-Варна иск в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 11 000 лв., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА началника на Затвора-гр.Варнада заплати на
К.С.Р. сторените по делото разноски в размер на 19,63 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.