РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Велико Търново, 30.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора ………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №310 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на Д.Ц., в качеството му на управител на “ВТПГ – Строймат” ООД от гр. В.
Търново срещу ревизионен акт №Р-04000416003534-091-001/25.01.2017г. на ТД на
НАП – В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение №91/18.04.2017г. на
директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част. Жалбоподателят твърди, че
ревизионният акт в обжалваната му част е незаконосъобразен, а изводите на
органите по приходите противоречат на разпоредбите на ЗДДС, тъй като неправилно
не са приети за извършени декларирани вътреобщностни доставки. Допълнителни
съображения излага в писмена защита. Моли обжалваният ревизионният акт да бъде
отменен, като претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата, директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в
писмена защита. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 3 629,11 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионният акт в частта, в която се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение №91/18.04.2017г. на директора на
Дирекция “ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният Ревизионен
акт №Р-04000416003534-091-001/25.01.2017г. е издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на “ВТПГ – Строймат” ООД – гр. В.
Търново, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-04000416003534-020-001/25.05.2016г., изменена посредством заповеди за
изменение на ЗВР №Р-04000416003534-020-002/04.07.2016г.,
№Р-04000416003534-020-003/29.08.2016г. и №Р-04000416003534-020-003/28.09.2016г.
Същата е относно установяване задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчните
периоди от 01.01.2014г. до 31.05.2016г. и за корпоративен данък по ЗКПО за
данъчни периоди 2014г. и 2015г.
След
обжалването му по административен ред РА е отменен в частта за определен ДДС в
размер на 20 лв. и лихва върху него от 3,47 лв. за данъчен период месец 03.2015г.
и потвърден в останалата му част по ЗДДС. Законосъобразността на акта в
потвърдената му от ответника част е предмет на спора по делото.
Ревизионен акт
№Р-04000416003534-091-001/25.01.2017г. е издаден от компетентните за това
органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията
на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120
от ДОПК, поради което е валиден акт.
С РА на дружеството
жалбоподател за данъчни периоди 08.2014г., 09.2014г., 10.2014г., 11.2014г.,
01.2015г., 02.2015г. и 03.2015г. е
начислен ДДС в общ размер на 90 081,35 лв. по 70 бр. фактури, издадени на “Plasmetal expert S.R.L.” от Румъния. Предмет на стопанска операция по тези фактури са доставки на стоки – гвоздеи
и тел. В хода на ревизията във връзка с декларирани от жалбоподателя
вътреобщностни доставки/ВОД/ с получател дружество от Румъния са изискани
документи, доказващи извършването на такива доставки.
Представен е Договор №5/14.08.2014г.,
сключен между „ВТПГ – Строймат“ ООД, като
продавач и “Plasmetal expert S.R.L.”, като купувач с предмет
доставка на „телове и изделия от тел". От страна на дружеството жалбоподател
са дадени обяснения, че всички продажби били извършени от производствено-складовата база на
дружеството в гр. В.Търново, ул. „Борис Богданов" №2. Предаването на
стоките било извършено в деня на сделката, като същите са получени директно от
собственика на “Plasmetal expert
S.R.L.” – Marius
Gerghinciu, като за всяка доставка е правена поръчка по телефон
или на място в склада лично от управителя Marius Gerghinciu. Относно транспортирането на стоките е
посочено, че това е извършено с превозни средства на купувача/бусове/ с рег. № B-91-RMC и B-32-KRT, собственост на
купувача, управлявани от Marius Gerghinciu и негов шофьор. Били са представени копия на инвойс,
международна товарителница/ЧМР/, потвърждение за получаване на стоките от
румънския контрагент /на чужд език/, както и проформа фактури, опаковачни
листове, потвърждение за доставките и приемо-предавателни протоколи. Плащането
на цената по фактурите е извършено по банков път.
В хода на
ревизията с
Протокол №П-04000415134163-073-001/28.10.2015г. е документирана проверка за
установяване на факти и обстоятелства във връзка с получена молба за обмен на
информация от приходната администрация на Румъния с реф. №VAT_RO_2411
_BG_018673_20150724_AF_RI. В същата е посочено,
че “Plasmetal expert S.R.L.” не е декларирало
вътреобщностни придобивания от „ВТПГ – Строймат“ ООД, дружеството не е било
намерено на декларирания адрес, поради което е било обявено за "липсващ
търговец". С изпратената молба за обмен на
информация с реф. №VAT_BG_019852_RO_4278_20151218_G_RI_R до румънската приходна
администрация относно процесиите ВОД са поставени конкретни въпроси относно “Plasmetal expert S.R.L.”. От получения отговор се установява,
че за ревизирания период румънският търговец е подавал ДДС декларации само за
периода от 01.2014г. до 08.2014 г., a VIES декларации са подавани за юли и август 2014 г. След
август 2014г. не са подавани никакви декларации. В отговора са посочени банкови
сметки на румънското дружество, в т.ч. банкова сметка ***, от която са
извършвани плащания на жалбоподателя за процесиите ВОД. Също така е посочено,
че има подадена „наказателна
жалба“/вж. стр. 96 от делото/ относно действия на “Plasmetal
expert S.R.L.”, свързано
със сделките му, включително и с „ВТПГ - СТРОЙМАТ" ООД. От отговора става
ясно също, че със споразумение за прехвърляне на акции и с Решение на Общото събрание
от 12.08.2014г. Marius Gerghinciu е
прехвърлил акциите/дяловете/ си в това дружество.
С Протокол
№П-04000415169866-073-001/23.09.2015г. е отправено запитване към румънската приходна
администрация по линията на двустранното споразумение относно преминавания през
ГКПП на транспортни средства вписани в представените от жалбоподателя ЧМР от
Република България към Република Румъния през периодите от 08.2014г. до 11.2014г.
В отговора от румънска страна е посочено, че тези транспортни средства не са
регистрирани в системата „Трафик контрол", но и че процедурата за
мониторинг на ВОП на стоки се отнася само за превозни средства над 3,5 тона.
От така
събраните доказателства органите по приходите са направили извод за липса на
реално осъществени ВОД, при което за ревизираното лице не е налице правото на
прилагане на нулева ставка на ДДС по фактурите, издадени на “Plasmetal expert S.R.L.” Оттам е изведен правен извод, че дружеството жалбоподател не е осъществило
вътреобщностни доставки, по които да са получател посоченото дружество от
Румъния. Поради това са начислили ДДС по издадените фактури със ставката по чл.
66, ал. 1 от ЗДДС.
Така
направените констатации се оспорват от жалбоподателя, който счита, че още в
хода на ревизията са били представени всички документи, които доказват
извършване на ВОД, получаване на стоките от румънското дружество, вкл. и
плащане на цената по доставките; получената информация от НАП по линията на
международния обмен по Регламент ЕС 1798/2003 на съвета е интерпретирана
едностранчиво и неправилно, тъй като изводите на приходната администрация на
Румъния не са подкрепени с доказателства, а посочените обстоятелства нямат
отношение към реалното получаване на стоките и извършения транспорт; не са
преценени правилно съвкупно всички представени доказателства, като неправилно е
интерпретирано съдържанието на някои документи с цел да се направи извод за
липса на ВОД. Направените възражения съдът приема за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се
определят с правилника за прилагане на закона. Разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС регламентира,че за доказване на вътреобщностна
доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят
е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите
на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато
доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано
по закона;
2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето
лице, или
б) транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен
от доставчика, или
в) писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо,
че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка - когато
транспортът е извършен от получателя.
Доказването
на тези условия е достатъчно основание да се приеме, че е налице ВОД по смисъла
на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, без да се поставят допълнителни изисквания към
доставчика.
По делото са
приети писмените доказателства събраните в хода на ревизията, като част от тях –
инвойс фактурите, опаковачните листи, приемо-предавателните протоколи,
потвържденията за ВОД, декларациите от “Plasmetal expert S.R.L.” и ЧМР са оспорени от пълномощника на ответника
относно тяхната автентичност. В откритото производство по реда на чл. 193, ал.
3 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК е назначена съдебно-графическа експертиза и е
допуснато събирането на гласни доказателства. От приетото и неоспорено от
страните заключение на СГЕ се установява, че подписите под оспорените документи
от страна на “Plasmetal expert S.R.L.” са
положени от лицето Marius Gerghinciu, което е действало в качеството на представляващ
купувача. От показанията на разпитаните по делото свидетели, служители в
предприятието на дружеството жалбоподател, се установява начинът по който е
контактувано с представляващият румънското дружество, както и механизмът по
който е осъществяван транспортът на стоките. Свидетелите посочват, че с Marius
Gerghinciu е
контактувал по телефона единият от свидетелите, който говори английски език и
на който език са се разбирали, а представителят на “Plasmetal expert S.R.L.” е идвал лично в страната, присъствал е при
натоварването на стоките, подписвал е съответните документи, а самите стоки са
били натоварвани на МПС/бусове/, които са били с допълнително укрепена
конструкция. Показанията на свидетелите кореспондират с дадените в хода на
ревизията обяснения от страна на жалбоподателя, а така също и писмените
доказателства, изхождащи от ревизираното дружество, логични са, поради което
съдът ги кредитира. От събраните доказателства се установява автентичността на
оспорените документи и съдът цени същите като годни доказателства.
Видно от
представените по делото от Агенция „Митници“ справки от Българската интегрирана
митническа информационна система транспортни средства тип „Ивеко Дейли“ с рег. № B-91-RMC и B-32-KRT са влизали и излизали многократно от страната през периода 14.08.2014г. –
20.05.2016г., при ГКПП „Дунав мост“, за което са били заплащани съответните
такси. От събраните в хода на ревизията доказателства и тези, допълнително
представени от НАП в хода на съдебното дирене се установява, че “Plasmetal expert S.R.L.” е имал търговски взаимоотношения и с други лица
от страната, напр. „Жити“ АД – гр. Русе, което дружество е доставяло на
румънския си партньор стоки, които доставки са били обект на проверка от страна
на приходната администрация. Така преценени в своята съвкупност доказателствата
водят до извод, че “Plasmetal
expert S.R.L.”, което може да бъде обявено според данъчната администрация на Република
Румъния за “липсващ търговец“, през процесните периоди е осъществявало активно
търговска дейност с български партньори, негови представители и транспортни
средства са пребивавали на територията на страната, извършвани са превози и са
били осъществявани разплащания по банков път по сключените сделки. Поради това
не могат да бъдат споделени разбиранията, че в случая са налице привидни сделки
между „ВТПГ – Строймат“ ООД и “Plasmetal
expert S.R.L.”, сключени с цел отклонение на данъчно облагане. За неоснователен съдът
намира основният аргумент в решението на ответника, че дружеството жалбоподател
е сключвало сделки с лице без представителна власт спрямо румънското дружество,
като действията на това лице не рефлектират в правната сфера на чуждестранния
конрагент.
На
първо място не се установява от представените писмени доказателства и от кореспонденция
с румънската данъчна администрация не се посочва, че Marius
Gerghinciu не е
представляващ по закон, или по пълномощно “Plasmetal expert S.R.L.”, а само, че е прехвърлили акциите си в това дружество на други лица,
което е нещо различно. В отговорите на румънските данъчни власти никъде не се
съдържат данни за друго лице, представляващ посоченото дружество, а Marius
Gerghinciu е посочен
като пълномощник на дружеството пред различни банки на територията на Румъния и
България/ст. 96 и 97 от делото/. На второ място лицето като представител на “Plasmetal expert S.R.L.“ е контактувало с българският си конрагент на територията на страната,
което се установява от свидетелските показания. Съгласно разпоредбата на чл.
62, ал. 2, т. 2 от Кодекса за международното частно право в отношенията между
представлявания и третото лице прилага се правото на държавата, в която
представителят е действал, когато в тази държава е основното място на дейност
на третото лице или неговото обичайно местопребиваване. В случая представителят
е действал на територията на нашата страна, където е мястото на дейност на
третото лице „ВТПГ – Строймат“ ООД и приложими ще са разпоредбите на нашето
търговско право. В разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон е посочено, че когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Няма по делото данни други лица, представляващи “Plasmetal expert S.R.L.“, да са се противопоставили на сделките, сключени с „ВТПГ – Строймат“
ООД, през процесните периоди транспортните средства са пътували от България за
Румъния, а парични преводи на цените по доставките са постъпвали по банков път.
Видно от
представените от жалбоподателя международни товарителници в кл. 16 като
превозвач на стоките е посочен купувача, като в повечето от товарителниците е
посочен номера на транспортно средство. Товарителниците за извършен
международен транспорт са били оспорени от ответната страна по отношение на
тяхната автентичност, като оспорваната им автентичност е потвърдена. Автентичността на
подписите за получател в оспорените товарителници в случая е и без значение,
доколкото Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки /CMR, ратифицирана с Указ №1143 на Държавния съвет на НРБ от
29.07.1977г., в сила за България от 18.01.1978г./ не съдържа изискване за такъв
реквизит. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 4 от Конвенцията за договора за
международни автомобилни превози /Конвенцията/, международните товарителници
удостоверяват до доказване на противното условията на договора за превоз и
получаването на стоката от превозвача, а нередовността им не засяга нито
съществуването, нито действието на този договор. липса в ЧМР данни за място,
дата и час на доставянето на стоките /само градове, без точни адреси – улица,
номер и т.н./, не представлява аргумент за непризнаване на вътреобщностния
характер на доставките. Подобни изисквания не се съдържат нито в Конвенцията,
нито в разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС. При условие, че мястото на приемането на
стоките съвпада с отбелязания в клетка 3 от товарителницата разтоварен пункт,
съвпадащ със седалището на получателя, изричното посочване в клетка 24 на място
на приемане е ненужно и не се изисква.
В хода на
ревизията са отправени молби за информация по член 5 от Регламент ЕС 1798/2003
за административно сътрудничество до данъчната администрация на Румъния, като
на базата на получените отговори приходната администрация е приела, че доставки
не са били осъществени. Тези изводи обаче не се споделят от съда, тъй като не
се подкрепят от логичен анализ на всички събрани още в хода на ревизията
доказателства. Единствения категоричен извод, направен от румънските данъчни
власти е в смисъл, че от страна на “Plasmetal
expert S.R.L.” след 08.2014г. не са подавани декларации и към момента на извършване на
проверките /от края на 2015г./, представител на дружеството не е открит за
проверка и не са представени счетоводни документи. В самите отговори се
посочва, че компанията е неактивна след месец 08.2015г., но че е извършвала
дейност „търговия със строителни материали“, имала е обекти и банкови сметки.
От посочените обстоятелства, че в един момент чуждестранният търговец е
престанал да изпълнява задълженията си към данъчните власти в страната, за
която е местно лице, няма как да следва крайният извод, че всички негови
действия, свързани с чуждестранните му партньори, са насочени към злоупотреби и
черпене на данъчни облаги и предимства именно от тези партньори. Напротив,
събрани са доказателства, че “Plasmetal
expert S.R.L.” коректно е осъществявал задълженията си по сключените договори с
жалбоподателя, като последният няма как да узнае и не е бил длъжен да знае за
взаимоотношенията на клиента си с данъчната администрация в Република
Румъния.
Всички тези
обстоятелства, обаче, касаещи получателя на стоките, нямат и не могат да имат
пряко отношение към извършен от жалбоподателя ВОД, тъй като както се посочи
законът не вменява допълнителни изисквания спрямо получателите на този
доставки, освен посочените в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а те към момента на
доставките са били налице.
Съгласно чл. 45, т. 2, б. „а” от
ППЗДДС в приложимата му редакция, за доказването на изпращането и
транспортирането на стоките могат да служат „транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка. Тълкуването на посочената
правна норма налага извод, че през този период нормативно са предвидени две
алтернативни възможности за доказване транспортирането на стоките – транспортен
документ или писмено потвърждение от получателя. Достатъчно е наличието на едно
от тях, за да се приеме, че транспортът е доказан. След като по делото се
представя писмено потвърждение за това, то следва да се зачете с последиците,
които сам законодателят му е придал. При положение, че националното данъчно
законодателство е посочило сред документите, доказващи изпращането на стоките и
транспортирането им писменото потвърждение на получателя на стоките, с оглед
принципа на правната сигурност, приходната администрация е длъжна да приложи
освобождаването от данъка на доставчика дори при наличие само на този документ.
В конкретния случай още в хода на ревизията са били представени 7 бр. Писмени
потвърждения от доставчика за получаването на стоките, които не са ценени от
органите по приходите. Същите са представени повторно с легализиран превод към
тях. Възражението на ответната страна, че не е известно кое е лицето, което ги
е съставило, съдът намира за
неоснователно, тъй като липсата да допълнителни такива данни не прави документа
негодно доказателство. В
действителност в закона не са определени задължителна форма и съдържание на
писменото потвърждение по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, но същото, като частен
свидетелстващ документ без материална доказателствена сила, следва да бъде
преценявано от съда по начин, по който може да се направи безспорен извод относно
верността на фактите, удостоверени с него, при съпоставянето им с останалите
доказателства по делото. От съдържанието на представените писмени потвърждения,
разгледани в тяхната взаимна връзка с останалите доказателства по делото, се
налага категоричният извод, че процесните стоки са доставени от жалбоподателя в
настоящето производство, като посочените доказателства са били събрани още в
хода на ревизионното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 28в А, буква “а”,
ал. 1 от Шеста директива 77/388, изменена с директива 2000/65, не се допуска
компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден
доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства,
установявайки на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена
вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки,
когато тези доказателства се докажат с невярно съдържание, без обаче да бъде
установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на
своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна
доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящия случай
представяйки писмено потвърждение от страна на получателя на стоката, че
доставката е получена, както и документ за превоз, жалбоподателя е счел, че е
взел всички разумни мерки, за да установи
наличието на осъществена вътреобщностна доставка /вж. Решение от 27.09.2007г. на Съдът на ЕС по
дело С-409/2007г./.
Не съществува задължение получателят на стоката предварително да предоставя на своя доставчик
документи, от които да е видно дали той декларира като вътреобщностни
придобивания получените доставки, дали е изряден данъкоплатец и не извършва
административни или други нарушения. Това са въпроси, които попадат извън
предмета на конкретната сделка и е нелогично да бъде задължаван жалбоподателя да изисква от своя контрагент
доказателства относно обстоятелства, които не касаят пряко и непосредствено
конкретната сделка. Данъчната администрация следва да се съобразява при
издаването на своите актове и с относимите
и приложими разпоредби на общностното право. В тази връзка следва
органът по приходите да се съобразява с разпоредбата на чл. 28в А, буква “а”,
ал. 1 от Шеста директива 77/388, изменена с директива 2000/65, съгласно която
не се допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да
задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил
доказателства, установявайки на пръв поглед правото му на освобождаване на
дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези
стоки, когато тези доказателства се докажат с невярно съдържание, без обаче да
бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на
своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна
доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящия случай
представяйки писмено потвърждение от страна на получателя на стоката, че доставката
е получена, както и документ за вторично седалище на дружеството-получател на
стоката, жалбоподателя е счел, че е взел всички разумни мерки, за да
установи наличието на осъществена
вътреобщностна доставка/. Върху представените
международни товарителници за процесните доставки в клетка 24 „Стоките
получени” е извършено вписване на датата на получаване на стоката, печат на
получателя на стоката и подпис на длъжностно лице, представляващо получателя.
Към всяка от фактурите и международни товарителници/СМР/ е приложена
декларация, с която получателят на доставките
потвърждава, че е получил стоките,
доставени от „ВТПГ – Строймат” ООД по съответните товарителници и същевременно декларира, че ще заплати ДДС
като пълноправен член на ЕС. В действителност в закона не са
определени задължителна форма и съдържание на писменото потвърждение по чл. 45,
т. 2 от ППЗДДС, но същото, като частен свидетелстващ документ без материална
доказателствена сила, следва да бъде преценявано от съда по начин, по който може
да се направи безспорен извод относно верността на фактите, удостоверени с
него, при съпоставянето им с останалите доказателства по делото. От събраните
доказателства по делото, се налага категоричният извод, че процесните стоки са
доставени от жалбоподателя в настоящето производство, транспортирани са от
България до Република Румъния, предадени са на получателя на доставката,като
последният писмено е декларирал получаването им.
Установените поделото обстоятелства, преценени в
тяхната съвкупност налагат извод, че по делото е доказано наличието всички законови предпоставки, визирани в чл.
7, ал. 1 от ЗДДС за признаване на въпросните доставки по
процесните фактури за вътреобщностни такива и за приложението на чл. 53, ал. 1
от ЗДДС относно приложението по
отношение на тези вътреобщонстни доставки с данъчна ставка “0”. Ето защо
изводът на органите по приходите, че доставките са облагаеми със ставката по
чл. 67, ал.1 от ЗДДС е неправилен, което
води до извод и за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, с който са
определени данъчни задължения по ЗДДС.
Жалбата е
основателна.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане
на разноски по производството, съдът следва да осъди ответника да му заплати
направените и доказани по делото такива в размер на 3 863 лв., представляващи
държавна такса от 50 лв., депозити за съдебни експертизи общо в размер на 813
лв., както и договорно и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000
лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ревизионен
акт №Р-04000416003534-091-001/25.01.2017г. на ТД на НАП – В. Търново, в
обжалваната и потвърдена с Решение №91/18.04.2017г. на директора на Дирекция
“ОДОП” – гр. В. Търново част.
ОСЪЖДА Дирекция
“ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП да заплати на „ВТПГ – Строймат“ ООД – гр. В.
Търново разноски по делото в размер на 3 863/три хиляди осемстотин
шестдесет и три/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: