Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: К.МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 16649 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 484018 от 10.09.2018 г., постановено по гр.дело № 24804/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 113 с-в, е възстановена на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1 ЗН запазената част на К.С.Г. в размер на 1/3 от наследството на В.С.Г.,
починала на 24.04.2012 г., като е намалено с 38 874, 61/116 623, 83 дарствено
разпореждане, извършено от В.С.Г. с нотариален акт за дарение № 170/11.12.2007
г., том V, н.д. №
857/2007 г., по иск, предявен от И.К.Г. срещу М.С.Г., като на основание чл. 36,
ал. 1, изр. 1 ЗН са върнати дарените с посочения нотариален акт 4/6 идеални
части от недвижим имот, представляващ: източна половина от сградата близнак,
застроена на площ от 70 кв.м., състояща се от: на партерния етаж - две стаи,
хол, кухня и сервизи; и на първия етаж - две стаи, хол, кухня и сервизи, заедно
с 1/2 идеална част от УПИ XII-149 от кв. 206А по плана на гр. София, местност
"Подуяне Редута", целият с площ от 410 кв.м., при съседи: ул.
"Асенова крепост", парцел XI-150, парцел XIII-148 и парцел XXV-1, в наследството на В.С.Г..
Със същото решение ищецът И.Г. е осъден да заплати на ответницата М.Г. на
основание чл. 36, ал. 1, изр. второ, вр. изр. първо ЗН сумата от 22 908, 36
лв., представляваща 1/2 от стойността на разполагаемата част от наследството на
В.Г..
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответницата, с която
първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Посочено е, че неправилно
районният съд е приел, че правото на възстановяване на накърнена запазена част
е било упражнено от всички наследници, тъй като наследникът на запазената част
е починал и е оставил двама наследници - своята съпруга В.Г.и своя син И.Г.,
който е ищец в производството. Твърди се, че съпругата В.Г.не е предявила
претенция за възстановяване на запазена част, поради което всички направени от
първоинстанционния съд изчисления са неправилни. Изложени са и доводи, че
волята на починалия К.Г.е била да зачете желанието на своята майка. Според
въззивника следва да бъде отчетена значимата промяна на обществените отношения,
която налага преосмисляне на възприетата от практиката наследимост на искането
за възстановяване на запазена част, която правна възможност води до взъдействие
върху разпоредителната воля на наследодателя. Поддържа, че правото да се иска
възстановяване на запазена част има строго личен характер, макар и да е с имуществено
съдържание, и засяга строго личната преценка на наследника със запазена част
дали и доколко ще се противопостави на волята на своя наследодател. В тази
връзка се посочва, че извършеното от К.Г. дарствено разпореждане сочи
еднозначно на неговото желание да зачете волята на своя наследодател, като той
е бил съгласен с извършеното от В.Г. дарение и е дарил и своята идеална част. По
изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а
предявеният иск отхвърлен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с
който се моли решението да бъде потвърдено. Твърди се, че в първоинстанционното
решение никъде не е посочено, че и двамата наследници на К.Г. са упражнили
правото си да искат възстановяване на запазена част, като съдът е изложил
подробни мотиви, в които е посочил приложимите законови норми и задължителната
съдебна практика, които е съобразил в крайния си акт по делото. Намира за
правноирелевантно твърдението, че волята на К.Г. е била да зачете желанието на
майка си, независимо, че това накърнява неговата запазена част в наследството
й. Поддържа, че българското право не предвижда възможност за заздравяване на
сделка с имущество, която надхвърля запазената част.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е частично
неправилно по следните съображения.
По делото е установено, че В.С.Г. е починала на
24.04.2012 г. и е оставила за свои наследници своята дъщеря М.С.Г. (ответник),
и наследниците на починалия й на 15.12.2016 г. син К.С.Г. – съпругата му В.Н.Г.и
сина му И.К.Г. (ищец).
Установено е също така, че В.Г. е притежавала по силата
на наследствено правоприемство 1/3 идеална част от възстановеното с решение №
412 от 20.05.1999 г. на ПК – район „Кремиковци“ право на собственост на
наследниците на Е.Т.И.върху нива от 10, 100 дка, четвърта категория, в местност
„Мало ливаде“, имот № 134021 по плана за земеразделяне (л. 37 до л. 39 от
първоинстанционното производство), както и 1/9 идеална част от възстановеното с
решения № 445Н1 от 01.11.1999 г. и № 445Н2 от същата дата на ПК – гр. Елин
Пелин право на собственост на наследниците на П.Г.К.върху следните имоти: нива
от 1, 750 дка, пета категория, в местността „Милковица“, имот № 035001 по
картата на землището; нива от 3, 5 дка, четвърта категория, местност „Обреша“,
имот № 038004 по картата на землището; нива от 2, 008 дка, шеста категория,
местност „Ръкова кория“, имот № 049010 по картата на землището; нива от 1, 444
дка , четвърта категория, местност „Гнилата“, имот № 057013 по картата на
землището; нива от 1, 460 дка, девета категория, местност „Краището“, имот №
060019 по картата на землището; нива от 1, 601 дка, девета категория, местност
„Краището“, имот № 060023 по картата на землището; нива от 0, 598 дка, шеста
категория, местност „Краище“, имот № 062031 по картата на землището; нива от 1,
323 дка, четвърта категория, местност „Тузлата“, имот № 105042 по плана за земеразделяне;
нива от 0, 972 дка, пета категория, местност „Гаджовлия“, имот № 147008 по
плана за земеразделяне; нива от 0, 898 дка, седма категория, местност „Кръсто“,
имот № 271018 по плана за земеразделяне и нива от 3, 001 дка, пета категория,
местност „Къро“, имот № 275013 по плана за земеразделяне (л. 40 до л. 44 от
първоинстанционното производство).
С нотариален акт № 170, том V от 11.12.2007 г. В.С.Г. е
дарила на ответницата М.С.Г. собствените си 4/6 идеални части от следния
недвижим имот: източната половина от сградата близнак, застроена на площ от 70
кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизи на партерния етаж и на
първия етаж от две стаи, хол, кухня и сервизи, заедно с ½ идеална част
от УПИ XII-149
от
кв. 206А по плана на гр. София в м. „Подуяне Редута“, целият с площ от 410
кв.м. при съседи по скица: ул. „Асенова крепост“, парцел XI-150, парцел XIII-148 и парцел XXV-158.
С нотариален акт № 149, том I, от 28.05.2014 г. К.С.Г. е
дарил на своята сестра ответницата М.Г. собствената си 1/6 идеална част от
описания по-горе недвижим имот, предмет на дарение с нотариалния акт от
11.12.2007 г.
По делото е прието и заключение на съдебно-оценителна
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано като пълно, обективно и безпристрастно.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до
следните правни изводи.
Предявен е иск за възстановяване на запазена част от
наследството на К.Г., оставено от В.Г., накърнена с извършеното на 11.12.2007
г. дарение, с което В.Г. е дарила на ответницата собствените си 4/6 ид.ч. от описания
по-горе недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН когато
наследодателят е оставил низходящи и съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхната
запазена част от наследството. Съгласно Постановление
№ 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС правото да се иска намаление на
завещателно разпореждане или дарение има имуществен характер и може да се
предяви и от наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена, като
възстановяване на запазената част се допуска само в полза на поискалия това, а
запазената част на наследниците, които не са поискали това, не се допълва. С
оглед на така дадените задължителни разяснения от Върховния съд се явяват
неоснователни и ирелевантни доводите във въззивната жалба, че К.Г. е изявил
волята си да зачете желанието на своята наследодателка В.Г., като е дарил
своята идеална част от процесния имот на ответницата. Ищецът в качеството му на
наследник на К.Г. разполага със самостоятелно право да иска възстановяване на
запазената част от наследството на починалия К.Г., оставено от В.Г., като за
упражняването му е без значение дали и другият наследник на К.Г. е упражнил
своето право, както и обстоятелството, че К.Г. е извършил дарение на друга
идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот в полза на
ответницата.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН предвижда, че когато
наследникът упражнява правото си спрямо лица, които не са наследници по закон,
необходимо е той да е приел наследството по опис. В конкретния случай опис не е
необходим, тъй като ответницата М.Г. е наследник по закон на наследодателката В.Г..
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН сочи, че запазената част на низходящи, когато
наследодателят не е оставил съпруг,
при
две или повече деца е 2/3 от имуществото на наследодателя. Съобразно нормата на
чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на К.Г. е 1/3 ид.ч.
Разпоредбата на чл. 31 ЗН сочи, че за да се определи
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува
една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на
смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.
12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят
към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриването на
наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. В
разглеждания случай по делото не са събрани доказателства за наличието на
задължения на В.Г. към датата на настъпване на смъртта й. Масата на имотите,
принадлежали на общата наследодателка към същия момент включва описаните
подробно по-горе имоти, от които 1/3 идеална част от възстановения на
наследниците наЕ.И.имот и 1/9 идеална част от възстановените на наследниците на
П.К.имоти. От заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на тези имоти към момента на откриване на
наследството на В.Г. – 24.04.2012 г., е 3 597, 16 лв. Към тази стойност
съобразно правилото на чл. 31 ЗН следва да се прибави стойността на дарението,
извършено с нотариалния акт от 11.12.2007 г. според положението на имота по време на
подаряването и според стойността му по време на откриването на
наследството, която стойност съобразно заключението на вещото лице се
равнява на 113 026, 67 лв. Следователно общата стойност на всички
притежавани от В.Г. недвижими имоти и тази на дарения имот, определена в
съответствие с чл. 31 ЗН, е 116 623, 83 лв. Съгласно чл. 28 и чл. 29 ЗН
разполагаемата част от наследството на В.Г. и запазената част от него на К.Г.
са в размер на по 1/3 или са на стойност от по 38 874, 61 лв.
За да се извърши преценка дали е накърнена запазената
част на К.Г. в наследството на В.Г., следва да се извърши сравнение между
чистия актив от имуществото на последната, която К.Г. е получил, и неговата
запазена част, изчислена по-горе. Чистият актив от имуществото на В.Г. се
равнява на 3 597, 16 лв., което е стойността на притежаваните от нея
недвижими имоти към датата на смъртта й без дарения недвижим имот. От този чист
актив К.Г. е получил 1/2 със стойност 1 798, 58 лв., тъй като с
ответницата са наследили равни части от правото на собственост, притежавано от В.Г..
Следователно неговата запазена част е накърнена с 37 076, 03 лв.
(38 874, 61 лв. – 1 798, 58 лв.), поради което извършеното с
нотариалния акт от 11.12.2007 г. дарение е следвало да бъде намалено с
37 076, 03/116 623, 83. По изложените съображения обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която дарението е намалено за разликата над
37 076, 03/116 623, 83 до 38 874, 61/116 623, 83.
Съобразно чл. 36, ал. 1 ЗН когато предмет на завета или
дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни
запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността
на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от
1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или
надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4,
заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с
пари според цената по време на намаляването. Правилно районният съд е посочил, че
в разглеждания случай чл. 36, ал. 2 ЗН не намира приложение и тъй като са
налице предпоставките на чл. 36, ал. 1, изр. първо ЗН дареният имот следва да
бъде върнат изцяло в наследството, а ищецът да заплати на надарения
(ответницата) стойността на разполагаемата част от наследството на В.Г. по цени
към момента на намаляването. Съобразно заключението на вещото лице стойността
на тази разполагаема част по цени към момента на намаляването се равнява на
45 816, 72 лв. (1/3 от 137 450, 17 лв.), като настоящият съдебен
състав намира, че не е налице основание за намаляване на тази сума с ½,
както е постановил районният съд, тъй като след връщането на дарения имот
изцяло в наследството ответницата следва да получи пълната стойност на
разполагаемата част от наследството или ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответницата още 22 908, 36 лв.
В останалата част обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
С оглед изхода на делото и уважаването на предявения иск
ответницата следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените във въззивното производство разноски в размер на 1000 лв.
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съобразно направеното отбелязване в
приложения на л. 26 по делото договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 484018 от 10.09.2018 г., постановено по гр.дело № 24804/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 113 с-в, в частта, с която дарственото разпореждане на В.С.Г., извършено с
нотариален акт за дарение № 170 от 11.12.2007 г., е намалено за разликата над 37 076, 03/116 623, 83 до
38 874, 61/116 623, 83, по иск, предявен от И.К.Г., ЕГН **********, срещу М.С.Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
И.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, сумата от още 22 908, 36 лв.,
представляваща разликата между присъдените с първоинстанционното решение
22 908, 36 лв. и пълната стойност на разполагаемата част от наследството
на В.С.Г., ЕГН **********, починала на 24.04.2012 г., към момента на
намалението – 45 816, 72 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 484018 от 10.09.2018 г., постановено по гр.дело № 24804/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 113 с-в, в останалата му част.
ОСЪЖДА
М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.К.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за въззивното производство
в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.