№ 18475
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110169519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 80279/11.03.2024 г., подадена от ищеца С. А.
Д., чрез адвокат В. Б. Л., за изменение в частта с разноските на Решение №
1525/26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 69519 по описа за 2022 г. на СРС, I
ГО, 24 състав.
В молбата се е направено искане за изменение на решението в частта с
разноските чрез присъждане на направените от ищцата разноски съобразно
списъка по чл. 80 от ГПК. Посочва се, че в случая не била налице втората
предпоставка за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а
именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Твърди се, че в
случая не ставало въпрос за извънсъдебна покана от кредитора до длъжника
или до неотписване на процесната сума като счетоводна операция, тъй като в
писмото от ответника до ищеца ответникът бил направил изявление, че
давността не се прилагала служебно и отказал да отпише дълга. Направени са
възражения, че във фактурата процесната сума била вписана като дължима
като „старо салдо“, което предполагало погасяването по реда на чл. 76, ал. 1
от ЗЗД при плащане на текущи задължения.
В срок не е постъпил отговор на молбата по чл. 248 от ГПК от ответника.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното решение
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В решението си съдът е счел за приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2
от ГПК, тъй като е приел, че с волеизявлението си в отговора на исковата
молба ответникът не е оспорил твърдението за настъпилата погасителна
1
давност за посочената от ищеца сума, а напротив – признал е иска, както и че
не е предприел съдебни мерки за събиране на вземането или по друг начин не
е станал причина за делото. Съдът не счита, че са налице основания за
ревизиране на мотивите в тази част. Посоченото в писмото на л. 8 от делото
не създава индиция за извънсъдебно оспорване на претенцията на ищеца.
Съдът счита, че не е разколебано и приетото, че неотписвайки процесната
сума ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като отписването
на вземанията представлява единствено счетоводна операция, която не е
скрепена с правни последици относно съществуването на вземането. Що се
отнася до останалите доводи в молбата по чл. 248 от ГПК, доколкото същите
не са били направени до приключването на устните състезания пред районния
съд, релевирането им в молбата по чл. 248 от ГПК се явява преклудирано и не
следва да бъдат разглеждани.
Предвид горепосоченото молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 80279/11.03.2024 г., подадена
от ищеца С. А. Д., чрез адвокат В. Б. Л., за изменение в частта с разноските на
Решение № 1525/26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 69519 по описа за 2022
г. на СРС, I ГО, 24 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2