МОТИВИ към присъда № 86/09.10.2017г.
по НОХД № 1600/2017г. по описа на Окръжен
съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Д.И.П., за
това че:
1. На 01.02.2017 г., в с. Д., общ. П.,
обл. Пловдивска, при условията на опасен рецидив - след като е била осъждана за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е била
осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като изпълненията на наказанията не са били отложени по чл.66 от НК,
умишлено е умъртвила другиго - И.А.К., като деянието е извършено по особено
мъчителен начин за убитата и с особена жестокост – престъпление по чл.116,
ал.1, т.6 и т.12 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и
2. На
01.02.2017 г., в с. Д., общ. П., обл. Пловдивска, при условията на опасен
рецидив - след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по чл. 66 от НК и след като е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като изпълненията на наказанията не са
били отложени по чл. 66 от НК, е отнела чужди движими вещи - два броя златни
обеци, тип халка с грамаж 0,75 грама - на стойност 45 лв.; 1 бр. бял плетен
чувал с надпис ЛАК - на стойност 0,50 лв.; 1 бр. текстилен килим, тип пътека -
на стойност 30 лв.; 1 бр. текстилен килим, тип персийски - на стойност 35 лв.;
1 бр. прозрачна чанта с цип - на стойност 0,50 лв.; 1 бр. розов чаршаф, тип
плик - на стойност 6 лв.; 2 бр. жълти одеяла на стойност 10 лв.; 1 бр. синя
хавлия - на стойност 4 лв.; 1 бр. калъфка за възглавница - на стойност 1 лв.; 1
бр. килим, тип мокет - на стойност 20 лв. и 1 бр. зелен чувал с надпис „Владини
фуражи" - на стойност 0,50 лв., всичко на обща стойност 152,50 лв., от
владението на А.Г.К. и Д.Г.Г., без тяхното съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
По
делото бяха предявени и приети за съвместно разглеждане, граждански искове от:
- Св.Д.Г.Г.
– дъщеря на И. К., и в този смисъл пострадала от първото престъпление, а на
лично основание и от второто, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от загубата на майка й, в размер на 20 000 лева, както и на обезщетение
за понесени имуществени вреди, представляващи разходи за погребение в размер на
1 100 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата
на увреждане, като свидетелката бе конституирана като страна по делото -
граждански ищец и частен обвинител;
- Св.А.Г.К.
– син на И. К., и в този смисъл пострадал от първото престъпление, а на лично
основание и от второто, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от загубата на майка му, в размер на 60 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане, като свидетелят
бе конституиран като страна по делото - граждански ищец и частен обвинител.
Делото беше разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимата пълно признание на
фактите по обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението,
така както е повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се установява
фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимата, и
предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да
се наложат наказания: за първото престъпление Доживотен затвор, което да се
замени с Лишаване от свобода в размер на 30 години, а за второто - Лишаване от
свобода в размер на 10 години, което да се намали с 1/3, след което на
основание чл.23, ал.1 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание в
размер на 30 години Лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален
строг режим, и от същото да се приспадне предварителното задържане на подсъдимата
по делото. Предлага вариант за разпореждане с веществените доказателства, както
и възлагане на направените по делото разноски в тежест на подсъдимата.
Гражданският
ищец и частен обвинител Д.Г. не се яви в съдебно заседание.
Повереника
на гражданския ищец и частен обвинител А.К. – адвокат Н. Б., поддържа
обвинението наред с Прокурора, като се присъедини изцяло към исканията му, претендира
уважаване и на предявения от св.К. и приет за съвместно разглеждане граждански
иск. Св.К. на свой ред, също моли за уважаване на гражданския иск и за налагане
на възможно най-тежко наказание спрямо подсъдимата.
Защитата
на подсъдимата, в лицето на адв.Д.П., не оспорва фактите по делото, предлага
съдът да се спре на първата алтернативно предвидена санкция за престъплението
по чл.116 от НК, а именно Лишаване от свобода, размера на което да определи по
справедливост и да съобрази с разпоредбата на чл.58а от НК, което да е и
крайното общо наказание. По справедливост да бъдат уважени и гражданските
искове.
Подсъдимата
Д.И. лично, се разкайва за извършеното, моли за по-ниско наказание, в рамките
на 15-20 години Лишаване от свобода.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
Д.И.П. е родена на ***г. в гр.Ч., живуща ***, българка,
българска гражданка, без образование, безработна, неомъжена, осъждана, ЕГН **********.
Подс.Д.П.
призна изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които са следните:
Подсъдимата
е осъждана общо 5 пъти, както следва:
С
Присъда по НОХД 137/2004 г. по описа на РС - Ч., влязла в законна сила на
06.06.2004 г., за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК - на шест месеца лишаване
от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено с изпитателен срок от 3
години. На основание чл. 68, ал.1 от НК, наказанието е приведено в изпълнение
на 12.08.2005 г. с протоколно определение на РС - П. по ЧНД 152/2005 г.;
С
протоколно определение по НОХД 151/2005 г. по описа на РС - П., влязло в
законна сила на 27.07.2005 г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК - на лишаване от свобода за срок от три
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим;
С
присъда по НОХД № 3116/2005 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, влязла в
законна сила на 29.11.2005 г., за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„б“ от НК - на лишаване от свобода за срок от
седем години при първоначален строг режим;
С
протоколно определение по НОХД 260/2005 г. по описа на РС - П., влязло в
законна сила на 02.02.2006 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК на лишаване
от свобода за срок от три години при първоначален строг режим.
Наложените
на подс.П. наказания по НОХД № 3116/2005 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и
НОХД 260/2005 г. по описа на Районен съд - П. са били групирани с протоколно
определение по ЧНД 33/2006 г. по описа на РС - П., влязло в законна сила на
20.02.2006 г., като й е било наложено едно общо и най-тежко наказание от седем
години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Така наложеното общо
най-тежко наказание е било изтърпяно от подсъдимата на 13.06.2013 г.
С
протоколно определение по НОХД № 10/2014 г. по описа на РС - П., влязло в
законна сила на 20.03.2014 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК - на три месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 29.06.2014 г.
Последните
три осъждания, наказанията по две от които са групирани, определят
квалификацията на извършеното от подсъдимата като опасен рецидив, по смисъла на
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
След
излизането си от затвора през 2014 г., подс.П. заживяла на семейни начала със
св.Я. Д. в с.Д., обл.Пловдивска. В началото на месец януари 2017 г., пред
магазина в с.Д., подс.П. се запознала с пострадалата И. К., която живеела на
първия етаж от къща, намираща се на ул. „***“ № **, в
началото на същото село, в близост до мандрата. Пострадалата К. споделила с подсъдимата,
че живее сама, като пояснила, че има снаха, която живее в същата къща, но не се
грижела за нея. Подс.П. предложила на пострадалата да полага грижи за нея - да
й пали печката и да й помага в домакинството, срещу което да получава малки суми,
като заплащане. Пострадалата се съгласила и подсъдимата започнала да ходи всяка
сутрин в дома й, като вършела дребни домакински задължения. Пострадалата К.
обикновено давала на подсъдимата по 2-3 лева за услугите й.
Сутринта
на 01.02.2017г., около 8.00 часа, подс.П.
посетила магазина в селото, купила хляб, който занесла у дома си и
отново излязла. Около 9.00 часа отишла в дома на пострадалата на посочения горе
адрес. Влязла през входната врата на двора и се насочила към първия етаж на
къщата, където живеела И. К.. В това време, на втория етаж на къщата, се
намирала св.Ш. К. - снаха на пострадалата К..
Пострадалата
К. била у дома си, будна и облечена, седяла на едно от леглата в стая,
обособена като дневна. Подс.П. почистила пепелта от печката, заредила я отново
с дърва, запалила я, седнала на леглото, съседно на това, на което седяла
пострадалата, и й поискала 5 лв., за да си купи кафе и филтри за цигари. И. К.
й обяснила, че в момента няма пари, тъй като още не си е взела пенсията, което
ядосало подсъдимата и тя се нахвърлила върху пострадалата. Последната се свила
в единия ъгъл на леглото, а подсъдимата я хванала с ръце за гърлото.
Пострадалата К. успяла да я отблъсне за кратко и да стане от леглото, като се
запътила към мивката, намираща се в обособена част от стаята, като обяснявала
на подсъдимата, че ще й даде пари веднага, след като си вземе пенсията. В
момента, в който пострадалата се обърнала с гръб към подсъдимата, последната
отишла зад нея и я ритнала с десния си крак в областта на кръста. Пострадалата К.
политнала напред, а подс.П. я притиснала към ръба на плота на мивката, при
което на пострадалата били причинени охлузване с размери 4/1 см. по задната
повърхност на шията вдясно и кръвонасядане с ивичеста форма и с размери 7/2,5
см. в същата област и на границата с окосмената част на главата. Когато подсъдимата
я пуснала, пострадалата К. паднала на земята, а подс.П. скочила върху нея и я
притиснала с крака и колене в областта на гръдната кост, като продължила и да я
стиска с ръце за шията, първо с едната, а после и с двете ръце. Докато се
борела с подсъдимата, пострадалата успяла да извика името на снаха си. Св.Ш. К.,
която в този момент пиела кафе на горния етаж от къщата, чула, че пострадалата
вика името й, но тъй като двете не били в добри отношения, решила да не й
обръща внимание. В това време подс.П. продължила да стиска пострадалата К. за
шията, докато последната престанала да дава признаци за живот. През цялото
време, преди да настъпи смъртта й, пострадалата била в съзнание, като викала и
правила опити да се отбранява - драскала с нокти по лицето на подс.П., в
резултат на което получила „защитно нараняване” /разкъсно-контузна рана по
втори пръст на лявата ръка/. През целия период на нападението над нея,
пострадалата изпитвала изключителни страдания и мъчителни изживявания. В
резултат на действията на подс.П. по стискане на шията й и упражняване на
натиск над гръдния й кош, на пострадалата К. били причинени охлузвания и
кръвонасядания по двете лицеви половини, множество кръвонасядания по кожата на
шията двустранно, множество охлузвания на кожата на шията отляво и отдясно,
масивни кръвопропивания в шийната мускулатура двустранно, кръвонасядания в
мускулатурата зад гълтача и ларинкса, счупване на дясното рогче на подезичната
кост с кръвонасядане в мускулатурата, счупване на горното рогче на щитовидния
хрущял на ларинкса отляво с кръвонасядане в мускулатурата около счупването,
цианоза на лицето, точковидни и по-големи кръвоизливи по конюнктивите на очните
ябълки и по клепачите на двете очи, множество точковидни кръвоизливи под
плеврите на белите дробове, под епикарда на сърцето и по лигавицата на
бъбречните легенчета, точковидни кръвоизливи по скалпа, ограничено
кръвонасядане по меките черепни покривки в ляво челно-слепоочно, счупване на
две места по гръдната кост, счупвания на множество ребра двустранно и по
различни фрактурни линии с хлътване на фрагменти към гръдната кухина,
кръвонасядане на меките тъкани около всички счупвания, изолирано разкъсване на
десния бял дроб /от хлътнал ребрен фрагмент/, излив на около 150 мл. кръв в
дясна гръдна половина, кръвонасядане по кожата на гръдния кош отдясно над
гръдната кост, оток на мозъка и на белите дробове, кръвен застой във вътрешните
органи.
Междувременно,
св.Ш. К. излязла от къщата, без да провери какво се случва с пострадалата, и
отишла на гости на св.К., на която споменала за виковете на пострадалата, които
я учудили, заради влошените им отношения, но на които не обърнала внимание.
След
като подс.П. установила, че пострадалата К. вече е мъртва, решила да вземе част
от вещите й. В изпълнение на това си решение, подсъдимата първо разкопчала
златните обеци, тип халки, от ушите на починалата К. и ги прибрала в джоба на
жилетката си. След това, се разходила из етажа на къщата, обитаван от
починалата преди смъртта й и взела килим с размери 1,70х2,50м., тип мокет, с
червено-черни шарки на бежова основа, поставен в зелен чувал с надпис „Владини
фуражи”; бял чувал с надпис ААК с поставени в него пътека с размер 2,40х0,80м.,
кремава на цвят и килим с размер 1,60x0,90м., тип персийски; прозрачна чанта с
цип с намиращите се в нея розов чаршаф на бели цветя, тип плик; 2 бр. жълти
одеяла, тип „тигрови" - с черни ивици, една синя хавлия с изображение на
делфин и синя калъфка за възглавница. Всички тези вещи подс.П. спокойно изнесла
до пътната врата в двора на къщата на пострадалата. Трупа на последната
оставила да лежи на пода в дневната. След това, подс.П. взела зеления чувал с
килима и тръгнала с него към дома на св.С.Б., която познавала от селото. По
пътя, подс.П. срещнала свидетелките Я. Я.ва и Ш. К.. Те я попитали дали
пострадалата К. й е дала килима и подсъдимата отговорила утвърдително. Двете
свидетелки забелязали, че подс.П. има кръв по лицето и я попитали от къде е, на
което тя отвърнала, че вероятно се е одрала, докато е чупела съчки за печката
на пострадалата К.. С това разговорът помежду им приключил. Подс.П. продължила
пътя си към дома на св.Б., а св.Я.ва и св.К. се прибрали по домовете си, като
последната се качила на втория етаж на къщата, в първия от която лежал трупа на
пострадалата, отново без да провери дали не й се е случило нещо. Когато
стигнала до къщата на св.Б., подс.П. я повикала през пътната врата. Св.Б. се
обадила от вътрешността на къщата и подсъдимата й обяснила, че ще остави чувал
със свои вещи до дома й за малко, след което ще се върне да си го вземе. Св.Б.
изразила съгласието си. Подсъдимата оставила чувала с килим в двора на св.Б. и
се върнала отново в дома на пострадалата К.. Влязла в двора, взела втория чувал
и найлоновата чанта с отнетите вещи и ги понесла към дома на св.Г. К..
Действията й по вземане на втората част от вещите от двора били наблюдавани от
св.К. от втория етаж на къщата. Когато стигнала до дома на св.К., подс.П. го попитала,
дали може да остави вещите за малко и после да се върне да си ги вземе, за да
не й тежат, докато отиде до магазина. Св.К. я запитал кой й е дал този багаж, а
подсъдимата му отговорила, че й го е дала св.Б.. Св.К. й разрешил да остави
чантата и чувала на масата в двора му. Тя обаче ги оставила на земята и бързо
си тръгнала. Св.К. вдигнал оставените вещи и установил, че не са тежки, което
го накарало да се усъмни в причината, поради която подсъдимата поискала да ги
остави в дома му, но тъй като имал работа, излязъл от дома си.
След
като оставила по-голямата част от откраднатите от дома на пострадалата вещи у
св.Б. и св.К.. подс.П. се прибрала в дома си, където св.Д., с когото
съжителствала, още спял. Подсъдимата извадила отнетите от дома на починалата
златни обеци от джоба на жилетката си и ги сложила в джоб на анцугово долнище,
което прибрала в сак. След това започнала да върши обичайните си домакински
задължения.
Докато
се разхождала из селото, разнасяйки отнетите от дома на пострадалата вещи,
драскотините по лицето на подс.П. били забелязани и от св.И., като на въпроса му
как ги е получила, подсъдимата отговорила, че се е наранила, докато е чупела
клечки.
Междувременно,
св.Ш. К., която се усъмнила, че подс.П. краде от дома на свекърва й, не отишла
до етажа на пострадалата, а се обадила на св.К. К. и я помолила тя да провери
какво се е случило със свекърва й. Обяснила й, че за втори път е видяла подс.П.
да влиза в къщата. Св.К. се притеснила и отишла до дома на св.Я.ва, след което
двете, заедно, се отправили към дома на пострадалата К.. Намерили вратата на
етажа от къщата, обитаван от пострадалата, затворена, но отключена. Св.Я.ва
почукала на един от прозорците, но отговор не последвал. След това, св.Я.ва и
св.К. отворили входната врата на етажа и влезли в коридора. Св.Я.ва погледнала
в една от стаите, видяла, че е разхвърляно, но не установила дали пострадалата
е там. Отворила вратата и на втората стая, но там също не видяла никой.
Бъркотията в дома на починалата уплашила св.Я.ва и св.К. и последната се
обадила на съпруга си. Скоро след това, пред дома на пострадалата К. пристигнал
и св.В. К.. Св.Я.ва му разказала, че не може да намери пострадалата и го
помолила да влязат заедно в къщата, за да видят какво се случва. Св.К. се
съгласил. Той и св.Я.ва влезли в коридора на къщата. Св.Я.ва отворила вратата
на стаята, в която обикновено спяла пострадалата К., и двамата влезли вътре.
Тъй като завесите в стаята били спуснати и светлината не била достатъчна, за да
огледат помещението, св.Я.ва ги дръпнала. В този момент тя и св.К. видели
тялото на пострадалата К., лежащо на пода. Св.Я.ва се изплашила и бързо
напуснала къщата. Св.К. постоял още около минута, за да следи дали пострадалата
дава признаци на живот. След като не видял такива, също излязъл от къщата и
казал на св.К. да се обади на тел. 112, тъй като смята, че пострадалата К. е
била убита. Св.К. веднага подала сигнал на спешния телефон.
На
място пристигнал полицейски патрул в състав свидетелите К., К. и К., както и
екип на спешна помощ. Свидетелките Я.ва и К. разказали на полицейските
служители как са намерили пострадалата, както и че са видели по-рано подс.П.,
която наричали „Д.-***”, да носи килими и пътеки от дома на починалата. При
получаване на тази информация, св.К. останал да запази местопрестъплението, а
свидетелите К. и К. тръгнали към дома на подс.П., който се намирал в циганската
махала на село Д., на ул. „**” № 18. Двамата били облечени с полицейски
униформи. Когато влезли в двора на дома на подс.П., последната излязла да ги
посрещне, като не изглеждала притеснена, а по лицето й личали следи от одиране
с нокти. На въпрос на полицейските служители къде е била сутринта, подс.П.
отговорила, че не е излизала от дома си. Попитана за произхода на драскотините
по лицето й, казала, че са от предния ден, когато ходила в дома на пострадалата
К. и чупила съчки, за да й да пали печката. Пояснила, че посещава дома на
възрастната жена всеки ден, за да й помага в домакинството, срещу което
получавала дребни суми пари. Св.К. забелязал петна по синия потник, с който
била облечена подс.П., които наподобявали кръв. Това, както и обстоятелствата,
че подсъдимата П. излъгала за заниманията си сутринта, а драскотините по лицето
й изглеждали по-скорошни от твърдяното, усъмнили полицейските служители за
евентуална нейна съпричастност към убийството на пострадалата К. и подсъдимата
била отведена в кметството на с.Д., където имало кабинет, ползван от РУ на МВР
- П.. Първоначално подс.П. твърдяла пред св.Г., че не е посещавала дома на
пострадалата същата сутрин. Впоследствие заявила, че всъщност е ходила в
къщата, обитавана от починалата К., последната й е дала чувал с вещи, вместо
заплащане, но когато е напуснала дома й, пострадалата е била жива. След като
разбрала, че са намерени свидетелите, в чиито домове е носила вещите, отнети от
дома на пострадалата, както и такива, които са видели драскотините по лицето й,
подс.П. признала, че тя е убила пострадалата К. и обяснила механизма, по който
го е сторила. Посочила също, че е скрила отнетите от трупа на починалата обеци
в дома си.
Същевременно,
при пристигане на разследващия екип в дома на пострадалата К. на ул. „***” № *** в с.Д., бил извършен оглед на местопроизшествието и
бил съставен фотоалбум към него. При огледа били иззети: тампон с капка
червено-кафява течност; парче балатум със следа от стъпка; марля с червеникава
течност; престилка; черно фолио, чрез което е иззета следа от стъпка; 2 бр.
дактилоскопни следи; 3 бр. следи от средната част на вратата.
При
извършеното на 01.02.2017г. претърсване и изземване в дома на подс.П., след
надлежно поканване, последната предала на разследващия отнетите след смъртта на
пострадалата К. две златни обеци, тип халки. С протоколи за доброволно
предаване от 01.02.2017 г. свидетелите Б. и К. предали, за нуждите на
разследването, оставените от подс.П. в дворовете на домовете им вещи, отнети от
дома на починалата К.. Отново с протокол за доброволно предаване от 01.02.2017
г., подс.П. предала дрехите и обувките, които носела по време на убийството, а
именно: сива на цвят, плетена връхна дреха с качулка, размер ХЛ и два странични
джоба; син потник с два джоба отпред; сиво на цвят анцугово долнище, размер ХЛ,
с надпис отпред в горна лява част „02“; чифт гумени, черни на цвят обувки, тип
галоши с номер 38.
Убийството
на пострадалата К. е било извършено от подс.П., по начин, който е причинил на
жертвата изключителни болки и страдания. Действията по умъртвяване на
пострадалата, обективирани от подсъдимата, изразили се в продължително душене с
ръце /с многократна промяна на тяхната позиция и значителна кинетична енергия/,
съпроводено с притискане с крака на гръдния кош на пострадалата К., са
причинили на последната изключителни страдания и мъчителни изживявания за един
от продължителен период от време от порядъка на 20-25 минути. В този смисъл,
убийството е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин. Наред с
това, поведението на подсъдимата, лишено от всякаква милост и съпричастие,
проявената от нея изключителна ярост и ожесточение при убийството на
пострадалата К., характеризират подс.П. като жесток човек, действащ именно като
такъв при извършване на убийството, и в тази връзка то се квалифицира като
такова, извършено и с особена жестокост.
Прокурора
е възприел заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи, които е пресъздал в обвинителния акт, както следва:
Съгласно
заключението на вещите лица по изготвената в хода на досъдебното производство
тройна съдебно-медицинска експертиза па трупа на пострадалата К., при съдебномедицинското
изследване върху трупа на И.А.К. са се установили: охлузвания и кръвонасядания
по лицето, множество кръвонасядания по кожата на шията двустранно /някои от тях
с овална и кръгловата форма/, охлузвания на кожата на шията отляво и отдясно,
масивни кръвопропивания в шийната мускулатура двустранно /по-силно изразено
отдясно/, кръвонасядания в мускулатура зад гълтача и ларинкса, счупване на
дясното рогче на подезичната кост с кръвонасядане в мускулатурата, счупване на
горното рогче на щитовидния хрущял на ларинкса отляво с кръвонасядане в
мускулатурата около счупването, цианоза на лицето, точковидни и по-големи
кръвоизливи по конюнктивите на очните ябълки и по клепачите на двете очи,
множество точковидни кръвоизливи под плеврите на белите дробове, под епикарда
на сърцето и по лигавицата на бъбречните легенчета, точковидни кръвоизливи по
скалпа, ограничено кръвонасядане по меките черепни покривки в ляво
челно-слепоочно, счупване на две места по гръдната кост, счупвания на множество
ребра двустранно и по различни фрактурни линии с хлътване на фрагменти към
гръдната кухина, кръвонасядане на меките тъкани около всички счупвания,
изолирано разкъсване на десния бял дроб /от хлътнал ребрен фрагмент/, излив на
около 150 мл. кръв в дясна гръдна половина, разкъсно-контузна рана на втори пръст
на лява ръка, кръвонасядане по кожата на гръдния кош отдясно, наличие на тъмна
и течна кръв, оток на мозъка и на белите дробове, кръвен застой във вътрешните
органи, обичайни възрастови и атеросклеротични промени на вътрешните органи.
Причината
за смъртта на И.А.К. е механична асфиксия, в резултат от притискане на шията с
ръце /удушване/, за което се съди от наличието на множество общоасфиктични и
видово-специфични признаци за този вид странгулационна асфиксия, както и от
трупната картина на бързо настъпила смърт. Установените кръвонасядания с овална
и кръгловата форма по кожата на шията двустранно са характерни за притискане на
шията с пръсти /контактни повреди от пръсти/. Друг характерен и специфичен
признак, при душене с ръце, наред с кръвонасяданията на подкожието и в
мускулатурата, са установените счупвания на подезичната кост и на хрущялите на
ларинкса с изразени кръвонасядания около тях.
За
настъпването на смъртта е допринесла и тежката гръдна травма, със счупване на
гръдната кост на две места и двустранни счупвания на почти всички ребра по
множество линии /здрави са само долните 2-3 ребра/, с разкъсване на десния бял
дроб /от хлътнал ребрен фрагмент/ и с кръвоизлив в дясна гръдна половина, което
е довело до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност.
Всички
травматични увреждания са прижизнени, за което се съди от изразените кръвоизливи
и кръвонасядания около и под тях.
Най-общият
механизъм за получаването на травматичните увреждания в областта на главата,
шията, гръдния кош и левия горен крайник е по механизма на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет.
Счупванията
на ребрата и гръдната кост, с наличие на кръвонасядания в меките тъкани около
тях, са получени прижизнено и най- вероятно са причинени от притискане с крака,
с колена или с друг твърд тъп предмет.
Състоянието
на трупа, преценено по послесмъртните изменения, отговаря на смърт от около
първо-второ денонощие, към датата и часа на извършената аутопсията.
Според
заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство
допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, при
извършеният външен оглед и аутопсия върху трупа на И.А.К. са били установени:
охлузвания и кръвонасядания по двете лицеви половини, множество кръвонасядания
по кожата на шията двустранно /някои от тях с овална и кръгловата форма, а
други - петнисти и на голяма площ/, множество охлузвания на кожата на шията
отляво и отдясно, охлузване с размери 4/1 см. задната повърхност на шията
отдясно, кръвонасядане с ивичеста форма и с размери 7/2,5 см. в същата област и
на границата с окосмената част на главата, масивни кръвопропивания в шийната
мускулатура двустранно /по-силно изразено отдясно/, кръвонасядания в
мускулатура зад гълтача и ларинкса, счупване на дясното рогче на подезичната
кост с кръвонасядане в мускулатурата, счупване на горното рогче на щитовидния
хрущял на ларинкса отляво с кръвонасядане в мускулатурата около счупването,
цианоза на лицето, точковидни и по-големи кръвоизливи по конюнктивите на очните
ябълки и по клепачите на двете очи, множество точковидни кръвоизливи под
плеврите на белите дробове, под епикарда на сърцето и по лигавицата на
бъбречните легенчета, точковидни кръвоизливи по скалпа, ограничено
кръвонасядане по меките черепни покривки в ляво челно-слепоочно, счупване на
две места по гръдната кост, счупвания на множество ребра двустранно и по
различни фрактури и линии с хлътване на фрагменти към гръдната кухина,
кръвонасядане на меките тъкани около всички счупвания, изолирано разкъсване на
десния бял дроб /от хлътнал ребрен фрагмент/, излив на около 150 мл. кръв в
дясна гръдна половина, разкъсно-контузна рана на втори пръст на лява ръка,
кръвонасядане по кожата на гръдния кош отдясно над гръдната кост, наличие на
тъмна и течна кръв, оток на мозъка и на белите дробове, кръвен застой във
вътрешните органи, обичайни възрастови и атеросклеротични промени на вътрешните
органи.
При
тези множествени и характерни морфологични признаци, експертите са приели, че
смъртта на И.А.К. е настъпила от механична асфиксия /задушаване/, в резултат от
притискане на шията с ръце /удушване с ръце/. Установените кръвонасядания с
овална и кръгловата форма по кожата на шията двустранно, както и охлузванията в
тази област, са характерни за притискане на шията с пръсти и драскане с нокти.
Друг характерен и специфичен признак при душене с ръце, наред с
кръвонасяданията на подкожието и в мускулатурата, са установените счупвания на
подезичната кост и на хрущялите на ларинкса с изразени кръвонасядания около
тях. Механичната асфиксия от удушване с ръце в случая е била комбинирана и с
притискане на гръдния кош, което е довело до тежката гръдна травма, със
счупване на гръдната кост на две места и двустранни счупвания на почти всички
ребра по множество линии /здрави са само долните 2-3 ребра/, с контузия на
десния бял дроб. Това притискане на гръдния кош участва в танатогенезата
/настъпването на смъртта/ наравно със стискането на шията с ръце, тъй като е
довело до невъзможност за извършване на дихателни движения на гръдния кош и
последвала остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Всички травматични
увреждания са прижизнени, за което се съди от изразените кръвоизливи и
кръвонасядания около и под тях. Прижизнените счупвания на ребрата двустранно, по
множество фрактурни линии, както и на гръдната кост най- вероятно са причинени
от притискане на гръдния кош в предно-задна посока с крака и с колене. Това
притискане на гръдния кош, в определен момент е съвпаднало с притискането на
шията.
Продължителността
на асфиктичния процес е различна при отделните видове механична асфиксия.
Най-бързо, за около 2-3 минути, настъпва смъртта при обесване и загърляне
/стискане на шията с примка/, тъй като примката притиска едновременно горните
дихателни пътища, кръвоносните съдове и нервните клончета под кожата на шията.
Смъртта от удавяне настъпва за около 4-5 минути. Най-дълго протича асфиктичния
процес при удушване с ръце, тъй като при стискане на шията с една или с две
ръце, не могат едновременно да се притиснат и дихателните пътища и всички
кръвоносни съдове и нервите. Освен това, в процеса на борбата за живот,
жертвата може да отблъсне нападателя, да поеме въздух и да се възстанови
мозъчното кръвообращение, като изминава известно време до следващото нападение
със стискане на шията. По литературни данни, след проведена анкета между
осъдени за убийство чрез удушване с ръце, се оказва, че от започването на
първите действия за удушване и последвалата борба, до настъпването на смъртта
на жертвата изминават средно около 20-25 минути.
В
конкретния случай, експертите намират данни за един по-продължителен асфиктичен
процес. Намерената обстановка в стаята, със събрана и смачкана черга на земята
и разхвърляни завивките на двете легла, насочва за станала борба в стаята.
Освен това, в проведеното интервю за целите на психиатричната експертиза, Д.П.
споделя следното: Викам: „Ей ся ще умреш“, вика: „Няма баба, ей сега като взема
пенсията ще ти дам“.... Аз тогава я хванах за гърлото и я удуших... от гърлото
я хванах... Сви се на едно кише и аз през това време я хванах от гърлото, тя
беше на леглото... От леглото отиде на мивката, имаше чаша в ръцете и аз я
съборих до мивката и там до мивката я утрепах“. От тези данни и от
разхвърляните завивки на леглата може да се направи извод, че първоначалното
стискане с ръце за шията е започнало на леглото, след което пострадалата И. К.
е успяла да отблъсне нападателката и да избяга към мивката. Най- вероятно на
това място е продължило нападението от П., като пострадалата К. е била
притисната към мивката. При съдебномедицинското изследване на трупа се
установява охлузване с размери 4/1 см по задната повърхност на шията вдясно и
кръвонасядане с ивичеста форма и с размери 7/2,5 см. в същата област и на
границата с окосмената част на главата. Тези травматични увреждания много добре
отговарят да са получени от притискане на задната повърхност на шията, на
границата с окосмената част на главата, в ръба на мивката, като опора на
главата, по време на стискането на шията с ръце и едновременно притискането към
ръба на мивката. След този епизод до мивката, пострадалата К. е паднала на
земята по гръб и както казва подсъдимата Д.П., в този момент е „скочила върху
нея“ - т.е. притиснала с крака и колене пострадалата в областта на гръдната
кост, като е продължила да я стиска с ръце за шията, първо с едната, а после и
с двете ръце, докато пострадалата И. К. е спряла да мърда. При аутопсията се
установяват множество кръвонасядания и охлузвания по кожата на лявата и на дясната
странична повърхност на шията, в повърхностната и в дълбоката шийна
мускулатура, както и в мускулатурата на ларинкса, със счупване на подезичната
кост и рогче от щитовидния хрущял на ларинкса. Това разположение на
травматичните увреждания в областта на шията дава основание да се приеме, че
ръцете които са стискали шията, многократно са променяли своята позиция отляво
и отдясно на шията, с едната и с двете ръце, като упражненият натиск е бил със
значителна кинетична енергия /за да достигне и зад ларинскса/.
Разкъсно-контузната рана по втори пръст на лявата ръка е причинена по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет и може да се приеме като „защитно
нараняване“ по време на станалата борбата между пострадалата К. и подсъдимата Д.П.,
с последвал удар на пръста в страничен твърд тъп предмет.
През
целият този продължителен асфиктичен процес, пострадалата И. К. е била в
съзнание, като е викала и е правила опити да се отбранява - драскала с нокти по
лицето П. и е получила „защитно нараняване“ по втори пръст на лявата ръка. През
всичкото това време е изпитвала изключителни страдания и мъчителни изживявания,
които са характерни и съпровождат механичната асфиксия, както и гръдната
травма, поради което експертите приемат, че смъртта на И.А.К. е застъпила по
особено мъчителен за нея начин.
Според
заключението на извършената на подс.П. съдебномедицинска експертиза на живо
лице, при прегледа на подс.Д.П. са били установени ивичести охлузвания по
кожата на лицето и носа. Тези травматични увреждания са причинени по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет с добре оформен ръб, каквито могат да
бъдат и човешките нокти, и е възможно по начин и време да са получени така,
както е отразено в предварителните сведения - на 01.02.2017 г. около 10 часа.
Експертите
по извършената ДНК експертиза, съпоставяла съдържимото под ноктените изрезки от
трупа на пострадалата К. с ДНК материал от пострадалата и от подс.П., са
установили, както следва:
ДНК
профилът на биологичния материал по ноктените изрезки, обекти №№ РО-131-3-2017
и РО-131 -4-2017, е еднакъв и е на лице от женски пол.
ДНК
профилът на биологичния материал по ноктените изрезки и по тампона с поднокътно
съдържимо, обекти №№ РО-131-1 -201 7 и РО-131-6- 2017, е еднакъв и представлява
смес на биологичен материал от две лица от женски пол в различно съотношение.
При отчитане наслагванията на отделни алели в някои локуси се установи, че
алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил еднакъв с ДНК профила на
биологичния материал по ноктените изрезки, обекти №№ РО-131-3-2017 и
РО-131-4-201 7, а тези с по- нисък интензитет формират ДНК профил еднакъв с ДНК
профила на Д.И.П., обект № РО-131-7-2017. В смесения ДНК профил не се
наблюдават алели, които да не присъстват в съответните локуси на ДНК профилите
на биологичния материал по ноктените изрезки, обекти №№ РО- 13 I -3-201 7 и
РО-131 -4-2017, и на Д.И.П., обект № РО-131 -7- 2017.
ДНК
профилът на биологичния материал по ноктените изрезки и по тампона с поднокътно
съдържимо, обекти №№ РО-131-2-2017 и РО-131-5- 2017, е еднакъв и представлява
смес на биологичен материал от две лица от женски пол в различно съотношение.
При отчитане наслагванията на отделни алели в някои локуси се установи, че
алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил еднакъв с ДНК профила на Д.И.П.,
обект № РО-13 1-7-201 7, а тези с по-нисък интензитет формират ДНК профил
еднакъв с ДНК профила на биологичния материал по ноктените изрезки, обекти №№
РО-131-3-2017 и РО-131-4-2017. В смесения ДНК профил не се наблюдават алели,
които да не присъстват в съответните локуси на ДНК профилите на Д.И.П., обект №
РО-131 -7-2017, и на биологичния материал по ноктейите изрезки, обекти №№
РО-131-3-2017 и РС-131-4-2017.
Видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства
№ 647/2017г., по обекти с №№ 1 и 2 /анцугово долнище и синя блуза без ръкави, с
фигури/ има кръв; по обект № 3 /сива плетена жилетка с качулка/ няма кръв.
Кръвта по сиво, анцунгово долнище не се изследва за видова принадлежност,
поради минималното и недостатъчно количество и възможността от пълното й
изразходване в хода на работа с традиционните, серологични методи. Поради това
е невъзможно да се продължи по системния ход на изследване за определянето и на
кръвна група. Кръвта по синята блуза, без ръкави, е човешка. Човешката кръв от
синята блуза без ръкави не е била изследвана за групова принадлежност, тя е
била с минимално количество и е съществувал риск от пълното й изразходване, в
хода на работа с традиционните, серологични, методи за определяне на кръвна
група.
Вещите
лица, извършили тройната комплексна съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза на подс. П. са дали заключение, че тя не страда от психично
заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве -
Пловдив. По време на инкриминираното деяние подс.П., е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките
си. По време на извършеното подс.Д.И.П. не е била в състояние на физиологичен
афект, което да е било предизвикано от пострадалата. Подс.П. може да се
защитава сама и може да дава достоверни показания в хода на досъдебното
производство и съдебна фаза, ако желае. Действията на подсъдимата, спрямо
пострадалата, лишени от милост и съпричастие, отговарят на категорията особено
жестокост. Подбудите за извършване на деянието, от нейна страна, са съотносими
към личностовите й особености, капацитет и ценностна система, които са
формирани на база ниско социално битово функциониране и елементарно
задоволяване на потребностите.
Съгласно
заключението на извършената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна
експертиза, стойността на отнетите след смъртта на пострадалата К. от
владението на нейните наследници - свидетелите А.К. и Д.Г., движими вещи
възлиза, както следва:
на
два броя златни обеци, тип халка - 0,75 грама - на 45 лв.
на 1
бр. бял чувал с надпис ААК - на 0,50 лв.
на 1
бр. пътека с размер 2,40х0,80м., кремава на цвят - на 30 лв.
на 1
бр. килим с размер 1,60x0,90 м., тип персийски - на 35 лв.
на 1
бр. прозрачна чанта с цип - на 0,50 лв.
на 1
бр. розов чаршаф на бели цветя, плик - на 6 лв.
на 2
бр. жълти одеяла, тип „тигрови” - с черни ивици - на по 5 лева всяко или общо
на 10 лв.
на 1
бр. синя хавлия с изображение на делфин - на 4 лв.
на 1
бр. синя калъфка за възглавница - на 1 лв.
на 1
бр. килим с размери 1,70х2,50м., тип мокет, с червено-черни шарки на бежова
основа - на 20 лв.
на 1
бр. зелен чувал с надпис „Владини фуражи“ - на 0,50 лв.
Така изложените факти, подс.Д.П. призна и се съгласи
за тях да не се събират други доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, се установява безспорно от събраните по делото
доказателства. Тя се установява, на първо място от признанието направено от
подс.П., по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от показанията на
свидетелите разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява
като логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с останалия
събран доказателствен материал, както и от заключенията по изготвените в хода
на досъдебното производство експертизи, компетентно изготвени, с необходимите
знания, отговарящи пълно и ясно на поставените задачи, неоспорени от страните,
от писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени
към доказателствения материал по делото, както и от веществените доказателства,
като събраните доказателства в хода на досъдебното производство, подкрепят
признанието, направено от подсъдимата.
Анализ на доказателствата:
Установява
се, че около две седмици преди инкриминираната дата, подс.П. се запознала с
пострадалата И. К., в района на магазина в с.Д., и разбирайки, че възрастната
жена живее сама и не е в добри отношения със снаха си, обитаваща етаж в същата
къща, й предложила помощта си при извършване на дребни домакински задължения /от
показанията на свидетелите Г. Г. и Д.В./. И. К. нямала нужда от такъв вид
помощ, тъй като се справяла сама с нуждите в ежедневието си, но приела
предложението на подсъдимата /от показанията на свидетелите Д.Г., А.К., Ш. К./.
На няколко пъти, подсъдимата извършила дребни услуги за И. К. – купуване на
хляб, почистване и палене на печка, за което пострадалата й дала малки суми
като възнаграждение. На 01.02.2017г. подсъдимата отново посетила дома на
пострадалата, запалила й печката и поискала 5 лева, като споделената от И. К.
информация, че в момента няма никакви пари, отключила агресия у подсъдимата,
която очаквала „за свършената работа“ да й се плати. Следват действията по
описаното по-горе жестоко нападение, довело до смъртта на И. К., на която
подсъдимата така и не запомня името, наричайки я „бабата“. Първо пострадалата
била блъсната от подсъдимата в гръб в ръба на мивката, при което получила
нараняване, после е съборена на пода и започват действията на подсъдимата по
удушване на К., процес съпроводен с опити от страна на пострадалата да се
спаси, както и с понесени от последната изключителни болки и страдания /видно
от показанията на свидетелите Г. Г. и Д.В., пред които подсъдимата е споделила
извършеното от нея, както и от заключенията на тройната и допълнителната тройна
СМЕ на труп/. При издевателството над пострадалата, подсъдимата получила
няколко наранявания в областта на главата от типа защитни такива, причинени при
опита на жертвата да се предпази по някакъв начин /установява се от показанията
на всички свидетели, видели подсъдимата непосредствено след посещението й в
дома на И. К., както и заключението по СМЕ на самата подсъдима и това на
тройната СМЕ на трупа на пострадалата/. Установявайки, че И. К. е мъртва, подсъдимата
я оставя безжизнена на пода в стаята и решава да претършува жилището за
различни вещи, които би могла да открадне. Забелязва, че жертвата й има златни
обеци на ушите си, които сваля и прибира, след което оглежда обстойно
помещенията на първия етаж и избира да отнеме включените във втория диспозитив
на обвинението движими вещи, които приготвя в намерени на място чували. Тъй
като вещите са обемни и много на брой ги изнася от дома на И. К. на два пъти,
отнасяйки ги в дворовете на двама жители на селото, на които съобщава, че ще си
ги вземе по-късно /показанията на свидетелите Б. и К., в чиито домове е
оставила вещите, с изключение на обеците, както и на полицейските служители Г.
и В., пред които подробно е разказала за извършеното от нея, и тези на
свидетелките непосредствено възприели подсъдимата с първия чувал - Ш. К. и Я. Я.ва,
а после и с втория чувал – Ш. К./. Златните обеци, подсъдимата занесла в дома
си и ги скрила в дреха, която сложила в сак /резултатите от претърсването в
дома й потвърждават това, както и показанията на полицейските служители, пред
които е разказала за стореното от нея/. Няма спор в авторството и на двете
деяния. Освен признанието на фактите, подсъдимата призна и вината си, а последната
се потвърждава и от останалите събрани доказателства – макар и първоначално да
е отрекла съпричастие към смъртта на И. К., разбирайки, че полицаите са наясно
с посещението й в дома на пострадалата същата сутрин и с това, че е забелязана
на два пъти да изнася вещи от там, тя признава за извършеното, съобщава и къде
точно е оставила вещите, включително обеците, като посочва сака, в който
последните били скрити, а впоследствие подробно разказва пред тях какво и как е
направила с пострадалата. ДНК анализите потвърждават, че при физическото
съприкосновение с жертвала е участвало лице, отговарящо на профила на
подсъдимата.
Предвид
това, съдът прие за установено авторството и на двете деяния в лицето на подсъдимата П..
От правна страна:
Подсъдимата
Д.И.П. е осъществила съставите на престъпленията
по:
- чл.116,
ал.1, т.6 и т.12, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК за това, че
на 01.02.2017г., в с.Д., общ.П., обл.Пловдивска, при условията на опасен
рецидив – след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по чл.66 от НК и след като е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като изпълненията на наказанията не са
били отложени по чл.66 от НК, умишлено е умъртвила другиго – И.А.К., като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена
жестокост и по:
- чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК за това, че на
01.02.2017г., в с.Д., общ.П., обл.Пловдивска, при условията на опасен рецидив –
след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66
от НК и след като е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълненията на наказанията не са били
отложени по чл. 66 от НК, е отнела чужди движими вещи – два броя златни обеци,
тип халка с грамаж 0,75 грама – на стойност 45 лв.; 1 бр. бял плетен чувал с
надпис ААК – на стойност 0,50 лв.; 1 бр. текстилен килим, тип пътека – на
стойност 30 лв.; 1 бр. текстилен килим, тип персийски – на стойност 35 лв.; 1
бр. прозрачна чанта с цип – на стойност 0,50 лв.; 1 бр. розов чаршаф, тип плик
– на стойност 6 лв.; 2 бр. жълти одеяла на стойност 10 лв.; 1 бр. синя хавлия –
на стойност 4 лв.; 1 бр. калъфка за възглавница – на стойност 1 лв.; 1 бр. килим,
тип мокет – на стойност 20 лв. и 1 бр. зелен чувал с надпис „Владини фуражи” –
на стойност 0,50 лв., всичко па обща стойност 152,50 лв., от владението на А.Г.К.
и Д.Г.Г., без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
По тази
правна квалификация, съдът я призна за виновна.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на 01.02.2017г. подсъдимата
е отишла в дома на пострадалата К., където, след отказ на последната да й предостави
пари, подс.П. пристъпила към нанасяне на побой над И. К.. Нанесла й силен удар
с крак в гърба, блъскайки я по този начин в ръб на мивка, повалила я на пода и
продължила с нанасяне на удари, като междувременно я затиснала с крака и ръце и
започнала да я души. Молбите на жертвата и обещанията, че като вземе пенсия ще
й даде пари, не трогнали подсъдимата, която заради отказаните й 5 лева,
ожесточено стискала пострадалата за шията, докато последната престанала да дава
признаци за живот. Смъртта на пострадалата е настъпила мъчително, каквато по
дефиниция е всяка смърт от задушаване, видно и от заключението на тройната СМЕ
на труп и допълнителната такава. Пострадалата е правила опити да се защити,
драскайки подсъдимата по главата, викала е за помощ снаха си, но е нямала
никакъв шанс, предвид физическите данни, възрастта и жестокостта на П., а и
предвид незаинтересоваността на св.Ш. К. от виковете й. Процеса по задушаване е
бил бавен и съпроводен и изключителни страдания за жертвата. Причината за започване
на нападението и начина на осъществяването му до настъпването на смъртта на И. К.,
характеризират извършителката като жесток човек. Подсъдимата е търсела
настъпването на смъртта на самотно живеещата възрастна жена, заради отказа да й
даде 5 лева, като не е престанала да я души, докато пострадалата не спряла да
диша. Поведението на подсъдимата спрямо пострадалата е било жестоко и
безмилостно, и предвид това, че преди инцидента, подс.П. се сближила с
пострадалата, предлагайки й помощ в ежедневието, като с няколко такива прояви,
макар и срещу заплащане, спечелила доверието й и правото да влиза в дома й,
което също очертава постъпката като жестока, тъй като подсъдимата е посегнала
на живота и имуществото на позната жена, проявила доброта към нападателката си,
и с нищо не предизвикала агресията й. Предвид това, съдът възприе предложената
в обвинението правна квалификация на извършеното от подсъдимата убийство - с
особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин.
Деянието
е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и
„б“ от НК, което се обуславя от осъжданията на подсъдимата по НОХД № 3116/2005г.
на Окръжен съд Пловдив, НОХД № 260/2005г. на Районен съд П. – групирани, поради
което за нуждите на обсъждания квалифициращ признак се считат за едно осъждане,
и това по НОХД № 10/2014г. на Районен съд П.. В началото тези осъждания бяха
подробно описани, като е видно, че всички те касаят тежки умишлени
престъпления, за които са наложени ефективни наказания Лишавани от свобода,
едно от които в размер на 7 години, изтърпени от подсъдимата преди по-малко от
пет години, което води до приложение на посочената правна квалификация.
Установи
се и това, че на 01.02.2017г., след като оставила безжизненото тяло на пострадалата
на пода, подс.П., с действията си е прекъснала фактическата власт на св.К. и
св.Г. – наследници на И. К., върху отнетите от дома на майка им вещи /включени
във второто обвинение/, изнасяйки ги от там, без тяхно знание и съгласие, с
което състава на престъплението кражба се явява нацяло изпълнен. Стойността на
отнетите вещи е установена посредством стоково оценителна експертиза. Деянието
е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и
„б“ от НК, поради изложените по-горе съображения.
Деянията
са извършени от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, единствено възможен в случая и за двете престъпления,
като тя е съзнавала обществено опасният им характер, предвиждала е и е искала
настъпването на техните обществено опасни последици. С оглед заключението по КСППЕ
спрямо подсъдимата, не възникват каквито и да било съмнения относно
способността й да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си към датата на осъществяване на деянията.
По наказанието:
Предвид
процедурата, по която протече делото, съдът е обвързан от разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, указваща прилагане на чл.58а от НК при определяне на
наказанието.
За
престъплението по чл.116, ал.1 от НК е предвидено налагане на наказание
Лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна. За да определи кое е най-подходящото по вид и размер наказание,
съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, съдът прецени всички обстоятелства
по чл.54 от НК. Така, обществената опасност на конкретно извършеното от подс.П.
деяние е изключително завишена. Завишена е и личната обществена опасност на
подсъдимата. Касае се за тежко умишлено престъпление против живота, извършено
спрямо възрастна, самотно живееща жена - позната на подсъдимата, на която
жертвата неколкократно давала дребни суми за свършени услуги, но към която
подсъдимата не проявила милост и съпричастие, въпреки афишираната готовност да
„помага“ в домакинството. В лоша светлина поставя подсъдимата характера на две
от предходните й осъждания – грабеж от дома на възрастна жена на 87 години, при
който пострадалата е приведена в безпомощно състояние, чрез задушаване в
областта на шията, и кражба на дребна сума пари от дома на възрастен жител ***,
което дава отражение върху сега обсъжданите обстоятелства, независимо от това,
че формално тези осъждания са обхванати от признака опасен рецидив. Видно е, че
подсъдимата има нагласа към извършване на посегателства над възрастни и беззащитни
хора, включително и към физически издевателства над тях с цел снабдяване с
пари, като подбира жертвите си сред посочената група граждани, самотно живеещи,
които нямат възможност да се защитят сами, от което може да се направи извод,
че тя е агресивен човек, склонен да проявява насилие в преследване на личния си
интерес. В характеристиката й е посочено, че има навик да се сприятелява с
възрастни и самотно живеещи жени, на които върши дребни домакински услуги срещу
храна или пари, а от характера на осъжданията й и настоящата проява е видно
какво става, когато очакваните храни и суми й бъдат отказани по една или друга
причина. Подс.П. не се ползва с доверието на останалите жители на населеното
място, сред които е позната като „Д. затворничката“. Комплексното
психологическо и психиатрично изследване на подсъдимата я определя като личност
с липса на формирана критичност за собствени поведение и действия, даден е
извод и за заявена от нейна страна формална
декларация за съжаление и чувство на вина за извършеното. Според експертите,
подбудите за извършване на деянието са съотносими към личностовите й
особености, капацитет и ценностна система, които са формирани на база ниско
социално битово функциониране и елементарно задоволяване на потребности. Експертите
правят констатации за асоциално поведение на подсъдимата от години. Тук следва
да се спомене и обстоятелството, че подс.П. е била лишена от родителски права
по отношение на единственото си непълнолетно дете /другите й две деца са
пълнолетни/, което също е отрицателна характеристика за нея. Има и предходни
осъждания извън тези формиращи квалификацията опасен рецидив – все за кражби.
Всички изложени обстоятелства стоят от страната на отегчаващите такива и
обуславящи налагане на по-тежко наказание. От другата страна – в кръга на
смекчаващите отговорността обстоятелства, се очертава единствено признанието на
вината от страна на подсъдимата. Предвид всичко изложено, съдът направи
преценка, че извършеното престъпление спрямо живота на И. К. е изключително
тежко, което предопределя налагане на наказанието Доживотен затвор, измежду
трите алтернативи предвидени в санкционната част на чл.116, ал.1 от НК, и избра
да наложи именно него. При проведено съкратено съдебно следствие обаче, в
случай, че избере да наложи това наказание, съдът го заменя с Лишаване от
свобода от 20 до 30 години. Предвид това, след като определи като най-подходящо
за конкретно извършеното от подсъдимата престъпление по чл.116 от НК
наказанието Доживотен затвор, съдът замени същото с Лишаване от свобода.
Границите, в които да се определи размера на последното, са очертани в ал.3 на
чл.58а от НК и в конкретния случай са от 15 години /минимума по чл.116 НК/ до
30 години, без възможност за последваща редукция с една трета по ал.1. Съпоставяйки
наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени,
че наказанието за това престъпление следва да се определи при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства, над средния предвиден в закона размер,
който в случая е 22 години и 6 месеца Лишаване от свобода и определи такова в
размер на 25 години. Искането на защитата за налагане изначално на наказание
Лишаване от свобода по най-леката алтернатива предвидена в чл.116 от НК, бе
преценено като неоснователно, тъй като по
този начин не биха могли успешно да се постигнат целите на наказанието,
свързани с личната и генералната превенция.
Що се
отнася до второто престъпление, съдът съобрази изброените вече налични
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, отчете и конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца – завишени, и прецени, че
наказанието следва да се определи по правилата на чл.54 от НК, при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства, над средния размер по чл.196, ал.1, т.1
от НК, предвиждащ параметри от 2 до 10 години, а именно в размер на 6 години Лишаване
от свобода. Същото беше намалено с 1/3 предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и окончателното такова, което съдът наложи за престъплението по чл.196 от НК
е Лишаване от свобода в размер на 4 години. По този начин успешно могат да се
постигнат целите на наказанието. Тук съдът съобрази и събраните данни за начина
на живот на подсъдимата - липса на постоянна трудова ангажираност, съпроводена
с осезаем недостиг на парични средства за покриване на ежедневни разходи, и
стремеж да се използват околните за задоволяване на тези нужди. Предвид данните
за имотното състояние на подсъдимата, съдът не наложи и наказанието Конфискация
за второто престъпление, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на
чл.196, ал.2 от НК, като прецени, че и само с налагане на основното наказание,
могат да се постигнат целите по чл.36 от НК.
На
основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи и наложи едно общо най-тежко
наказание Лишаване от свобода в размер на 25 години, което намери за нужно да
увеличи по реда на чл.24, ал.1 от НК с четири години /спазвайки правилото за
горната граница на новия общ размер наказание, прогласено в самата разпоредба/,
тъй като предвид данните за личността на подсъдимата и предходните й осъждания,
става ясно, тя е личност с трайно утвърдени престъпни навици и асоциално
функциониране, незачитаща правата на останалите членове на обществото, като
досегашният й престой в местата за лишаване от свобода не е довел до
положителна промяна в поведението й, което налага тя да бъде откъсната за
по-дълъг период от време от нормалната й житейска среда, за да бъдат активирани
процесите по поправяне и превъзпитание. Именно затова и предвид тежестта на
включените в съвкупността две деяния, съдът предприе увеличаване на общото
най-тежко наказание на 29 години Лишаване от свобода, като в този си
окончателен размер, общото наказание ще постигне търсените с него цели.
С
оглед характера на осъжданията – за деяния, извършени в условията на опасен
рецидив, и размера наложено наказание, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на общото
най-тежко и увеличено наказание Лишаване от свобода.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимата е била задържана под стража по настоящото дело,
от определения общ размер наказание Лишаване от свобода, съдът приспадна
времето на задържане, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, считано от 01.02.2017г.
до влизане на присъдата в законна сила
Относно предявените и приети за
съвместно разглеждане граждански искове.
В
настоящото производство беше разгледан предявеният от Д.Г. – дъщеря на И. К.,
граждански иск против подсъдимата, за заплащане на обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди вследствие смъртта на майка й, настъпила в резултат на
извършеното от подс.П. деяние по чл.116 от НК, в размер на 20 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2017г. до окончателното й
изплащане, както и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
от същото престъпление, представляващи разходи за погребение, в размер на 1 100
лева, също ведно с дължимата законна лихва. Правното основание на приетия за
съвместно разглеждане граждански иск е в чл.45 от ЗЗД, като на обсъждане
подлежат болки и страдания, предизвикани от загубата на близък човек, както и
направени разходи за траурен обред. Предвид осъждането на подсъдимата по
посочения по-горе текст от НК, предявеният граждански иск и в двете му части,
се явява доказан по основание. Убитата И. К. е майка на св.Г., с която тя е
поддържала нормалните за това роднинство взаимоотношения. Свидетелката, живееща
в Пловдив, посещавала често майка си – веднъж седмично, чували се по телефона,
снабдявала я с необходимите й продукти, разговаряли, като поради влошени
взаимотношения със сина си, пострадалата К. поддържала контакти единствено с
дъщеря си, с която споделяла случващото се в живота й. Връзката между двете е
била силна, като това се потвърждава от събраните данни за начина им на
общуване и въздействието, което смъртта на майката е оказало върху
свидетелката. Съобразявайки всички тези обстоятелства, както и принципа на
справедливостта при определянето на размера на обезщетенията за неимуществени
вреди, съдът намери, че предявеният размер за такива вреди е напълно адекватен
за конкретно претърпените болки и страдания от страна на св.Г., при което иска
се явява доказан и по размер. С оглед на това, съдът определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди, чието заплащане възложи на подсъдимата,
на 20 000 лева, дължими ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на настъпване на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Що
се касае до иска за имуществени вреди, то макар и да липсват писмени документи
за понесените от св.Г. разходи по погребален обред, то съдът намери, че и този
иск е доказан по размер, тъй като претендираната сума съвпада с обичайните
разходи при такива ситуации. Затова и съдът присъди изцяло поисканата сума за
имуществени вреди в размер на 1 100 лева, ведно със законната лихва.
Разгледаният
граждански иск, предявен от св.А.К., съдът прецени като доказан по основание, с
оглед признаването на подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, от
което се твърди да са настъпили неимуществени вреди за свидетеля. Той е син на
убитата И. К., и е претърпял нормалните за едно такова роднинско
взаимоотношение вреди от загубата и то внезапна такава, по жесток начин, на родител.
Съобразявайки това и принципа за справедливост, съдът прецени иска на св.К. за
доказан по размер до сумата от 20 000 лева. Над тази сума, до пълният
предявен размер от 60 000 лева иска се явява прекомерно завишен. Именно
затова съдът присъди обезщетение на претърпени неимуществени вреди от св.А.К. в
резултат от престъплението по чл.116 от НК в размер на 20 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, а в останалата част отхвърли иска му. При липса
на съответно искане от страна на частния обвинител и граждански ищец К., както
и от страна на повереника му, нито в съдебно заседание, нито в молбата за
конституиране, на подсъдимата не бяха възложени разноските, които К. е направил
в процеса за повереник.
Причини
за извършване на престъпленията – незачитане на установения в страната правов
ред, стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин.
По отношение на веществените
доказателства, съдът предприе следното разпореждане:
- след
влизане на присъдата в законна сила, веществените доказателства – тампон с капка
червено-кафява течност; парче балатум със следа от стъпка; марля с червеникава
течност; престилка; черно фолио, чрез което с иззета следа от стъпка; 2 бр.
дактилоскопни следи; 3 бр. следи от средната част на вратата; 1 бр. тампон с
натривка от вътрешната страна на устната кухина на обв. П. – да бъдат унищожени
като вещи без стойност;
- след
влизане на присъдата в законна сила веществените доказателства – два броя обеци
от жълт метал, тип халки; 1 бр. бял чувал с надпис ААК; 1 бр. пътека с размер
2,40x0,80м., кремава на цвят; 1 бр. килим с размер 1,60x0,90 м., тип персийски;
1 бр. прозрачна чанта с цип; 1 бр. розов чаршаф на бели цветя, плик; 2 бр.
жълти одеяла, тип „тигрови” – с черни ивици; 4 бр. вафли „Боровец”; 1 бр. синя
хавлия с изображение на делфин; 1 бр. синя калъфка за възглавница; 1 бр. килим
с размери 1,70х2,50м., тип мокет, с червено-черни шарки на бежова основа; 1 бр.
зелен чувал с надпис „Владини фуражи” – да се върнат на наследниците на
пострадалата;
- след
влизане на присъдата в законна сила веществените доказателства – 1 бр. сива на
цвят, плетена връхна дреха с качулка, размер ХЛ и два странични джоба; 1 бр.
син потник с два джоба отпред; 1 бр. сиво на цвят анцугово долнище, размер ХЛ,
с надпис отпред в горна лява част „92“; чифт гумени, черни на цвят обувки, тип
галоши с номер 38 – да се върнат на подсъдимата.
С
оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимата направените по делото
разноски, в размер на 4213.42 лева, както и да заплати държавна такса върху
уважения размер на гражданските искове – общо 1650 лева за трите иска – по 800
лева, представляващи 4% върху присъдените обезщетения от по 20 000 лева на
всеки от гражданските ищци, както и 50 лева, представляващи минимума при
по-нисък от 50 лева еквивалент на 4% от цената на иска, върху присъденото
обезщетение от 1100 лева за имуществени вреди на гражданския ищец Г..
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: