ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2059
гр. Бургас , 02.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120103412 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод молба на Ч. Г. ИВ. и АЛ. ИВ. ИВ., с
която се моли съдът да утвърди постигнато между тях споразумение по чл.127, ал.1 от
СК.
Според чл.127, ал.1 от СК компетентен да се произнесе по искането е районният
съд по настоящия адрес на детето.
Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, като
мотивите за това са следните:
На 14.05.2021 г. Ч. Г. ИВ. и АЛ. ИВ. ИВ. подават молба за развод по взаимно
съгласие, по която е образувано гр. дело № 3355/2021 г. по описа на БРС. В молбата те
твърдят, към момента на сезирането на съда и двамата живеят в гр. Бремен, Германия,
където живеят и децата им И. и Г.. Тъй като те са родени преди сключване на брака,
съдията – докладчик е разделил производството по делото, като цитираното дело
продължава по молбата за прекратяване на брака, а по молбата, касаеща предоставяне
упражняване на родителски права по отношение на децата, издръжката им и режима им
на лични контакти с родителите, е образувано настоящото дело.
В споразумението за развод родителите изрично посочват, че местоживеенето на
двете деца ще бъде при тяхната майка в гр. Бремен, Германия.
Служебно известен факт на съда е, че по гр. дело № 3355/2021 г. по описа на
БРС е постановено решение за развод на 05.07.2021 г., в сила от същата дата. В
проведеното по това дело съдебно заседание на 22.06.2021 г. страните не са се явили,
тъй като по същото време „трайно пребивават“ в Германия, където работят, поради
което са били представлявани от адвокат.
1
С определение № 1798/16.07.2021 г. съдът насрочи открито съдебно заседание на
02.08.2021 г., тъй като процесуалният представител на молителите в молба от
15.07.2021 г. твърди, че децата живеят в България при баба си и дядо си. С това
определение е изискан социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Бургас. На 26.07.2021 г. по делото постъпва информация от дирекцията, че не може да
изготви доклад, тъй като родителите и децата (по думи на процесуалния им
представител) се намират в Германия и предстои да се завърнат в България „евентуално
на 11.08.2021 г.“
След като страните по делото, макар и български граждани, към момента на
сезиране на съда, на 14.05.2021 г., имат обичайно местопребиваване в друга държава
членка, произнасянето по искането по чл. 127, ал. 1 от СК попада в приложния обхват
на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., който определя международната компетентност по
делата за родителската отговорност.
Приложима в случая е разпоредбата на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.,
според която съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с
родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава-членка по времето, когато съдът е сезиран, при спазването на условията на
членове 9, 10 и 12. Обичайното местопребиваване на детето в дадена държава се
преценява не само от физическото му присъствие на нейна територия, но и от
останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това
присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в
социалната и семейна среда /решение на съда на ЕС по дело С-523-07 и С-497/2010/. В
случая пред български съд родителите признават, че още от преди 2017 г. живеят в
Германия с децата. След фактическата раздяла на родителите децата остават да живеят
при майката, но и родителите и децата са в Германия. Гражданството на родителите е
ирелевантно за определяне на компетентния съд, ако децата са с установено обичайно
местопребиваване в друга държава членка, какъвто е и конкретният случай.
Член 9 от Регламента е неприложим, защото няма „ново обичайно
местопребиваване“ на децата в България – твърдението на родителите, че децата
живеят при баба си и дядо си в България се опровергава от констатацията на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Бургас и противоречи на твърдението на самите
родители в молбата им за развод.
Член 10 от Регламента също е неприложим, защото не се касае до отвличане на
деца. Не е изпълнено и условието на чл.12, пар.1 от Регламента за компетентност на
българския съд, тъй като решението за развод между родителите е влязло в сила.
Действително, след като депозират споразумение по чл.127, ал.1 от СК,
2
родителите не възразяват по отношение на компетентността на българския съд и може
да се приеме, че е налице условието за пророгация на компетентност в хипотезата на
чл. 12, т. 3, б. "б" от Регламента, но не е налице кумулативното изискване на
посочената правна норма, а именно освен съгласието на другия родител за разглеждане
на делото от български съд, същото да е във висш интерес на децата. Този интерес
изисква делото относно упражняване на родителските права да се разгледа от съда по
обичайното местопребиваване на децата в Германия. Българският съд няма връзка със
създадената семейна и социална среда на децата и трудно би преценил най – добрият
им интерес. Нещо повече, ЗЗДет изисква изслушване на децата, а самото им
присъствие в България е несигурно – те ще бъдат в България „евентуално“ след
11.08.2021 г. по думи на адв. Б..
Ето защо международно компетентен да се произнесе по молбата е германският
съд.
Българският съд не е компетентен да се произнесе и по въпроса за издръжката на
основание чл.3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година
относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на
съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за
издръжка.
Предвид изложеното и на основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че РС – Бургас не е международно компетентен да се
произнесе по молбата на Ч. Г. ИВ. и АЛ. ИВ. ИВ. за утвърждаване на постигнато
между тях споразумение по чл.127, ал.1 от СК, уреждащо въпросите, свързани с
предоставяне упражняване на родителски права по отношение на децата им И. А. И. и
Г. А. И., издръжката им и режима им на лични контакти с родителите, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3412/2021 г. по описа на БРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен
съд в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)______
Вярно с оригинала!
ММ
3