№ 29099
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20231110154554 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 23.04.2024г. от „A1 България” ЕАД по чл.248 ГПК за
изменение на Определение № 16185/15.04.2024г. в частта за присъдените в полза на
длъжника разноски по заповедното
производство.
Заявителят „A1 България” ЕАД е поискал изменение на постановеното
определение, като разноските за процесуално представителство останат за сметка на
длъжника, алтернативно, същите да бъдат намалени. Посочено е, че възражението по
чл.414 ГПК няма самостоятелен характер и не е израз на материалноправна защита на
длъжника, поради което и разноски в това производство не се дължат. Алтернативно е
посочено, че ако разноски все пак се дължат, то същите следва да бъдат намалени.
Длъжникът „България Транспорт“ ЕООД е подал молба от 15.05.2024г., в която
оспорва направено искане.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения
срок от легитимирано лице. По същество е неоснователно по следните съображения:
Съдът е издал Заповед за изпълнение от 03.11.2023г. въз основа на заявление,
подадено от „A1 България” ЕАД срещу „България Транспорт“ ЕООД. От длъжника е
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е било прието от съда, поради
което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е предупреден, че при
неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена.
Заявителят не е изпълнил дадените с разпореждане от 13.02.2024г. указания за
предявяване на иск за установяване на вземането, поради което с Определение №
16185/15.04.2024г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е присъдил
на длъжника сторените в производството разноски в размер от 460 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие /л.23 по делото/,
1
е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 460 лв., заплатени в брой при
подписване на договора.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково
производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което
сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното
производство. В тази хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се е отказал от предприемането на по-
нататъшни процесуални действия по установяване на своето вземане. Изключение от
това правило е налице само в случай, че искът не е бил предявен поради плащане от
страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5 ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се твърди и не се доказва от
страните по делото. Следва да се посочи, че цитираната от заявителя практика е
неотносима към настоящия случай, доколкото същата касае случаите, в които след
постъпилото възражение е бил предявен иск и по чл.422 ГПК, в която хипотеза
длъжникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение по заповедното
производство, доколкото такова се присъжда по исковото производство.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство е установен с изрична правна норма – чл. 7, ал. 7 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
която за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. Нормата не съдържа ограничение, съобразно
което така уреденото възнаграждение да касае само защитата на заявителя, доколкото
защита по смисъла на чл. 7, ал. 7 НМРАВ се осъществява и от двете страни в
производството /заявител и длъжник/, макар и на различни етапи от неговото
развитие. Разграничение в размера на възнаграждението не може да се провежда и
съобразно вида и обема на извършваната от процесуалните представители на страните
дейност – заповедното производство е в еднаква степен формално и за двете страни,
като защитата на заявителя в него се свежда до подаване на заявление по образец с
изложени твърдения за вземания, а защитата на длъжника – до подаване на възражение
по образец, съдържащо оспорване на тези твърдения. Интересът по настоящото дело
възлиза на 3552,02 лева, а половината на 1776,01 лева, като съгласно правилото на
чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, минималното възнаграждение е в размер 478 лева, като
платеното 460 лева е под минимума.
Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за изменение на
Определение № 16185/15.04.2024г. в частта на разноските, поради което искането
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК от 23.04.2024г. на „A1
България” ЕАД, ЕИК *********, с искане за изменение на Определение №
16185/15.04.2024г., по описа на СРС, 81 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3