№ 161
гр. Шумен, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630102985 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен положителен установителни иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “****” чрез “***, клон Б”, с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: гр.С, община М, ж.к. М 4, Бизнес Парк С, сграда 14, представлявано от
Д.Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. срещу Е.Е.Е.., с ЕГН**********, с
адрес: с.Ч., обл.Шумен, ул.“Х.Б. № 1
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №***
от 31.10.2016 год. “*** ПП.Ф.” ЕАД е отпуснало на ответника паричен заем в размер на
1490.37 лева за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 24 месеца. Сумата
следвало да бъде върната на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 82.96лева, съгласно
подписан от страните погасителен план, обхващащ периода от подписване на договора до
05.11.2018 год. Твърдят, че сумата, предмет на договора била преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор. Ответникът преустановил редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 05.08.2017г., като към тази дата били погасени 8 месечни
вноски. Съгласно клаузите на договора вземането ставало предсрочно изискуемо при
неплащане на две и повече месечни вноски. Поради спиране на плащанията, ищцовото
дружество твърди, че на 05.09.2017 год. вземането им станало предсрочно изискуемо, за
което било изпратено уведомление до длъжника на 14.03.2018г.
Тъй като посочените суми не били изплатени от страна на ответника, ищцовото
дружество на основание чл.410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение, по
силата на която да бъде осъден длъжникът да му заплати дължими суми по Договор за
потребителски кредит №*** от 31.10.2016 год., а именно - 607.81 лева – главница, 13.22
лева – мораторна лихва за периода от 05.09.2017г. до 16.12.2020г. След издаване на
посочената заповед в срока по чл.414 ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, което
поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
След издаване на заповедта за изпълнение от страна на ответника била заплатена
сумата в общ размер на 290 лева – 100 лева на 01.02.2021г., 90 лева на 13.09.2021г. и 100
лева на 14.10.2021г. В исковата молба ищцовото дружество излага, че тъй като постъпилата
сума не е достатъчна да покрие цялото задължение с нея на основание чл.76 от ЗЗД е била
погасена част от лихвата за забава и част от главницата.
С настоящата искова молба предявява положителен установителен иск срещу
ответника, като молят съда да признае за установено, че Е.Е.Е.., с ЕГН********** дължи на
1
“****” чрез “***, клон Б”, с ЕИК**** сумата от 331.03 лева – главница, представляваща
дължими и незаплатени суми по Договор за потребителски кредит №***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да
бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство и в
заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. По делото е
депозирано писмено становище по даване ход на делото, по доказателствата. При неявяване
на ответника и ненаправено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, молят съда
да се произнесе с неприсъствено решение на основание чл.238 от ГПК.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е депозиран
писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично, не изпраща
представител и не изразява становище по съществото на спора. Няма депозирано искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът като съобрази материалите по делото установи, че в срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с
Разпореждане на съда №3135 от 03.12.2021 год. на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от
процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение,
настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки,
визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, счита така предявения иск за вероятно основателен по смисъла на чл.239,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същия следва да бъде уважен в условията на
постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него разноски в хода на заповедното производство в общ размер на 75 лева, включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него разноски в хода на настоящото производство в общ размер на 125 лева, включващи
държавна такса 25 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство ищецът неправилно е внесъл държавна такса в по - голям размер от
дължимия, поради което разликата от 25 лева не следва да бъде възлагана на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Е.Е.., с ЕГН********** с адрес: с.Ч.,
обл.Шумен, ул.“Х.Б. № 1ДЪЛЖИ на “****” чрез “***, клон Б”, с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: гр.С, община М, ж.к. М 4, Бизнес Парк С, сграда 14, представлявано от
Д.Д. – заместник управител сума в размер на 331.03 лева /триста тридесет и един лева и
три стотинки/ – главница, представляваща дължими и незаплатени суми по Договор за
потребителски кредит №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед
№260459/23.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2918/2020г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Е.Е.Е.., с ЕГН********** да заплати на “****” чрез “***, клон Б”, с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.С, община М, ж.к. М 4, Бизнес Парк С,
сграда 14, представлявано от Д.Д. – заместник управител сумата от 200 лева /двеста лева/,
2
представляваща направените от него разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
На основание разпоредбата на чл.239 ал.4 от ГПК решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи
на ответника.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3